№ 228
гр. Враца, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500321 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх. №
2464 / 30.04.2025 г. от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си
юрк. Е. С. К. ПРОТИВ Решение № 76/ 07.04.2025 г. постановено по гр.дело № 1084/2024г.
по описа на РС-Козлодуй, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено между страните, със сила на
пресъдено нещо, че в полза на „Профи Кредит България" ЕООД съществува вземане срещу
длъжника Ц. А. М. с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № 40007169368 / 29.12.2021 г. за сумите: главница в размер на 1
125.80 лева; договорно възнаграждение - 97.61 лева, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до
25.12.2023 г.; 70.79 лева лихва за забава от 26.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит № 40007169368 до 25.12.2023г. и законна лихва в
размер на 57.91 лева, дължима от 25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.04.2024 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
Със същото решение съдът признал за установено в отношенията между страните
„Профи Кредит България" ЕООД и Ц. А. М., ЕГН **********, че сключеният помежду им
Договор за потребителски кредит № 40007169368 / 29.12.2021 г. до 25.12.2023 г. /датата на
изтичане на погасителния план/ е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и ответника Ц.
А. М., ЕГН **********, дължи сумата в размер на 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 40007169368 до
25.12.2023 г./ която е изплатила изцяло/.
1
Присъдил разноски по делото.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът приел, че към договора за потребителски кредит са били
договорени допълнителни услуги, които обосновават част от ГПР, който е по-висок от
посочения и крайната цена на кредита. Сочи, че това не отговаря на действителното
положение, тъй като в случая не са закупувани и/или уговаряни каквито и да е
допълнителни услуги.
Жалбоподателят поддържа, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в
съответствие с всички изкисвания на ЗПК, поради което не са налице основания за
обявяване на неговата недействителност, като в тази насока излага подробни и
изчерпателни аргументи относно клаузите на така сключения договор и изразява несъгласие
с извода на съда, че същият е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Посочва, че същият е сключен в съответствие с Общите условия, предвидени за този
вид договори и ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, при което са спазени
изискванията на ЗПК. Сочи, че ГПР е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 49,14
%, както и уговореният лихвен процент - 41,00 %, поради което след като ГПР се формира
само от възнаградителната лихва, то не е необходимо в договора да се посочва какви са
взетите предвид допускания на ГПР, още повече, че те са посочени в разпоредбата на чл. 5.2
от ОУ. Жалбоподателят твърди също, че посочване на методиката за изчисляване на ГПК се
изисква само, когато лихвеният процент е референтен, какъвто не е разглеждания случай.
Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, прави теоретичен анализ на разпоредбите за
ГПР и цитира съдебна практика.
Поддържа се също, че договорът е напълно действителен, който е породил своите
правни последици за страните. Сочи, че нищожността на отделни части съгласно чл. 26,ал.4
от ЗЗД не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. С оглед действителността на договора, не са налице последиците
̀
на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, поради което на ищеца следва да се присъдят дължимите
задължения за главница и договорно възнаграждение.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване
на иска за посочените суми.
Претендира разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и
360,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с Наредбата за заплащането на правната помощ.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство на насрещната страна, в случай, че такива бъдат претендирани и
надвишават 100,00 лева, с оглед на това, че в настоящото производство липсва каквато и да
е правна сложност на защита, като съдът следва да съобрази цитираната от него съдебна
практика.
В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразно уважената
част на предявените искове, моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 2194/ 09.06.2025
2
г. от Ц. А. М. с ЕГН:********** от с. ***, чрез пълномощника й адв. М. С. от АК-Враца, с
който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.
Не оспорва, че между страните е сключен потребителски договор за кредит по
посочените параметри.
Развиват се доводи, че при процесния договор за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора
на основание чл. 22 от ЗПК и счита, че правилно и обосновано районният съд е отхвърлил
предявените от жалбоподателя искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Сочи, че в чл. 15 от ОУ на договора са уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ на значителна стойност, които са заплащани заедно с вноските по кредита и
оскъпявали заема. Предварително фиксирани такси и заплащане по кредита съгласно чл.
17.4 от ОУ също води до неравноправност на тези клаузи на основание чл. 143 от ЗЗП. Сочи,
че поради недействителност на договора за кредит, кредитополучателя дължи само чистата
стойност от него. В случая на ищеца не се дължат никакви суми по договора, тъй като на Ц.
М. е отпускан кредит за сумата от 5 000,00 лв., а тя е върнала 6 323,69 лв., като по този
начин погасила изяло отпуснатата сума.
Счита за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна в настоящето производство, както и искането му за
прихващане при уважаване на жалбата, тъй като се касае за различни по вид вземания -
задължение по кредит и разноски.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение № 76/07.04.2025 г. по гр.дело №
1084/2024г. на PC-Козлодуй и присъждане на разноски пред въззивната инстанция разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивникът "Профи Кредит България" ЕООД редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния
му представил, с която моли за ход на делото. Поддържа въззивната жалба и желае отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна Ц. А. М., редовно призована, се представлява
от адв. С., който поддържа отговора на въззивната жалба и желае потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна
в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
3
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран със заявление на "Профи Кредит България"
ЕООД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против Ц. А. М. за следните суми: 1 125.80 лева (хиляда сто двадесет и пет лева и осемдесет
стотинки) - представляваща главница за период от 25.12.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането; 70.79 лв. (седемдесет лева и седемдесет
и девет стотинки), представляваща лихва за период от 26.07.2022 г. до 25.12.2023 г.; 97.61
лв. (деветдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; законна лихва в размер
на 57.91 лева, дължима от 25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.04.2024 г., 20.00 лв. (двадесет лева), представляващи незаплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 09.01.2023 г., 400.00 лв. (четиристотин
лева), представляващи незаплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
при забава с повече от 90 календарни дни за период от 25.12.2023 г., ведно със законната
лихва за период от 25.12.2023 г. до 28.04.2024 г.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 513/2024г. по описа на РС- Козлодуй,
по което заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 335/30.04.2024 г. в полза на "Профи Кредит България" ЕООД за сумите, посочени
в заявлението, както и за сумата от 35,44 лв. държавна такса и сумата от 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен лично на длъжника Ц. М. на 18.06.2024г. и в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от същата против издадената заповед за
изпълнение.
След дадени указания, заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 20241440101084/2024 г. по описа на
РС-Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2021 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 40007169368 при следните параметри: заемна сума в размер на 5
000.00 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на погасителната вноска 305,93 лева, ГПР
49,14%, годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима
сума 7 342,17 лева, с падеж 25-то число на месеца.
Според изложеното в исковата молба, неразделна част от договора за кредит са общи
условия, с които ответницата е предварително запозната, като на същата е представен и
Стандартен европейски формуляр.
В исковата молба изрично е заявил,че се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление претенции за неплатени такси в размер на 20,00 лв. начислени на 09.01.2023г. и в
размер на 400,00 лв. начислени на 25.12.2023г., като първоинстанционния съд не е
прекратил производството в тази част и не е обезсилил издадената заповед по чл.410 от
4
ГПК, поради което дължи произнасяне по това искане.
Според ищеца, ответницата извършила плащания в общ размер на 6 323,69 лева, като с
тази сума е погасена сума в размер на 6 118,76 лева, съгласно задължението по погасителен
план, частично заплатена лихва за забава по просрочие на вноските по погасителния план в
размер на 94,93 лева и 110 лева, начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4 от Общите
условия към договора за кредит. След изпадането й в забава, като към настоящият момент
вземането е изцяло изискуемо, тъй като е настъпил падежа на процесния договор съгласно
приложения погасителен план.
По ч. гр. д. № 513/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй в негова полза била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата М.. Тъй като същата
възразила срещу вземането, това обусловило интереса му от предявяване на иск за
установяване на същото.
Поддържа се становище, че ответницата М. продължава да дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 125,80 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 40007169368, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 97,61
лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; сумата от 70,79
лв. - лихва за забава за периода от 26.07.2022 г. до 25.12.2023 г.; сумата от 57,91 лв. - законна
лихва за периода от 25.12.2023 г. до 28.04.2024 г., което поражда за него интерес от търсене
на защита на правата си по съдебен ред.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В съдебно заседание същата се представлява от адв. М. С., който оспорва исковете,
като неоснователни и недоказани, прави възражение за недействителност на договора,
поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, поради противоречие с добрите
нрави, неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и наличие на неравноправни клаузи в
сключения договор, изразяващи се в допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", които са на
значителна стойност.
Навежда доводи, че макар дружеството да не претендира заплащане на допълнителни
услуги, то самото им присъствие в договора е неравноправна клауза, същият е
недействителен, поради противоречие с добрите нрави, поради което счита, че дължи
връщане само на чистата стойност на усвоения кредит. Развива съображения, че
допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" са посочени в договора за кредит и същите са
заплащани от ищцата.
Претендира разноски.
При така подадената искова молба и проведените устни състезания в хода на съдебно
заседание, с обжалваното решение РС-Козлодуй е приел е, че процесният Договор за
потребителски кредит № 40007169368 до 25.12.2023г. е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на императивните изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което по този договор и на основание чл. 23 от ЗПК ответницата дължи връщане
единствено на чистата сума по кредита, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 5
000,00 лева, както и искането за изплащане на лихви и възнаграждения.
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства, във връзка с
изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца ("Профи Кредит
България" ЕООД) е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по
5
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника (Ц. А. М.), че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в
забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от нея положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Безспорно по делото е налице сключен договор за потребителски кредит №
40007169368 от 29.12.2021 г. между Ц. А. М. с ЕГН:********** от с. *** и "Профи Кредит
България" ЕООД, по силата на който последния в качеството му на кредитор/ищец в
първоинстанционното производство/ се задължил да предостави на ищцата кредит в размер
на 5000,00 лв., а тя се е задължила да му го върне с уговорените възнаградителни лихви. В
т.VI от договора е определен общия размер на дължимата сума по кредита от 7 342,17 лева,
включващ отпуснатата сума от 5 000,00 лева, годишен лихвен процент, лихвен процент на
ден, общ размер на вноската по кредита и други. Общия размер на кредита и договорената
лихва ищцата приела да върне на 23 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
305,93 лева и последна 24-та вноска в размер на 305,78 лв. с падежи, посочени в
погасителния план на договора, първата от които платима на 25.01.2022 г., а последната – на
25.12.2023 г. ГПР е в размер на 49,14%, а лихвеният процент е в размер на 41,00 %.
По делото няма спор също така, че дружеството ищец има качеството на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а ответника има качеството на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият въззивен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
ЗЗП.
Ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е
действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец",
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответницата има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите,
а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
6
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена
форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт . Между страните не се спори относно размера на шрифта.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК - в
договора се съдържа погасителен план, посочени са размера на кредит, броя на погасителни
вноски, размера на месечната погасителна вноска, общата стойност на плащанията, ГПР и
ГЛП.
В приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителските кредити в раздел IV-Други важни условия по договора за кредит, в т.2 е
предвидено право на потребителя да изпълни задълженията си предсрочно, условията, както
и задължението на кредитора да уведоми кредитополучателя в писмена форма за
конкретните параметри на предсрочното погасяване. В т.1 от същият раздел е предвидено и
право на потребителя от отказ от договора при конкретно посочени условия.
Видно от изложените в жалбата оплаквания, единственият спорен въпрос в настоящето
съдебно производство касае клаузата за годишния процент на разходите по кредита и по-
конкретни дали същата противоречи на закона и на добрите нрави.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно посочената законова разпоредба, която има императивен характер, договорът
за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. Общите разходи по кредита също са легално дефинирани
посредством разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са "всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия".
В случая в договора за потребителски кредит № 40007169368 от 29.12.2021г. и
Общите условия са посочени: общият размер на кредита – 5 000.00 лв.; лихвеният процент –
41.00%; годишният процент на разходите – 49.14%; броят, размерът и сроковете на
плащанията; погасителният план; методът на изчисляване на ГПР (в чл. 5.2 от ОУ), общия
размер на дължимите суми. Следователно, информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК е
налична, като в случая ГПР е изчислен въз основа на възнаградителната лихва, без
включване на допълнителни такси или комисионни, които да са скрити или неразкрити за
7
потребителя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззиваемата
страна за включени в договора допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", които са заплащани
заедно с вноските и оскъпявали заем, както е възприел в решението си и
първоинстанционният съд. В случая в чл. 15 от Общите условия към договора за кредит
кредиторът е посочил възможност за допълнително заявяване на тези пакети, но в
индивидуалния договор такива пакети не са били заявени, същите не са включени в
дължимите суми по договора и не са налице данни за сключено допълнително споразумение
и/или друг вид изменение на основните параметри по договора.
Наличието на текст в Общите условия към договора за кредит, предоставящ
възможност да бъде изрично заявена и предоставена допълнителна услуга не обосновава
извод за неравноправен характер на клаузите, касаещи договарянето на т.нар. допълнителни
услуги, нито за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11 ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР са отразени всички действителни разходи
по кредита и по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че страните са
договаряли предоставянето на допълнителни услуги, както и че такива услуги са били
предоставяни и кредитополучателят е поел задължения за тяхното заплащане. При липсата
на договаряне на такива допълнителни услуги, те не могат да бъдат и включвани в ГПР,
което в случая е изчислено само на базата на действително поетите от кредитополучателя
задължения. Следва да се посочи, че договаряне на допълнителни услуги не се установява и
от представените Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, погасителен план и други документи към договора.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че вписаните в договора параметри
относно ГПР кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Настоящият въззивен състав намира, че след като ГПР не надвишава установения
максимален размер в чл.19, ал. 4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този
годишен процент на разходите, възнаградителната лихва не е накърняваща добрите нрави,
съответно на това основание не следва договорът да бъде обявяван за недействителен. В
този смисъл са и Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т.д. № 1027/2022 г., I ТО, ТК на ВКС и
Определение № 50094 от 15.02.2023 г. по гр.д. № 3123/2022 г., I V ГО, ГК на ВКС. С оглед
изложеното следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и
следователно не са налице основания за нищожност на клаузите от сключения с ответника
договор.
По отношение конкретния размер на останалите суми не се спори между страните по
делото. Ответницата не е направила възражения, тъй като основанието им съответства на
договора и същите са така, както са предявени.
Ето защо, съдът счита, че договорът не се явява недействителен на сочените от
въззиваемата страна основания в чл. 22 от ЗПК. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за
установяване на вземания за общата сума в размер на 1352.11 лв., от която: главница по
Договор за потребителски кредит № 40007169368 в размер на 1 125.80 лева, договорно
възнаграждение - 97.61 лева, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; 70.79
лева лихва за забава от 26.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за
потребителски кредит № 40007169368 и законна лихва в размер на 57.91 лева, дължима от
25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., ведно със законната
8
лихва до изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед №
335/30.04.2024г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 513/2024 г. на РС-Козлодуй, е
основателен и следва да бъде уважен.
Като не е съобразил горните обстоятелства и е отхвърлил иска на това основание,
районния съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени изцяло, а предявеният положителен установителен иск да бъде уважен в
обжалваните му части.
По разноските:
Съгласно мотивите към т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства на ищеца следва да се присъдят разноски – в размер на 27,04 лв. заплатена
държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За първоинстанционното исково производство на въззивника-ищец се дължат разноски
в размер на 29.08 лева - заплатена държавна такса и 180,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 273 във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода на делото, на
въззивника-ищец се следват деловодни разноски за настоящото производство, в размер
14,54 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следва да се отмени първоинстанционното решение в частта за разноските, с което е
осъдено и „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ответницата Ц.
М. разноски в общ размер на 600,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 76/ 07.04.2025 г. постановено по гр.дело № 1084/2024г. по описа
на РС-Козлодуй, в обжалваната му част, с която предявените от „Профи Кредит България"
ЕООД срещу длъжника Ц. А. М. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл.
86 от ЗЗД, са били отхвърлени за следните суми, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № 40007169368/ 29.12.2021 г.: главница в размер на 1 125.80 лева; договорно
възнаграждение - 97.61 лева, дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; 70.79
лева лихва за забава от 26.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за
потребителски кредит № 40007169368 до 25.12.2023г. и законна лихва в размер на 57.91
лева, дължима от 25.12.2023г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г.,
ведно със законната лихва до изплащане на вземането и ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №
49, бл. 53Е, вх. В и Ц. А. М. с ЕГН:********** от с. ***, че Ц. А. М. дължи на "Профи
Кредит България" ЕООД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ 40007169368 / 29.12.2021 г., а именно: главница в размер на 1 125.80 лева /хиляда сто
двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 97.61
лева /деветдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/, дължимо за периода от
25.09.2023 г. до 25.12.2023 г.; договорна лихва за забава в размер на 70.79 лева /седемдесет
лева и седемдесет и девет стотинки/, дължима за периода от 26.07.2022 г. до 25.12.2023г.;
законна лихва за забава в размер на 57.91 лева /петдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, дължима от 25.12.2023г. до 28.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 29.04.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 335/30.04.2024 г. по ч.гр.д. №
513/2024г. по описа на РС- Козлодуй.
ОСЪЖДА Ц. А. М. с ЕГН:********** от с. ***, да заплати на „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сума в общ размер на 207,04 лева, представляваща сторени разноски за
заповедното производство, 209,08 лв. разноски за първоинстанционното исково
производство и 194,54 лв. разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10