№ 871
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. С. срещу решение № 10429/27.09.2022
г. по гр.д. № 50721/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 176 състав, в частта, с която е
уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати сумата в размер
на 428,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул.
„******* аб. № *******.
Жалбоподателят - М. Р. С., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че преди образуване на делото е погасила изцяло задълженията
си съобразно притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот.
Ето защо, счита, че искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
него да постанови друго такова, с което да отхвърли иска за главница, представляваща
цена за предоставена топлинна енергия. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата - „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Б.“ ООД, не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците М. Р. С. и Р. Р. Р. да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 428,54 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до
погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „*******
аб. № *******; сумата в размер на 36,52 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2020 г.
С обжалваното решение е уважен искът за главница, представляваща цена за
топлинна енергия, предявен срещу М. Р. С.. В останалата част исковете са отхвърлени.
Решението е обжалвано единствено от ответника М. Р. С. в частта, с която предявеният
спрямо нея иск за главница е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, че за
процесния период е предоставил на ответника М. Р. С. топлинна енергия с цена в
размер на претендираната сума.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Спорни по делото, включително и пред настоящата инстанция са следните
обстоятелства – за каква част от общото задължение за предоставена топлинна енергия
отговаря ответникът, съответно – дали същото е заплатено от него преди образуване на
делото.
Видно от нотариален акт № 12/02.12.1969 г., том XXXV, дело № 6812/1969 г.,
собствеността по отношение на процесния имот е придобита от П.А.Д. и Р. М.Д..
Съгласно удостоверение за наследници на Р. М.Д., последният е починал през 1978 г. и
2
е наследен от П.А.Д. – съпруга, М. Р. С. – дъщеря, и от Л. Р. Р.а – дъщеря. Съгласно
удостоверение за наследници на П.А.Д., същата е починала през 2003 г. и е наследена
от дъщерите ѝ - М. Р. С. и Л. Р. Р.а.
Няма данни по делото Л. Р. Р.а да е починала, съответно – другият ответник в
първоинстанционното производство – Р. Р. Р., съответно Б. Р. Р., за който е
представено удостоверение за наследници, да са нейни наследници. Следователно,
установява се всеки от наследниците на първоначалните собственици на имота,
включително ответникът М. Р. С., се легитимира като собственик на 1/2 част от същия
по наследствено правоприемство.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради
изложеното съдът приема, че между страните по делото - „Т.С.“ ЕАД и М. Р. С., са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга за
целия имот, а ответникът М. Р. С. – да заплаща 1/2 част от цената ѝ
Следва да се установи, дали ответникът С. е заплатила дължимата от нея част от
цената за предоставената топлинна енергия преди образуване на делото, каквото е
нейното твърдение.
Както беше посочено, предмет на разглеждане в настоящото производство е
претенция за заплащане на дължима цена за предоставена топлинна услуга за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. №
*******. Съгласно приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните
записвания при „Топлофикация София” ЕАД, претендираната цена за топлинна услуга
в процесния период е в общ размер на 3428,29 лв. За посочената сума по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация
София” ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС. Длъжник по
посоченото дело е била и ответницата М. Р. С., като спрямо нея е претендирана 1/2
част от задължението. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същата е заплатила 1954,82 лв., с
което е погасила 1/2 част от претендираната спрямо нея главница, т.е. сумата в размер
на 1714,14 лв. Посоченото обстоятелство се установява от приетата пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, от една страна, а така също и от писмо от
19.06.2020 г. на „Топлофикация София” ЕАД до ответницата М. Р. С., в което се
съдържа извънсъдебно признание на факта на плащане.
Претенцията в настоящото производство касае друга част от общото задължение
за топлинна услуга в размер на 3428,29 лв., по отношение на която част заповедта за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС, е
обезсилена, видно от определение от 23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа
на СРС, представено по настоящото дело. Предвид посоченото по-горе, настоящият
съдебен състав счита, че с извършеното плащане в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 12690/2020 г. по описа на СРС ответницата е погасила изцяло
дължимата от нея 1/2 част цената за предоставени топлинни услуги за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. №
*******, поради което искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, предявен спрямо
нея, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следователно, решението на първоинстанционния съд в частта, с която
ответникът М. Р. С. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и сумата в размер на 428,54 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до погасяването,
представляваща незаплатена част от цената на топлинна услуга за периода от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „******* аб. № *******, следва
да бъде отменено, а искът - да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД в размер на 345,55 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдите
разноски, както следва: сумата в размер на 276,44 лв. – допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, 425 лв. – разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение (400 лв.) и държавна такса (25 лв.). В тази връзка съдът
счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника е основателно, тъй като делото пред
въззивната инстанция не представлява фактическа и правна сложност.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10429/27.09.2022 г. по гр.д. № 50721/2021 г. по описа на
СРС, III ГО, 176 състав, в частта, с която ответникът М. Р. С., ЕГН ********** е
осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 428,54 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до
погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна енергия за
4
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „*******
аб. № *******, както и сумата в размер на 345,55 лв. – разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу М. Р. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 428,54 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до
погасяването, представляваща незаплатена част от цената на топлинна услуга за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, бул. „*******
аб. № *******.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на М. Р. С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 276,44 лв. – допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 425 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б.“ ООД, на
страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5