№ 45 / 19.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.........….……...наказателна колегия в публично
заседание на 22 януари.......…...……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година............…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова...........……………и в присъствието на прокурора..……………………….…….......като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………………........АН дело 1 859 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М 3046/ 25.11.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана на И.П.Л. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.80 ал.5 от ЗБЛД.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.П.Л. xxx, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2019г. около 09.45 часа в град Монтана на ул.”Диана” пред фирма „А. xxxx ”, при извършване на полицейска проверка жалбоподателят не представил при поискване документ за самоличност. Самоличността на лицето е установена от ОДЧ.
На жалбоподателят бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.6 от ЗБДС и въз основа на него, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на К.Г., В.М., Х.П., Т. Г. и И. Т.. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Първите трима свидетели установяват как е извършена проверката, а останалите, че жалбоподателя работи на мястото на което е ивзършена проверката, тоест в „А. xxxx ”.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят към момента на проверката е бил без документ за самоличност.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил деяние, което съставлява нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.
Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗБЛД и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Няма данни за налагани административни наказания за извършени нарушения от жалбоподателя, както на ЗБЛД, така и други закони, и единственото административно нарушение е констатирано на 26.09.2019г.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. В същото време личността на извършителя се характеризира с липса на всякакви административни наказания. Следва да се отбележи и факта, че жалбоподателя работи до мястото на извършената проверка, бил е с работно облекло. Възможност да си донесе документа за самоличност обаче не му е предоставена от проверяващите свидетели. Тези обстоятелства са явно смекчаващи вината. Преценката на всички тези факти навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано наказателно постановление е постановено в противоречие с този извод за правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М 3046/ 25.11.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана, с което на И.П.Л. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.80 ал.5 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: