Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 27.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Ц., като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8464 по описа за 2016 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.23,
ал.1, вр.чл.21, ал.4 СК.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от М.Р.Н., ЕГН**********,*** против М.Х.Б., ЕГН**********,***, в
която твърди, че на 22.03.1990г. в ***, с ответника сключили граждански брак,
за което е съставен Акт за граждански брак № 196/22.03.1990 година. Твърди, че
с Решение №260/11.03.2015г. по описа на ВТРС, влязло в сила на 11.03.2015г.,
бракът между страните по делото бил прекратен по взаимно съгласие. Твърди, че
по време на брака е придобила следните недвижими имоти:
1. Апартамент №17, находят се в жилищна сграда — ***, ***,
построена върху държавна земя в кв. 26 по ПУП на ***, състоящ се от една стая,
кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 38,54 кв.м., заедно с
прилежащото Избено помещение №17, както и с прилежащите 0,3635% ид.ч. от общите
части на сградата, заедно с 0,3635% ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сграда: За жилището: изток: апартамент №16;
запад — апартамент №18; север — стълбище; юг — двор; горе - покрив; долу —
апартамент №14; За избеното помещение: изток - маза №18; запад - мази от вх.
„Б"; север - двор; юг - коридор и маза №16; горе – гаражи. Твърди, че за
придобиване на имота е съставен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ, Рег. №3 от
08.01.1993г., том I, сключен между М.Р. *** и фирма „***".
2.Гараж №4, находящ се в жилищна сграда - ***, вх. А,
построена върху държавна земя в кв. 26 по ПУП на ***, с застроена площ от 18,76
кв.м., заедно с прилежащите 0,1748% ид.ч, от общите части на сградата, както и
0, 1748% ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: североизток: гараж №1; югоизток: гараж №3;
югозапад -двор; северозапад - гараж №5; горе — жилищен етаж; долу — мази.
Твърди, че за придобиване на имота е съставен Договор за покупко-продажба
на гараж, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ, Рег.
№4 от 08.01.1993г, том I, сключен
между М.Р. *** и фирма „***".
3.Гараж №5, находящ се в етажна собственост в сградата
на ЖСК „***", находяща се в ***, ***, със застроена площ от 17.21 кв.м., при съседи: север-гараж на ***, изток — коридор за
маневриране, юг -гараж на ***, запад — двор, както и 1,360 ид. части
от външното електрозахранване и
коридор за маневриране, както
и 1,360 ид.
части от правото
на строеж отстъпено върху
държавна земя, в парцел VII, в стр. кв. 253 по регулационния план на ***.
Твърди, че за придобиване на имота е съставен Нотариален акт №22, том XXXII,
дело №К-6350/1997г. от 22.12.1997г., съставен от *** - Нотариус при Плевенския
районен съд.
Твърди, че гореописаните имоти са придобити със
средства, събирани от родителите на молителката, години преди да срещне бившия
си съпруг и дарени й лично от тях. Твърди, че М.Х.Б. няма какъвто и да било
принос в тяхното придобиване, макар и то чисто формално да се е случило по
времето на нашия брак. Твърди, че имотът, описан в пункт 1 /Апартамент №17/, е
придобит със средства, внасяни от нейните родители по лична влогова сметка
№004025. Твърди, че видно от Квитанция от 16.04.1992г., на същата дата ищцата е
изтеглила сумата от 12 933 лв. В квитанцията изрично е посочено основанието за
извършеното теглене — „Покупка на жилище *** Плевен на името на горното
лице". Отбелязано е също така, „влогова кн. унищожена и върната".
Твърди, че така посочената сума отговаря на цената, за която е закупен
Апартамент№17 - 12 933 лв. Твърди, че имотът, описан в пункт 2 /Гараж №4/, е
придобит със средства, дарени лично на ищцата от нейната майка - *** Н.. Видно
от Договор за дарение на парични средства от 05,05.1992г., сключен между нея и
майка й, последната й е дарила сумата от 22 055 лв. Твърди, че така посочената
сума отговаря на цената, за която е закупен Гараж №4 -22 055 лв. Видно от
Вносна бележка от 06.05.1992г., тази сума е платена лично от ищцата. Твърди, че
с Нотариален акт №22, том XXXII, дело №К-6350/1997г. от 22.12.1997г., съставен
от *** - Нотариус при Плевенския районен съд, ищцата е призната за едноличен
собственик на имота, описан в пункт III / Гараж №5/. Имотът е разпределен с
Протокол на общото събрание на кооперацията, тъй като нейната майка - *** Н., е
посочила именно ищцата като собственик на имота. Счита, че М.Х.Б. няма какъвто
и да било принос за придобиване на горепосочените имоти и същите следва да се
считат за нейна лична собственост. Молида бъде признато за установено, че
описаните в пункт 1,2 и 3 недвижими имоти са лична собственост на ищцата, като
ответникът няма принос в придобиването им. Претендира направените деловодни
разноски.
В срокът по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от
ответника, в който признава иска. Взема становище, че е допустим и основателен.
Признава изложените в исковата молба факти, че между страните е бил налице
брак, който е прекратен с развод по взаимно съгласие и в споразумението
ответника е посочил, че няма каквито и да било претенции спрямо бившата си
съпруга. По спомени на ответника, ищцата действително е придобивала имоти по
време на брака, към които никога не е предявявал претенции. По негови спомени
имотите са придобити със средства, собствени на бащата на ищцата. Признава, че
той не е участвал в придобиването на имотите. Твърди, че още към момента на
придобиването им, отношенията между страните са били обтегнати и при условията
на разделност, като съпрузите не са поддържали общо домакинство и не са имали
общи приходи. Счита, че макар за ищцата да съществува правен интерес от
предявяване на иска, той не е станал причина за завеждането му. Счита, че
разноските следва да останат за лицето, което ги е направило. Моли, да не се
присъждат разноски в тежест на ответника.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като
ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са направили изявление, че
признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищцата има право на разноски, но тя изрично е
заявила, че оттегля искането си присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.23, ал.1 СК, по отношение
на ответника М.Х.Б., ЕГН**********,***, че следните недвижими имоти:
1. Апартамент №17, находят се в жилищна сграда — ***, ***,
построена върху държавна земя в кв. 26 по ПУП на ***, състоящ се от една стая,
кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 38,54 кв.м., заедно с
прилежащото Избено помещение №17, както и с прилежащите 0,3635% ид.ч. от общите
части на сградата, заедно с 0,3635% ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сграда: За жилището: изток: апартамент №16;
запад — апартамент №18; север — стълбище; юг — двор; горе - покрив; долу —
апартамент №14; За избеното помещение: изток - маза №18; запад - мази от вх.
„Б"; север - двор; юг - коридор и маза №16; горе – гаражи.
2.Гараж №4, находящ се в жилищна сграда - ***, вх. А,
построена върху държавна земя в кв. 26 по ПУП на ***, с застроена площ от 18,76
кв.м., заедно с прилежащите 0,1748% ид.ч, от общите части на сградата, както и
0, 1748% ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти: североизток: гараж №1; югоизток: гараж №3;
югозапад -двор; северозапад - гараж №5; горе — жилищен етаж; долу — мази.
3.Гараж №5, находящ се в етажна собственост в сградата
на ЖСК „***", находяща се в ***, ***, със застроена площ от 17.21 кв.м., при съседи: север-гараж на ***, изток — коридор за
маневриране, юг -гараж на ***, запад — двор, както и 1,360 ид. части
от външното електрозахранване и
коридор за маневриране, както
и 1,360 ид.
части от правото
на строеж отстъпено върху
държавна земя, в парцел VII, в стр. кв. 253 по регулационния план на ***.
са лична собственост на ищцата М.Р.Н., ЕГН**********,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: