№ 16212
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110138109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Б. К., чрез пълномощника адв. Ю. Г.,
срещу „*************“ АД, ЕИК *********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните
договор за потребителски кредит *******/10.05.2023г., а при условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на същия,
предвиждащи заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да представи обезпечение, както и таксата
по т.2 от Приложение 4 към договора, за разглеждане и оценка на заявката за
отпускане на кредит в размер на 99,96 лв. поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„*************“ АД с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Б., с който
предявените искове се оспорват изцяло. С определението по насрочване на
делото са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство
предявените от ответника срещу ищеца по първоначалния иск осъдителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните суми:
2000 лева – незаплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, 112,15 лева – възнаградителна лихва за
периода от 11.06.2023г. до 10.09.2023г., а при условията на евентуалност
осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК - сумата от 2000 лв., дължима главница по договора
1
за потребителски кредит.
В срока за отговор по насрещната искова молба, от ищеца по първоначалните
искове е постъпил такъв, с който се заема становище за неоснователност на
предявените насрещни искови претенции.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че на 10.05.2023г., помежду
им бил сключен договор за потребителски кредит *******/10.05.2023г., ведно
с анексите и приложенията към същия, със съдържанието, посочено е
исковата молба, както и че на ищеца, в качеството му на заемополучател, от
ответното дружество била предоставена сума по кредита в размер на 2000 лв.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит, както и от чл.1 от Приложение 5 към същия, се
установява, че заемополучателят се задължава в срок, най-късно от един ден
след сключване на договора за предостави обезпечение на кредитора, като в
чл.4 от Приложението е посочено, че при неизпълнение на задължението на
заемополучателя да предостави обезпечение в предвидения срок, то същият
дължи на кредитора неустойка, чийто размер е посочен в погасителния план и
се начислява и заплаща от заемополучателя със съответната погасителна
вноска.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото и
представляващо неразделна част от сключения между страните договор за
потребителски кредит, Приложение 4, чл.2, се предвижда, че следва да се
заплати такса в размер на 99,96 лв., за разглеждане и оценка на заявката за
кандидатстване за кредит, в т.ч. и за оценка на кредитоспособността на
заявителя и достоверността на представената от същия, преддоговорна
информация, като е предвидено, че посочената такса се заплаща заедно с
всяка вноска по кредита.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност
на договора за потребителски кредит. Съдът намира, че уговореното по
сключения между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, както и предвидената такса за разглеждане и оценка на заявката
за отпускане на кредит, представляват разход по кредита, който неправилно не
е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.
Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от текста на чл.2 от
Приложение 4, извършването на “дейностите”, за които се предвижда
заплащане на посочената такса са пряко и непосредствено свързани с оценката
2
на кредитоспособността на заявителя и споделената преддоговорна
информация, т.к. обуславят неговото отпускане и усвояване от заявителя.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 1-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции.
От съдържанието на уговорената между страните клауза за неустойка при
неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави
обезпечение, става ясно, че същата в действителност е част от погасителния
план по договора за потребителски кредит, като се начислява към съответната
дължима месечна погасителна вноска. Следователно неустоечната клауза се
явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и
включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка при
непредставяне на обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Същата е
уговорена в размер на 6.46 лв., за един ден забава, като е изрично предвидено
и че същата се дължи и във всички случаи на погасяване на кредита, в т.ч. и
при неговото предсрочно погасяване, като така определеният размер на
дължимата неустойка не само че надвишава неколкократно ГПР по кредита,
но и надхвърля присъщите на неустоечната клауза обезпечителна и
санкционна функция.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита, както и клаузата,
предвиждаща такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на
кредит, са нищожни на твърдяните от ищеца основания, така и сключения
между страните, договор за потребителски кредит *******/10.05.2023г., е
недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на
3
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
По основателността на предявените от дружеството-ответник, насрещни
искове, предвид липсата на спор по отношение на обстоятелство, че ищецът е
получил сума по кредита в размер на 2000 лв., както и съобразно с
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, която предвижда, че в случаите на
недействителност на сключен договор за потребителски кредит, то
заемополучателя дължи единствено чистата стойност на кредита, основателна
се явява единствено предявената при условията на евентуалност, насрещна
искова претенция по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с
чл.23 от ЗПК, за сумата от 2000 лева – главница по договор за потребителски
кредит *******/10.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от
18.09.2023г./дата на подаване на насрещната искова молба/ до окончателното
изплащане на сумата, като останалите насрещни искови претенции следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, съобразно уважената част от първоначалните искове и
отхвърлената част от насрещните, следва да се присъдят разноски в размер на
41,18 лв. за внесена държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. Ю. Г. при САК, следва да се присъди сумата от 257,40 лв. -
адвокатско възнаграждение, което е изчислено от минималното дължимо
такова в размер на 500 лв., с оглед фактическата и правната сложност на
производството, съобразно уважената част от първоначалните искове и
отхвърлената част от насрещните.
Съобразно уважената част от насрещните искове, на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 623,39 лв.
- разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, изчислени
съобразно уважената част от насрещните искови претенции.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Б. К. с ЕГН
********** и *************“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************************, договор за потребителски кредит
*******/10.05.2023г., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4
и чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от *************“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, срещу Г. Б. К. с ЕГН **********, главни
насрещни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, за присъждане на следните суми: 2000 лева –
незаплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със
4
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, 112,15 лева – възнаградителна лихва за
периода от 11.06.2023г. до 10.09.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.
с чл.23 от ЗПК, Г. Б. К. с ЕГН **********, да заплати на *************“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, сумата от 2000 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит *******/10.05.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 18.09.2023г./дата на подаване на насрещната искова молба/
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „*************“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************, да заплати на Г. Б. К. с ЕГН **********, сумата
от 41,18 лв., разноски за държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.,
„*************“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ************************, да заплати на адвокат Ю. О. Г., вписана при
САК, с ЛНА: **********, сумата от 257,40 лв., адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. Б. К. с ЕГН **********, да
заплати на „*************“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************************, сумата от 623,39 лв., разноски за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5