Решение по дело №940/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 156
Дата: 4 март 2025 г. (в сила от 8 април 2025 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20242100100940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100100940 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Ф. М. с ЕГН
********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул. „П. м.“ № *, представлявана от
адв. Бояджиева, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Р. Димитров – двамата
заедно, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 114 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 4 336,15 лева
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с
направени разходи по лечението на ищцата, ведно със законна лихва за забава
от върху горните главници от датата на завеждане на извънсъдебната
претенция пред застрахователя – 15.02.2021 г., до окончателното им
изплащане /съгласно уточнението в молба вх.№ 19890/13.11.2024 г./, които
вреди са претърпяни от ищцата вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 09.12.2019 г., настъпило около 11.50 ч. на път IIIкл.-7305 км.
9+400, в посока на движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, към с.
Люляково, общ. Руен, при което водачът на лек автомобил БМВ 530Д с рег. №
*** – Х. Х. О., нарушавайки правилата за движение, след като излиза от ляв
завой със скорост от 117 км./ч. при нормативно разрешена такава от 90 км./ч.,
при предприемане на аварийно спиране губи контрол на МПС и навлиза
изцяло в насрещната пътна лента, като удря челно правомерно движещия се
лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, управляван от ищцата, с което
й причинил четири средни телесни повреди, изразяващи се в: мозъчна
контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и
1
плеврални изливи двустранни, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца; фрактура
на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, както и фрактура
на четвърта и пета ребрени дъги вдясно, довела до затруднение на движението
на снагата за срок около 25 дни, съпроводена с болки, страдания и уплаха,
търпими по време на оздравителния процес.
Претенцията за дължимост на търсените суми се основава на твърдения
за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество за процесния лек автомобил БМВ
530Д с рег. № ***, управляван от виновния водач Х. Х. О., като се сочи, че
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача, за което бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, е било образувано
наказателно производство за извършено престъпление, приключило с влязла в
сила присъда по нохд № 846/2023 г. по описа на БОС, с която Х. Х. О. е
признат за виновен в това, че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км.9+400 м.
от третокласен път № 7305, в посока на движение от с. Съединение, общ.
Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, при
управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д” с рег. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от
категория „В“, извън населено място - 90 км/ч“, като реализирал движение с
автомобила със скорост от около 117 км/час, като допуснал настъпването на
пътнотранспортно произшествие - челен удар с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ***, управляван от А. Ф. М. с ЕГН
**********, и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди
на А. Ф. М., изразяващи се в: 1. мозъчна контузия с хеморагично огнище
фронтално вляво, които са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; 2. белодробна контузия вдясно и плеврални изливи
двустранно, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; 3. фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца; 4. фрактура
на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите. Сочи се също, че ищцата е получила и фрактура на четвърта и
пета ребрени дъги вдясно, довели до затруднение на движението на снагата за
срок около 25 дни. Веднага след произшествието ищцата била откарана в
„УМБАЛ Бургас“ АД, като след проведено лечение била изписана на
21.12.2019 г. с временна неработоспособност. Тъй като травматичните
увреждания били съпроводени с непрестанни болки в контузните места и
главоболие, на 21.02.2020 г. ищцата отново била приета за изследвания в
Неврохирургично отделение на „УМБАЛ Бургас“ АД, като й била назначена
медикаментозна терапия. Тъй като не получила подобрение от назначената
терапия, ищцата решила да се изследва в турска клиника, където
потвърждават диагнозата й и назначават допълнителна медикаментозна
терапия. Години след процесното ПТП, ищцата продължавала да изпитва
главоболие след травмата в главата, както и болки в левия глезен и гръдния
кош след физическо натоварване. Преди ПТП ищцата е била работоспособна
2
жена, като е работела в цех за кабели, но цяла година след катастрофата се е
възстановявала от тежките травми и не е могла да започне работа. До момента
за лечение, болничен престой, изследвания и медикаменти ищцата била
заплатила общо 4 336,15 лв. Ищцата заявила пред ответното дружество с вх.
№ 99-10099/15.02.2021 г. претенцията си по реда на чл. 380 КЗ за
обезщетяване на причинените й вреди, като същата била заведена при
ответника като щета № 0411-880-0001-2020, по която до момента липсвало
плащане. С искова молба, заведена в съда на 25.07.2023 г., по която било
образувано гр.д. № 1324/2023 г. на БОС, ищцата предявила претенциите си по
съдебен ред, но производството по същото било прекратено като
преждевременно предявено, тъй като с исковата молба ищцата не представила
доказателства за заявената през застрахователя претенция по реда на чл. 380
КЗ като основание за допустимостта на иска й. Ето защо, претендира се
присъждане на сумите в настоящото производство, ведно със законната лихва
от 15.02.2021 г. – датата на уведомяването на застрахователя, до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание ищцата изпраща процесуален представител, който
поддържа исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответното дружество.
Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
429, ал. 1, т. 1-во и чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни по
основание и размер. Оспорва се констативен протокол с пострадали лица, тъй
като същият не се ползва според ответника с обвързваща съда материална
доказателствена сила, доколкото длъжностните лица, които са го съставили, не
са възприели обстоятелствата непосредствено. Оспорва се виновността на
водача Х. О., както и описания в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП, като се излага, че причината за същото е внезапно възникнала
техническа неизправност на л.а. „БМВ”, модел „530 Д” с рег. № ***, която
водачът не е могъл да знае, както и действията на ищцата, която е карала с
превишена скорост и не е направила никакъв опит да спре. Поради това се
излага, че пътният инцидент е настъпил по изключителна вина на ищцата,
която освен това е шофирала без поставен предпазен колан, като по този
начин значително сама е допринесла за настъпването на уврежданията й,
поради което и при евентуалното уважаване на иска за неимуществени вреди
се иска намаляване на обезщетението. Сочи се също, че вина за ПТП основно
има водачът на трактор „Мицубиши“ с рама № ***, който е управлявал
нерегистрирано МПС без нужната правоспособност, на нерегламентирано за
това място, като именно този водач и управляваният от него трактор са били
първопричината за маневрите на МПС „БМВ“ и ПТП не би настъпило, ако не
са били налице действията на този водач. Оспорват се и всички твърдени
вреди, причинната им връзка с ПТП и интензитета на сочените болки и
страдания, като се излага, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания и ПТП, че възстановителният период е бил
доста по-кратък и не са налице продължителни страдания; оспорват се
медицинските констатации на специалистите от болницата в Р Т., като се сочи,
че няма данни болницата да е лицензирана и използваните в нея практики да
отговарят на медицинските стандарти в ЕС. В този смисъл, направените
3
заключения от специалисти се оспорват като неверни и издадени от
некомпетентни лица. Сочи се, че няма данни лечението на ищцата в чужбина
да е било наложително, още повече че няма данни същата да е търсила
лечение в Р Б. и такова да й е било отказано. Оспорва се твърдението за
продължило главоболие поради това, че видно от епикризата й от „УМБАЛ
Бургас“ АД, ищцата е била изписана без неврологична симптоматика. Твърди
се, че възстановяването на ищцата е приключило, а в условията на
евентуалност се заявява, че ако възстановителният период е над обичайния за
подобен род травми, то това се дължи на поведението й, тъй като тя не се е
съобразила с лекарските предписания и е провела неправилно лечение,
рехабилитация, физиотерапия, както и поради наличие на предходни,
несвързани с ПТП заболявания, които са усложнили и удължили
възстановяването й. Сочи се, че няма данни ищцата да е посетила психиатър
или психолог след ПТП, поради което и предвид липсата на данни за прием на
медикаменти за справяне с евентуални проблеми от случилото се, се оспорват
твърденията за негативно отражение на преживяното върху психо-
емоционалното й състояние. Относно направените разходи за лечение, се
сочи, че същите не са били необходими, а луксозни такива, и че лечението на
ищцата би било успешно и без тях. Изцяло се оспорва претенцията за
заплащане на диоптрични очила за сумата от 262 лв., като се сочи, че няма
данни такива да са били наложителни вследствие ПТП и че в резултат на
същото ищцата е увредила зрението си. По отношение на обезщетението за
неимуществени вреди се сочи, че същото е прекомерно и не съответства на
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и на социално-
икономическите условия в страната, поради което предвид на това, както и с
оглед съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, следва да бъде
намалено. Оспорва се и претенцията за законна лихва, като се излага, че такава
евентуално е дължима от датата на изтичането на крайния срок за произнасяне
от страна на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ, а не от датата на
уведомяването му. Сочи се, че ищцата не е сезирала застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ и не е посочила банкова сметка за заплащане на сумите, поради
което и ответникът не е изпаднал в забава. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищцата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че на 09.12.2019 г. около 11:45 часа, на км. 9+400
м. от третокласен път № 7305, в посока на движение от с. Съединение, общ.
Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, между лек
автомобил „БМВ”, модел „530 Д” с рег. № ***, управляван от Х. Х. О., и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ***, управляван от А.
Ф. М., е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата.
Безспорно се установява също, че във връзка с настъпилото ПТП е било
образувано ДП, приключило с влязла в сила присъда по нохд № 846/2023 г. по
описа на БОС. На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, за
4
съда е задължителна постановената присъда на наказателния съд по
отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В настоящия случай за инцидента има постановена
Присъда № 45/19.09.2029 год. по н.о.х.д. № 846/2023 год. по описа на Окръжен
съд Бургас, с която Х. Х. О. е признат за виновен в това, че на 09.12.2019 г.,
около 11:45 часа, на км. 9+400 м. от третокласен път № 7305, в посока на
движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково,
общ. Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка
“БМВ”, модел “530 Д”, с peг № ***, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като реализирал движение с
автомобила със скорост от около 117 км/час, при нормативно разрешена от 90
км.ч., в резултат на което е изгубил контрол върху управляваното от него
МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с управлявания от пострадалия лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, като в резултат на допуснатото
ПТП е настъпила смъртта на Х. Е. на 15.12.2019 г. и са причинени четири
средни телесни повреди на А. М., изразяващи се в мозъчна контузия с
хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и
плеврални изливи двустранно, които са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; фрактура на 5-ти лумбален прешлен,
причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12
месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила
трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2
месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343,
ал. 3, б. „б“ предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Не се спори също, че към датата на настъпване на ПТП – 09.12.2019 г.,
управляваният от виновния водач Х. Х. О. лек автомобил е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица BG/23/119000304321, валидна до 21.01.2020 год. /л.91/. По делото е
приложено копие на заявлението на ищцата до застрахователя по реда на чл.
380 КЗ /л.52/, като същото е заведено с вх.№ 99-10099/15.02.2021 г. и по него
е била образувана щета № 0411-880-0001-2020 г. /л.54/. Ето защо, съдът
приема за неоснователно възражението, че ответникът не е бил сезиран с
нарочно искане по чл.380 КЗ, като дори същият е постановил отказ за
изплащане на обезщетение /л.55 и л.58/.
По делото е приложен констативният протокол за ПТП с пострадали
лица № 335р-10713/09.12.2019 г. /л.4-5/, видно от който ПТП-то е било
посетено на място от органите на КАТ. При това положение съдът намира, че
протоколът се ползва с официална материална доказателствена сила относно
установените с него обстоятелства, вкл. относно механизма на настъпване на
ПТП, до доказване на противното от ответника.
По отношение механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото
е назначена САТЕ, изготвена от в.л. Едрева, която е ползвала, освен
материалите по делото, и материалите по приложеното нохд № 846/2023 г. на
БОС. От заключението на същата се установява, че разрешената скорост на
движение във въпросния участък е 90 км/ч. След сблъсъка двата автомобила
са останали почти на място, като са получили дълбоки деформации в предната
част около 70 см, което съответства на скорост около 70 км/ч. Скоростта на л.а.
5
БМВ преди ПТП е била около 130 км/ч, а в момента на удара – около 70 км/ч.;
скоростта на л.а. „Фолгсваген Бора“ преди ПТП в момента на удара е била
около 70 км/ч. Причината за произшествието била навлизане на БМВ 530Д с
рег.№ ***, управляван от Х. Х. О., в насрещната лента, където направо се
движел л.а. „Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, управляван от А. Ф. М.. Когато
водачът О. предприел аварийно спиране, след като вече бил започнал маневра
„изпреварване“ на движещия се пред него трактор „Мицубиши“, автомобилът
БМВ не е представлявал опасност за л.а. „Фолксваген Бора“. От началния
момент на трайното отклоняване наляво след края на спирачните следи,
автомобилът БМВ е създал опасност за водача А. М.. В този момент л.а. БМВ
попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Бора“. Водачът А. М.
нямала техническата възможност да спре преди мястото на удара, само
отклонила максимално надясно автомобила си, без да напуска лентата си за
движение. Ударът е настъпил, когато попътно движещият се пред л.а. БМВ
трактор „Мицубиши“, управляван от Х. А. Х., се е намирал по-напред в
посока с. Люляково, т.е. вече се бил разминал с л.а. „Фолксваген Бора“ и л.а.
БМВ още не го е настигнал. Водачът на л.а. БМВ не е преценил правилно
пътната обстановка. Правилните действие са били да намали скоростта, като
остане в собствената лента зад трактора, и след като се размине с л.а.
„Фолксваген Бора“, да предприеме маневра „изпреварване“ на трактора.
Посочено е в заключението, че водачът О. изгубил контрол над автомобила
БМВ поради техническа неизправност на същия в ходовата част – гумите били
износени и с различен размер, и навлязъл в насрещната лента, където
настъпил удар челен кос между неговия лек автомобил и л.а. „Фолксваген
Бора“. водачът О. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
намали скоростта на л.а. БМВ до тази на трактора и да предприеме маневра
„изпреварване“, след като се размине с л.а. „Фолксваген Бора“. Т.е. водачът О.
не е разполагал с достатъчно разстояние да завърши маневрата
„изпреварване“ на трактора, поради което не е следвало да я предприема.
Практически е било възможно разминаване на трите МПС без удар, ако
тракторът и л.а. „Фолксваген Бора“ са се движели близо до границата на
пътното платно /на около 0,5 м/ и страничната дистанция между л.а. БМВ и
другите две МПС е не повече от 0,5 м. В конкретния случай не се е налагало
разминаване на трите МПС, тъй като мястото на удара е по-назад от
местоположението на трактора, т.е. тракторът вече се е разминал с л.а.
„Фолксваген Бора“, а л.а. БМВ още не го е настигнал.
Поради това, съдът приема, че настъпилото ПТП по никакъв начин не се
дължи на виновното поведение на водача на трактор „Мицубиши“, както
твърди ответникът, тъй като този водач в случая няма никаква вина за
съпричиняване на резултата – тракторът се е движел в собствената си лента за
движение пред л.а. БМВ, който още не го е настигнал към момента на удара с
л.а. „Фолксваген Бора“.
В заключението е посочено също, че от началния момент на аварийното
спиране на л.а. БМВ, водачът на л.а. „Фолксваген Бора“ А. М. е могла да спре
преди мястото на удара, но за нея автомобилът БМВ е бил много отдалечен и
не е представлявал опасност за движението й. След края на спирачните следи,
когато л.а. БМВ започнал трайно отклоняване наляво към насрещната лента,
когато реално е възникнала опасност за л.а. „Фолксваген Бора“, водачът М. е
нямала техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото л.а.
БМВ попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Бора“. В
заключението е посочено също, че след ПТП предпазният колан на л.а.
6
„Фолксваген Бора“ е бил блокиран и се е наложило да бъде срязан, за да може
пострадалата да бъде извадена навън, поради което същата е имала поставен
предпазен колан.
Предвид даденото от в.л. Едрева заключение, което съдът кредитира
напълно като обективно, безпристрастно и компетентно, се налага извод, че
водачът А. М. не е могла да предотврати по никакъв начин настъпването на
ПТП, тъй като същата не е могла технически да предприеме спиране преди
мястото на удара след отклоняването на л.а. БМВ в нейната лента за
движение, а по-рано, при предприетото от водача на този автомобил аварийно
спиране, същата се е намирала на безопасно разстояние и не е могла да
предположи последващото отклоняване на л.а. БМВ наляво в нейната,
насрещната лента за движение. Ишцата е била и с правилно поставен
предпазен колан. По тази причина, съдът намира за недоказано твърдението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Що се отнася до твърдението, че ПТП е настъпило в резултат на
независещи от водача О. обстоятелства, а именно – техническа неизправност
на л.а. БМВ, управляван от същия, то това възражение е също неоснователно,
тъй като неизправността на автомобила, ако е налице, би представлявала
обстоятелство по чл.15 НК, изключващо отговорността на дееца за
извършеното противоправно деяние. В случая следва на осн.чл.300 ГПК да
бъде зачетена влязлата в сила присъда, съгласно която единствено
несъобразена скорост от страна на водача на л.а. БМВ е причината за
настъпване на процесното ПТП, а не техническата му неизправност /в този
смисъл са Решение № 46/19.05.2022 г. по т.д. № 408/2021 г. на І т.о. на ВКС,
Решение № 170/23.10.2024 г. по гр.д. № 1938/2023 г. по описа на І т.о. на ВКС/.
По делото е назначена СМЕ, изготвена от в.л. Богдан Мирчев, от която
се установява, че ищцата след инцидента е била хоспитализирана на
09.12.2019 г. във ІІ Хирургично отделение на „УМБАЛ Бургас“ АД, като след
консултация с реаниматор на 10.12.2019 г. е била приведена за активно
лечение и наблюдение в ОАИЛ. След консултация с хирург е приведена за
долекуване във ІІ ХО на 14.12.2019 г. Изписана е на 21.12.2019 г. без
оплаквания, с подобрение съгласно Епикриза на л.22-24 от делото, с
окончателна диагноза по МКБ: „Контузио корпорис“, придружаващи
заболявания – „Контузио церебри. Фрактура на V лумбален прешлен.
Фрактура кострарум ІV и V декстра“. Предписани са контролни прегледи на 7-
ми и на 30-ти ден от изписването във ІІ ХО на „УМБАЛ Бургас“ АД.
Според документите, обследвани от вещото лице, приложени по делото,
На 29.01.2020 г. пациентката е била приета за лечение в турска болница „Р.“ в
гр. Ч., с оплаквания от болка в кръста и левия крак, изтръпване, подуване на
крака. Пациентът е постъпил с предварителна диагноза по МКБ:
Гастройеюнална язва, некласифицирана като остра или хронична, без
хеморагия или перфорация; окончателна диагноза по МКБ: Лумбаго с ишиас;
недоимък на витамин Д; МР /магнитен резонанс/ на лумбални прешлени:
счупване на L5; КТ на черепа: травма; МР на глезен на ляв крак: травма в
чукчето /MALLEUS/, МР на таз: травма на бедрото; КТ гръден кош: контузия
в белия дроб.
От доказателствата по делото се установява, че на ищцата са били
направени в Р Т. изследвания във връзка с оплакванията й от болки в кръста и
левия крак след претърпяната катастрофа, като видно от епикризата от
болница „Р.“ /л.25/, потвърдено е било счупването на пети лумбален прешлен
7
L5, което е било установено и при приема й в „УМБАЛ Бургас“ АД, като по
повод на травмите й са били назначени и медикаменти. Не се доказва
възражението на ответника, че прегледите, изследванията и медикаментите,
които са били изписани на ищцата, не са били във връзка с претърпяни от нея
травми при процесното ПТП. Свидетелства за това и фактът, че едно от
оплакванията й при приема й в турската болница е била болката в кръста, като
е констатирано отново счупване на L5, а относно тази телесна повреда,
причинена от виновния водач О., е налице влязла в сила присъда по нохд №
846/2023 г. по описа на БОС. Тъй като в случая причиняването на телесна
повреда на ищцата от страна на виновното лице е част от престъпния състав,
то влязлата в сила присъда на осн.чл.300 ГПК е задължителна за настоящия
съд и в частта относно причинените на ищцата увреждания, като само
досежно посоченото в исковата молба увреждане – фрактура на четвърта и
пета ребрени дъги вдясно, довели до затруднение на движението на снагата за
срок около 25 дни, следва да се ангажират от страна на ищцата доказателства,
тъй като тази телесна повреда не попада в обективните предели на влязлата в
сила присъда /в този смисъл е и Решение № 170/23.10.2024 г. по гр.д. №
1938/2023 г. по описа на І т.о. на ВКС/.
Според заключението на СМЕ, вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: мозъчна контузия с хеморагично
огнище фронтално вляво, което не е наложило оперативно лечение и
контузията с хеморагията са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи
двустранно, като тази травма също се квалифицира като разстройство на
здравето, временно опасно за живота; фрактура на пети лумбален прешлен,
водеща до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; фрактура на предна горна
част на лява илиачна кост, водеща до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок от около 2 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес; разкъсно-контузна рана на главата, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 20-25 дни;
фрактури на четвърта и пета ребрени дъги вдясно, които поотделно за всяка
една са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за
срок от около 20-25 дни. Всички установени травми отговарят да са получени
при ПТП в резултат на удар на главата и тялото в твърди тъпи предмети вътре
в автомобила и при натискане на тялото към седалката от отворилата се
въздушна възглавница. В предоставената медицинска документация не се
установяват медицински данни, които да биха могли да обосноват загуба на
памет. Цитира се от вещото лице Епикриза ИЗ № 29581 на „УМБАЛ Бургас“
АД, където в „анамнеза“ по данни на пациента е отразено, че същата съобщава
за болка в корема и гърдите след претърпяно ПТП; не е губила съзнание,
помни случилото се, няма главоболие, гадене или повръщане. Всички описани
травматични увреждания у ищцата са били лекувани консервативно, т.е. без
наличие на оперативни интервенции. Не са налични данни за извършена
рехабилитация или физиотерапия, като обичайно такива процедури се
назначават от лекуващия лекар по негова преценка. Дадените на ищцата
препоръки съгласно епикризата на „УМБАЛ Бургас“ АД са следните:
„Изписва се и се насочва за амбулаторно проследяване от ОПЛ и хирургичен
кабинет. Препоръки за хигиенно-диетичен режим, медикаментозна терапия за
дома, предписана от неврохирург, и 2 контролни прегледа. Консултация и
проследяване от ортопед и неврохирург в амбулаторни условия…“. От
8
представената медицинска документация не се установява, че ищцата е
страдала от съпътстващи заболявания, които да са повлияли на лечението и на
възстановителния й процес. Изказано е мнение, че при скорост на движение
над 50-60 км/ч поставеният предпазен колан действа като твърд тъп предмет с
лентовидна форма и сам по себе си би могъл да причини увреждания, като е
възможно необхванатите от колана части от тялото /главата и крайниците/ да
търпят свободно движение и въпреки поставения колан.
В с.з. на 21.02.2025 г. вещото лице Мирчев пояснява, че срокът за
възстановяване от мозъчната контузия с хеморагично огнище е повече от 30
дни, като колко конкретно ще продължи възстановителният процес зависи от
индивидуалния организъм на пострадалия. В случая няма данни от
медицинската документация колко е продължил възстановителният процес за
това увреждане у ищцата. По време на възстановителния процес неминуемо
лицето ще изпитва главоболие, но този симптом няма да остане до живот, а
ще отшуми постепенно. В случая липсват данни, които да обосноват
продължително до живот главоболие вследствие на такава контузия, но със
сигурност главоболието ще продължи повече от месец. В медицинската
документация по делото не са отразени данни за главоболие у ищцата, но
според вещото лице това не изключва наличието на същото. Дали лицето ще
изпитва непоносими болки вследствие на счупването на пети лумбален
прешлен и на предна горна част на лява илиачна кост, също е въпрос
индивидуален. Що се отнася до белодробната контузия вдясно и плевралните
изливи друстранно, вещото лице сочи, че възстановителният процес е не по-
малко от 30 дни, като в случая няма данни колко е продължил при ищцата.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства за установяване
на твърдяните от нея болки и страдания. Разпитани са св. Н. М. и св. Н. Х,. Св.
М. - свекър на ищцата, който живее в едно домакинство с ищцата, заявява, че
след катастрофата у ищцата е започнало главоболие и загуба на памет, които
преди това липсвали. Още след ПТП-то, докато е била в реанимация, ищцата
не е помнела какво се е случило, наложило се е да я излъжат, че е паднала по
стълбите, за да не се притеснява. Загуба на памет имала и в момента, тъй като
след 2-3 часа забравяла неща, които са казани преди това, а преди
катастрофата е нямала такива проблеми. Когато е станала катастрофата,
ищцата е пътувала за гр. Ш., където била студентка, като вследствие на
катастрофата се наложило да прекъсне обучението си и го подновила едва
тази година. Ищцата престояла в болница около 20 дни и след като я изписали,
съпругата на св. М., нейната свекърва, й помагала в ежедневното обслужване,
тъй като имала болки в кръста и лежала, а имала и малко дете на около година
и половина, за което не можела да се грижи. Около 6 месеца ищцата не можела
да се придвижва без патерици и трябвало някой да й помага, да я храни, да я
води до тоалетна; не била добре, била много уплашена, разтревожена, че има
малко дете, което трябва да гледа, че някой трябва да й помага да отиде до
тоалетна, да я обслужва в ежедневието. Патерици продължила да ползва и
след шестия месец, но по-рядко. Три години след катастрофата, ищцата
родила второто си дете, като към момента не работела, тъй като ползвала
отпуск за отглеждането му. Според св. М., ищцата все още не се е
възстановила напълно, непрекъснато се оплаквала от болки в кръста, от
главоболие, забравяла, не можела да вдига тежко. Върнала се на работа около
2 години след катастрофата, като преди това стояла вкъщи. Свидетелят не знае
дали във връзка със загубата на памет у ищцата й е поставена диагноза и дали
провежда лечение, както и дали по повод на катастрофата ищцата е
9
посещавала психолог или психиатър. Не знае и дали й е била изписана
рехабилитация и дали е посещавала такава. След изписването й от болницата,
ищцата е приемала дълго време лекарства, в момента също приемала, но
свидетелят не знае за какво. Преди катастрофата не е пиела лекарства.
С. Х. - близка съседка на семейството на ищцата и сестра на св. М., също
заявява, че непосредствено след катастрофата по време на болничния си
престой ищцата не е помнела нищо, била е дезориентирана. Престояла в
болницата около 15 дни, като кракът й бил обездвижен. След като я изписали
от болницата, ищцата не можела да се грижи сама за себе си и за детето си,
постоянно се нуждаела от чужда помощ, като са й помагали свекърва й,
съпругът й, както и С. Х., която ходела у тях почти всеки ден. След около
осем-девет месеца, може би година, ищцата започнала сама да се придвижва,
без някой да я подкрепя, като и сега продължавала да се оплаква от болки в
главата и кръста. Ищцата не била същата – преди била весела, изобщо не
забравяла, а сега имала проблеми с паметта и изобщо не си спомняла неща,
все едно не са се случили. Свидетелката заявява, че ищцата не е посещавала
лекар във връзка със загубата на паметта, защото не признавала да има такъв
проблем. С. Х. не знае дали са й правени изследвания на главата и мозъка и
дали в момента ищцата пие лекарства. Тежало й, че е млада жена, а някой
трябва да се грижи за детето й. Едва тази година подновила образованието си
като студентка, като не е споделяла за затруднения с учебния материал. На
работа се върнала около 2 години след катастрофата. Свидетелката Х. също не
знае за провеждана рехабилитация и дали ищцата е посещавала психолог.
От представените справки от ТП на НОИ - Бургас и ТД на НАП - Бургас
по партида на ищцата се установява, че същата е сключила следните трудови
договори: на 08.03.2016 г. с работодател „Нурсан Отомотив“ ЕООД, прекратен
на 10.07.2020 г.; на 03.02.2021 г. с работодател „Куш Мода“ ООД, прекратен на
06.01.2022 г.; на 19.10.2022 г. с работодател „Меджик Лайф“ ООД, прекратен
на 20.01.2025 г. От справката не се установява на какво основание са били
прекратени трудовите й договори. По партида на ищцата за периода от
09.12.2019 г. – датата на настъпване на ПТП, до 23.01.2025 г. – датата на
справката, са регистрирани 11 болнични листове, като първият е от 18.03.2021
г. с диагноза: „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.
Следващите БЛ са: от 29.03.2021 г. – диагноза „Остра инфекция на горните
дихателни пътища, неуточнена“; от 30.08.2021 г. – диагноза „Остра инфекция
на горните дихателни пътища, неуточнена“; от 09.11.2021 г. – диагноза „Остра
инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“; от 18.11.2021 г. –
диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове и поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“; от 02.08.2022 г. – диагноза
„Заплашващ аборт“; от 17.08.2022 г. – диагноза „Заплашващ аборт“; от
17.08.2022 г. – диагноза „Заплашващ аборт“; от 16.09.2022 г. – диагноза
„Заплашващ аборт“; от 16.12.2022 г. – диагноза „Наблюдение върху
протичането на бременността при жена с друга обременена анамнеза,
свързано с раждането на дете или с акушерски проблеми“; от 23.01.2023 г. –
диагноза „Спешно цезарово сечение“; от 07.03.2023 г. – диагноза „Едно
живородено“.
Представени са също писмени доказателства за установяване на
настъпилите имуществени вреди и техния размер. От приложените с исковата
молба доказателства не се установява, както твърди ответникът, направените
от ищцата разходи да са луксозни такива, т.е. да са разходи, без които
10
лечението би било възможно, а напротив – установява се, че всички
приложени разходо-оправдателни документи са във връзка с болничното й
лечение в Р Б. и Р Т., със заплащането на такси към болниците, както и на
консумативи.
Тъй като е оспорена претенцията, освен по основание, и по размер,
съдът съпостави претендираната обща искова сума в размер на 4 336,15 лв. с
доказателствата за направени разходи, приложени към исковата молба, и
констатира следното: от формуляр за заплащане на услуга по ценоразпис на
„УМБАЛ Бургас“ АД става ясно, че на ищцата е била начислена такса в
размер на 490 лв. за болничния й престой, която сума несъмнено е била
заплатена от нея, въпреки липсата на нарочни доказателства в тази връзка, тъй
като е ноторно, че болниците не издават епикриза, без предварително
пациентът да се е разплатил за предоставените услуги. По тази причина, съдът
приема сумата от 490 лв. за доказана. Наред с това, доказана е и сумата от 58
лв. – заплатена от ищцата към болницата потребителска такса /л.42/.
Описаните в двете фактури, приложени на л.43 от делото, консумативи са
закупени по време на престоя на ищцата в „УМБАЛ Бургас“ АД и са от такова
естество, че са били необходими за престоя й там във връзка с проведеното
лечение, поради което съдът приема, че е доказана причинно-следствената
връзка досежно направените разходи по двете фактури, които са в общ размер
на 53,45 лв. Или, разходите на ищцата за лечението й в Р Б. възлизат на 601,45
лв.
Относно разходите, направени в турската болница, ищцата е
представила разходо-оправдателни документи за общо 12 530 турски лири.
Ищцата е претендирала присъждане на левовата равностойност на
направените от нея разходи в турски лири. Няма пречка това да бъде сторено,
тъй като в случая се касае за обезщетение, дължимо от деликт, а не за вземане,
произтичащо от договорна отговорност, поради което и Тълкувателно
решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е
неприложимо. На осн.чл.162 ГПК съдът изчисли, че по централния курс на
БНБ турската лира се е разменяла към 2020 г. и към 2021 г., към която дата са
извършени съответните разходи съгласно представените фактури от турска
болница, средно за 0,19 български лева /данните са взети от
https://wise.com/bg/currency-converter/try-to-bgn-rate/history/, което означава, че
левовата равностойност на посочената сума от 12 530 турски лири е 2 380,70
лв. към датата на извършване на тези разходи.
Неоснователни са изцяло са възраженията на ответника относно
недължимост на направените в турска болница разходи поради това, че
нямало доказателства дали болницата ползва утвърдени в ЕС практики. Не
съществува такава предпоставка в закона за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди. Турската болница подлежи на акредитация съгласно
турското законодателство, поради което фактът, че функционира, е достатъчен
да се приеме, че в тази болница се предоставят услуги съгласно добрите
медицински практики от утвърдени специалисти, при липса на доказателства
от ответната страна за обратното.
В исковата молба се твърди и това не се оспорва от ответника, че по-рано
с искова молба вх.№ 13181/25.07.2023 г. ищцата завела претенциите си срещу
ответника, като било образувано гр.д. № 1324/2023 г. по описа на БОС, което
впоследствие било прекратено с крайния съдебен акт по отношение на тези
претенции. Съдът извърши служебна справка в деловодната програма на БОС
11
и констатира, че действително гр.д. № 1324/2023 г. на БОС е било образувано
по искова молба, входирана на 25.07.2023 г. от ищцата и от наследниците на
починалия при катастрофата Х. Е., като с Решение № 425/08.05.2024 г.,
постановено по това дело, изменено с решение на БАС и влязло в законна
сила, производството по делото е било прекратено по отношение на
предявените от ищцата А. Ф. М. искове.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като застрахованото лице, водач на лек автомобил
БМВ 530Д с рег. № *** – Х. Х. О., виновно е причинил на ищцата описаните в
исковата молба телесни увреждания. Доказан е от заключението на САТЕ
описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, вината за което
е изцяло на този водач. Не се установява неправомерно поведение от страна на
водача на трактора, нито такова от страна на пострадалата, която по време на
ПТП е реагирала правомерно, била е с поставен предпазен колан, а след това е
провела и навременно лечение, поради което възраженията за съпричиняване
на резултата са недоказани. С оглед на това, налице е причинно-следствена
връзка между уврежданията на ищцата и поведението на виновния водач, като
липсва основание за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди на
осн.чл.51, ал.2 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
12
В случая съдът намира, че претендираното с исковата молба обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 114 000 лв. не отговаря на критерия за
справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, както и на критериите за определяне
размера на обезщетението, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС. Съдът отчита характера на уврежданията, претърпени от ищцата, както
и възстановителния период за всяко от тях - мозъчна контузия с хеморагично
огнище фронтално вляво, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, с възстановителен период от 30 дни; белодробна контузия
вдясно и плеврални изливи двустранни, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, с възстановителен период от 30 дни; фрактура на
5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила
трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и фрактура на
четвърта и пета ребрени дъги вдясно, довела до затруднение на движението на
снагата за срок от около 25 дни, които увреждания са били съпроводена с
болки, страдания и уплаха. От свидетелските показания става ясно, че ищцата
е започнала да губи паметта си след катастрофата, че не е същият човек; че
страданията й са продължили толкова дълго, че се е наложило да прекъсне
обучението си като студент и да продължи едва тази година. Установява се
също от гласните доказателства, че изключително тежък е бил периодът на
възстановяване от счупванията, тъй като ищцата не е могла сама да се
придвижва и обслужва, в продължение на повече от 6 месеца е ползвала
помощни средства, като е била хранена от други лица и била съпровождана и
подкрепяна в ежедневието си, дори за физиологичните си нужди. Състоянието
й е било съпроводено и с главоболие, и с болки в кръста поради счупванията,
които и към настоящия момент, по данни на свидетелите, продължават. Съдът
отчита и младата възраст на ищцата, факта, че същата е следвало да бъде
подложена на това тежко физическо и психическо изпитание в период от
живота си, когато собственото й дете, съвсем невръстно, е разчитало на
нейните грижи. Възстановителният период, както установява и в.л. М. за част
от уврежданията, не е кратък – около 10-12 месеца, съпроводен със
значителни болки и неудобства, с това, че ищцата е била изцяло зависима от
чужда помощ. Съдът приема, че по делото не се доказва обстоятелството, че
по причина на настъпилите увреждания и влошеното си здравословно
състояние ищцата не е работила в продължение на 2 години след
катастрофата. От представените справки от ТП на НОИ - Бургас и ТД на НАП
- Бургас става ясно, че трудовият й договор, който е бил в сила към датата на
ПТП с „Нурсан Отомотив“ ООД, е бил прекратен на 10.07.2020 г., и
следващият й трудов договор е от м.02.2021 г., прекратен година по-късно. За
този период първият издаден на ищцата болничен лист е чак от 18.03.2021 г.,
т.е. повече от година след процесното ПТП, като същият, както и
последващите три болнични листи, са с диагноза, която не може да се свърже
с уврежданията от катастрофата – „Остра инфекция на горните дихателни
пътища, неуточнена“. Едва на 18.11.2021 г., т.е. почти 2 години след ПТП, на
ищцата е издаден БЛ с диагноза „Увреждания на междупрешлените дискове и
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, но няма
доказателства това увреждане да е в резултат на процесното ПТП. Т.е. за
посочения продължителен период от време, а именно – 2 години след
катастрофата, не се доказва влошеното здравословно състояние на ищцата да
13
е резултат на травмите от ПТП, възстановителният процес за които да е
протекъл по-дълго от обичайното. Ето защо, в тази част съдът не кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, като приема, че ищцата се е
възстановила напълно от травмите след около година от настъпване на ПТП,
доколкото вещото лице Мирчев заявява, че най-продължителният процес на
възстановяване е от фрактурата на 5-ти лумбален прешлен, който трае около
10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Няма данни и
претърпените от ищцата увреждания да оставят у нея трайни последици до
живот, които да влошават общото й здравословно състояние. Свидетелство за
това е и фактът, че същата е била работоспособна след ПТП, тъй като е
сключила няколко трудови договора, последният от които е прекратен
непосредствено преди приключване на устните състезания по настоящото
дело.
По тази причина, съдът намира, че сумата от 65 000 лв. се явява
справедливо обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди, като за горницата над сумата от
65 000 лв. до сумата от 114 000 лв., искът се явява недоказан по размер и
следва да се отхвърли, ведно с претендираната лихва за забава върху тази
разлика за периода от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане.
В пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача
Х. О. са и направените от ищцата разходи за лечението й в Р Б. и в Р Т., като
първите възлизат на сумата от общо 601,45 лв., а вторите – на 12 530 турски
лири, които се претендират в левова равностойност. На ищцата следва да се
присъди левовата равностойност на 12 530 турски лири към съответните дати
на 2020 г. и 2021 г., на които са извършени разходите, а не към настоящия
момент, тъй като именно с тази сума, която е била разходвана тогава, ищцата
е обедняла и е настъпила за нея имуществена вреда в този размер. Левовата
равностойност на посочената сума от 12 530 турски лири е 2 380,70 лв. към
датата на извършване на тези разходи, както вече беше посочено по-горе. Или,
общо направените от ищцата разходи за лечение в Р Б. и в Р Т. са в размер на
2 982,15 лв., до който размер искът за имуществени вреди е доказан и следва
да се уважи, като за горницата над сумата от 2 982,15 лв. до претендираната
такава от 4 336,15 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с
претендираната лихва за забава върху тази разлика за периода от 15.02.2021 г.
до окончателното изплащане.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищцата на 15.02.2021
г., като от тази дата се претендират от ищцата лихви за забавата му върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
Върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 15.02.2021 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо увредения
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
14
В случая, обаче, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането за лихви, което е частично основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, с изтичането на 3-годишна
давност се погасяват вземанията за лихви. Настоящата искова молба е
заведена в съда на 24.06.2024 г., което означава, че ответникът дължи лихви
само за последните три години преди завеждането на иска, т.е. за периода от
24.06.2021 г. до 24.06.2024 г. За останалата част от претендирания период, а
именно – от 15.02.2021 г. до 24.06.2021 г., вземането за лихви е погасено по
давност. Без значение е в случая обстоятелството, че за тези вземания е било
висящо предходно гр.д. № 1324/2023 г. по описа на БОС, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 116, б.“б“ ЗЗД, давността не се смята за прекъсната в
случай, че предявеният иск не бъде уважен, какъвто е и настоящият случай,
предвид прекратяване на производството по предявените от ищцата искове по
гр.д. № 1324/2023 г. По тази причина, искането за присъждане на лихви за
забава, дължими върху претендираните обезщетения за периода от 15.02.2021
г. до 24.06.2021 г., е изцяло неоснователно и следва да се отхвърли.
Ето защо, следва да се присъди лихва за забава върху главниците от 65
000 лв. и от 2 982,15 лв. за периода от 24.06.2021 г. до окончателното им
изплащане, като за периода от 15.02.2021 г. до 24.06.2021 г., претенциите за
присъждане на лихва за забава върху главниците от 65 000 лв. и върху 2 982,15
лв. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Страните са претендирали присъждане на разноски, като и двете са
направили възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата
страна по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът намира възражението на ищцата за прекомерност на хонорара на
ответника за основателно, тъй като същият е в размер на 16 200 лв. с ДДС и не
съответства и на фактическата и правна сложност на делото, а минималният
размер на адвокатските възнаграждения към датата на договаряне на правната
услуга съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. може да служи на съда
само като ориентир. Поради това, съдът приема, че възнаграждението следва
да бъде намалено до сумата от 8 650 лв., като ответникът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска, или на сумата от общо
4 233,89 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищцовия представител, тъй като същото е към
минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. и съответства на фактическата и
правна сложност на спора.
На ищцата следва да се присъди сумата от 4 969,28 лв. – разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да
заплати държавна такса по сметка на съда върху уважената част от исковете в
размер на 2 719,29 лв.
Присъдените на ищцата суми следва да бъдат заплатени от ответника по
посочената на л.79 от делото банкова сметка на процесуалния представител на
ищцата адв. Янко Калпакчиев, с оглед изразеното за това желание съгласно
изричното пълномощно на л.60 от делото.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов Димитров,
да заплати на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул. „П.
м.“ № *, сумата от 65 000 лв. главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в
резултат на ПТП от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 65 000 лв. до сумата от 114 000 лв., ведно с лихвата
от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р.,
Обл. Б., ул. „П. м.“ № *, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано
заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов
Димитров, за осъждането на ответника да заплати на ищцата законна лихва
върху сумата от 65 000 лв. главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в
резултат на ПТП от 09.12.2019 г., за периода от 15.02.2021 г. – датата на
завеждане на застрахователната претенция при ответника, до 24.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов Димитров,
да заплати на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул. „П.
м.“ № *, сумата от 2 982,15 лева – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди във връзка с извършени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумата от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 2 982,15 лв. до сумата от
4 336,15 лв., ведно с лихвата от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р.,
Обл. Б., ул. „П. м.“ № *, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано
заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов
Димитров, за осъждането на ответника да заплати на ищцата законна лихва
върху сумата от 2 982,15 лв. главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 09.12.2019 г., за периода
от 15.02.2021 г. – датата на завеждане на застрахователната претенция при
ответника, до 24.06.2021 г.
ОСЪЖДА А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул.
„П. м.“ № *, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано
16
заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов
Димитров, сумата от 4 233,89 лв., представляваща направените по делото
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов Димитров,
да заплати на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул. „П.
м.“ № *, сумата от 4 969,28 лв., представляваща направени разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори Александър Петров Личев и Р. Кирилов Димитров,
да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд дължимата държавна такса за
производството по исковете в размер на 2 719,29 лв.

БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да плати присъдените
суми: IBAN ********* – Банка „*****" – титуляр адвокат Я. Г. К..

Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

17