№ 204
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201410 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***” ООД – гр. *** против Наказателно
постановление № 503173-F535032/03.04.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение на
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното постановление
с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в
съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направеното в жалбата оплакване, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На „***” ООД – гр. *** е съставен АУАН № F535032/20.01.2020 г. за
нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и осъществяване състава
на чл. 179 от ЗДДС – за това, че като регистрирано на 03.08.2009 г. лице по
ЗДДС, което е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен
период, не е подало в предвидените срокове, установени в чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2019 г.,
която следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася, като срокът за подаване на тази справка-
декларация е до 14.11.2019 г. Към датата на съставяне на АУАН справка-
декларацията по ЗДДС е подадена по Интернет и подписана с КЕП с вх. №
02003015695/24.11.2019 г.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на „***” ООД – гр. ***
по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като до лицето е изготвена и изпратена
покана с изх. № 314-11/20.11.2019 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.
Поканата в писмо с известие за доставяне, върнато в цялост на 15.12.2019 г.,
не е връчена успешно. Представено е удостоверение за извършено връчване
по електронен път, от което е видно, че поканата е изпратена на електронен
адрес на 27.11.2019 г. в 12:25 ч., като е активирана, т. е. получена на същата
дата в 12:20:08 ч. Поради разкритото времево противоречие досежно часа на
получаване на електронното съобщение, предхождащ часа на изпращането,
съдът възприема, че удостоверението не обективира редовно връчване. Освен
това липсват доказателства, че електронният адрес, на който е изпратена
поканата по електронен път, е заявен от дружеството като такъв за
кореспонденция, като от служебна справка в търговския регистър също не се
установява такова заявяване.
Административно-наказващият орган е възприел фактическите
констатации по акта и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 179 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на 03.02.2021 г. Жалбата, по
която е образувано настоящото производство, е подадена по куриер на
2
10.02.2021г.
Разпитаният по делото актосъставител потвърждава констатациите по
АУАН.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна:
Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4
от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 2., б. „в“
от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата
за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие
между описаните в АУАН и НП факти. В обжалвания акт правилно е
приложен и материалният закон. Визираната в атакуваното наказателно
постановление административно-наказателна разпоредба на чл. 179 от ЗДДС
в една от хипотезите си санкционира с имуществена санкция в размер от 500
до 10 000 лева състав на административно нарушение за регистрирани по
ЗДДС юридически лица, които не изпълнят задължението си да подадат
справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в предвидените срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, декларациите се
подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят.
В случая, жалбоподателят не оспорва по същество, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че
към 14.11.2019 г. е имал задължение да подаде справка-декларация за месец
октомври 2019 г., което не е сторил в срок по посочена от него причина, че
счетоводителката му е била хоспитализирана. Санкционираният е търговец,
който следва да организира дейността си по начин, който да му позволява да
спазва законовите изисквания. Това, че той е решил да не подава сам СД, а да
делегира това свое задължение на трето лице /счетоводител/ не го
освобождава от задълженията му към държавата и няма как неговият
собствен избор да доведе до отпадане на отговорността му, поради което
3
жалбата касателно този довод е неоснователна. За неоснователно се преценя и
възражението, че случаят е маловажен, тъй като СД е била подадена веднага
след преклудиране на срока. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. В случая са
засегнати отношения, уреждащи фискалната политика на държавата. А тази
категория обществени отношения са особено важни за държавата, поради
което всяко едно засягане чрез неизпълнение на съответното задължение е
общественоопасно и като такова следва да се санкционира, без да се държи
сметка за степента на обществената опасност на деянието, нито пък за
размера на настъпилите вредни последици, тъй като нарушението е от
категорията на формалните и за неговата санкция е без значение дали има
причинен вредоносен резултат. При това положение не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законът за ДДС е нормативен
акт, който дава закрила на обществените отношения, свързани с отчитането и
регистрирането на извършени продажби и облагането с данък добавена
стойност. Забавеното подаване на декларация индицира начин на организация
на търговската дейност на жалбоподателя, а по този начин се възпрепятства
възможността за контрол върху дейността му, чрез изключване на законовите
гаранции, които подаването на ежемесечните декларации предлага.
Производството по реализиране на административно-наказателната
отговорност обаче е протекло незаконосъобразно. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че
АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и
в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е
известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза
актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в
поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към
лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде
съставен акт за нарушение. Само при наличието на надлежно връчена такава
покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на
4
акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай, от самия акт и от свидетелските показания, се установява,
че АУАН е бил съставен в отсъствието на представител на дружеството-
жалбоподател, като не е бил и връчен след съставянето му и преди издаване
на НП. По делото липсват данни представител на дружеството да е бил
редовно поканен за съставянето на акта с представената от АНО по делото
покана с изх. № 314-11/20.11.2019 г. Изготвената покана не е надлежно
връчена нито по пощата, нито по електроненен път, поради което не е
доказано, че е стигнала до адресата си. Съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
изначално опорочава производството. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН
гарантират правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност
за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на
обективната истина по случая.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 503173-F535032/03.04.2020 г.
на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на
„***” ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** с ЕИК ***,
представлявано от А.И.П.-П.-П., на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6