№ 9950
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110115340 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл.
33, ал. 2 от ЗС от В. Т. Г., А. Г. П., Ю. Г. П. и В. П. Г. срещу В. С. Ц. и К. Г. С.,
както и за отмяна на Нотариален акт (НА) №100, т. I , рег. №10802, дело
№72/2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК в частта, в която В. С. Ц. е
признат за собственик за размер от 66/90 ид.ч. върху Поземлен имот (ПИ) с
идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, като правна последица от
уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищците и отв. В.
Ц. са съсобственици на ПИ с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, находящ се в ***********, с площ 1589 кв.м, на основание наследство и
земеделска реституция. С НА №100, т. I , рег. №10802, дело №72/2023 г. по описа
на Нотариус с рег. №424 на НК по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на 21.11.2023 г.
отв. В. Ц. е признат за изключителен собственик по давност на процесния имот.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/2024
г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК на 22.01.2024 г. отв. В. Ц. прехвърля
правото на собственост върху целия имот на отв. К. С. за продажна цена от
5300,00 лева.
Ищците оспорват в полза на отв. В. С. да е изтекла придобивна давност
по чл. 79 от ЗС и на това основание да е станал собственик на техните общо
66/90 идеални части върху ПИ с доводи, че владението му не е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано нито 10г., нито 5 г. Поясняват, че отв. К. С. е
установил владение върху имота и се счита за изключителен собственик. Той е
трето лице за собствеността и ищците настояват, че за отв. В. Ц. е съществувало
задължение по чл.33, ал. 1 от ЗС да предложи на останалите съсобственици да
изкупят неговите 3/90 ид.ч, придобити по наследство, и 21/90 ид.ч. по давност,
при условията, при които са били предложени на купувача срещу съразмерната
цена.
1
Ищците молят да бъде установено по отношение на отв. В. Ц. и отв. К. С.,
че са собственици на ПИ с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София,, при квота 22/90 ид.ч. за В. Т. Г., 11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г.
П. и 22/90 ид.ч. за В. П. Г., като отв. К. С. бъде осъден да им предаде владението
на посочените идеални части от имота. Претендират отмяна на Нотариален акт
(НА) №100, т. I , рег. №10802, дело №72/2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424
на НК в частта, в която В. С. Ц. е признат за собственик за размер от 66/90 ид.ч.
върху Поземлен имот (ПИ) с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, като правна последица от уважаване на положителния установителен иск
за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК.
Ищците претендират да бъде допуснато да изкупят по реда на чл. 33, ал. 2
от ЗС притежаваните от съсобственика отв. В. Ц. 24/90 ид.ч. от процесния
недвижим имот при съответстваща им цена от 1413,33 лв., която да заплатят на
отв. К. С. като купувач по сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на
недвижим имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/2024 г. по описа на Нотариус с рег.
№424 на НК.
Ответната страна оспорва исковете с доводи, че не е обоснован правен
интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу В. Ц., а при липса на
предявен иск за нищожност на договора за продажба не може да се дерогира
правото на собственост върху имота, придобито от отв. К. С.. Поддържат, че
наследствените квоти са неправилно изчислени. Ищците не са осъществявали
владение върху имота, а това се потвърждава от множеството разговори, водени
между страните по повод разпоредителни сделки с наследствените им имоти. В.
Ц. още прз 2012 г. е извършил трасиране на имота и заграден, като едва през
2024 г. К. С. я премахва. В. Ц. е упражнявал непрекъснато и явно владение върху
имота от 2012 г. до 2022 г., в т.ч. до 2024 г. поради което е налице фактическия
състав по чл. 79 от ЗС.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно чл. 6, ал. 2 от ГПК, ищецът определя предмета на делото,
ответната страна и обема на защитата, която да получи. С Тълкувателно решение
№ 4/2016 г. по т. д. No 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, се възприе, че когато един имот е
бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост,
за него ищецът има правен интерес да привлече като ответник и приобретателя
по сделката, и неговия праводател. По този начин ищецът си осигурява
максимална по обем защита, като това съединяване на искове не е задължително.
Защитата следва да е съответна на накърненото право, поради което и
ревандикационния иск по отношение на отв. К. С. е допустим, тъй като имотът е
в негова фактическа власт без основание и подлежи на връщане действителния
собственик. Преценка на ищеца е как да се защитава, включително, дали да води
отделни процеси срещу оспорващите правото му на собственост.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти №100, т.
I , рег. №10802, нот. дело №72/21.11.2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на
НК по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК ответникът В. С. Ц. е признат за
изключителен собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор №********* по КК и КР на гр.София.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег.
№652, дело №3/22.01.2024 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК се
установява, че отв. В. Ц. прехвърля на отв. К. С. правото на собственост върху
Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.София за
продажна цена от 5300,00 лева.
2
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ №25, т. VII, дело №1277/29.03.1996 г. се изяснява, че П. Г. С. е
признат за собственик на празно дворно място с площ от 1616 кв. м, имот с пл.
№2005, кад. л. №623 по неодобрения КП на гр. София, м. Ю.г.т. II-А., който имот
не се спори, че е идентичен на Поземлен имот с идентификатор №********* по
КК и КР на гр.София.
От Удостоверение за наследници изх. №РсТ23-УГ01-6992/19.10.2023 г. на
Столична община, р-н „С.“ се установява, че П. Г. С. е починал на 23.04.1996 г. и
оставил за наследници по закон 1) Т. П. Г. – син, починал на 04.10.2023 г., който
има за наследници по закон В. Т. Г. – син, Т.Т.Г. – дъщеря, починала на 22.09.2023
г., неомъжена, без деца; 2) Г. П. Г. – син, починал на 04.08.2023 г., който има за
наследници по закон две дъщери А. Г. П. и Ю. Г. П.; 3) В. П. Г. – син; 4) Н. П. З.
– дъщеря, починала на 02.10.1990 г., която е оставил за наследници Д.Т.З. – син,
починал на 02.07.2018 г., разведен, без деца, П. Т. З. син, починал на 21.03.2007
г., женен без деца, оставил за наследник съпруга С. Н. З. с брак повече от 10 г.; 5)
В.ка П. П. – дъщеря, починала на 01.05.2015 г., която е оставила за наследници
Ц.Т.П.- син; С. Т. Ц. – син, починал на 17.11.2000 г., който е оставил за
наследници В. С. Ц. – син, Г. С. Ц. – син; С. Т.а П.-А. – дъщеря, починала на
23.09.2001 г., която е оставила за наследници А. М. А. – син и М. М.а А. –
дъщеря. Съобразно правилата за наследяване по чл. 5, чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от ЗН,
ищците и ответника В. С. Ц. са придобили на основание наследствено
правоприемство правото на собственост върху недвижимия имот на общия
наследодател П. Г. С. при следните квоти: 22/90 ид.ч. за В. П. Г., 22/90 ид.ч. за В.
Т. Г.,11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г. П.; 3/90 ид.ч. за отв. В. С. Ц. (или
1/30 ид.ч., придобита по наследство от неговия баща). За наследяването съдът
отчете, че децата на П. Г. С. наследяват поравно или по 1/5 ид.ч. от правото на
собственост, като делът на Т. П. Г., Г. П. Г. и В. П. Г. е увеличен след смъртта на
Д.Т.З., към който момент те са единствените му живи роднини и от най-близката
степен на родство, поради което изключват наследственото коляно на В.ка П. П.,
поч. на 01.05.2015 г., на осн. чл. 8, ал. 4 от ЗН.
Разпитани св. В., св. И., св. А., св. Ц., св. Ш. и св. М. установяват, че
ищците и отв. В. Ц. притежават много общи, наследствени имоти, част от които
са в близките райони „С.“, „М.“ и „Д.“. След смъртта на Т. П. Г. и Г. П. Г.
наследниците започнали да спорят за имотите. Приживе се събирали всички и
обсъждали как да се стопанисват. В процесния имот, както и в други, намиращи
се в близост, засаждали картофи, тикви, царевица. След 2014-2015 г. спорният
имот не се обработвал и запустял. Отв. В. С. почиствал имота от трева и бурени
през пролетта.
След преценка на свидетелските показания при условията на чл.172 от
ГПК, съдът приема за установени горните фактически положения, които са
релевантни за спора. Съдът не възприема показанията на свидетелите на
ответника, че фактически е поставена оградата около целия имот. Тези показания
не могат да бъдат надеждна опора за изводите на съда, тъй като свидетелите не
установиха, че възприятията им касаят процесния имот както по
местоположение, така и по вид, с оглед специфичната форма на поземления
имот. Св. А. дава показания за имот, чиято т.нар. дълга страна на имота е
неговото лице към ул. „З.п.“, което противоречи на обективните пространствени
предели на имота, а св. М. и св. Ц. не могат да разграничат ясно имота от
останалите, които са „през няколко преки“. Съдът не възприема и съобщеното, че
волята на наследодателите на страните е спорният имот да се счита притежание
на отв. В. С., доколкото същите не бяха конкретни и не направиха разграничение
дали се касае именно за него, предвид че съпритежават няколко ниви в
местността. Съдът отчита, че изявлението на наследодателя след неговата смърт
3
имотът да остане само на определени лица, които са и негови низходящи или в
случая съсобственици/сънаследници, само по себе си няма за последица нито
прехвърляне право на собственост, доколкото не представлява акт на
разпореждане, извършен в предвидената в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма за
действителност, нито може да послужи за начало на самостоятелно давностно
владение, тъй като не установява извършено приживе на наследодателя
предаване на фактическата власт. Подобно изявление трябва да бъде последвано
или от извършено приживе от наследодателя действие по прехвърляне на
правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма за
действителност или от предприемане на действия след откриване на
наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт от лицето, за
което направеното от наследодателя изявление се отнася, включващи
уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение за своене на
техните идеални части от имота. Установяването на самостоятелна фактическа
власт на основание, изключващо владението на останалите наследници, с оглед
даденото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
тълкуване, се основава на намерението за своене на наследника, а не на
намерението на наследодателя и изразено от последния желание имотът да
остане само за някой от неговите низходящи.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
По давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вещното право върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години.
За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ
може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин.
Недопустимо е собственик на един имот да може да придобие същия този имот
на друго основание след като вече притежава правото; не може втори път да го
придобие, освен ако не е загубил правото си (вж. Решение № 159/01.07.2014 г. по
гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г.о.). Ето защо отв. В. Ц. може да стане собственик
на основание давностно владение само на идеалните части на останалите
съсобственици.
За правилно приложение на материалния закон досежно установяване на
владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, е необходимо да се анализира какво е
основанието на фактическата власт на отв. В. Ц. върху имота. Изясни се, че
притежава имота в съсобственост с ищците по силата на наследствено
правоприемство. Предполага се, че владелецът държи една вещ като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго, съгласно чл. 69 от ЗС. Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена, ако
основанието, на което фактическата власт е установена първоначално –
наследство, както е в конкретния случай, договор за продажба, договор за
дарение, признава такава и на останалите съсобственици. Това изисква този,
който твърди, че е владеел вещта да докаже, че е променил намерението си само
да я държи. Съсобственикът, който сам ползва имота, съответно упражнява
фактическата власт, е владелец само на своята идеална част, и държател на
несобствените му идеални части на останалите съсобственици/сънаследници,
освен ако се установи, че не се съобразява с правата им и владее целия имот
изключително за себе си. По настоящото дело презумпцията по чл. 69 от ЗС е
оборена, тъй като се установява, че ответникът В. Ц. преди да се позове на
придобивна давност, има правно основание да държи имота за другиго-ищците,
тъй като е придобил фактическата власт върху имот на основание наследство. За
да се приеме, че ответникът владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да
4
обективира намерение да се свои вещта, като се извършат действия, които да
достигнат до знанието на съсобственика-ищец и да не оставят съмнение за
новото намерение да се владее вещта повече от 10 г. Намерението трябва да се
покаже по явен и недвусмислен начин, с който се отричат правата на другия
съсобственик. Намерението за своене на вещта -добросъвестно или
недобросъвестно, изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически
действия, за да се установи фактическа власт и начене владение. По дефиниция
владението трябва да е непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може
да се установи по скрит начин. Трябва да е доведено до знанието на всеки друг,
който би имал претенции спрямо вещта. Съдът отчита, че в някои случаи е
обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението, ако
невладеещият (със)собственик е с неизвестно местоживеене, напуснал е
пределите на страната преди години и не се е завръщал, и не е проявявал
никакъв интерес към съсобствения имот. Според практиката върховната съдебна
инстанция, обективирана в решение по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о. на ВКС,
решение по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о. на ВСК, състоянието на обективна
невъзможност за демонстриране на завладяването е изключение и не може да
бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които лицата или
изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения
поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. В настоящия казус не е
осъществена хипотезата на обективна невъзможност за манифестиране ново
субективно отношение за своене на вещта. Страните са поддържали връзка и до
смъртта на общите им наследодатели не са спорели по въпроса за начина
ползване на имота. Фактът, че ответникът е почиствал имота не го прави
владелец, тъй като по силата на наследствените му права като собственик следва
да се грижи за доброто състояние на вещта и израз на задълженията на
съсобствениците спрямо общата вещ за поддържането й. Фактът, че ответникът
е трасирал имота е индиция той да започне да владее за себе си имота, но това
владение след 2012 г. не е самостоятелно, доколкото и ищците са посещавали и
обработвали имота, не е несъмнено, нито трайно и непрекъснато. При наличие
на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота, сами
по себе си те не могат да бъдат годни действия, с които да се отрича правото на
собственост на ищеца. Доказателствата по делото сочат, че до 2014 г. имотът се е
ползвал и от ищците, а до смъртта на Т. П. Г. и Г. П. Г. са зачитали правата си в
имуществената общност. По делото не се доказа пълно и главно ответникът да е
установил действия, чрез които да демонстрира намерението да упражнява за
себе си фактическата власт спрямо ид. ч. на ищеца, вкл. на техния общ
наследодател и да отрече правата им за период от повече десет години. Ето защо
съдът намира, че отв. В. Ц. не се легитимира като собственик на 66/90 ид.ч. от
поземления имот, на основание изтекла придобивна давност, при което така
предявените собственически искове се явяват основателни. Правна последица от
това е да бъде отменен издадения в полза на отв. В. Ц. констативен нотариален
акт, с който е признато спорното право, а именно Нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти №100, т. I , рег. №10802, нот. дело №72/21.11.2023 г. по
описа на Нотариус с рег. №424 на НК, за 66/90 ид.ч. от Поземлен имот (ПИ) с
идентификатор №********* по КК и КР на гр. София (вж. ТР № 178/30.06.1986
г. на ОСГК на ВС).
В Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012
г., ОСГК, се посочва, че когато правото на собственост върху идеална част от
недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за
предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не
е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се
поражда потестативното право по чл. 33, ал. 2 от ЗС да изкупят продадената
идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят
5
купувача.
Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята
част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да
купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от
тях не е приел това предложение. Ако декларацията по предходната алинея е
неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Този срок започва
да тече от момента на узнаване на продажбата и само при наличие на отправена
покана, започва да тече от момента на извършване на продажбата. Не се твърди
и доказва, от че съсобственика В. Ц. преди сключването на договора за продажба
е предложил с писмена покана на ищците изкупуване на правото на собственост
при същите условия. Не се установи отправена покана за изкупуване.
Двумесечният срок е спазен от ищците предвид момента на извършване на
продажбата – 22.01.2024 г., и датата на подаване искова молба – 18.03.2024 г.
Защитата на правото на собственост, в т.ч. упражняването на
потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и
единствено от волята на съсобственика, носител на това право. Правна
последица от съставянето на констативния нотариален акт, зачитането правата
на ищците до размер 66/90 ид. ч. от имота и спазване на принципа на
диспозитивното начало в процеса е да се съобрази, че имотът е съсобствен между
ищците, на основание наследяване, и ответника, на основание наследяване (3/90
ид.ч.) и давностно владение (21/90 ид.ч.). Съдът отчита, че дали някой от другите
сънаследници/съсобственици ще реши да защити правата си зависи единствено
от тяхната воля. Констативният нотариален акт легитимира като съсобственик на
ищците за 24/90 ид.ч. само отв. В. С. Ц.. Изложеното дава основание на съда да
допусне в полза на ищците, на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС, изкупуване на
продадените от съсобственика им В. С. Ц. на купувача К. Г. С., с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/2024 г. по
описа на Нотариус с рег. №424 – 24/90 ид. части от Поземлен имот с
идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, при цена 24/90 от цялата
платена сума от 5300,00лв. или за сумата 1413,33 лв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат
право на съдебни разноски. Ответниците навеждат възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за платеното за правна помощ. Ищците В. Т. Г. и В. П. Г.
претендират по 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, а А. Г. П. и Ю. Г. П. по
1000 лв. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес на всеки
ищец, съразмерно на претендираните ид. ч. от правото на собственост и данъчна
оценка на спорния имот, който е нисък, но се отличава с еднаква за всички ищци
фактическата и правна сложност на спора, предвид защитаваното материално
право, респ. броя и вида на предявените искове, както и че не отграничено в
договора за правна помощ срещу кой ответник и по кой иск възнаграждението
колко е платено, счита, че разумна и необходима разноска се явява сумата 1000
лв., на която всеки един ищец има право и в този смисъл възражението за
прекомерност е частично основателно. Ответниците трябва да заплатят на
ищците сумата 4150 лв. или всеки един по 2075лв. за платени държавни такси и
възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Ц., с
ЕГН:**********, че В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г.
П., с ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, са собственици при квоти:
22/90 ид.ч. за В. Т. Г., 11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г. П., 22/90 ид.ч. за
В. П. Г., от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР на гр. София, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти №100,
т. I, рег. №10802, нот. дело №72/21.11.2023 г. по описа на Нотариус с рег. №424
на НК в частта, в която В. С. Ц., с ЕГН:**********, е признат за собственик по
давност на 66/90 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и
КР на гр. София, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. С., с
ЕГН:**********, че В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г.
П., с ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, са собственици при квоти:
22/90 ид.ч. за В. Т. Г., 11/90 ид.ч. за А. Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г. П., 22/90 ид.ч. за
В. П. Г., на Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
София, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА К. Г. С., с ЕГН:**********, да предаде на В. Т. Г., с
ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г. П., с ЕГН:**********, и В.
П. Г., с ЕГН:**********, владението върху 22/90 ид.ч. за В. Т. Г., 11/90 ид.ч. за А.
Г. П., 11/90 ид.ч. за Ю. Г. П., 22/90 ид.ч. за В. П. Г., от правото на собственост
върху Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, на
основание чл. 108 от ЗС.
ДОПУСКА по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС от
В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г. П., с
ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, срещу В. С. Ц., с
ЕГН:**********, и К. Г. С., с ЕГН:**********, изкупуване от В. Т. Г., с
ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г. П., с ЕГН:**********, и В.
П. Г., с ЕГН:**********, на 24/90 ид. части от правото на собственост върху
Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, при
продажна цена от 1413,33 лева, съгласно договор за покупко-продажба от
22.01.2024 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №4, т. I, рег. №652, дело №3/22.01.2024 г. по описа на Нотариус с рег. №424
на НК, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
съдебно решение В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г.
П., с ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, заплатят на К. Г. С., с
ЕГН:**********, сумата 1413,33 лева.
УКАЗВА на В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г.
П., с ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, че ако в посочения
едномесечен срок не се плати дължимата поради изкупуването сума, настоящото
решение се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал. 5 от ЗС.
ОСЪЖДА В. С. Ц., с ЕГН:**********, и К. Г. С., с ЕГН:**********, да
заплатят на В. Т. Г., с ЕГН:**********, А. Г. П., с ЕГН:**********, Ю. Г. П., с
ЕГН:**********, и В. П. Г., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 4150,00 лева или всеки един по 2075,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8