Решение по дело №1483/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260034
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330101483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260034/9.8.2022 г.

гр. ЯМБОЛ 09.08.2022.г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично

заседание на ........14.07.2022г........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.Димитрова.

                                                                                 

при секретаря .......................Й.П...….......................................……...........и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА.………………...……...гр.дело N .1483....по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С.” ЕАД, с която желае да се приеме за установено по отношение на Н.М.М., че дължи на „Топлофикация С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 189,78лв., от които 149,45лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.12.2015г. до м.04.2018г., както законова лихва за забава върху изплатени вземания по фактури №***г., и 25,62лв. - законна лихва за забава от 31.01.2016г. до 17.12.2018г., както и 12,25лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.12.2015г. до м.04.2018г. и 2,46лв. - законна лихва за забава за периода от 30.01.2016г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №*** до окончателното изплащане на сумите.

Молят за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Ищецът твърди, че между Н.М.М. и „Топлофикация С.” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от тяхна страна, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството  и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Позовават се на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, според който потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, Н.М.М. не е изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. За нея важат Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от "Топлофикация С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Топлофикация С." ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № *** г. на ДКЕВР, Решение № *** г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № *** г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава *** от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на Н.М.М., за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата -чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че Н.М.М. е имала възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на 21.12.2018г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.М.М., за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната Б." ООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.12.2015г. -м.04.2018г. за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Бруната Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № *** от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва исковата претенция, като твърди, че е направила плащания по част от сумите преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , а друга част – след това – в срока по чл.412,т.8 от ГПК. Твърди, че с определение №***г. заповедният съд е обезсилил процесната заповед за изпълнение № ***г. в две от общо четирите й части – за сумите от 12.25 лв. и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху нея, а ищецът е предявил иск и 4-те вземания, вкл. и за обезсилените две, поради което счита исковата молба за недопустима за тези два иска. На второ място счита, че исковата молба е недопустима, т.к. ищецът е предявил 4 иска, а е заплатил държавна такса само за един от тях, като исковата молба е недопустима за останали три иска. Твърди, че не е получавала фактура № ***г., като основание за недопустимост на иска. Оспорва доказателствената сила на представеното от ищеца „извлечение от сметки”. Твърди, че има разминаване между заявеното от ищеца в заповедното производство и в настоящото исково производство, като не е налице идентичност в сумите в двете производства, като основание за недопустимост на иска. На следващо място посочва, като основание за недопустимост на иска, че тя не е в договорни отношения с ищеца, не потребява топлинна енергия и такава никога не й е доставяна. Според нея непредставянето на копие от потребителския договор е абсолютна процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение и пред допустимостта на установителния иск, предвид задължението на съда да изследва този договор за неравноправни клаузи. Счита, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС е незаконосъобразна като противоречаща с правото на ЕС. Излага аргументи, че издадената заповед за изпълнение е нищожна, т.к. е постановена от заповедния съд по образци, които са отменени с Решение № ***г. на ВАС по адм.д. № ***г., като незаконосъобразни.

       Оспорва иска и по основание. Прави възражение за прихващане с платените от него на ищеца суми в общ размер от 931лв.

        Относно твърденията на кредитора за наличието на месечни сметки по прогнозни сметки, твърди, че такива не са й били връчвани, и тя никога не е влизала в договорни отношения с него, с което да са уговаряли авансови плащания на прогнозни суми. Излага съображения, че начисляването на лихви върху прогнозни суми е незаконосъобразно по ЗЗП и говори за наличие на неравноправни клаузи. Твърди, че всички суми по изравнителни сметки за периода 12.2015г. – 043.2018г. за топлинна енергия са платени.

Оспорва претенциите за дялово разпределение, т.к. няма договорни отношения с ищеца, не е поемала задължение и с фирмата за дялово разпределение, както и че е платила сумата от 12.25лв. – главница с платежно нареждане от 21.03.2019г. и сумата от 0.32лв. – законна лихва с платежно нареждане от 22.03.2019г. Счита, че на осн.414а,ал.2 от ГПК не е дала повод за предявяване на вземането, поради което възразява, че не дължи разноски за производството.

По делото, като трето лице-помагач на страната на ищеца е било привлечено ФДР“Бруната Б.“ ООД, от което не е постъпило становище.

Във връзка с направените възражения на ответницата, че е платила част от сумите, поради което е била частично обезсилена издадената по заповедното производство заповед за изпълнение, ЯРС с определение № ***г. е прекратил производството по делото в частта на предявените от ищеца искове за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д. № № ***г. на ЯРС  за сумата от 12.25лв. – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия  за периода м.12.2015г. до м.04.2018г., и лихва за периода от 30.01.2016г. до 17.12.2018г. в размер на 0,31лв.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.М.М. да заплати на кредитора „Топлофикация С.“ ЕАД сумата 162,02 лв. – главница, представляваща доставена, но не заплатена топлинна енергия, сумата 25,62 лв. – лихва за периода от 31.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2018 г. до изплащане на задължението, сумата 12,25 лв. – главница представляваща дялово разпределение, сумата 2,46 лв. – лихва за период от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2018 г. до изплащане на вземането , както и разноски поделото в размер на 25,00 лв. – платена държавна такса и  50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Н.М.М. по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК, поради което с разпореждане № *** г. ЯРС е указал на „Топлофикация С.“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителния си иск за вземането. За това разпореждане заявителят е уведомен на 04.04.2019 г. като е подал исковата молба в съда на 23.04.2019 г. в законно установения срок. 

С определение  № *** г. по ч.гр.д. № *** г. ЯРС е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение за сумата от 12,25 лв. дялово разпределение и лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г. над сумата от 2,14 лв. като е прекратил производството в тази част. 

С исковата молба ищецът е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С. “ АД на потребители в град С. , както и договор № *** г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Бруната “ ООД, сключен при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ал.2 от Закона за енергетиката. Към него е приложен ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет на услугата „Дялово разпределение “, опис на фактурите на абонат *** за периода месец 12/2015 г. месец 01,02,03 и 04/2016 г., месец 01,02,03 и 04/2018 г. С исковата молба ищецът е представил  и договор № *** г. сключен между „Бруната Б. “ ООД и потребителите в сграда – етажна собственост на адрес гр. С. ***, УПИ *** кв. *** по Общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между „Бруната Б. “ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Видно от протокол от 09.11.2005 г. от Общо събрание на етажната собственост за топлинно счетоводство с топломери собствениците на посочения адрес са избрали да сключат договор с „Бруната Б.“ ООД за отчитане на измерителните уреди за извършване на услугата топлинно счетоводство. Видно от приложения списък на собствениците в графа „магазини“ е посочена Н.М.М. с два броя топломера. За установяване на подписите на положилите ги лица е представа декларация от трима съсобственици с нотариална заверка на подписите. Ищецът е отправил до ответницата писмо относно дължимите суми № *** г., което видно от обратната разписка не е достигнало до ответницата.

Видно от представения договор за наем от 11.11.2013 г. вписан в книгите за вписване от 20.12.2013 г. вх. Рег. № *** г. на СП С., Б.Я. М. като наемодател е предоставил на Н.М.М. като наемател за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот представляваща търговски обект № *** (***) със ЗП 17,46 кв.м. намиращ се на партерния етаж в сграда изградена в УПИ *** кв. *** по регулационния план на гр. С., район „***“ м. „*** “ с посочен идентификатор на имота за срок от 10 години считано от 08.11.2013 г.

Съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело ***, рег. № ***, дело *** от 11.10.2006 г. на нотариус рег. №*** на НК Б.Я. М. е закупил търговски обект № *** находящ се в гр. С. , СО – район „***“, ул.  ***, намиращ се на партерния етаж със застроена площ от 17,46 кв.м., заедно с 1,80 % от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж на същата изградена УПИ *** кв.*** по рег. план на гр. С., район „***“ при описани граници и съседи.

С отговора си ответницата е представила решение № *** г. на Д.К.Е.В.Р., с което са одобрени „Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД с клиенти на гр. С., както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия на абонат Б. Я. М. издадени от „Бруната Б.“ ООД за периода  от 05/2013-04/2014 г., 05/2014-04/2015 г., 05/2015 г. - 04/2016 г., 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. и 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. Ответницата е представила и четири броя платежни нареждания за платени към „Топлофикация С.“ задължения.

На основание чл.192 от ГПК „Бруната Б.“ ООД е представила индивидуални справки за използваната за процесния период топлинна енергия за абонат № *** – 3 броя формуляри за отчитане уредите за ДР на ТЕ.

Във връзка с възраженията на ответницата, ищецът е представил копие от фактура № *** г.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. По поставените въпроси същата даде следното заключение.

Общите топломери са отчитани редовно и TP не са определяни;

 

 

Заключение по критерий 1: ДР на ТЕ в СЕС е приложимо при процесиите условия;

 

Анализ по критерий 2 - съответствие на нормативната уредба за ДР на ТЕ: Приема, че ДР на ТЕ е правено при спазен топлотехнически проект в СЕС. За обосноваване на заключения като референтни за данните в сметките за ДР ползвам проектните данни, ако такива липсват-данните от базата на топлорайона, а ако и такива няма - фактурните данни.

         Приема, че: топлоподаването към АС съответства на нормата и общите условия на Ищеца; неизследваните метеорологични/статистически параметри и цените на ТЕ са правилно заложени в сметките за ДР; спрямо абонатите в СЕС няма други неточности, освен установените в тази СТЕ; количествата на разпределената на абоната ТЕ и ценовото й диференциране по пера/периоди са гарантирани от лицензиран софтуер; обект на изследването за оценка на съответствието са входните и изходните параметри, количествените, качествените и процедурните изисквания и ограничения на нормите, както и приложимото, съгласно НТ, ДР на ТЕ.

       ТЕ е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по Приложение 4, но при допуснати особености и несъответствия, подробно изложени в заключението.

      Спрямо абоната е спазена методиката към НТ, в частта й за дялово разпределение /ДР/ на топлинната енергия /ТЕ/ за битова гореща вода /БГВ/ за с-н 2016-17 г., както и в частта й за ДР на ТЕ за отопление на имот /ОИ/ за процесния период;

      При липсата на сигурни данни за отопляемия обем в сградата - етажна собственост /СЕС/ по проект, СТЕ не може да се произнесе за правилността на ДР на ТЕ за сградна инсталация /СИ/;

      Правилно разпределената на абоната за проц. период ТЕ, за която СТЕ може да се произнесе, възлиза общо на 432,71 лв., както следва:

>  За с-н 2015-16 г.:

-    За ТЕ за БГВ        -        64,11 лв.

За ТЕ за СИ   -        СТЕ не може да се произнесе за верността;

За ТЕ за ОИ   -        7,97 лв.

>  За с-н 2016-17 г.:

За ТЕ за БГВ        -        231,32 лв.

За ТЕ за СИ   -        СТЕ не може да се произнесе за верността;

За ТЕ за ОИ   -        7,67 лв.

>  За с-н 2017-18 г.:

-    За ТЕ за БГВ        -        121,05 лв.

За ТЕ за СИ   -        СТЕ не може да се произнесе за верността;

-    За ТЕ за ОИ   -        0,59 лв.

 

 Обичайната практика за отчет на данни при абонатите на Ищеца е спазена;

 Сметките са изготвяни своевременно;

 

 Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения 1 и 2;

Забележка: Тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на ТЕ по сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. Абонатът е потребител на ТЕ, като условно-потребената от него ТЕ е разпределената му съгласно отговора на зад.2;

     Липсата на подробни данни за потреблението на БГВ в СЕС в сметките за ДР на ТЕ е съществен пропуск, препятстващ топлотехническата оценка на това потребление;

     За с-н 2017-17 г. топлинния товар на отоплителните тела към АС е под 50 % от проектния; Заключение: СТЕ не може да се произнесе за спазването на т.6.6 от методиката към Наредба ***;

   Не се установяват други несъответствия на технич. процедури в СЕС, респ. - спрямо абоната;

   В процесния случай нормативнопредвидените технически процедури/ методика са приложими;

 

 Метрологичните проверки на топломерите са извършвани съобразно нормите.

По делото бе назначена и изслушата съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение:

По аналитичната партида с абонатен номер №***към „Топлофикация С." ЕАД за процесният период от месец 05.2015 година до месец 04.2018 година, размера на дължимите суми по фактури е както следва:

-  Задължение по фактури в размер на     598.05 лева

-  Задължение при отразяване на

изравнителни сметки в размер на           41.84 лева

- Такса за дялово разпределение

по фактури в размер на                           14.00 лева

 

Всичко:                                           653.89 лева

 

Приложение № 4 и 5 5.3АДАЧА: Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.12.2018 г, общо и за отделните месеци?

 

Вещото лице е изчислило по периоди законовата лихва за забава на неплатените задължения за ползване на отопление и битово-горещо водоснабдяване (БГВ) в самостоятелен търговски обект, находящ се на адрес гр.С., район „***, ул. „***, магазин *** с абонатен номер №*** към „Топлофикация С."ЕАД от датата на изпадане на ответника в забава до 17.12.2018 година.

Законовата лихва за забава по главниците, които не са внесени своевременно съгласно условията на договора за услуга с„Топлофикация С."ЕАД е както следва:

5.1 . При главница за „топлинна енергия"(ТЕ) от датата на изпадане на ответника в забава до 17.12.2018 година върху дължимите суми от предоставените услуги, лихвата е общо 25.32 лева, и е както следва:

-за главница 19.87 лева за м.януари 2016 г. -   5.81 лева;

-за главница 15.80 лева за м.февруари 2016 г. - 4.49 лева;

-за главница 17.57 лева за м.март 2016 г. -      4.83 лева;

-за главница 10.55 лева за м.април 2016 г. -     2.82 лева;

-за главница 12.32 лева за м.януари 2018 г. -    1.09 лева;

-за главница 29.60 лева за м.февруари 2018 г. - 2.40 лева;

-за главница 31.57 лева за м.март 2018 г. -      2.29 лева;

-за главница 24.74 лева за м.април 2018 г. -     1.59 лева;

 

5.2. При главница за такса „дялово разпределение" от датата на изпадане на ответника в забава до 17.12.2018 година, дължимите суми от дялово разпределение, лихвата е общо 2.86 лева.

-за главница 1.75 лева за м.декември 2015 г. - 0.53 лева;

-за главница 1.75 лева за м.януари 2016 г. -   0.51 лева;

-за главница 1.75 лева за м.февруари 2016 г. - 0.50 лева;

-за главница 1.75 лева за м.март 2016 г. -      0.48 лева;

-за главница 1.75 лева за м.април 2016 г. -     0.47 лева;

-за главница 1.75 лева за м.февруари 2018 г. - 0.14 лева;

-за главница 1.75 лева за м.март 2018 г. -      0.12 лева;

-за главница 1.75 лева за м.април 2018 г. -     0.11 лева;

 

Всичко законова лихва (25.32 лв.+ 2.86 лв.):     28.18 лева

 

    При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

   Предявеният иск е с правно осн. чл.422, ал.1, във   вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си. Възраженията, че иска е недопустим, тъй като не е налице идентичност в сумите в двете производства настоящото и заповедното, съдът намира за неоснователно, т.к. се претендират част от сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение, което не прави иска недопустим.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като обстоятелства , от които произтича вземането заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е посочило фактури № ***г. и фактура № ***. Последната е представена по делото, но в нея е с вписан като получател Б. Я. М. като потребител *** за процесния обект, а първата не беше представена по делото, нито е била обект на изследване от ССЧЕ.

   Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и които са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, действаща към процесния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинтството си. Следователно именно собственикът е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно същият е встъпил в облигационни /договорни/ правоотношения с ищеца, считано от придобиване на собствеността върху имота, намиращ се в сградата - етажна собственост. В случая  периодът, за който ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия, която не е заплатена от нея е  от м.12.2015г. до м.04.2018г. От представения нот.акт №***. се установи, че имота е бил закупен от Б. Я. М. на 11.10.2006г., като последният го е отдал под наем на ответницата Н.М.М. на 11.11.2013г.  с договор за наем с нотариална заверка на подписите и надлежно вписан в СП-С. Не става ясно от доказателствата по делото защо последната е била вписана в списъка към протокола от 09.11.2005 г. от проведено Общо събрание на етажната собственост за топлинно счетоводство за избор на фирмата „Бруната Б.“ ООД за топлинно счетоводство. Според доказателствата по делото и според направените от вещите лица констатации партида под абонатен № ***,   по която е ставало отчитането на ползваната топлинна енергия за обекта отдаван под наем е открита на собственика на имота Б. Я. М. По делото няма спор, че собственика или ползвателя не са сключили договор с ищеца, поради което в случая са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца.

 Според чл.66 от Общите условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период и приложени по делото,  при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в едномесечен срок заявление за откриване/закриване на партидата по образец, а  ако предишният собственик  не закрие партидата си , продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик, съобразно представения акт за собственост. По делото не се представиха доказателства да е открита партида на ползвателя на имота – ответницата Н.М.М.. В представените копия на фактури , справки за използвана топлинна енергия на обекта с абонатен номер *** фигурира името на Б. Я. М. С оглед на това, като се има предвид казаното относно задълженията за плащане съдът намира, че отговорността за неплащане на доставяне на топлинна енергия е собственика на имота Б. Я. М., а не ответницата Н.М.М., която не е материалноправна пасивно легитимирана да е ответник по иска. Липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето на иска като неоснователен, а не до прекратяване на делото, каквоти възражения е нправила ответницата, чрез процесуалния си представител.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото, които съобразно представения списък на разноските са в размер на 2.60лв.

Воден от гореизложеното, ЯРС

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИС ***, представлявано от А.А. – ***и И. И. Е. – ***  с адрес гр.С., ул.*** иск по чл.422, ал.1, във   вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да се приеме за установено, че Н.М.М. с ЕГН ********** ***  им дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** издадена по ч.гр.д.№ *** по описа на ЯРС , сумата от 149.45лв. – главница, представляваща доставена, но не заплатена топлинна енергия, сумата 25,62 лв. – лихва за периода от 31.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2018 г. до изплащане на задължението, сумата от  2,15 лв. – лихва за период от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2018 г. до изплащане на вземането ,  като неоснователен.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД да заплати на Н.М.М. направените по делото разноски в размер на 2.60лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната Б. “ ООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: