РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Бургас , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20202100102042 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на И. Х. Р., ЕГН **********, от град
Бургас, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ №20 против Р. П. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ул.
„П. К.“ № ** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39000
щатски долара - главница, представляваща невърната заемна сума по сключен между тях на
22.03.2012 година договор за паричен заем, инкорпориран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 140, том І, рег. №879, дело №133 от 22.03.2012 година на нотариус с
рег. №607 на НК, ведно със законната лихва върху тази главница, начиная от 18.01.2018
година до окончателното и плащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 321 от
19.01.2018 година по частно гражданско дело № 528/2018 година по описа на Районен съд-
Бургас. Претендира се от ищцовата страна и осъждането на ответната да и заплати
сторените в заповедното, както и в настоящото съдебно производство разноски. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното
производство, че по частно гражданско дело №528/2018 година по описа на Бургаския
районен съд в негова полза били издадени заповед №321/19.01.2018 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които било
образувано изпълнително дело 20188000400490 на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег.№800 на
1
КЧСИ.
Посочената заповед била връчена от съдебния изпълнител на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което с определение № 5062/13.07.2020 година по посоченото по-
горе частно производство на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд спрял
принудителното изпълнение на издадената заповед и изпълнителен лист и указал на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение на парично
задължение. Това обосновавало правния му интерес да предяви настоящия иск.
Ищецът сочи, че между страните в настоящото производство имало сключен договор
за паричен заем от 22.03.2012 година за сумата от 40000 щатски долара, който бил
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот акт
№140, т. I, рег. №879, дело №133 от 22.03.2012 година на нотариус с рег. №607 в НК. Заемът
бил договорен със срок за връщане - 2 години от датата на подписване на договора.
На 22.03.2012 година, по банков ред, с две преводни нареждания, той внесъл по
сметка на ответника сумата от 20000 щатски долара с основание за плащане по договорна
ипотека в град Поморие, както и сумата от 19000 щатски долара с основание за плащане по
договорна ипотека в град Поморие. С останалата сума, която не била предмет на
претенцията, били платени разходите за изготвяне и изповядване на сделката.
След настъпване на падежа на 22.03.2014 година, сумата по заема в размер на 39000
щатски долара не била върната на заемодателя, поради което той подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Такава, както и изпълнителен лист
били издадени, като ответникът бил осъден да плати на ищеца сумата от 39000 щатски
долара - главница, представляваща невърнат заем по договор за паричен заем, сключен
между страните на 22.03.2012 година и съдържащ се в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 140, том 1, рег. №879, дело 133/22.03.2012 година на нотариус с рег.№
607 на НК, законната лихва върху горната главница, начиная от 18.01.2018 година до
окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2490 лева, в т. ч. 1250
лева - държавна такса и 1240 лева - адвокатски хонорар. Заявява се от ищеца, че към
момента на подаване на исковата молба гореописаното задължение не било погасено.
Ответникът по делото, чрез назначените му от съда особени представители, е подал
отговор на исковата молба, в който се сочи, че счита исковата молба допустима. Изтъква се,
че не била изпълнена в цялост процедурата по чл. 47, ал. 1, 2, 3 и 4 на ГПК. Не било
безспорно установено, че ответникът не можел да бъде намерен на адреса. Заявява, че по
основателността на исковата молба щял да изрази становище в съдебно заседание. В
рамките на последните чрез същите ответникът е заявил, че оттегля възраженията си по
отношение на процедурата по уведомяване в заповедното производство и че счита иска за
основателен.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
2
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото частно гражданско дело №528/2018 година по
описа на Районен съд - Бургас, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №321/19.01.2018 година и
изпълнителен лист против ответника-заемател за сумата от 39000 щатски долара - главница
по невърнат договор за паричен заем, сключен между страните на 22.03.2012 година и
съдържащ се в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №140, том 1, рег.№ 879,
дело №133/22.03.2012 година на нотариус с рег.№ 607 на НК, законната лихва върху
главницата, начиная от 18.01.2018 година до окончателното и изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 2490 лева, в това число 1250 лева за държавна такса и 1240 лева
адвокатски хонорар. С разпореждане по същото дело и при съобразяване на законовите
предпоставки за това на ищеца е било указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви установителен иск за вземането си.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
22.03.2012 година страните по него са сключили договор във формата на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, по силата на който ищецът предоставил на ответника
безлихвен заем в размер на сумата от 40000 евро, със срок на издължаване на заема две
години, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 22.03.2014 година. За
обезпечаване изпълнението на заемателя да върне дадената му в заем сума същият учредил
в полза на ищеца договорна ипотека върху собствен негов недвижим имот, подробно и
изчерпателно описан в съставения за това нотариален акт №140, том 1, рег. №879, дело
№133 от 22.03.2012 година на нотариус Гергана Недина, с район на действие Районен съд-
Поморие. Видно от депозираните два броя мемориален ордер, че на същата дата - 22.03.2012
година, ищецът е превел на ответника общо сумата от 39000 щатски долара с два банкови
превода съответно за сумата от 20000 щатски долара и 19000 щатски долара, с посочено
основание за преводите - плащане по договорна ипотека в град Поморие.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа
на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в
заем парична сума. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.
При съобразяване на това, съдът намира, че в настоящото производство се установи
от ищцовата страна предаването на заемни средства в размер на 39000 щатски долара на
ответника и в този смисъл е установено и сключването на договор за заем между тях,
предвид което и за последния е възникнало задължение за връщането и в срок до 22.03.2014
година. По делото не се твърди, нито се представиха доказателства ответникът да е
изпълнил това свое задължение, предвид което претенцията на ищеца се явява основателна
3
и като такава следва да бъде уважена. Основателна е и претенцията за законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 18.01.2018 година.
Вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
заповедното производство съществуват в тези размери на посоченото основание срещу
ответника.
С оглед изхода на делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-
деловодни разноски в общ размер от 6241.72 лева, които се свеждат до сторените такива от
нея в заповедното производство /2490 лева/ и в настоящото /3751.72 лева/. В последната
сума се включват внесената дължима за разглеждане на исковете държавна такса в размер от
1291.43 лева, адвокатски хонорар в размер от 1230 лева и възложеното в нейна тежест
възнаграждение за особен представител в размер от 1230.29 лева.
По делото с нарочен акт на съда на ответника са били назначени двама особени
представители, след като определените от съда разноски за това представителство в размер
на 2460.58 лева са били внесени надлежно от ищцовата страна. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2-
ро ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да
бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. По настоящото дело двамата особени
представители на ответника са подали кратък писмен отговор на исковата молба, като не са
изложили съображения по съществото на спора. В проведеното единствено открито
заседание по делото са оттеглили и единственото си възражение и са направили изявление
за основателност на претенцията. Наред с това следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че самото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, нито с
голям обем. С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките
на последната хипотеза на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК за определяне на възнаграждението в
размер на 1/2 от минималния за съответния вид работа. Предвид това, следва да им бъде
присъдено половината от определеното и внесено от ищеца възнаграждение, а именно
1230.29 лева или по 615.15 лева на всеки един от тях. Остатъкът от 1230.29 лева до пълния
размер на предварително внесения депозит за възнаграждение за особен представител
следва да се възстанови на ищеца след посочване от негова страна на банкова сметка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Р. П. Д., ЕГН **********, от град Бургас,
ул. „П. К.“ № **, че същият дължи на И. Х. Р., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к. „Л.“,
бл. ***, ет. *, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Цар
4
Иван Шишман“ №20 сумата от 39000 /тридесет и девет хиляди/ щатски долара - главница,
представляваща невърната заемна сума по сключен между тях на 22.03.2012 година договор
за паричен заем, инкорпориран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 140,
том І, рег. №879, дело №133 от 22.03.2012 година на нотариус с рег. №607 на НК, ведно със
законната лихва върху тази главница, начиная от 18.01.2018 година до окончателното и
плащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 321/19.01.2018 година по частно
гражданско дело № 528/2018 година по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, от град Бургас, ул. „П. К.“ № ** да заплати на
И. Х. Р., ЕГН **********, от град Бургас, ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ №20 сумата от
6241.72 /шест хиляди двеста четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, от които 2490 лева в
заповедното производство и 3751.72 лева в настоящото.
ПРИСЪЖДА на адвокат Мариана Ралчева Праматарова от Адвокатска колегия -
Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Борислав“ № 30 и на адвокат Георги Костов
Костов от Адвокатска колегия - Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Пиротска“ №
13, ет. 2, възнаграждение за особен представител в размер на по 615.15 /шестстотин и
петнадесет лева и петнадесет стотинки/ лева за всеки един от тях, съобразно внесения от
ищцовата страна депозит и което възнаграждение да им бъде изплатено от същия.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5