Определение по дело №881/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 793
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205300500881
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

793

 

гр. Пловдив, 08.06.2020 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                           ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 881 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18350/13.03.2020 г. по описа на РС - Пловдив от М.С. в качеството ѝ на законен представител на Б.И.Б., действаща чрез пълномощника си – адв. В.Б. *** срещу Определение от 11.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16704 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по гражданско дело № 14992/2018 г.  по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.

С жалбата се иска определението да бъде отменено. Поддържа се, че то е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния и процесуалния закон.  Излагат се подробни аргументи в защита на тезата, че производството по гр. дело № 16704/2019 г. по описа на РС – Пловдив, образувано по иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД не е обвързано от производството по гр. дело  № 14992/2018 г.  по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.  Акцентира се, че направените разходи за провеждане на рехабилитация и други специфични процедури не се припокриват от задължителната месечна издръжка.

Ответникът по частната жалба – И.М.Б., действащ чрез пълномощника си - адв. А.Б., е подал в  законоустановения срок писмен отговор, в който навежда доводи за нейната неоснователност. По същество се противопоставя на възраженията за липсата на предпоставката, визирана в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Акцентира се, че с исковата молба от 19.09.2018 г. по повод на която е образувано гр.дело № 14992/2018 г. по описа на ПРС, ищцата поискала ново уреждане на отношенията постигнати със одобреното от съда споразумение по бр. дело №11443/2017 г. и е очертала предмета на делото, а именно: увеличаване на присъдената издръжка от 150 лева на 450 лева месечно, в която сума да се включат разходи по медицинското обслужване на детето като консултации, прегледи, рехабилитация и др.

Частната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Страните по производството са бивши съпрузи, като с Решение № 1564/04.05.2018 г. постановено по гр. дело № 11443/2017 г. по описа на РС – Пловдив, V брачен състав, бракът между тях бил прекратен. Родителските права  по отношение на роденото от брака им дете Б.И.Б. били предоставени за упражняване на майката – М. С. С цитираното решение, съдът одобрил споразумение, с което  била определена издръжка в размер на 150 лева месечно, като била одобрена и изрична, самостоятелна клауза, че всички направени разходи по медицинското обслужване на детето като консултации, прегледи, рехабилитация и др. се поемат по равно от двамата родители.

По повод искова молба от 19.09.2018 г., подадена от М. С в качеството си на законен представител на Б.Б. е било образувано гр. дело № 14992/2018 г. по описа на ПРС, като били предявени искове с правно основание чл. 150 СК и чл. 59, ал. 9 СК.

С решение № 293/24.01.2020 г., постановено по горецитираното дело, съдът постановил изменение на определената с Решение № 1564/ 04.05.2018 г., по бр. дело № 11443/2017 г. по описа на ПРС месечна издръжка в размер на 150 лева и половината от разходите за медицинското обслужване на детето като консумативи, прегледи, рехабилитации и др., като увеличил същата на 350 лева месечно, считано от 19.09.2018 г. За посоченото решение липсват данни  да е влязло в сила.

Производството по гр. дело № 16704/2019 г. по описа на ПРС било образувано по искова молба от 15.10.2019 г., с която бил предявен иск от М.С. против И.М.Б. с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5800 лева, заедно със законната лихва, считано от 03.09.2019г., с твърдение, че претендираното вземане съставлява половината от сторените разходи за лечението на детето Б.Б.. С допълнителна, уточняваща молба от 21.01.2020 г., ищцата М. С.  е конкретизирала периода на претенцията, а именно – от 01.06.2018 г. до 31.09.2019 г.

 С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание от 11.03.2020 г., първостепенният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК образуваното производство по гр. дело № 16704/2019 г. до приключване на производството по гражданско дело № 14992/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав. Предходната съдебна инстанция е приела, че от представеното по делото съдебно решение № 293/24.01.2020 г., постановено по гр. дело № 14992 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив (невлязло в сила) се установява, че по него е разгледан иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на размера на издръжката на детето Б.И.Б. с увеличаването му предвид необходимостта от осъществяване на разходи във връзка със здравословното състояние на детето като консумативи, прегледи, рехабилитация и прочие. Съдът е обърнал внимание на началния момент на присъждане на издръжката, а именно от 19.09.2018 г. като го е съпоставил с периода, за който ищцата по делото претендира сумата от 5800 лева, представляващи сторени медицински разноски за детето за периода от 01.06.2018 г. до 31.09.2019 г.  Правилен е изводът на съда, че част от периода, за който се претендира присъждане на сторените разноски (19.09.2018 г. – 31.09.2019 г.) съвпада с част от периода, за който е постановено решение за увеличаване на издръжката, която се дължи от бащата на детето и която съобразно решението по гр. дело № 14992/2018 г. включва и половината от разходите за медицинско обслужване на детето като консумативи, прегледи, рехабилитации и други. От решението по дело № 14992/2018 г. се установява, че съдът е постановил съдебен акт с който е изменил отношенията между бившите съпрузи, уредени с одобреното от съда споразумение по гр. дело № 11443/2017г. по описа на ПРС. Обстоятелството дали чрез постановяването на посочения акт, съдът  се е произнесъл по непредявен иск, извън предмета на делото, е ирелевантно за настоящия спор, като същия подлежи на проверка от въззивната инстанция, решението на която се явява обуславящо по отношение на изхода на спора по гр. дело № 16704/2019 г.    

Следователно налице е преюдициален спор, чийто изход обуславя правилното решаване на правния спор, предмет на иска по чл. 422 ГПК. Именно тази връзка на преюдициалност между тези две дела предпоставя спирането на исковото производство до приключване на производството по гр. дело № 14992/2018 г. на РС –Пловдив с влязъл в сила съдебен акт .

В аспект на горното, следва да се подчертае, че нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), т. е. когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения от българския съд по обусловения правен спор.

Поради тези правни съображения, атакуваното определение, следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16704 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, IX – ти гр. състав, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по гражданско дело № 14992/2018 г.  по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: