Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Светослав
Стойнов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов административно дело № 126/2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба №
640/14.01.2019г. на А.А.К., ЕГН: ********** *** чрез адвокат Ц.П. от Адвокатска
колегия гр. Варна, с която претендира Областна дирекция на МВР гр. Варна да
бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 7948а-1530
от 11.09.2018г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, което
е отменено с влязло в законна сила на 28.11.2018г. Решение № 1819/08.11.2018г.
постановено по н.а.х.д. № 4683/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна,
двадесет и седми състав. С исковата молба се претендира заплащане и на
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендираните имуществени вреди представляват платено
адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 4683/2018г. по описа
на Районен съд гр. Варна е видно, че с наказателно постановление №7948а-1530 от
11.09.2018г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, за
извършено нарушение на чл.49, ал.3 от Закона за българските лични документи и на
основание чл.81, ал.1, т.6 от същия закон, на А.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Варна ищцата е била процесуално представлявана от адвокат Ц.П. от
Адвокатска колегия гр. Варна по силата на представени по
делото пълномощно /л.4 по делото/ и договор за правна защита и съдействие /л.16
по делото на РС/. С Решение №1819/08.11.2018г., състав на Районен съд гр.Варна
е счел, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, както и че същото страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо и го отменил. От приложения по н.а.х.д. № 4683/2018г. договор за
правна защита и съдействие е видно, че заплатената от ищцата сума за
предоставена правна защита и съдействие е в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на
изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай Областна дирекция на МВР гр. Варна
е легитимирана страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По
делото безспорно е установено, че издаденото срещу ищцата наказателно
постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с
отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е свързано с
изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на
административноконтролна функция на органите на МВР. Безспорно по делото е също
така, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред
Районен съд гр. Варна, ищцата се е представлявала от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството,
че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от ТП №
2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
Съдът намира, че извършените разноски за адвокатско
възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват претърпяна вреда от
наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт
на административния орган, поради това, че представляват последица от
незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила се срещу него
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на защита
включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което не може
да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от К. се явява
доказан по основание и размер за посочената сума от 400.00 лева. Основателен се
явява искът на ищцата за присъждане на законната лихва върху сумата от 400.00
лева, считано от датата на влизане в сила на решението по н.а.х.д. №
4683/2018г. – 28.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Настоящият
състав на съда намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на размера на предявения иск. В мотивите на Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017г. на ВАС е посочено, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ - този размер
да е справедлив и обоснован. Размерът на обезщетение следва да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от сраните в производството. В разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Посоченият
минимален размер на адвокатските възнаграждения представлява долната граница, под
която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ. Самият размер на адвокатското възнаграждение се определя от
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При това положение
минималния размер не е равнозначен на „справедлив и обоснован“ размер по
смисъла на чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът намира, че в настоящия случай уговореният и
заплатен от ищцата размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. С оглед на
това предявеният от А.К. иск се явява доказан по основание и размер и като
такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Пред
настоящата инстанция е представен списък
с разноски от ищцата, възлизащи на 310 /триста и десет/ лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и сума
в размер на 10.00 лева – платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати
на А.А.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен
ред на наказателно постановление №7948а-1530 от 11.09.2018г., издадено от
Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, представляващи сторените в хода
на съдебното обжалване по н.а.х.д. № 4683/2018г. по описа на Районен съд гр.
Варна разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението по н.а.х.д. №
4683/2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Варна да заплати на А.А.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 310.00 /триста и десет/ лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: