РЕШЕНИЕ
№ 1204 дата 28 юни 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 03 юни
2019 год., в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 340 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.128а от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена
от „Южно вино“ АД, гр.Бургас, за обявяване на нищожността на Решение №
11993/09.10.2018г. постановено по адм.д. № 7874/2018г. по описа на Върховен
административен съд.
Ищецът възразява, че решението е било
постановено по неприложим процесуален ред, тъй като при разглеждането на
искането за отмяна на Решение № 3589/21.03.2018г. по адм.дело № 6751/2017г. на
ВАС, съдът се е позовал на нормата на чл.245 и сл. от АПК, вместо приложимите
чл.237 и сл. от АПК, предвид обстоятелството, че дружеството е било ответник по
това дело, поради което в производството по адм.дело № 7874/2018г. искането му
за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по адм.дело № 6751/2017г. неправилно е
било разгледано като такова, подадено от трето лице, каквото качество той няма,
което според ищеца обосновава извод за нищожност на постановения съдебен акт.
Счита също така съдържанието на постановения съдебен акт, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, за абсолютно неразбираемо, тъй като съдът не бил пояснил по
никакъв начин защо е провел производството по реда на чл.245 и сл. от АПК.
Отбелязва също така, че фактически съдът е провел производството комбинирано по
Раздел І и Раздел ІІ на Глава Четиринадесета от АПК.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, като извънсъдебно е депозирал писмена
молба, с която поддържа искането си за обявяване на нищожността на съдебния
акт.
Ответникът –
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас се
представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на исковата молба,
като пледира, че в случая не са налице основания за уважаване на исковата
претенция, предвид обстоятелството, че съдебният акт не страда от пороци,
обуславящи неговата нищожност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните
и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Установява се по
делото, че с Решение № 709/20.04.2017г., поправено с Решение № 878/16.05.2017г.
и двете постановени по адм. дело № 1734/2016г. по описа на Административен съд
– Бургас, съдът е отменил РА № Р-02000215009523-091-001 от 3.06.2016г., издаден
от началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Бургас и главен инспектор по
приходите, потвърден с Решение № 193/02.08.2016г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП.
По реда на
инстанционния съдебен контрол, с Решение № 3589/21.03.2018г. по адм.д. №
6751/2017г. на ВАС, касационната инстанция е отменила решението на
Административен съд Бургас и е решила спора по същество, като жалбата на „Южно
вино“ АД против ревизионния акт е била отхвърлена.
Дружеството е направило
искане вх. № 5079/03.05.2018г. по вх. регистър на Административен съд Бургас,
за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като се е позовало на наличието
на основания по смисъла на чл.239, т.1 и т.5 от АПК. По това искане е било
образувано адм.дело № 7874/2018г. на ВАС, което е било разгледано от петчленен
състав, който се е произнесъл с Решение
№ 11993/09.10.2018г., с което е отхвърлил искането за отмяна.
С молба от
19.11.2018г. дружеството е поискало отмяна на постановеното Решение № 11993/09.10.2018
г. по адм.д. №7874/2018 г. на ВАС, по която молба се е произнесъл седемчленен
състав, който с Определение № 538/14.01.2019г. постановено по адм.д. № 15344/2018г.
е оставил молбата без разглеждане като недопустима и е прекратил
производството.
С искане вх. №
1938/04.02.2019г. по вх.регистър на ВАС, „Южно вино“ АД е поискал обявяване
нищожността на Решение № 11993/09.10.2018г. постановено по адм.д. № 7874/2018г.
на ВАС, което е препратено за разглеждане от настоящия съд.
Исковата молба е
неоснователна.
При преценката
за нищожност на съдебен акт, съдът се позовава на правната доктрина и практика,
съгласно които нищожност би била възможна ако решението е било постановено от
незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната
власт на съда или при липса на формирана воля, т.е. касае се за недостатъци,
свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с
изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на
съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената
воля. В аналогичен смисъл е и разбирането на Върховния касационен съд, видно от
постановеното от него ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк.дело № 1/2011г.
Видно е, че
процесният съдебен акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на
касационната инстанция, от законен състав –петчленен, в съответствие с
разпоредбата на чл.243 от АПК (прил.ред. ДВ бр.30/2006г). Решението е писмено и
е подписано от всички членове на съдебния състав. Ясно е изразена волята на
съда да отхвърли искането за отмяна на влязло в сила решение, като мотивите са
подробни, ясни и напълно разбираеми.
Доводът на
ищеца, че искането за отмяна е било разгледано по неприложим процесуален ред, е
неоснователен и следва да бъде отклонен. Действително, в първото изречение на
решението, съдът е посочил, че производството е по реда на чл.245 и сл. от АПК.
Вярно е, че този ред е приложим в производство по отмяна по искане на трето
лице. Вярно е, че ищецът не е бил трето лице, а главна страна, на позицията на
ответника по адм.дело № № 6751/2017г. на ВАС. Сам по себе си обаче, фактът на
посочване на нормата на чл.245 от АПК не обосновава извод за нищожност на
съдебния акт на това самостоятелно основание. От една страна тази неточност не
попада в обхвата на възможните основания за нищожност, посочени по-горе в
мотивите, а от друга страна, цялото последващо фактическо и правно изложение в
обстоятелствената част на съдебния акт сочи, че искането на страната е било
разгледано именно в правилната хипотезата на чл.237 и сл. от АПК, като съдът е
и обсъдил именно наведените основания по чл.239, т.1 и т.5 от с.к. и е
постановил решението на основание чл.244, ал.1 от АПК. Волята на съда се
извлича не от формалното посочване на процесуалния ред за разглеждането на
спора, който междувпрочем е възможно и изобщо да не бъде посочен, а от
изложените мотиви, защото именно въз основа на тях се решава правния спор.
Обратното разбиране би означавало ексцесивен формализъм.
На
основание горните мотиви искът следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на
ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в минимален
размер от 100лв.
Така
мотивиран, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на „Южно вино“ АД, гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.125, за
обявяване нищожността на Решение № 11993/09.10.2018г. постановено по адм.д. №
7874/2018г. на Върховен административен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Южно
вино“ АД, гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.125, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при ЦУ на НАП
сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: