№ 9794
гр. С........, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДА.ЕЛА Б. А...........А
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДА.ЕЛА Б. А...........А Гражданско дело №
20221110140679 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Т....С....” ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С........, ул. „Я......“, 23Б
срещу М. Б. П., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основА.е
чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с
искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4 195,01 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 534,05 лв. мораторна лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 53,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г. до 21.03.2022 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се в гр. С........, район „Лозенец“, ул. „ Й...........“ № 8, ет.3, апр. с аб. №
350507. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е
заплатил дължимата за това цена в размер на 4 195,01 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и
534,05 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и
сумата от 53,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от 28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г.
до 21.03.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 16232/2022 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на
заявителя претендирА.те суми. В законоустановения срок от връчване на препис от
заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендирА.те суми,
предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т....С....” АД на потребители в гр. С........, приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока,
в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет стрА.цата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна
по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от „Т..........“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139а ЗЕ/.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4 195,01 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и
534,05 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и
сумата от 53,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от 28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г.
до 21.03.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия оспорва исковите претенции по основА.е и размер.
Навежда твърдения за настъпила погасителна давност по отношение на вземА.ята на
ищеца. Оспорва дължимостта на процесните суми. Твърди още, че същите били начислени
без законово основА.е и в нарушение на ОУ. Оспорва изпълнение на задълженията на
ищеца и разпределителното дружество. Твърди, че дружеството за дялово разпределение не
отчитало и разпределяло потребената ТЕ между потребителителите в сградата по правилата
на Наредбата за топлоснабдяването. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Х..............“ ЕООД не изразява становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на
стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за делба на недвижими
имоти № 115, том I, рег. № 8344, дело № 97 от 2018 г., от който се установява, че процесният
недвижим имот апартамент, находящ се в гр. С........, ул. „Й...........“ № 8, ет. 3 е поставен в
дял на ответника М. Б. П..
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
„Х..............“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
2
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
„Т........“ ЕАД на клиенти в град С........ (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от
12.08.2016г.
По делото са изслушА. и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирА. в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната
станция, находяща се на адрес гр. С........, ул. „Й...........“ № 8-10, се измерва и отчита
съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „Т....С....“ ЕАД в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат
показА.ята на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Дяловото разпределение е
било извършвано от фирма „Х..............“ ЕООД, която е извършвала разпределението на
топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирано в имотите на абонатите в СЕС. По време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписА. от потребител, а отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявА. за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявА. от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал
периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице
свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения
тип.
В процесното жилище е имало 4 монтирА. отоплителни тела, съответно са монтирА. 4
броя разпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва топла вода и има
водомер, по който се отчита разхода. За процесния период са съставени документи за главен
отчет, подписА. от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот
има отопляем обем, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната
инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени три изравнителни сметки за
претендирА.я отоплителен период от „Х..............“ ЕООД. Съобразно заключението се
установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и по отношение на процесния
имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 6 286 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 14.03.2023 г. са постъпили плащА.я общо в размер на 2099,37 лв., с
които са погасени главниците по месечни фактури за периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г.,
като няма данни за постъпили други плащА.я, които да погасяват задължения от процесния
период за имот. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер
на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.
възлиза на 4 248,04 лв., от които 4 195,01 лв. за топлинна енергия и 53,03 лв. за услугата
дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г. в общ
размер на 721,63 лв., от които 712,60 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и
9,03 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от стрА.те, доклад по чл. 146 ГПК съдът
е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си
права. СтрА.те са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за
окончателен.
По исковете с правно основА.е чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
3
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на
вземА.я са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват
стрА.те и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на
процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквА.я, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение
на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответниците при разпределената доказателствена тежест следва да докажат
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„Т....С....“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
4
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвА. общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че ответникът М. Б. П. е придобил собствеността върху
процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С........, ул. „Й...........“ № 8, ет.
3, по силата на нотариален акт за извършване на доброволна делба, поради което има и
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката
и следователно се намира в облигационни отношения с доставчика на тази услуга в сграда в
режим на етажна собственост. Представеният документ представлява редовен от външна
страна титул за собственост и предвид липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, възражението за липса на облигационно правоотношение между стрА.те се явява
неоснователно. Ето защо, съдът приема, че между М. П., от една страна, и ищеца, от друга
страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на стрА.те, съгласно ЗЕ и Общите условия,
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., с оглед на което същият е пасивно материално
легитимиран да отговаря за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия
през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявА. от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавА. фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение в
случая „Х..............“ ЕООД. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на грА.цата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирА. на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискА. документи, като вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
5
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изисквА.ята на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период за топлоснабдения имот е в размер общо на 6286 лв. Ето защо след като по делото е
установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение между стрА.те
за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на
такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна
енергия са доказА. по основА.е.
Ответникът своевременно е навел възражение за погасяването по давност на част от
вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката тригодишна давност. Съгласно
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
вземА.ята на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и
на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащА.я“ по смисъл
на чл. чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това
трябва да стане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
това и на основА.е разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на
задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока
задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е
посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземА.я, които не са изискуеми не тече.
В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. С
оглед на горното и на основА.е чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение давността е прекъсната на 28.03.2022 г. Отделно от това, следва да
се съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като
отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземА.я не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.03.2022 г. е изтекла погасителната давност за месечните вземА.я, претендирА. за периода
от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. включително, които обаче съгласно счетоводната експертиза
са били доброволно платени от ответника, като незаплатени се явяват сумите по издадени от
ищеца фактури и изравнителни сметки за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. в общ
размер 4 195,01 лв., респективно същите не са обхванати от погасителната давност и искът
за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в претендирА.я размер.
Според чл. 36, ал. 2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „Т....С....“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за 6 процесния
период, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период.
6
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата
стойност на услугата за дялово разпределение възлиза в размер на 53,03 лв. за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, доколкото не са изтекли повече от три години от дата на падежа до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като съдът съобразява и
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност спрямо
процесните вземА.я не е текла. Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за
дялово разпределение също е основателен за пълния предявен размер
По исковете с правно основА.е чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума. С исковата молба ищецът претендира
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 491,29 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,84 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 08.11.2021 г. С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основА.е предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съдът като съобрази представените от ищеца
счетоводни документи и извършените от експерта по приетата съдебно-счетоводна
експертиза изчисления, намира че мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия възлиза на 712,60 лв., която сума надвишава претенцията на ищеца,
поради което искът следва да се уважи в предявения размер.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на
основА.е изчисленията по приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 8,62 лв.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора ищецът има право на понесените от него разноски. На
основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 852,99
лв. за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, което на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 145,81 лв. за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основА.е чл. 422 от
7
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, ул. „Й...........“, № 8, ет.
3 дължи на „Т....С....“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С........, ул.
„Я......“ № 23Б, представлявано от А............ А........... - изпълнителен директор следните суми:
сумата от 4 195,01 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 534,05 лв. мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 53,03 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., и
лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г. до 21.03.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху главниците, считано от 28.03.2022 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г.
по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С........,
ул. „Й...........“, № 8, ет. 3 да заплати на „Т....С....“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С........, ул. „Я......“ № 23Б, представлявано от А............ А........... -
изпълнителен директор, сумата в размер на 852,99 лв., представляваща сторени в
настоящото производство разноски и сумата в размер на 145,81 лв., представляваща сторени
разноски по ч.гр.д. № 16232/2022 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – „Х..............“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8