РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кърджали, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200045 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***/ 12.12.2022г.,
издадено от Кмета на Общ. К., с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР
е наложено наказание глоба в размер на 80.00лв. на Е. Ю. Ю. от с.В., обл.К. с
ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.11.2022г. в гр.К. на чл.3 ал.1
т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред на Общ. К..
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Ю., който обжалва издаденото наказателно постановление. Настоява, че то
противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му
са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и със защитник, като поддържат жалбата.
Последният в ход по същество моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление и да им се присъдят направените по делото разноски.
Настоява, че по безспорен начин е оборена фактическата обстановка.
Полицейските служители Т. Н. и Ш. М. не са свидетели на отправяните
закани за саморазправа или обидни думи от жалбоподателя спрямо Г.. Тези
факти са потвърдени и от другото лице участвало в скандала, самия Г.. Не е
нарушена Наредбата за обществен ред на Общ. К., а и е допуснато
1
процесуално нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Жалбоподателят изразява
съгласие с казаното от неговия доверител.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява,
но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за процесуално
допустима, но неоснователна. Пледира да се потвърди наказателното
постановление, тъй като е издадено от компетентен орган при спазване на
всички законови разпоредби.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Ю. и свидетелят Г. М. имали неразбирателства помежду си
от по- рано. На датата 19.11.2022г. сутринта те се срещнали случайно пред
магазин „К.“ в гр.К. Там свидетелят Г. М. попитал жалбоподателя Е. Ю. как е,
при което последният му казал, че сега ще му покаже как е, като бръкнал във
вътрешния си джоб на връхната си дреха. Първият се притеснил да не изкара
нож, с който да го нарани, при което се покрил с коженото си яке, с което бил
облечен, минал пред него и го бутнал с тялото си. Така и двамата мъже
паднали на земята, при което свидетелят Г. М. усетил, че бил напръскан с
някакъв спрей по лицето от жалбоподателя. За това първият станал и отишъл
до автомобила си, за да се измие. Тогава жалбоподателят Ю. се обадил на
ЕЕН 112. По този повод след кратко време на место пристигнали
полицейските служители Т. Н. и Ш. М., както и екип на Спешна медицинска
помощ. Свидетелите Н. и М. установили самоличността на двамата мъже и
снели обяснения от тях. Полицейските служители не присъствали на
отправяне на обидни думи от страна на Е. Ю. към Г. М., както и никой от тях
не се оплакал да са му отправяни обидни думи. Двамата свидетели Н. и М.
видели, че по лицето в областта на лявото око на първия има кръв. На место
не били установени никакви свидетели на възникналия инцидент, но било
взето отношение по случай като и на двамата участници били съставени
Протокол за предупреждение и актове за установяване на административно
нарушение. Така на 19.11.2022г. свидетелят Т. Н. в присъствието на свидетеля
Ш. М. съставил срещу нарушителя акт за установяване на административно
нарушение по чл.3 ал.1 т.7 от НПООР на Общ. К., който го подписал с
2
възражения. На тази база на датата 12.12.2022г. било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от Наредба за
поддържане и опазване на обществения ред в Общ. К. му е наложено
административно наказание глоба в размер на 80лв.
Тази фактология настоящата съдебна инстанция изгради на база
свидетелските показания на Т. Н., Ш. М. и Г. М., които са последователни,
непротиворечиви и житейски логични, както и от писмените- акт № *** за
установяване на административно нарушение от 19.11.2022г.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от лице имащо право
такова право. За да представлява едно деяние- действие или бездействие-
административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако
липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не
би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.
Нарушеният текст на чл.3 ал.1 т.7 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред в Общ.-К., издадена от Общински съвет-Кърджали казва, че
„На обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни,
стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и
здравни заведения и в предназначени за общо ползване части от сгради се
забранява….. скандално и непристойно поведение, нарушаващо обществения
ред и морал ”. При така установените факти от правна страна настоящият
състав намира, че жалбоподателят Ю. не е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението по чл.3 ал.1 т.7 от НПООР в Общ.-К.. Не е
налице в настоящият казус съвкупността от всички признаци, посочени в чл.3
ал.1 т.7 от НПООР в Общ.-К., като извършеното деяние не е съставомерно,
тъй като няма съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е
установено в закона. От обективна страна изпълнителното деяние не е
извършено, тъй като не се доказа да са налице фактическите обстоятелства
описани в обжалваното наказателно постановление, а именно нарушителят да
е предизвикал скандал изразяващ се в отправяне на обидни думи и закани за
физическа саморазправа спрямо лицето Г. А. М.. За да се приеме обаче за
3
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са
налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че нарушава обществения ред и морал. Липсват каквито и да
било данни, че жалбоподателят е бил наясно с това, а и такива доказателства
в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Липсата и на
субективната страна от състава на нарушението прави деянието извършено от
жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, при липсата на обективните и
субективните признаци на нарушението при недоказаност на нарушението
жалбоподателят Ю. да е осъществил деянието, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено. Предвид изхода на
делото не следва да се обсъждат всички останали доводи от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС. Съдът намира че
следва да се присъди този размер поради липса на възражение за
прекомерност. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Община- К., именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/ 12.12.2022г., издадено
от Кмета на Общ. К., с което на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР е
наложено наказание глоба в размер на 80.00лв. на Е. Ю. Ю. от с.В., обл.К. с
ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.11.2022г. в гр.К. на чл.3 ал.1
т.7 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред на Общ. К..
ОСЪЖДА Общ. К. с адрес гр.К. да заплати на Е. Ю. Ю. от с.В. № **,
обл.К. с ЕГН ********** сумата от 480лв. с ДДС представляваща
направените разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5