Решение по дело №477/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 371
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20225501000477
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Стара Загора, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000477 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д.З. АД - гр. С.
против решение № 344/13.07.2022г., постановено по гр.д. № 3411/2021г. по
описа на Районен съд – К., с което е осъдена на основание чл. 229 КЗ (отм.);,
вр. чл. 86 ЗЗД З. „Д.З.“ АД да заплати на „Д.П. – К.“ ЕООД по сметка на адв.
М. Т. сумата от 4900 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка ,,Професионална отговорност“ с полица № 130211004678. Във
въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение като са изложени подробни съображения в
тази връзка. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни
недоказани. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба с
който въззиваемият взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноските в
настоящото производство.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
1
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание на основание чл. 229 КЗ (отм.), вр.
чл. 86 ЗЗД.
Между страните не се спори, а това се установява и от събраните
доказателства, че на 26.11.2015 г. между „Д.П. – К." ЕООД, с ЕИК *** и "Д.З."
АД е бил сключена застраховка ,,Професионална отговорност" с полица №
130211004678, със срок на действие от 00. 00 часа на 01.12.2015 г. до 24. 00 ч.
на 30.11.2016 г. ., при лимит на отговорност от: 5 000 лв. за едно пострадало
лице; 5 000 лв. за едно събитие; и договорено минимално безусловно
самоучастие на застрахования от 100 лв. от размера на всяка щета. Уговорено
е дължимата застрахователна премия от 210,78 лева, данък 2% по ЗДЗП 4,22
лв., т.е. общо дължима сума 215,00 лв. В полицата е посочено, че при
разсрочено плащане, първата вноска следва да е в размер на 108 лв. и да бъде
направена на 05.01.2016 г., а втората – в размер на 107 лв. – съответно на 5
31.03.2016 г. По делото са представени и ОУ към полицата, както и клауза 01-
професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал.
Видно от преводно нареждане с рег. № BORD05077432 от 18.11.2020 г.
на П. ищецът е превел сумата от 16678,40 лв. на получател Г.К.Х., като
основание за превода е посочено Решение № 272/25.04.2019 г. на К. районен
съд и в графа още пояснения е отбелязано името Х.Ю.Х..
Приобщено е заверено копие на заявление с Изх. № 007/19.01.2021г. от
ДКЦ“Поликлиника - К. “ЕООД до З. „Д.З." АД, с което ищецът уведомява
ответника, че са заплатили сума в размер на 16 678 лева и 40 стотинки /
главница, лихви и разноски/, въз основа на влязъл в сила съдебен акт и с
оглед изложеното, отправят заявлението - изплатените по делото суми да им
бъдат възстановени.
Приложено е гражданско дело № 772 по описа за 2018 г. на Районен съд
К.. С влязло в сила решение, постановено при участие на ответника като трето
лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Х.Ю.Х., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на родителите си Юрий Христов Христов,
ЕГН ********** и Г.К.Х., ЕГН **********, всички с адрес: гр. К., ***, по
иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 52 ЗЗД, сумата от 10 000
лв., предявен като частичен иск от вземане в размер на 42 000 лв. за
2
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани силни болки за
часовете от прегледа, извършен от д-р М.Й.И. до операцията, загуба на орган
(десен тестис) и свързаните с това болки, страдания, страх и неудобства от
физическо и психологическо естество, както и законна лихва за забава от деня
на увреждането - 11.08.2016 г. до изплащане на обезщетението, както и
сумата от 948,40 лева представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на КРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ,,Професионална отговорност", настъпило застрахователно
събитие, вреди и плащане на обезщетението на увреденото лице.
По възраженията във въззивната жалба: застрахователя възразява, че
увреденото лице е предявило писмената си претенция към въззиваемия след
края на застраховката, поради което събитието не е застрахователно.
Настоящия съдебен състав не споделя това становище. Безспорно в
рамките на срока на валидност на полицата е настъпило застрахователно
събитие, в резултат на което на трети лица били причинени вреди.
След като вредата е настъпила по време на действието на
застрахователното отношение, същата подлежи на обезвреда, а предявяването
на претенцията определя началния момент на законната лихва, която
застрахователя ще следва да плати. Правилен и извода на КРС, че
законодателят не свързва момента на предявяване на претенцията с момента
на настъпване на застрахователното събитие, който се счита проявлението на
вредите.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на КРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото на въззиваемия се дължат
сторените от него разноски в размер на 790 лв., адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на предявения иск за неимуществени вреди в размер на
4900 лв., настоящето съдебно решение не подлежи на обжалване, съобразно
3
правилата на чл. 280 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 344/13.07.2022г., постановено по гр.д. №
3411/2021г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА З. „Д.З." АД, с ЕИК: ***, гр. С. ***, представлявано от ****
да заплати на „Д.П. – К." ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр. К., *** по сметка на
адв. М. Т.: ****** в *** ЕАД, сумата от 790.00 лева, представляваща
разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4