Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и осми април
две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр. дело №10759/2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 145
от Търговския закон и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „А.“ЕООД излага в исковата молба, че на 10.02.2012г. , заедно с три
дружества, сключило договор с „Е.**“ за наем на недвижим имот и движими вещи
със срок от пет години , считано от 01.09.2012г. , с който са предоставени
за временно ползване помещения, цехове,
машини и съоръжения, както и леки
автомобили. Сред тях и л.а.“Тойота“, модел „РАФ-4“, с рег.№******, който бил
собственост на ищеца, заведен в активите му и се ползвал за дейността му.
Ответницата била управител на ищцовото дружество в периода от м. юни 2012г. до 15.01.2013г. и
държала автомобила от 13.06.2012г.
Въпреки многократните покани да върне
автомобила, тъй като е предмет на договора за наем, който включва в предмета си
автомобила, същият не е върнат. Вместо това ответницата се укрила, задържала
автомобила и с договор за покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г. го прехвърлила
на себе си без представителна власт по отношение на дружеството продавач, което
е лишено от възможността да го предаде в изпълнение на договора за наем, съгласно
т.11 от който е предвидено, че
наемателят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на годишния наем за всеки ден забава или по 84,00лева на ден.
С уведомление от 17.09..2012г. ищецът е поканен от наемателя да заплаща
неустойка, което е изпълнено от него, тъй като същата е дължима поради
осъществено частично изпълнение по договора. За периода 01.09.2012г. до 31.12.2014г. ищецът платил сумата от
64 564,80лева неустойка по договора за наем поради непредаване на
автомобила. Същите са платени чрез прихващане срещу задължението на наемателя към ищеца по договора за наем съгласно
протоколи №2/23.06.2014, № 1/31.12.2013г. и №3/31.12.2014г. , като от
задължението на наемателя е прихванато задължението на ищеца за плащане на неустойка за периода от
01.09.2012г. до 31.12.2014г. в размер на 64 564,80лева, а за периода от
01.01.2015г. до датата на исковата молба дължимата неустойка е в размер на
87 895,20лева. Плащането на неустойката е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с бездействието на ответницата да предаде автомобила, както и от противоправното
й действие, изразяващо се в неговото прехвърляне на себе си, а след това на
трето лице. Твърди, че посочените представляват претърпяна загуба, евентуално
пропусната полза. Излага,че договорът за покупко-продажба е сключен без представителна
власт и при нарушение на забраната за
договаряне сам със себе си, като неговата недействителност е предмет на
гр.д.№14600/2014г. на СГС, I-5 състав, по което е
предявен иск за връщане на автомобила, евентуално неговата равностойност. Твърди,
че въз основа на този договор ответницата е прехвърлила автомобила на трето
лице и към датата на исковата молба същият е с неизвестно местонахождение.
Предвид изложеното предявява следните обективно кумулативно съединени
искове:
- с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата от 5000лева, част от вземане в
общ размер от 11424лева, представляваща обезщетение за нанесена вреда от
ответника, в качеството му на управител на търговското дружество , поради
непредаване на автомобила по сключен договор за наем с трето лице в периода от 01.09.2012г. до 15.01.2013г. ,
довело до заплащане на неустойка
-иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 53 140,80лева,
представляваща обезщетение за вреди в резултат от противоправното поведение на
ответницата, изразяващо се в задържане на лекия автомобил, описан в исковата
молба и непредаването му, след като вече не е управител на дружеството, довело
до заплащане на неустойка по договор за наем за периода от 16.01.2013г. до
31.12.2014г.;
-иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 338250,88лева, част от
общо дължимата сума в размер на 88 735,20лева, представляваща обезщетение
за нанесена вреда от ответницата, като физическо лице , изразяващо се в
бездействието й да предаде лекия
автомобил и отчуждаването му в полза на трето лице , в резултат от което е
настъпило неизпълнение на договора за наем
и заплащане чрез прихващане за периода
от 01.01.2015г. до 01.09.20017г.
Ответницата П.Й.Х. в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че
ползването на процесния автомобил й е предоставено въз основа на сключен
договор за управление на търговски
дружество, като не е ограничено със срок
и не е посочено, че същият следва да бъде предаден по договор за
наем. Като управител на дружеството имала представителна власт само заедно с другия
управител на ищеца, а за продажбата на
автомобила разполагала с генерално
пълномощно, по силата на което можела да сключва свободно сделки, включително и с процесния автомобил.
Излага доводи, че посочените в исковата молба фирми са на свързани лица и
всички договори са нарочно изготвени с
цел да докажат наличието на вреда. Излага
евентуално, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди
и поведението й, тъй като неустойката по
договора за наем е уговорена за пълно неизпълнение, а непредаването на
автомобила представлява несъществена част от интереса на наемателя. Счита че не
е налице дължимост на посочената неустойка, тъй като
договора за наем е надлежно изпълнен, тъй като
съгласно чл.8 от него предмета на договора не се определя от описаното в
него, а от реално предаденото на наемателя. При условията на евентуалност
твърди, че клаузата за неустойка в договора за наем е нищожна.
Третото лице помагач на страната на
ищеца П.Д.П. поддържа предявените искове.
По иска с правно основание чл.145 от ТЗ съдът приема следното от
фактическа и правна страна:
От
доказателствата се установява и между страните не е налице спор за това, че въз
основа на договор за възлагане на управлението от 13.06.2012г. на ответницата е
възложено управлението на ищцовото дружество. Съгласно чл.7, ал.2 от договора управителят има
право да ползва служебен автомобил, собственост на дружеството, а именно
л.а.“Тойота“, модел „РАФ-4“, с рег.№******, като разходите свързани с неговата
експлоатация са за сметка на дружеството.
Договорът е сключен за неопределено време. Не е спорно, че до
15.01.2013г. ответницата е била съдружник и управител на ищцовото
дружество.
С договор за наем на
недвижими имоти и движими вещи от 01.02.2012г., сключен между „А.“ЕООД и „Г.“ЕООД, като наемодатели, представлявани
от П.Д., и „Е.**“ЕООД, като наемател, са предоставени за временно възмездно
ползване недвижими и движими вещи, описани в договора, между които е л.а.“Тойота“, модел „РАФ-4“, с
рег.№******. В чл.8 от договора е
предвидено, че се сключва за срок от 5 години, считано от 01.09.2012г., на
която дата всички описани активи следва да се предадат на наемателя от
служителя Татяна Василева. При предаването следва да се състави опис, като при различия между описаното в
договора и описа, доказателствена сила има описа. Съгласно чл.4 от договора
вещите са подробно индивидуализирани в
списък на активите, който е неразделна част от него.
Към договора за наем са
приложени извлечения от инвентарна книга на ищцовото
дружество от 10.07.2014г., но същите не представляват списък на активите, от
които да се установят предадените вещи.
Независимо от това, съдът приема за безспорно между страните и установено от
доказателствата, че след сключване на договора за наем процесният лек автомобил
не е предаден на наемателя и не се установява да е включен в описа на предадените
вещи.
Предвидената в чл. 145 ТЗ специална имуществена
отговорност на управителя възниква при осъществяване на специфични предпоставки
- виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод
управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.
От горепосочените писмени
доказателства се установява наличието на мандатно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата през процесния период.
Съгласно сключения договор за възлагане на управлението, на П.Х. е предоставено
право, като управител на дружеството, да управлява процесния автомобил. Не е
спорно, че в периода на действие на договора за управление ответницата е ползвала
автомобила по силата на същия. Установява се, че договорът за наем, по който
ищецът твърди, че е заплащал неустойки за периода от 01.09.2012г. до 15.01.2013г. е сключен на 01.02.2012г.- преди подписване на
договора за възлагане на управление. В него са описани вещите предмет на
договора за наем в чл.1 от него, между които е процесния автомобил. От друга страна в чл. 8 от договора е предвидено, че се сключва за
срок от 5 години, считано от 01.09.2012г., на която дата всички
описани активи следва да се
предадат на наемателя от служителя Татяна
Василева. При предаването следва да се състави опис, като при различия
между описаното в договора и описа, доказателствена сила има описа.
Съдът приема, че е налице
противоречие в посочените клаузи на договора по отношение на неговия предмет,
тъй като от една страна са посочени конкретни вещи, които да бъдат предоставени
за временно възмездно ползване, а от друга страна е предвидено, че ако не бъдат
предадени всички посочени в договора вещи, то доказателствена сила има описа, в
който са посочени вещите, предадени на 01.09.2012г.
В този
случай приложение следва да намери чл.20 от ЗЗД, който предвижда, че при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността. Настоящият състав приема, че констатираното противоречие в
клаузите на договора относно неговия предмет следва да се тълкува в смисъл,
че същият се определя от инвентарния
опис, който според чл.4 е неразделна част от договора. Този извод се налага от
общия смисъл на неговите разпоредби и е съобразен с целта на договора за наем, с който наемодателят предоставя на наемателя
определена вещ за възмездно ползване срещу заплащане на възнаграждение. Поради това, с нормата на чл.8 от договора за
наем, наемодателят си запазва възможността да запази част от описаните в него
вещи за свое ползване, като от договора за възлагане се установява, че
процесният автомобил е предоставен за ползване от ответницата, като управител
на ищцовото дружество, от което следва извод, че не е
предаден на наемателя, съобразно договора за наем.
Следователно, още при сключване на договора за наем
наемодателят е допускал възможността да не бъдат предадени всички описани в
него вещи, поради което е предвидена и посочената клауза на чл.8. Потвърждение
на този извод е и факта, че с договора за възлагане на управлението е предоставен
автомобила, описан в договора за наем, за ползване на ответницата, като
управител. Освен това от справката за актуалното състояние на дружеството
наемател на лист 156 от делото е видно,
че едноличен собственик на дружеството наемател „Е.**“ЕООД е П.Д.П., който е
представлявал „А.“ООД, както при сключване на договора за наем, така и при
сключване на договора за възлагане на управлението с ответницата. При справка в
търговския регистър относно актуалния статут на наемателя е видно, че и към
настоящия момент П.П. е управител на дружеството наемател. На следващо място е видно от удостоверение на
лист 96 от делото, че Т.Й., която е представлявала „Е.**“ЕООД, като управител,
при сключване на договора за наем е майка на П.Д.П.. Установеното наличие на
родствени връзки или идентичност на управителите на договарящите дружества, при
сключване на договора за наем, дава логично обяснение за допуснатата възможност
да не се предадат всички вещи, описани в
договора, а само тези, които са предадени реално.
В тази връзка от приложените доказателства, следва да се
направи извод, че предметът на договора за наем е определен от описаното в
инвентарния опис, в който е следвало да се опишат предадените вещи на наемателя от служителя Т.В.и
е неразделна част от него. Същият не
е представен по делото и не се установява кои вещи са предадени на
01.02.2013г., но обстоятелството, че процесният лек автомобил е изключен от
предмета му се потвърждава от съдържанието на договора за
възлагане на управлението, с който автомобилът е предоставен за ползване на ответницата,
като управител на ищцовото дружество.
Предвид изложеното следва да се направи извод, че искът с
правно основание чл.145 от ТЗ е неоснователен, тъй като в периода от
01.09.2012г. до 15.01.2013г. ответницата е ползвала автомобила на правно
основание. На следващо място не се установява да е възникнало задължение за
неговото връщане в периода на действие на договора за възлагане. Не се
установява посочените в исковата молба вреди, представляващи заплатена
неустойка по договор за наем поради не предаване на автомобила, да са в
причинно-следствена връзка с поведението на ответницата, която през този период
го е ползвала по силата на договор за управление. Не се установява не предаването
на същия да е довело до заплащане на неустойка, тъй като от клаузите на договора
за наем и събраните доказателства, следва да се направи извод, че процесният автомобил
е изключен от предметния обхват на договора за наем и за не предаването на същия
ищецът не дължи неустойка.
По исковете с правно основание чл.45
от ЗЗД съдът приема следното:
Фактическият състав на деликтната отговорност
включва няколко задължителни елемента- противоправно действие, причиняване на
вреда, причинно-следствена връзка между незаконното действие и вредата и наличие
на вина.
От писмените доказателства се
установява, че на 16.01.2013г. е сключен договор за покупко-продажба на
л.а.“Тойота“, модел „РАФ-4“, с рег.№****** с който „А.“ООД, представлявано от П.Х.
продава на П.Х. процесния автомобил.
С влязло в сила на
19.07.2019г. решение№4559/23.06.2017г.
по гр. дело № 14600/2014 на СГС, I-5 състав, с което е прието за установено по предявените
от „А.“ЕООД срещу П.Х. искове, че договор за покупко
–продажба на МПС от 16.01.2013г. сключен между П.Х. , като предствител
на „А.“ЕООД и П.Х. , като купувач, , с който е прехвърлено правото на
собственост върху лек автомобил “Тойота“, модел „РАФ-4“, с рег.№******,
е недействителен поради липса на представителна власт на П.Х. и е осъдена
същата на основание чл.55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД да върне получения без правно основание лек
автомобил. На следващо място се
установява, че с влязла в сила присъда
от 02.06.2015г. по НОХД № 20938/2014г. на СРС, НО, 116-ти състав, е призната
ответницата за виновна в това, че на 16.01.2013г. противозаконно присвоила
чужда движима вещ лек автомобил “Тойота“, модел „РАФ-4“, с рег.№******
на стойност 16 000лева , собственост на „А.“ЕООД , която владеела като
управител на дружеството , като е била заличена като съдружник и управител на
същото на 15.01.2013г.
От посочените влезли в сила съдебни актове се
установява извършването на противоправни действия от страна на ответницата при
сключване на горепосочения договор за покупко-продажба на лек автомобил на 16.01.2013г. Ищецът предявява искове за
заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на неустойка по
договор за наем от 01.02.2012г. за
периода от 16.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 53 140,80лева, както и
в заплащане на неустойка чрез прихващане за периода от 01.01.2015г. до 01.09.20017г. в размер на
35 250,88лева, част от общо дължимата сума в размер на 88 735,20лева.
В тази връзка следва да се вземе предвид чл.11
от договора за наем, в който е предвидено, че при неоснователно прекратяване на
договора, от която и да е от страните, неизправната дължи неустойка в размер на
наема за целия срок на договора, а именно за 5 години, както и обезщетение за
пропуснати ползи, ако същите надхвърлят неустойката. Ако наетите вещи или имоти
не бъдат предадени надлежно и в срок, наемодателите дължат неустойка в размер
на годишния наем за всеки ден забава.
От събраните по делото
доказателства не се установява възникване на предпоставките на горепосочената
клауза от договора по отношение на процесния
автомобил, който е изключен от предметния му обхват, тъй като не се установява
да е включен в описа на активи, неразделна част от договора, както и да е предаден
на наемателя на 01.02.2012г., както е уговорено. Към тази дата ответницата нито
е била управител на дружеството, нито има данни да е ползвала автомобила. Следователно
към 01.02.2012г. изпълнението на договора е зависело изцяло от волята и
действията на управителите на ищцовото дружество, тъй
като договорът е започнал да действа от тази дата и предаденото и описано в
описа определя предметния му обхват.
Напротив от доказателствата
се установява, че с изрично волеизявление на управителя на ищцовото
дружество, представлявано от П.Д., обективирано в договора от 13.06.2012г., същият автомобил е предоставен за ползване на
ищцата по договора за възлагане на
управлението, от което следва извод, че не е предаден на наемателя, не е описан в описа и не е част от вещите, предмет на договора за
наем. Поради това не предаването на процесния автомобил не дава основание за
извод, че са възникнали предпоставките за заплащане на неустойка, регламентирана
в чл.11 от договора.
Поради изложеното съдът
приема, че не следва да се произнася по възражението на ответницата за
прекомерност на неустойката, тъй като не се установява такава да е платена в
причинно-следствена връзка с не предаването на автомобила от нея след
прекратяване на договора за възлагане на управлението от 13.06.2012г.
Действително, ответницата е
държала процесния автомобил без основание след 15.01.2013г. и неправомерно се е
разпоредила с него, след като е прекратен договора за управление и е заличена
като съдружник в ищцовото дружество, но би дължала обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на веща в размер на средната
пазарна наемна цена, но не е предявен иск за присъждане на такова обезщетение, а иск за заплащане
на обезщетение за претърпени загуби или пропуснати ползи, представляващи
платена поради неизпълнение на договор за наем неустойка. От доказателствата по
делото съдът установи, че процесният автомобил е изключен от предметния обхват
на договора за наем и за неговото не предаване ищецът не дължи регламентираната
в чл.11 неустойка.
Предвид изложеното
предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД следа да се отхвърлят , без
да се обсъжда приетата съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на
платената неустойка, както и гласните доказателства за установяване държането
на веща от ответницата през процесния период.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените
по делото разноски в размер
на 3595,00лева за адвокатско възнаграждение и 250,00лева възнаграждение за вещо
лице.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.“ЕООД с ЕИК Е.**срещу П.Й.Х.
с ЕГН********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.145 от ТЗ за сумата от 5000лева, част от вземане в общ размер от 11424лева,
представляваща обезщетение за нанесена вреда от ответника, в качеството му на
управител на търговското дружество, поради непредаване на автомобила по сключен
договор за наем с трето лице в периода
от 01.09.2012г. до 15.01.2013г. , довело до заплащане на неустойка, с правно
основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 53 140,80лева, представляваща
обезщетение за вреди в резултат от противоправното поведение на ответницата,
изразяващо се в задържане на лекия автомобил, описан в исковата молба и
непредаването му, след като вече не е управител на дружеството, довело до
заплащане на неустойка по договор за наем за периода от 16.01.2013г. до
31.12.2014г. и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 35 250,88лева,
част от общо дължимата сума в размер на 88 735,20лева, представляваща
обезщетение за нанесена вреда от ответницата, като физическо лице, изразяващо
се в бездействието й да предаде лекия
автомобил и отчуждаването му в полза на трето лице , в резултат от което е
настъпило неизпълнение на договора за наем
и заплащане чрез прихващане за периода
от 01.01.2015г. до 01.09.20017г.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с
ЕИК Е.**да заплати на П.Й.Х. с ЕГН********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените разноски в размер на 3595,00лева
за адвокатско възнаграждение и 250,00лева възнаграждение за вещо лице
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на П.Д.П.
като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :