РЕШЕНИЕ

 

                                                                 №

 

                                                  гр.София, ……………….. г.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Ивета Антонова

                                                                                                      мл.с. Мария Стойкова

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 3 711 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 20282113 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 17 226/2020 г. по описа на СРС, ­І ГО, 35 състав Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* по иск с правно основание чл.411 КЗ сумата 192,68 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение и ликвида-ционни разноски по щета № 0020-900-0066-2018, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 39,45 лева – мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 10.05.2020 г.

              Със същия акт ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 050,00 лева – разноски по делото.  

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, като се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на регресно обезщетение в полза на ищеца; че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца; че ищецът сам е посочил, че е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при него л.а.“Тойота Ярис“ с рег.№********, което се доказва от всички приобщени по делото доказателства; че констатациите на СРС относно приетото заключение на АТЕ не кореспондират на обективната действителност, като този съд не е дискутирал и изводът на експерта, че не може да се определи дали е било разрешено или не извършването на обратен завой от водача Д., тъй като от община Варна не се ангажират с точни данни какви пътни знаци и маркировка е била действаща към датата на ПТП на 17.01.2018 г. Твърди се и че изводите на съда, касаещи непосредствената причина за настъпване на застрахователното събитие са неправилни; че съдът не е обсъдил констатацията на вещото лице при отговора на въпрос ІІ.7, че ударът би бил предотвратим за водача на л.а.“Тойота“ при скорост на движение на това МПС от около 45 км/ч.; че заключението индикира какви са конкретните технически причини за настъпване на процесното ПТП и последиците от него, а именно: управлението на МПС от Я.Я.със скорост, несъобразена с конкретните атмосферни условия и състоянието на пътната настилка при неспазване на необходимата дистанция. Сочи се и че чрез против-оправното си пътно поведение водачът на л.а.“Тойота“ сам се е поставил в обективна невъзможност да спре или да промени траекторията си по начин, за да предотврати сблъсъка, както и че не е безспорно установена причинно-следствената връзка между щетите по л.а.“Тойота“ и ПТП, предвид показанията на водача Я.. При условията на евентуалност се поддържа направеното пред СРС възражение за съпричиняване за настъпването на ПТП и вредоносния резултат от него в значителна степен от водача на л.а.“Тойота“, като се твърди, че е доказано в процеса, че същият не е наблюдавал всеобхватно пътната обстановка, поради което не е успял своевременно да забележи траекторията на движение на управляваното от Д. превозно средство, както и отнемане на предимството на водача на л.а.“Тойота“ – Я. е бил задължен да изчака довършването на вече започналата от Д. маневра за обратен завой, което е щяло да предотврати контакта между двата автомобила.

              Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност – като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният срещу него иск. При условията на евентуалност – да намали регресното обезщетение съобразно доказаното възражение за съпричиняване. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

              Ответникът по жалбата – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена в цялост с доводи за нейната неоснователност. Релевира съображения, че наведените от въззивника оплаквания са лишени от правно основание и че са недоказани с оглед събрания по делото доказателствен материал, както и че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.411 КЗ.

Претендира присъждането на разноски по делото.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

              Неоснователно е инвокираното във въззивната жалба бланкетно твърдения за недопустимост на постановеното от СРС решение. Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Обжалваното първоинстанционно решение на страда от нито един от тези пороци, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от Кодекса за застраховането КЗ/ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

              С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора.

               От приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за пътно-транспортно произшествие с № 1661814 от 17.01.2018 г. на ОД на МВР – Варна, неоспорен в процеса, безспорно е установено по делото, че на 17.01.2018 г. около 21,30 ч. в гр.Варна на кръстовището на бул.“Трети март“ и ул.“Ана Феликсова“ е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № *******, управляван от Я..М.Я. и л.а.”Пежо 206“ с ДК № ********, управляван от Й.Г.Д. при следните обстоятелства: водачът на МПС-1 поради неспазване на дистанция блъска намаляващия скоростта си пред него МПС-2. МПС-2 извършва маневра престрояване при наличие на МПС и М1. Отразено е и че на двете превозни средства са нанесени видими щети, който за л.а.“Тойота Ярис“ са деформирана предна лява част, счупен фар, а за л.а.“Пежо 206“ – деформирана задна лява част. Относно уврежданията на л.а.“Тойота Ярис“ е представен и снимков материал.

              Съгласно данните от приетото писмо на ОД на МВР – Варна с изх.№ УРИ: № 819000-40762 от 28.08.2020 г., неоспорено от страните, по повод на настъпилото на  17.01.2018 г. в гр.Варна на кръстовището на бул.“Трети март“ и ул.“Ана Феликсова“ ПТП са съставени следните АУАН: 1. АУАН, серия „Д“, бланков № 448663 на Я..М.Я., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.186, ал.7 ЗДвП, като е издадено наказателно постановление № 18-0819-000297/23.03.2018 г. с наложена санкция по чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП и чл.185 ЗДвП, връчено на водача Я. на 02.05.2018 г., влязло в законна сила на 10.05.2018 г. и 2. АУАН, серия „Д“, бланков № 448664 на Й.Г.Д., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.6, ал.1  ЗДвП и чл.100,, ал.1, т.1 ЗДвП, като е издадено наказателно постановление № 18-0819-000291/23.03.2018 г. с наложена санкция по чл.185 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, като са предприети мерки за връчването му на водача Д..   

              Във връзка с механизма на произшествието са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Я..М.Я. и Й.Г.Д..

              При разпита му Я.Я.поддържа, че е карал служебен автомобил „Тойота Ярис“ по бул.“Трети март“ в посока кв.“Владиславово“ със скорост 50 – 60 км/ч. в лява лента. В дясната лента е видял автомобил – л.а.“Пежо 206“, който оставял пасажер и като го е видял да тръгва от спирката свидетелят се е изнесъл в лявата лента; че е видял другия автомобил за първи път когато е тръгнал от спирката – приблизително на 50 м., 100 м. от него. Сочи, че приближавайки кръстовището с ул.“Ана Феликсова“ другият водач е решил да прави обратен завой след като вече пътната маркировка е била двойна непрекъсната и той не е можел да сменя лентите от дясна в лява, а и асфалтът не е бил в добро състояние; че другият шофьор е изнесъл малко повече колата за обратен завой Я.Я.натиснал спирачките, но не е имало почти никаква реакция, тъй като е било „лигаво“ и в опит да не го удари странично е завил надясно, като е ударил л.а.“Пежо 206“ отзад, в задната част на автомобила. Твърди, че още преди светофарът да дойде, преди ПТП свидетелят е бил в лявата лента, че другата кола почти в последния момент е решила, че ще завива, без спирачки, без нищо, без да сигнализира; че след като е тръгнала от спирката другата кола се е движила в дясната лента и непосредствено преди ПТП е отишла от дясна в лява; че е било тъмно, но добре осветено; че на кръстовището е допустимо да се извършва обратен завой, но не и да се сменят лентите при двойна непрекъсната марки-ровка, както и че не си спомня точно повредите по неговия автомобил, но предполага: капак, предна броня, фар и можи би калник, но за него не си спомня.

              Й.Д. свидетелства, че е закарал човек от персонала и го е оставил на спирката на бул.“Трети март“, след което се е включил в движението, като е нямало нито една кола, между спирката и светофара, на който е трябвало да направи маневра за обратен завой, се е пристроил, намалил и започнал да прави маневрата и усетил удар – бие е започнал да се изнася в кръстовището и другата кола го удря в лявата част на стопа и го завърта на 360 градуса. Г-н Д. сочи, че тогава се е движил в лявата лента на пътното платно; че са му написали глоба, че е прекосил от дясната в лявата лента при непрекъсната линия, но същият счита, че това е било точно на границата от прекъснатата и виновен е водачът, който го е ударил. Твърди се и че е имало светофар, минал е на зелено – тъкмо е тръгвал да се изнася и е бил полуспрял, при потеглянето му при съвсем лек радиус е бил ударен; че е имал видимост, пътят е бил осветен, имал е включена светлинна сигнализация, но не е забелязал кога е дошъл другият автомобил; че последният не е извършвал никакви маневри, а просто е карал бързо; че първоначалният сблъсък е бил в задната му лява част на колата, а за него – може би централно или по-вляво; че не са спорили за вина, но другият водач е имал претенции, че му е „сякъл пътя“, като г-н Д. изразява мнение, че това няма как да е, защото е бил спрял, намалил, направил нормална маневра. Свидетелства, че не е имало как да избегне удара – може би някакви секунди, ако е имал да се изтегли по-бързо, но не го е възприел; че на място пътната маркировка е била непрекъсната; че причината на ПТП е била несъобразената скорост на другия водач и че последният не го е видял, че той го е ударил силно, защото се е завъртяла цялата му колата и го е изблъскал; че цялата лява страна на колата му е била ударена, стопове, била е изкривена задната рама на багажника и не е можел да се затвори, както и калника. Поддържа, че след пристигането на КАТ на място, изготвили са протокол и са му съставили акт за административно нарушение, който наскоро е получил.

              Приети са чертежи на одобрената временна организация и безопасност на движението за първия работен участък от реконструкцията на ул.“Ана Феликсова“ от бул.“Трети март“ до ул.“Петър Алипиев“, действали към 17.01.2018 г. Съгласно същите непосредствено преди кръстовището с ул.“Ана Феликсова“ на бул.“Трети март“ е предвидена хоризонтална пътна маркировка – единична непрекъсната линия. В писмо на Община Варна с рег.№ АУ-76923ВН-001 ВН от 27.08.2020 г. е удостоверено, че „Дирекция инженерна инфраструктура и благоустрояване“ на Община Варна не може да се ангажира с точна справка, че към дата 17.01.2018 г. знаковото стопанство и хоризонталната маркировка са били същите, както в приложените чертежи.

              Представено е и писмо с изх.№ ОД-03-159-1 от 26.08.2020 г. на НИХМ – филиал Варна, съгласно което на 17.01.2018 г. в интервала от 20,00 ч. до 23.10 ч. е валял слаб дъжд, като е пояснено, че в райони извън метеорологичните станции наблюдаваните данни и степента на тяхното проявление могат да се различават съществено.

              За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана и авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице С.С., неоспорена от страните. След анализ и съпоставка на данните от представените документи и депозираните свидетелски показания от техническа гледна точка вещото лице е посочило следния възможен и вероятен механизъм на настъпване на произшествието:  На 17.01.2018 г. в гр.Варна водачът на МПС - л.а.”Тойота Ярис“ с рег.№ ******* се е движил в лявата пътна лента на бул.“Трети март“ с посока на движение към ул.“Ана Феликсова“. По същото време и в същата посока в дясната пътна лента, потегляйки от спирка на градския транспорт, се е движил и водачът на МПС - л.а.”Пежо 206“ с рег.№ ********. Около 21,30 ч. достигайки района на кръстовището, образувано от пресичане на бул.“Трети март“  и ул.“Ана Феликсова“, водачът на л.а.“Пежо 206“ при наличие на пътна маркировка – непрекъсната линия се преустроява от дясната в лявата пътна лента с цел да извърши маневра „обратен завой“. Непосредствено преди да извърши тази маневра същият е бил застигнат от движещия се в лявата пътна лента л.а.“Тойота Ярис“. Реализира се удар между двата автомобила, като за л.а.“Тойота Ярис“ ударът е приоритетно в предната лява част, а за л.а.“Пежо 206“ – в задната лява габаритна част на автомобила.   

              В заключението е посочено и че ако се приема, че е била в сила временната организация за движение, одобрена от Общи Варна към момента на ПТП за МПС, движещи се по бул.“Трети март“ не е било разрешено извършването на обратен завой. Прието е и че по дължина на пътното платно ПТП е настъпило непосредствено преди включване в пресечката на ул.“Ана Феликсова“ в обратна посока на движението на л.а.“Пежо“ от около 4 м. до 6 м., а по ширина на пътното платно – на 1,00 м. – 1,50 м. вдясно спрямо левия край на лявата пътна лента на бул.“Трети март“ спрямо посоката на движение на двата автомобила. При отчитане на показанията на двамата водачи и предвид наличните деформации може да се приеме, че възможната и вероятна скорост на движение на л.а.”Пежо 206“ с ДК № ******** е не по-ниска от 30 км/ч., а на л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № ******* – около 50 км/ч.; че разстоянието на опасната зона за спиране на л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № ******* при тази скорост е 38,67 м.. Посочено е и че при същата скорост ударът за него е бил непредотвратим; че от техническа гледна точка причината да не успее водачът на л.а.“Тойота Ярис“ да спре, е че неговото отстояние и дистанция от момента, в който л.а.”Пежо 206“ е навлязъл в неговата лента за движение и е намалил скоростта си, е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на л.а. “Тойота Ярис“, както и че ударът би бил предотвратим за неговия водач при скорост на движение около 45 км/ч.     

                С оглед приетия механизъм на ПТП настоящата инстанция намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водачите и на двете превозни средства, което съпричиняване съдът приема за ½. Водачът на л.а.”Пежо 206“ с ДК № ******** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.6, ал.1, пр.посл. ЗДвП и чл.25 ЗДвП, а водачът на л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № ******* – на  нормите на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП. Установената презумпция относно вината на същите по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството.

              Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 0020900201700908, сключена на 22.12.2017 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 28.12.2017 г. до 24,00 ч. на 27.12.2018 г., л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № *******, собственост на М.Д.П., с година на производство – 2000 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка – „Пълно каско” при З. „О.“ АД за застрахователна сума от 2 500,00 лева. В застрахователния договор съконтрагентите са установили начин на обезщетяване по експертна оценка. Не се спори в производството, че първата вноска от определената застрахователна премия по полицата е заплатена от застрахования.  

              Съгласно клаузата на чл.4 от Общите условия на „З. „О.“ АД по застраховка „Каско на съхопътни превозни средства“, неразделна част от визираната застрахователна полица, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото моторно превозно средство, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/.                  

              От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – протокол за ПТП, справка от информационния център на Гаранционен фонд,  както и от представеното от  ответника заверено копие от застрахователна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № ВG/30/117001102472 от 10.04.2017 г., безспорно се установява в процес, че към датата на настъпване на ПТП л.а.”Пежо 206“ с рег.№ ******** е имал валидно сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, както и че същата е била в действие към този момент.  

             От документите по образуваната при З. „О.“ АД щета № 0020-900-0066-2018 от 18.02.2018 г. се констатира и че на л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № ******* са нанесени следните увреди от произшествието: фар ляв, капак преден, решетка в капак преден, горна част броня предна, долна част броня предна, фародържател ляв, греда радиа-тор горна, конзола лява рамка радиатор, основа предна броня А1, греда под радиатор, конзола лява рамка радиатор и рог ляв, за които по експертна оценка З. „О.“ АД е определило застрахователно обезщетение в размер на 355,36 лева. След извършено прихващане на сумата по втората вноска по полицата от 127,50 лева, на 19.03.2018 г. на собственика на това моторно превозно средство по щета № 0020-900-0066-2018 е заплатена сумата 227,86 лева.  

              Съгласно неоспореното заключение на АТЕ на вещото лице С.С., което е обективно и компетентно изготвено, се установява, че описаните щети по л.а. ”Тойота Ярис“ с ДК № ******* се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното ПТП; че стойността на обичайните разноски за определяне на размера на обезщетението по застраховка „Каско на МПС“ е 15,00 лева, както и че стойност на необходимите средства за ремонта за отстраняване на щетите на този автомобил, изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП е 988,27 лева с ДДС.

              С писмо с изх.№ 1315-2360 от 04.04.2018 г. е отправена регресна покана от З. „О.“ АД до З.Д.Ж.и З.“ АД, получена от последното на 05.04.2018 г., за заплащане на сумата 192,68 лева по щета № 0020-900-0066-2018, като не е спорно в производството, че такова плащане не е било осъществено от жалбоподателя-ответник.

              Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. От друга страна: в чл.499, ал.2, изр.1 КЗ законодателят е предвидил, че при вреди на имущество обезщете-нието не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното обосновава извода, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието, в който смисъл е и разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност“ – чл.429, ал.1 КЗ, чл.386, ал.1 КЗ.

           Стойностният еквивалент на претърпяна вреда на имущество се определя като пазарната й стойност към датата на увреждането – като средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите без да се прилага коефициент на овехтяване, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.

              От неоспореното заключение на АТЕ се установява, че стойността на разходите, необходими за възстановяването на увредения по л.а.”Тойота Ярис“ с ДК № ******* и привеждането му в изправно техническо състояние, изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на 988,27 лева с ДДС. Но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, определеното и престирано обезщетение по щетата от 355,36 лева и приетия процент на съпричиняване от ½, подлежа-щата на заплащане на ищцовото дружество от ответника на основание осъществилата се суброгация по чл.411 КЗ стойност е 177,68 лева. След прибавяне към визираната сума на обичайната стойност на ликвидационните разноски за определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева, дължимото се от З.Д.Ж.и З.“ АД регресно обезщетение е в общ размер от 192,68 лева, колкото са присъдени от СРС.

              По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалвано решение, поради което в тази част въз-зивният съд дължи проверка само за евентуално допуснати от първата инстанция нару-шения на императивни материалноправни норми, каквито в дадения случай не са налице.

 

              Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на СРС относно изхода от разглеждането на спора, макар и по частично различни мотиви, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. 

              При горния изход на спора на жалбоподателя-ответник не се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна в размер на 150,00 лева – адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременното наведена възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид липсата на фактическата и правна сложност на делото, вида на производството, обема на осъществената защита, изчерпваща се в подаване на отговор на въззивната жалба и кратко, бланкетно становище, без процесуално представителство в открито съдебно заседание.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 20282113 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 17 226/2020 г. по описа на СРС, ­І ГО, 35 състав.

 

              ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150,00 лева /сто и петдесет лева/ – разноски за въззивното производство.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.