№ 12382
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110166583 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът М. Н. П. твърди, че ответницата му е съпруга, с която повече от 11 години
живеят в условията на фактическа раздяла. Моли съда да прекрати брака му като дълбоко и
непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. Претендира ползване на
семейното жилище.
Ответницата И. М. П. чрез адв. С. счита иска за основателен, също иска да се
разведе, не възразява семейното жилище да се ползва от ищеца, запазва брачното фамилно
име.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
М. Н. П. и И. М. П. са сключили граждански брак на 31.03.1990 г. в гр.София,
Общински народен съвет Оборище, с акт №177. При сключването му жената е приела да
носи брачното фамилно име П..
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Фактическата раздяла на страните е обстоятелство, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, станала е безполезна
за обществото и самите съпрузи, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати.
Свидетелските показания на Марияна Иванова Станева сочат, че съпрузите са
разделени отпреди 11 години, децата са им пълнолетни, не поддържат връзка помежду си,
не живеят заедно.
Семейното жилище се иска да се ползва от мъжа, жената не се противопоставя,
поради което следва да се ползва само от него, като жената не се осъжда да го напусне, тъй
като тя е сторила това.
След прекратяване на брака жената трябва да носи брачното си фамилно име П., на
1
основание чл. 53 от СК.
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на брака (арг. от
чл. 49, ал. 3 от СК), държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на
50 лева се дължи от двете страни поравно.
Претенция за разноски не е заявена от страните, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
177/31.03.1990г. на гр.София, Общински народен съвет Оборище, между М. Н. П. , ЕГН
**********, и И. М. П., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ на М. Н. П. , ЕГН **********, ползването на семейното жилище,
представляващо двуетажна къща, находяща се в кв. Панчарево, ул. Теменуга №37, гр.
София, на основание чл. 56, ал. 1 от СК.
След прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име П., на
основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА М. Н. П. , ЕГН **********, и И. М. П., ЕГН **********, да заплатят по
сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2