Р Е Ш Е Н И Е
№ 760/8.6.2020г.
08.06.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На трети юни
година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 312 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.П.С., ЕГН:**********,***, против
Наказателно постановление № 442а-229/27.11.2019 год. на Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към
ОД на МВР-Варна, с което й е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда /
лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
В жалбата се иска отмяната на НП. Сочи се,
че то е незаконосъобразно и нецелесъобразно. Изразява се становище, че за
установяване на твърдяното нарушение би следвало да бъдат съставени два
различни констативни протокола за установяване на административно нарушение по
отношение на различните МПС-та. В акта за установяване на административно
нарушение било посочено, че актосъставителят е „присъствал при установяване на
нарушението", като се оспорва това да е било така. Твърди се, че на
процесното място е нямало поставен какъвто и да било знак, от който да става
ясно, че е забранен престоят и паркирането. Нямало указателна табела, от която
да е видно, че се навлиза в границите на защитена територия, а именно сиви дюни
на морски плаж „Шкорпиловци - ЮГ". С тези аргументи се иска отмяната на
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован не се явява, като депозира писмено становище по делото. По
съществото в същото се преповтарят съображенията в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт моли съда да потвърди
атакуваното НП като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.08.2019
г. въззивникът С.С.
паркирала л. а. "Опел Зафира" с рег. № В
86-52 ВК в к.к.“Шкорпиловци“, с.Шкорпиловци, обл. Варна на морски плаж „Шкорпиловци - Юг“, пред оградата
на комплекс „Панорама“. Автомобилът той паркирал в границата на сивите дюни,
върху пясъка на морския плаж.
Около
17.20 часа на същия ден длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските
плажове“ към Министерството на туризма, сред които и свидетелите Р.С. и Я.Ш.,
съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, сред които св.Д.Л.
- автоконтрольор към ООР УП „Долни чифлик“ при Четвърто РУ - ОД на МВР – Варна,
извършили съвместна проверка на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“. На място
служителите на двете министерства установили наличието на множество паркирани
превозни средства и каравани в границите на сивите дюни на морския плаж, пред
оградата на комплекс „Панорама“. Един от паркираните автомобили на
горепосоченото място бил този, управляван от въззивника.
На място проверяващите установили водачите на
автомобилите, в това число и въззивника С.С.. За
извършената проверка бил съставен протокол, който бил подписан от всички
участващи в проверката. Впоследствие на 06.08.2019г. протоколът бил изпратен от
МТ в Четвърто РУ - Варна. След запознаване с изпратения протокол, св. Ц.М. ***
установил, че паркирането на горепосочените автомобили, в това число и този на
въззивника било в нарушение на чл. 17б.,
ал. 1 от ЗУЧК. Поради това на 20.08.2019 год. той съставил акт за установяване
на административно нарушение. Актът св.М. съставил в присъствието на св.Д.Л.,
който бил присъствал при установяване на нарушението и в присъствието на още един свидетел. В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти на 01.08.2019 год.
и била посочена правна квалификация по чл. 17б от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника,
който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива обаче не постъпили в
срокът по чл.44 от ЗАНН. Вследствие на това и Началник сектор „ОП“ в Четвърто
РУ към ОД на МВР-Варна,, на 27.11.2019 год.
издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно
кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите М., Л., С. и Ш.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол от извършена
проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“ и др., които не навеждат на
различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите М. - актосъставител, Л., С. и Ш. - последните
трима очевидци на констатираното нарушение, тъй като същите кореспондират с
останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна,
съгласно т.5 от Заповед № 565з - 3925/08.08.2019 год.
на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган –
полицейски орган, оправомощен съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението в жалбата,
че в АУАН било вписано, че издалият го е присъствал при установяване на
нарушението. Напротив там е вписано, че един от свидетелите по акта –св.Л. е
присъствал при установяване на нарушението. Горното се потвърждава и от св.Л. в
хода на съдебното следствие, както и от приложения по АНП протокол съставен от
служителите на МТ, в който е наличен и подпис на св.Л..
Обстоятелството, че проверяващите органи от
МТ са съставили един протокол, в който са описали своите констатации от деня на
проверката на 01.08.2019 год. е ирелевантно за АНП, макар в него да са посочени
множество МПС. Всъщност не протоколът от проверката, а съставеният АУАН поставя
началото на АНП. Именно с него е повдигнато административното обвинение спрямо възз., така че съставеният протокол, в който са описани
множество паркирани МПС, в това число и на възз. не
съставлява процесуално нарушение.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение
в АУАН и НП.
Правни изводи:
На въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за
нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал.1 от
ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)
предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е
съобразил въззивникът, като на 01.08.2019г., един ден след влизането в сила на
закона, е паркирала управляваното от нея превозно средство в границите на
морския плаж „Шкорпиловци-Юг“, находящ се в к.к.
„Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази
посока са всички гласни доказателства по делото. Свидетелите Л., С. и Ш. са
категорични, че превозното средство на въззивника е било паркирано на морския
плаж, върху пясъка. Това не се оспорва и от възз.
оспорва се, че не била осведомена, че на мястото има сиви дюни. Всъщност
липсата на информационна табела в участъка, където са били паркирани
автомобилите се потвърждава от всички разпитани по делото свидетели.
Служителите на МТ обаче са категорични, че и от двете страни, на подстъпите към
плажа, е имало поставени информационни табели с точното означение на
местоположението на дюните. Съгласно §
1, т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване
на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните
видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на
мястото, където е бил паркиран автомобила на въззивника, съобразно показанията
на компетентните органи от МТ - свидетелите С.-Й. и Ш.. Какъв вид дюни е имало
и дали възз. е съзнавал точния вид на дюната обаче, е
ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж,
където е забранено паркирането. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалб. С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17б, ал.1 от ЗУЧК, за което била ангажирана административно-наказателната му
отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила
си на територията на морския плаж „Шкорпиловци –Юг“- върху пясъка. Като
правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички
закони, действащи в Р.България, касаещи управлението и паркирането на
превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно
с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му
за извършеното нарушение.
Правилно е била ангажирана и отговорността му
съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1 000.00
/хиляда/ до 3 000.00 /три хиляди/ лв.
или с имуществена санкция от 3 000.00 /три хиляди/ до 5 000.00 /пет хиляди/ лв.,
за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за
престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А",
зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание.
Съдът намери, че при определяне
на размера на наказанието, правилно са били взети предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение, както и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се
съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивника.
Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за
такова нарушение – 1 000.00 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го
ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се
нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Съдът намира,
че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя касае запретено от
закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на
държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа
цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би
могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя
към спазване на разпоредбите на българското законодателство.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева.
Производството по делото протече в две съдебни заседания, в рамките на
които юрисконсултът участва лично, същото не се отличава с фактическа или
правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-229/
18.10.2019 г. на Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с
което на С.П.С., ЕГН:**********,***,
е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :