Р
Е Ш Е
Н И Е №
06.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №1722 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при
условията на кумулативно обективно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124
от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД №2774/19г. на Районен съд – Сливен, като заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между
ответника и друго дружество е подписан договор за паричен заем, по силата на който
на ответника е предоставен заем в размер на сумата 500 лева-главница, а
впоследствие вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество. Сочат
се сумите, за които се твърди, че се дължат от ответника и се иска установяване
на тяхната дължимост.
От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2774/2019г.
на СлРС. Претендират се разноските по делото.
От страна на назначения особен представител на ответника
е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност
и се иска отхвърляне на предявените исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2018г. между
ответницата Н.Й.Й. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем, като
дружеството е предоставило сумата 500 лева. С договор за цесия вземането на
първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, като на ответника не е връчвано уведомление съгласно
чл.99 от ЗЗД за цесията. Такова уведомление е връчено в хода на настоящия процес с исковата
молба, но на назначения особен представител.
Със заповед № 1711/31.05.2019г.
по ч.г.д.№2774/2019г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати
на ищцовото дружество конкретно посочени суми, въз основа на договора за кредит
от 31.05.2018г.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и
сл. от ГПК и е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се установява
действителния размер на задълженията на ответницата към ищцовото дружество.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства,
както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Налице е валиден договор
за заем, подписан от ответника, както и последващо прехвърляне на вземанията в
полза на ищцовото дружество. В случая поради пасивното поведение на ищцовата
страна, изразяващо се в невнасяне на депозит за вещо лице, не е установен
размерът на процесните вземания. Въпреки допуснатата от съда по искане на ищцовото
дружество експертиза, от негова страна не е внесен в предоставения съгласно
чл.160, ал.1 от ГПК срок депозит за
възнаграждение за вещо лице, поради което заключение не е изготвено и съдът на
основание чл.161 от ГПК приема за доказани твърденията на процесуалния
представител на ответната страна за недължимост на сумите.
При това положение
исковите претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят
изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е установен действителния
размер на претендираните вземания.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Панайот Волов“ №29, ет.3 ПРОТИВ Н.Й.Й. с
ЕГН-********** ***, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител адв.Д.П. *** искови претенции за признаване за установено, че ответната
страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумите,
за които по ЧГД №2774/19г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение №1711/31.05.2019
година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: