Решение по дело №229/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 6
Дата: 13 януари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Момчилград, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200229 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на П. Д. В. с
ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К
№ 5852920 на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр. 182 ал.2 т.3
от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание-
“глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
В жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от
процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като
сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му.
Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице
условията по процесуалният закон, като са били налице предпоставаките по
чл.189 ал.5 от ЗДвП. Позовава на конкретни, нарушени правила от закона,
които били нарушени или неспазени. Иска отменяване на наложената със
ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като от процесуален представител адв.С. П. от АК- Пловдив, е постъпило
писмена молба, с която поддържа жалбата и иска отмяна на ел.фиш, по
1
развити подробни доводи в тази насока. Претендира разноски по делото.
Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР-
Кърджали, не се представлява, като гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ е постъпило
писмено становище по жалбата, в което се сочи, че обжалваният ел.фиш е
законосъобразно издаден, а жалбата била неоснователна и се иска
потвърждаването на ел.фиш. Претендира ю.к. възнаграждение, и
алтернативно се прави възражение за прекомерност на адв.хоронар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С ел.фиш серия К № 5852920 на ОДМВР- Кърджали, на осн.чл.189 ал.4
вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП , на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за това, че
на 02.05.2022г. в 15,27ч. в извън населено място, на път Е 85 1-5, на км
372+200, в посока на движение от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено със пътен знак „В 26“, с
МПС- л.а. „МАЗДА ЦХ 9“ с рег.№ ******, е извършил нарушение за скорост,
което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство
120c50b. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч,
установената скорост е била 86 км/ч, а превишението е било с 26 км/ч, което
представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ снимки на рег.номер
на л.а. № ****** от процесното място, дата и час; 2/ клип, съдържащ снимка
АТСС и на знак „В 26“ за разрешена скорост от 60 км/ч, в които не са
отразени- координатите на местоположението на знака и АТСС и посоката на
движение, времето, през което същите са били заснети и др; В снимките, в
които се вижда МПС с рег.№ ******, е отразена измерената скорост е 89
км/ч., при ограничение от 60 км/ч., а в ел.фиш е посочена скоростта на МПС
от 86 км/ч, сиреч, е приложен законовият толеранс от минус 3 км/ч.
С копие на протокол на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на
02.05.2022г. за времето от 13,00 до 16,30 часа е било разположено на път Е
85 1-5, км 372+200, в посока на движение от ГКПП „Маказа“ за гр.Кърджали,
където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като
разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният знак е
2
възлизало на 150 метра. От този протокол е видно, че за това време са били
направени 21 клипа /с нарушения/ НО БЕЗ ПОСОЧЕНИ НОМЕРА, в т.ч. и не
се установи дали и снимката е направена по това време. Не е приложена
схема на разположение на мобилна система за видеоконтрол. От Протоколи
за проверка на мобилна система за видеоконтрол /ARH-CAM S 1- с посочен в
ел.фиш номер/ от 2021г. и 2022г., и Удостоверение за одобрен тип за
измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, се
установява, че използваната по време на установяване на процесното
нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване,
което е преминало проверка и е било годно за експлоатация до към датата на
нарушението /за последното са налице данни в Протокол за използване на
АТСС/. Приложени са и Заповеди, указания, разпореждане за разстановка на
съответни пол.органи и лица, за контрол на движението, установявани с
АТСС, и други.
По делото не е приложена разписка за връчване на процесният ел.фиш,
респ. няма представени и ангажирани от АНО доказателства за датата на
връчване на същият, поради и което се приема, че жалбата е подадена в срок.
В същото време се установи, че жалбоподателя по настоящото
производство е подал на 27.10.2022г. декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от
ЗДвП, в която е посочил, че за установеното с ел.фиш серия К № 5852920
нарушение за скорост по път Е 85 1-5, км 372+200, в посока на движение от
ГКПП „Маказа“ за гр.Кърджали, с л.а. „Мазда Цх 9“ с рег. № ******, е
предоставил автомобила на друго лице- З.Й. В.А за срок от 24 месеца, по
силата на договор за ползване от 31.08.2021г. Декларацията е подадена в
сектор ПП при ОДМВР- Кърджали и към нея е приложен договор за ползване
от 31.08.2021г., от който е видно, че процесното МПС е предоставено за
ползване на друго лице- З.Й. В.А за срок от 24 месеца.
По делото са изискани и приложени писмо от Областно пътно
управление- Кърджали, в което се посочва, че пътен знак „В 26“ е разположен
на км 372+920 м вляво в посока на движение ГКПП- Кърджали, а не на
посоченото в ел.фиш място. Приложена е и скица на самото разположение на
знака. Представена е справка за собственост на МПС, от която се установява,
че автомобилът, предмет на процесният ел.фиш е собственост на
жалбоподателя по делото.
3
При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази
следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има
правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и се ПРИЕМА,
като подадена в 7- дневен срок за обжалване, поради горното.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш,
намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е
териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това
е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да
се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред
следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може
по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на
АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в
случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено
нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково,
безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и
компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че
извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на
движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с
пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
4
от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация
към момента на проверката.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2
т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически
средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил,
какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от
ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към
момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването
на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при
наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и
заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят
5
е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с
ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е
посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система
следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно
към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и
дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че
непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид на изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето
нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение- посоченият по-горе по вид и №, за
което свидетелства приложеният клип със съответният номер от датата на
нарушението, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е
веществено доказателствено средство в административнонаказателният
процес. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателят.
В същото време по делото по един безспорен начин се установи,че
собственикът на процесното МПС се възползвал от правото си по чл.188 ал.2
предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното
6
превозно средство, като е подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
придружена със договор за ползване, поради което съдът намира, че
неправилно жалбоподателят е привлечен към административно- наказателна
отговорност, доколкото не е доказано авторството на деянието. Безспорно,
самата декларация на лицето не е по установен образец от МВР, но същата е
придружена със Договор за ползване на МПС, с което е извършено
нарушението, и в нея е посочено лицето, на което е предоставено ползването
на автомобила. Самият договор е действителен, т.к. няма законово
предвидена форма за действителност на договорите, с които се предоставя
ползването на определено МПС от собственика на друго лице, поради и което
следва да се приеме, че е доказано предоставянето на процесното МПС на
друго лице за управление. Съобразно и това и на осн.чл.188 ал.1 предл.2-ро
от ЗДвП, не може и не следва собственикът на процесното МПС да носи
административно-наказателна отговорност за установеното с процесният
ел.фиш нарушение за скорост по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Съдът, счита, че при представен валиден договор за ползване на
МПС, който не е оспорен от АНО, ирелевантно е обстоятелството, че
представената от жалбоподателя, като собственик декларация по чл.189 ал.5
от ЗДвП, не е по утвърден образец, за преценката дали нарушението е
извършено от собственика или другото, посоченото лице. Ето защо съдът
приема, че отговорност за допуснатото нарушение носи ползвателят на
автомобила, който разполага със същите правни възможности по чл.188 ал.2
предл.2 от ЗДвП- да посочи името на лицето, което е управлявало моторното
превозно средство, и да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.
Предвид горното съдът счита, че административно-наказващият
орган е издал един незаконосъобразен ел.фиш, при неустановен извършител
на деянието, въпреки наличието на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
придружена със съответни доказателства, като поради и това и въз основа
на изложените по-горе съображения, следва обжалваният електронен фиш да
бъде отменен.
При този изход на делото и съобразно нормата чл.63 „д“ от
ЗАНН, съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на направени
разноски, каквито в случая се доказаха, т.к. жалбоподателя се представлява
от пълномощник- адвокат, на който е заплатено възнаграждение от 400 лева.
7
Съдът намира, че възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно, т.к. е в предвидените размери, поради и това следва ОДМВР-
Кърджали да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева-
представляващи разноски по настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 5852920 на
ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП , на П.
Д. В. с ЕГН- **********, е било наложено административно наказание-
“глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали, да заплати на П. Д. В. с ЕГН-
**********, сумата от 400 лева, представляващи разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд-Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8