№ 1278
гр. Варна, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20243110107661 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. М. М.ов срещу ЗД Бул
Инс АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, след допуснато от съда увеличение на
размера, за заплащане на сумата от 4 861,22 лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, тотална щета на лек автомобил „Опел" молел „Зафира" с peг. № ****,
причинени в резултат на настъпило ПТП на 07.05.2024 г. в гр. Варна по вина на
застрахования по „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" при ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД Г.В.
Г. - водач на МПС 1 марка „Фиат" модел „Дукато" с peг. № ****, застрахован при ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 07.05.2024 г. Г.В. Г. - водач на МПС марка „Фиат" модел
„Дукато" с peг. № ****, застрахован при ЗД "БУЛ ИНС" АД, без да се съобрази с движението
по ул. „Райко Даскалов" потегля от уширение на пътя и се опитва да направи маневра
обратен завой, за да излезе на бул. „Република", не пропуска движещия се по пътя с
предимство МПС и блъска собствения ми лек автомобил „Опел" модел „Зафира“ с peг. №
**** по цялата дясна част, от което настъпило ПТП с имуществени вреди за мен, тъй като са
налице множество повреди по моя автомобил след катастрофата.
Твърди се, че на място двамата водачи съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. На 07.05.2024 г. е заведена щета № **********/07.05.2024 г. при ответното ЗД „Бул
Инс" АД и е извършен опис на щета касаещ увреденото МПС „Опел" модел „Зафира с peг. №
****. Във връзка с щета № **********/07.05.2024 г. при ответното ЗД „Бул Инс" АД на
14.06,2024 г. изплаща на ищеца сумата от 1206,96 лв., която е крайно недостатъчна за
извършване на ремонта на автомобила, пребоядисването му и връщането му във вида преди
катастрофата. Ищецът твърди, че автомобилът не е отремонтиран.
Ищецът сочи, че ответникът не му изплатил в цялост дължимото обезщетение,
поради което предявява претенцията си пред съда.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
С отговор на исковата молба ЗД „Бул Инс" АД оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва причинно-
1
следствената връзка. Оспорва предявения иск и по размер.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера
на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на
ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие по
застрахователна полица на лек автомобил марка „Фиат" модел „Дукато" с peг. № **** и е
заведена щета № **********/07.05.2024 г. при ответното ЗД „Бул Инс" АД към датата на
ПТП .
Съобразно Свидетелство за управление част І, собственик на лек автомобил марка
„Опел" молел „Зафира" с peг. № **** е М. М. М.ов.
Щетата е заведена при застрахователя под № **********/07.05.2024г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните САТЕ се установява,
че на 07.05.2024г. около Н.ЗОч. в гр. Варна на бул. „Република" в посока ул. „Девня" в
дясната лента на платното за движение се е движел л.а. „Опел Зафира" с рег.№ ****
управляван от М. М.. На кръстовището с ул „Райко Даскалов" шофьорът на л.а. „Опел
Зафира" с рег.№ **** предприема ляв завой към ул. „Райко Даскалов". В същото време в
дясно на уширение в същата посока точно на самото кръстовище е бил спрял МПС „Фиат
Дукато" с per. № **** управляван от Г. Г.. Спрелият на уширението на кръстовището
шофьора на МПС „Фиат Дукато" с per. № **** Г. Г. предприема внезапен обратен завой към
бул. „Република", като отнема предимството на навлизащия вече по ул. „Райко Даскалов"
л.а. „Опел Зафира" с рег№ **** в следствие на което възниква ПТП. За случая е съставен
Двустранен протокол от дата 07.05.2024г, като в него за виновен е посочен управляващия
МПС „Фиат Дукато" с per. № **** Г. Г..Щетите са описани в описа съставен от служителите
на ЗД „Бул Инс" АД -те са в дясна част: калник преден десен, врата предна дясна и лайсна .
врата задна дясна и лайсна, дръжка предна дясна врата, праг десен, панел заден десен, панти
предна дясна врата, мигач в преден десен калник, задна броня, десни джанти . Стойността на
ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП би следвала да бъде- 16792,55лв. с ддс.
Да налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите вреди.
няма данни за състоянието на л.а „Опел Зафира" с рег№ **** преди ПТП от 07.05.2024г.
Процесният автомобил е 2010г. производство. По талон дата на първа регистрация
08.01.2010г. Средната пазарна цена на лек автомобил „Опел Зафира" с рег.№ **** към
07.05.2024г. е в размер на 6765лв. Стойността на ремонта по Методика за уреждане на
претенции би следвала да бъде- 7622,18 лв. с ддс. Стойността на необходимите алтернативни
части за осъществяване на ремонта са общо 13470.04 лв. всеки един автомобил включително
и процесния имат някакъв процент на овехтяване.Остатъчната стойност на такъв вид
автомобил за тези години е 10,5 % от първоначалната му стойност.Крайната стойност на
обезщетението , след като се вземат предвид стойността на алтернативните части,
методиката и процентът овехтяване на процесния автомобил е 7622,18лв. Уврежданията
2
могат да бъдат квалифицирани като тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Във връзка с
изложеното в констативно съобразителната част би следвало, че единствената 100%
гарантирана реализация на „запазените части", която действително ще възмезди собственика
е стойността на автомобила, за която същия ще се продаде в неремонтирано състояние за
скрап в пункт за вторични суровини - 696,82 лв. Стойността на дължимото обезщетение,
като от пазарната стойност на процесния автомобил, бъдат извадени стойностите на
запазените му части (стойността на автомобила за скрап) следва да бъде -6068,18 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 07.05.2024 г., и наличието на
водача на МПС лек автомобил марка „Фиат" модел „Дукато" с peг. № ****, на валидна и
действаща застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК Лев Инс АД.
От писмените доказателства по делото, както и от заключението по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза се установиха твърденията на ищеца, че на 07.05.2024 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие по описания в исковата молба начин, което ПТП е настъпило по
вина на водача на лек автомобил марка „Фиат" модел „Дукато" с peг. № ****.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т. е. събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора,
води до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
От изложеното настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца следва да бъде
уважена.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№
870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от
действителната стойност на МПС към датата на събитието. И конкретно за случая това е
така.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер
на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не
може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения), щетата
по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема,
че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключението на
вещото лице, което възлиза на 6765 лв. От тази сума следва да се приспадне стойността на
автомобила за скрап 696,82 лв..
Съобразно последното, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на
6068,18 лева, от която сума следва да бъде приспаднат размера на определеното и изплатено
от застрахователя обезщетение в размер на 1206,96 лева. Или дължимата на ищеца сума
възлиза в размер на 4861,22 лева. Претенцията следва да се уважи в заявения размер от
4861,22 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда, съобразно направеното искане.
По разноските :
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатено
адв.възнаграждение: Действително следва да се съобразява решението на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в
Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на
съсловната организация на адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези
размери подлежат на преценка от съда с оглед предоставената услуга, като от значение са
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна
сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да
определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. под заплатения размер от 1800 лв.
Същият е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа.
Поради което, не следва да бъде намалявано поради прекомерност заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение от 1800 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски на ищеца,
за д.т. 50лв. и 144,45 лв., депозит в.л.-200 лв. и адв.възнаграждение 1800 лв. или общо от
4
2194,45 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер" № 87 да заплати на М. М. М., ЕГН **********,
с адрес в гр.Т. сумата в размер на 4861,22 лева ( четири хиляди осемстотин шестдесет и
един лева и двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
„тотална щета“ на лек автомобил „Опел" молел „Зафира" с peг. № ****, причинени в
резултат на настъпило ПТП на 07.05.2024 г. в гр. Варна, реализирано по вина на водача на
л.а. марка Фиат" модел „Дукато" с peг. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда-20.06.2024г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер" № 87 да заплати на М. М. М., ЕГН **********,
с адрес в гр.Т. сумата в размер на 2194,45 лв. (две хиляди сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5