Решение по дело №1973/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 189
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20185510101973
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

К., 14.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Галина Гилева  като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1973/2018 годин.за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са установителни искове с правно осн.чл.422 ГПК във връзка с чл.240, чл.92, чл. 79 и чл.86  ЗЗД.

            Ищецът „А.з.к.на п.з." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез юк. Нин.Ангелова Стоянова, ЕГН ********** моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.на п.з." ООД има следните вземания срещу Ю.А.Й. с  ЕГН ********** *** : 469,88 лв. главница; 24,47 лв. договорна лихва за периода 23 декември 2016 г. – 12 май 2017 г.; 213,72 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 9 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 36,45 лв. за периода от 13 май 2017 г. - датата, следваща деня на последната вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31 .01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

            Моли съда да осъди Ю.А.Й. да му заплати направените разноски и възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 по чл.25 от НЗПП.

            Не представя списък на разноските.

            Посочва банкова сметка: ***: ***: ВРВI BG SР Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД), по която да му се заплатят присъдените суми.

            Твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена З.повед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Ю.А.Й. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат н.което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з.„А.за к.на п.з." ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Заповедта за изпълнение е издадена на основание подписан Договор за паричен заем № 2703492 от 14 декември 2016 г. между „И.А.М." АД като заемодател и Ю.А.Й. като заемател.

            Заявлението и настоящата искова молба са подадени на основание сключен Рамков договор з.прехвърляне н.парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., Приложение към него от 01 декември 2017 г. сключено между „И.А.М." АД и „А.за к.н. п.з." ООД по силата, на който вземането е прехвърлено в полз.н.„А.за к.на п.з." ООД изцяло с всички привилегии, и принадлежности.

            Заемодателят е отпуснал на заемополучателя паричен заем в общ размер на 700 лв., а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. С договора страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем като са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а договорът има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ю.А.Й. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 760,83 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски. По договора за паричен заем, Ю.А.Й. е извършвала плащания в общ размер на 434,00 лв. и дължи още 469,88 лв. главница и договорна лихва в размер на 24,47 лв. за периода от 23 декември 2016 г. – датата на първата вноска до 12 май 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

            В три дневен срок от усвояване на сумата ответницата се е задължила да предостави обезпечение. Неустойката за непредставяне на обезпечение се начислява еднократно след изтичане на тридневния срок и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Дължимата неустойка твърди, че е в размер на 213,72лв.

            Договорът предвиждат, че съгласно Тарифа на „И.А.М." АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер 45 лв. Дължимата  такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение на Ю.А.Й. твърди, че е в размер на 45лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени на осн. чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

            Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 12 май 2017 г. - падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава лихва/ върху непогасената главница, в размер на 36,45 лв. за времето от 13 май 2017 г. – датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния  заем до датата на подаване на заявлението - 31 януари 2018 г., ведно със лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

            Ответницата Ю.А.Й. ЕГН **********, чрез назначеният й особен представител адв. М.Н.К. заявява, че оспорва изцяло предявеният иск, твърди, че е неоснователен и не доказан. Договорът за цесия не е породил правни последици за ответника поради липса на уведомяване на длъжника за прехвърляне на задължението. Приложените към исковата молба писмени доказателства не удостоверяват надлежно уведомяване. Оспорва съществуването на описаното в Приложение 1 към договорът за прехвърляне на парични задължения задължение. В чл.3, ал.1 от договора за паричен заем № 2703492/14.12.2016 г. сумата за рефинансиране на текущия заем на заемателя по Договор за паричен заем № 2657328 е в размер на 248.19 лв. докато в обстоятелствената част на исковата молба е посочена сумата 36,23 лева. В т.4, ал.2 от договора е предвидена неустойка в размер на почти 50 % от кредита-сумата от 213,72 лева поради което клаузата противоречи на закона и добрите нрави и води до недействителност, нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.          

           

От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

   Въз основа на подадено н. 06.02.2018 год. заявление, по образуваното ч.гр.дело № 410/2018год. със Заповед № 232/2018 год. з.изпълнение на парично задължение Районен съд - К. е разпоредил Ю.А.Й., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати  н.„А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.– управители,сумата 469.88 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и 88 ст.) главница, 24.47 лв. договорна лихва от 23.12.2016 г. до 12.05.2017 г., 213.72 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 9.00 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 36.45 лв. лихва за забава от 13.05.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор за паричен заем №2703492 от 14.12.2016г. и законната лихва върху главницата от 07.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото, от които: 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от сключен между  длъжника и  „И.А.М.“ АД договор за паричен заем №2703492 от 14.12.2016 г. с размер на заема 700.00 лв., и договорна лихва в размер на 60.83 лв., платими на 21 седмични погасителни вноски и Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.

Основание за образуване на настоящото производство е указанието   дадено на кредитора поради ненамирането на длъжника на адреса - чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Исковата молба е подадена на 27.07.2018 год.  

Ю.А.Й. сключила на 14.12.2016 г. с „И.А.М.“ АД договор за паричен заем №2703492  с размер на заема 700.00 лв., и договорна лихва в размер на 60.83 лв., платими на 21 седмични погасителни вноски всяка в размер 36,23 лв. В договорът е посочен погасителен план, последната падежна дата е 12.05.2017 г. С подписването на договора страните са договорили сумата в размер на 248,19 лв. да бъде използвана за погасяване на  договор за паричен заем №2657328, направени са валидни изявления за прихващане.

Съгласно чл.4 от договора, длъжникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора – две физически лица-поръчители отговарящи на описаните в договора условия. При неизпълнение на това условие в указания тридневен срок длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер на 345,24 лв. като неустойката се заплаща ежеседмично /разсрочено/ към всяка погасителна вноска в размер на по 16,44 лв. Така общия размер месечни вноски възлиза на 52,67 лв., а дължимата на кредитодателя сума – на 1106,07 лв.

Видно от заключението на  съдебно-счетоводната експертиза, с вещото лице Й.И.Ц.-К. кредитополучателката е направила 8 плащания по договора за кредит на обща стойност 398 лв. като последното плащане е на 22.05.2017 г. С внесените средства са погасени 230,12 лв. главница, 36,36 лв. лихва по кредита, 131,52 лв. неустойка, 36,00 лв.  разходи за събиране на вземането и 45 лв. също отнесени като разходи за събиране на вземането за м. 01, 02, 03, 04 и 05. 2017 г. - по 9 лв. месечно. При така направеното погасяване на задължения са останали дължими 469,88 лв. главница, 24,47 лв. договорна лихва, 213,72 лв. неустойка, 36,45 лв. лихва за забава. Като неплатени са отнесени 14 бр. погасителни вноски с общ размер на задължението 708,07 лв.

Н.01.12.2017 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор з.прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. между „А.за к.на п.з.“ ООД и „И.А.М.“ АД, за което няма доказателства длъжникът да е бил уведомен. 

Не се представиха доказателства, че уведомление за извършената цесия е изготвено и връчено на длъжника, нито че изготвено до длъжника писмено уведомление от или от името на „И.А.М.“ АД е достигнало до длъжника по какъвто и да е начин.

Получаването на съдебните книжа от служебно назначеният на ответника особен представител по настоящото гражданско производство не съставлява уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на задължението, което има.

По договора за кредит видно от заключението на ССЕ длъжникът извършвал плащания в общ размер на 434 лв. като след приспадането им остава да дължи сума в общ размер на 753.52 лв., от които: главница- 469.88 лв., договорна лихва- 24.47 лв., за периода от датата на първа вноска 23.12.2016г. до 12.05.2017г. – датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на задължение-213.72 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението- 9 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница 36.45 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 13.05.2017г. до 31.01.2018г.

Кредитополучателката е следвало да изплати целия заем н.12.05.2017 г. - последната падежн. дата по договора з.кредит.

Ищецът „А.за к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***** представя договор з.продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. с който „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: ***** прехвърля на „А.за с.на в.“ ЕАД в. В приложеното към договора препис-извлечение от Приложение №1 от 03.05.2019 г. под №14689 е посочено вземане на „И.А.М.“ АД към Ю.А.Й. по договор от 14.12.2016 г.

Видно от представената  Тарифа на „И.А.М.“ АД, като разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноската повече от 30 дни се дължат 9 лв.      

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът няма качеството на кредитор на ответника Ю.А.Й..

В тежест на ищеца е да докаже възникването на претендираното право.

Ищецът не представи доказателства, че ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне на задължението, което тя има към   „И.А.М.“ АД. Към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил носител на вземане, което  „И.А.М.“ АД има към ответницата по договор за кредит от 14.12.2016 г. Въпросът дали вземането, което ищецът твърди, че има към ответницата съществува и в какъв размер, респ. дали е действително не следва да бъде разглеждан след като ищецът не се легитимира като кредитор на ответника.

Новият кредитор не разполага с правната възможност да претендира цедираното вземане от длъжника преди датата на уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне, тъй като извършената между предишния и новия кредитор на длъжника сделка /цесия/ няма действие спрямо длъжника до момента на уведомяването.

На основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Не съществува правна пречка предишният кредитор да извърши уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането чрез друго упълномощено от него за целта лице. Няма пречка това друго упълномощено от предишния кредитор лице да бъде новият кредитор на длъжника. Прехвърлянето на вземането съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Купувачът на вземането става кредитор на длъжника от деня, в който съобщението, за извършеното прехвърляне достигне до длъжника.

Искането на ищеца за разноски следва да бъде оставено без уважение поради отхвърляне на предявения иск.

Ответникът няма направени в производството разноски.

На осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 410/2018год. по описа н.РС-К. заповедта з.изпълнение по ч.гр.д. № 232/2018 год. не подлежи на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда н.чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за к.на п.з." ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез юк. Н.А.С., ЕГН ********** иск съдът да признае з.установено, че „А.за к.на п.з." ЕООД има срещу Ю.А.Й. с  ЕГН ********** ***  по издадената Заповед № 232/2018 год. по ч.гр.дело № 410/2018 год. по описа на РС-К.  вземания за 469,88 лв. главница; 24,47 лв. договорна лихва за периода 23 декември 2016 г. – 12 май 2017 г.; 213,72 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 9 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 36,45 лв. за периода от 13 май 2017 г. -  - 31 .01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

          След влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №.410/2018 год. на РС- К..

 

                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: