№ 69
гр. С., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900084 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – И. Д. Г., с ЕГН ********** и с адрес с.Г.И., Блокове извън регулация №
5, действащ чрез пълномощника си адвокат М. Н. от Софийска адвокатска колегия е
предявил срещу Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул."Д.Б." № 87, частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 25 500 лева, част от претенция в общ размер
на 65 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в
резултат на травматично увреждане вследствие на ПТП, осъществило се на 12.11.2023г.
около 18:27 часа на АМ „Тракия“, в района на 40.300 км, между лек автомобил марка
„БМВ“, модел „328 И“ с peг. № РВ 9728 СВ, управляван от М.Г.С. и лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Ц 220 Д", с pама № W1K2060161FO14493, управляван от А.Т., по вина
на първия водач – М.Г.С., застрахован при ответника за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с полица № BG/02/129003130401, валидна до 12.10.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2023 год. – датата на предявяване
пред ответника на извънсъдебна застрахователна претенция до окончателното й заплащане,
както и за заплащане на обезщетение в размер на 5 293.32 лева за причинени му
имуществени вреди – разходи за медицински изделия, прегледи, изследвания, медикаменти,
избор на екип и потребителска такса, наложили се вследствие на горното ПТП, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска –
27.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
С протоколно определение на съда от 15.04.2025г. и на основание чл.214 от ГПК по
делото е допуснато изменение на размера на предявеният от ищеца - И. Д. Г., с ЕГН
1
********** против ответника ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********* иск за неимуществени вреди по
чл.432, ал.1 от КЗ, чрез неговото увеличение от 25 500 лева на 65 000 лева /шестдесет и пет
хиляди лева/.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.11.2023 г. около 18:27 часа на
автомагистрала „Тракия“, в района на км 40.300, М.Г.С., ЕГН **********, като водач на л.а.
марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг. № РВ 9728 СВ, в посока гр. С., при управление със
скорост, несъобразена с пътните условия /мокър и хлъзгав път/, изгубила контрол върху
управлението на автомобила и реализирала ПТП, при което пострадал ищецът по делото,
който бил пътник в автомобила на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи. Съставен бил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1026-1221 от 12.11.2023г. и било
образувано ДП № 249/ 12.11.2023г. по описа на РУ – И..
Изложено е още в исковата молба, че ПТП настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„328 И“ с peг. № РВ 9728 СВ - М.Г.С., която първоначално се отклонила в дясно и след удар
в предпазната мантинела от дясно се завъртяла и се ударила в предпазна мантинела от
лявата страна на пътното платно. В последствие л.а. марка „БМВ“, модел „328 И“ с рег.№
РВ9728СВ бил ударен от движещия се в лява лента л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 220 Д“ с рама
№ W1K2060161F014493, управляван от А.Т..
Сочи се в исковата молба, че ищецът след инцидента бил транспортиран по спешност
в УМБАЛСМ „Н. И. П.", гр. С., в увредено общо състояние. След стабилизиране на
състоянието му и провеждане на образни изследвания и прегледи му била поставена водеща
диагноза - Фрактура на главата на фибулата. Субтотална руптура на предна кръстна връзка.
Инкомплетна лезия в задния рог на медиалния менискус. Реактивен бурсит и синовит.
Твърди се, че тази телесна увреда наложила оперативни интервенции на крайника на
ищеца. Назначена му била медикаментозна терапия за прием на антибиотик, обезболяващи и
противосъсирващи медикаменти. Дадени му били указания да пази крайника си при
движение и покой.
Изложено е още от ищеца, че в следствие на увреждането изпитвал болки със
значителен интензитет. Отделно от болката в крака, изпитвал болки и в кръста и гърба. Не
можел да се обслужва самостоятелно и почти пет месеца трябвало да спазва постелен
режим. Инцидентът повлиял негативно и на емоционалното състояние на ищеца.
Ищецът поддържа в исковата си молба, че за лечението на травмите си в резултат на
ПТП претърпял и имуществени вреди в размер на 5293.32 лева /виж уточняваща молба от
24.04.2024г./, представляващи разходи за медицински изделия, прегледи, изследвания,
медикаменти, избор на екип и потребителска такса.
Твърди се в исковата молба, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг. №
РВ 9728 СВ, имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с полица
№ BG/02/129003130401, валидна до 12.10.2024г.
2
Ищецът излага, че с претенция от 14.12.2023г., депозирал искане за обезвреда от
ответника. Към момента на подаване на исковата молба ответникът не се бил произнесъл с
окончателно становище по заявената претенция.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача
на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг. № РВ 9728 СВ, както и механизма на
ПТП, изложен в исковата молба. Твърди се при условията на евентуалност, че събитието е
случайно за водача на този автомобил.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на принципа за
справедливост.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при
предявяване на претенцията си ищецът не бил представил всички необходими изискани му
от застрахователя документи, удостоверяващи събитието.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият, чрез пълномощника си е депозирал
допълнителна искова молба, с която е допълнил първоначалната и е оспорил направените в
отговора на исковата молба твърдения и възражения. С ДИМ е направено искане по чл.78,
ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано
от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК,
като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е подал допълнителен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 2023-1026-
1221/13.11.2023 год. за ПТП с пострадали лица на дежурен при ОД на МВР и представените
с писмо от 16.09.2024г. на РП-С., ТО - И. - протокол от 12.11.2023 год. за оглед на
местопроизшествие е, че в същите е отразено настъпило ПТП на 12.11.2023г. около 18:27 часа на
АМ „Тракия“, в района на 40.300 км, между лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг. № РВ
9728 СВ, управляван от М.Г.С. и лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220 Д", с pама
№ W1K2060161FO14493, управляван от А.Т.. Като пострадало лице в констативния протокол
е посочен ищецът по делото.
От свидетелските показания на св.Стоевска, както и от заключението на изслушаната
и приета по делото САТЕ се установява, че на 12.11.2023 година, към 18:27 часа, в зоната на
километър 40 + 300, на автомагистрала „Тракия“, в посока Б. - С., в дясната лента за
движение се движил лек автомобил „БМВ“ 328 И с регистрационен номер РВ 9728 СВ,
3
управляван от М.Г.С..
Платното за движение в зоната на ПТП било предназначено за еднопосочно движение
с мокро асфалтово покритие, прав участък с две активни ленти за движение и в дясно на тях
- лента за принудително спиране, като общо платното за движение от двете надлъжни страни
било ограничено от стоманена предпазна ограда.
Водачката Стоевска предприела маневра за изпреварване на по - бавно движещия се
пред нея друг автомобил, като започнала изнасяне на челната част на автомобила в ляво, по
отношение първоначалната му посока. В този момент обаче се оказало, че изпреварващата
лента била заета от друг автомобил, поради което водачката предприела действия за
връщане на автомобила в дясната лента, като навила волана в дясно. Тази маневра обаче,
предвид мокрото асфалтово покритие и конструктивните особености на лек автомобил
„БМВ“ - заден двигателен мост, довели до ротация на автомобила, около вертикалната му ос
в посока на посоката на въртене на часовниковата стрелка. Това от своя страна довело до
загуба на контрол над управлението на автомобила и същият, най-вероятно с дясната си
челна част се ударил в дясната стоманена предпазна ограда, след което автомобилът
продължил ротацията и след като се завъртял на около 180° от първоначалната си посока се
установял в лявата лента за движение по автомагистралата, с челната част насочена в посока
към Б.. Към този момент настъпил челен удар на лек автомобил „БМВ“ с движещият се след
него лек автомобил „Мерцедес“ Ц 220 Д с регистрационен номер TI-TEMIZ, при което
настъпили дълбоки деформации в купетата на двата автомобила и същите останали в
зацепено състояние в зоната на лявата лента за движение по автомагистралата в посока Б. -
С..
Вещото лице установява, че причината за ПТП е от субективен характер и се дължи
на технически неправилните действия от страна на водачката на лек автомобил „БМВ” 328
И с регистрационен номер РВ 9728 СВ - М.Г.С. с органите за управление на автомобила,
което довело до загуба на контрол на управлявания от нея автомобил.
От заключението на назначената по делото СМЕ, изготвена след запознаване с
материалите по делото, се установява, че при ищеца в резултат на ПТП били причинени
следните травматични увреждания: Счупване на лявата мишнична кост; Фрактура на главата
на малкия пищял на лява подбедрица; Субтотална руптура на предна кръстна връзка на лява
колянна става; Непълна лезия в задния рог на медиалния менискус на лява колянна става и
Открита рана по окосмената част от главата. Вещото лице сочи, че е възможно тези
увреждания, да бъдат получени по описания в исковата молба начин.
Установява се още от заключението на СМЕ, че при ищеца било проведено двукратно
оперативно лечение - за наместване на счупването на лява мишнична кост и фиксирането на
фрагментите с метална остеосинтеза и за възстановяване на увредената предна кръстна
връзка и частична резекция на медиалния мениск на лява колянна става.
Получените увреждания и проведеното лечение, причинили болки и страдания на
пострадалия ищец за период от около 6 месеца, като първите 30 дни, след двете оперативни
4
интервенции, болките били с по интензивен характер.
Вещото лице изготвило СМЕ сочи, че при прегледа на ищеца, извършен на
18.11.2024г. се установило наличие на 3 оперативни белега по външната страна на лява
мишница с надлъжен ход и дължини 7 см от входното отвърстие на интрамедуларния пирон
и 2 белега по 1 см от входните отвърстия на заключващите винтове. Установен бил и
ограничен обем движение в лява раменна става от 90 градуса, при норма 180 градуса;
наличие на 2 напречни и 1 надлъжен белег от артроскопска оперативна интервенция по
предната повърхност на лява колянна става, както и запазен обем движение в лява колянна и
лява глезенна стави.
В съдебно заседание проведено на 10.12.2024г. вещото лице допълва, че
субторалната руптура на предна кръстна връзка при ищеца е установена на 23.02.2024г.,
което било около 3 месеца след ПТП. При такива фрактури на връзката и менискуса
пострадалия имал движение, ходел, усещал известна нестабилност при натоварване и
ходене, но нямал рязко спиране на функциите, което да го накара да отиде веднага на лекар.
Увреждането било усукване на коляното.
Установява се още от заключението на приетата СМЕ, че приложените по делото с
исковата молба финансови документи, касаят разходи направени във връзка с проведеното
лечение от ищеца.
От показанията на свидетелката Мариела Стоевска, която към момента на ПТП е
живеела с ищеца на съпружески начала, се установява, че след катастрофата ищеца имал
видими травми на главата и тогава се оплаквал, че го болят много ръката и крака.
Свидетелката сочи още, че с обща линейка били откарани в УМБАЛСМ „Н.И.П.“. През
цялото време свидетелката се грижила за ищеца, защото към онзи момент имали отношения,
но сега вече нямали такива. Установява се от свидетелските показания на св. Стоевска, че тя
се грижила за ищеца в продължение на около 5, 6 месеца, защото той не можел да се грижи
сам за себе си. Налагало се всеки ден да ходи до УМБАЛСМ „Н.И.П.“, защото той не можел
да става от леглото, трябвало някой да му помага да ходи до тоалетната, да бъде обгрижван,
да му се носи храна. След изписването му имал нужда от чужда помощ при къпане и
преобличане. Към този период той имал голямо главоболие, липса на концентрация, не
чувал добре и това му се отразило изключително много психически. Не чувал добре в
следствие на катастрофата и операцията.
Свидетелката излага още, че към момента на ПТП ищецът бил изгубил съзнание за
няколко секунди. Още тогава казал, че не може да слезе от колата, нито да мръдне, защото
много го болял крака. Дълго време след ПТП ищецът бил обездвижен, не можел да ходи на
работа, не можел да се грижи сам за себе си, което подкупало мъжкото му достойнство,
затворил се в себе си и започнал да става избухлив, да се чувства малоценен. Той бил
международен шофьор и това му попречило да ходи на работа дълъг период от време и
останал без лични финанси. Инцидента го променил изключително много и това довело до
раздялата му със свидетелката.
5
С протоколно определение на съда от 10.12.2024г. съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП – 12.11.2023г. е налице
валидно застрахователно правоотношение сключено с полица № BG/02/123003130401 по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключено между ответника и
собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 I“ с рег. № РВ9728СВ.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на ищеца достигнала до ответника на 14.12.2023г., както и от писмата на ответника по
повод тази претенция е, че при ответника е образувана преписка по щета №
**********/2023г., по която с писмо изх. № НЩ-1692/05.03.2024год. същият е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение до представянето на влязъл в сила акт
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото при ответника МПС, участвало
в процесното ПТП.
Видно от претенцията, в същата е посочена банкова сметка с оглед изискванията на
чл.380, ал.1, изр.2-ро от КЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
6
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия или технически неправилните действия от страна на водачката на лек
автомобил „БМВ” 328 И с регистрационен номер РВ 9728 СВ - М.Г.С. с органите за
управление на автомобила, което довело до загуба на контрол над управлявания от нея
автомобил.
Установено бе и че сочените от вещото лице изготвило СМЕ увреждания на ищеца,
причинени при ПТП – Счупване на лявата мишнична кост; Фрактура на главата на малкия
пищял на лява подбедрица; Субтотална руптура на предна кръстна връзка на лява колянна
става; Непълна лезия в задния рог на медиалния менискус на лява колянна става и Открита
рана по окосмената част от главата са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. По отношение на уврежданията - субтотална руптура на предна
7
кръстна връзка на лява колянна става и непълната лезия в задния рог на медиалния менискус
на лява колянна става съдът приема, че са причинени в резултат на процесното ПТП, тъй
като в изготвените медицински документи съществува индиция за тях макар да са
установени категорично 3 месеца по – късно. Отделно от това вещото лице изготвило СМЕ
сочи, че клиничните прояви на тези увреждания били от естество, което не можело да доведе
до назначаването на специализирани изследвания към момента на ПТП, поради което било
възможно да бъдат категорично установени и по-късно.
Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от Мариела Стоевска,
регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че към датата на ПТП – 12.11.2023г. е налице валидно застрахователно
правоотношение сключено с полица № BG/02/123003130401 по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключено между ответника и собственика на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „328 I“ с рег. № РВ9728СВ.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Последните са свързани с трайни последици за
здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в нормалния му начин на
живот. Установи се от заключението на СМЕ, че травмата в областта на лявата мишнична
кост е довела до ограничено движение в лява раменна става от 90 градуса при норма 180
градуса, както и до болки в тази става, засилващи се при студено време.
Ищецът е мъж в работоспособна възраст по време на произшествието, той е бил на
43 години тогава, което от своя страна предполага че за възстановителния период той не е
можел да работи, съответно е бил лишен от доходи. Налагало се е друг да се грижи за него,
което обстоятелство безспорно е оказало влияние на психичния му комфорт. Отделно от това
билките и страданията, които е изпитвал от причинените му телесни увреждания също са
оказали влияние на психиката на ищеца, съответно на неговото емоционално състояние.
ПТП и последиците от него са довели и до раздялата на ищеца с приятелката му, с която
8
живеел на съпружески начала.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на И. Г. увреждания налагат определяне на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца, в размер на 40 000 лева. Предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 65
000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца, поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. Такива не са и въведени от ответника в производство. По делото
ответникът не установи с оглед възложената му доказателствена тежест твърдените с
отговора обстоятелства, че се касае за случайно деяние на водача на застрахования при него
автомобил.
Върху сумата от 40 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
14.12.2023 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И. Г. е
била получена от ответното застрахователно дружество.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му увреждания при горното ПТП, е доказан по
основание и частично по размер, а именно – до размер на сумата от 1 957.00 лева,
съставляваща разходи за медицински изделия, поради което съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес/ - 27.03.2024 год., до окончателното й заплащане. Искът за имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 40.60 лева, представляваща разход за
потребителска такса, съгласно фактура от 20.11.23г., издадена от П., тъй като по делото не са
представени доказателства за така направения разход, нито посочената фактура.
Така предявеният иск за имуществени вреди над сумата от 1997.60 лева е недопустим
като предявен при неспазване на процедурата по чл.380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ - „Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.“.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е тримесечен от деня на предявяване на
застрахователната претенция, която в случая за сумата над 1997.60 лева дори не е входирана
при ответника по чл.380, ал.1 от КЗ. Срокът по чл.496, ал. 1 от КЗ е свързан с изпълнение на
задължение на частноправен субект - задължението на застрахователя да се произнесе по
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ. Без заведена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ и
9
преди изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е недопустимо завеждането на искове по
чл.432, ал.1 от КЗ срещу застраховател от увреденото лице.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 220/26.04.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на 1 678,28 лева и направените разноски от
бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 1100 лева – заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по СМЕ и САТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото на 09.12.2024 год. договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца – И. Д. Г. и адв. М. Б. Н. - Т. с ЕГН **********
от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „С.“ № 29, ет.3, същият е за оказване на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото,
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на исковете /1 х 40 000
лева и 1 х 1957 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на
4 006,56 лева, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усИ.та на защитата при упражняване
на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на един свидетел и са приети заключенията на
две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
10
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 4000 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът по исковете ЗД „Б.И.” АД е направил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 7500 лева с ДДС. Пълномощникът на ищеца е направил с ДИМ искане по чл.78, ал.5 от
ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и не следва да
бъде редуцирано, тъй като е в размер на 7500 лева с ДДС /при минимален размер от 7 528,15
лева с ДДС по чл.7, ал.2, т.4 от НВАР при интерес от 65 000 лева + 5293.32 лева/, като на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от
1 956,41 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********
да заплати на И. Д. Г., с ЕГН ********** и с адрес с.Г.И., Блокове извън регулация № 5
сумата от 40000 лева /четиридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, настъпили в резултат на
травматични увреждания /счупване на лявата мишнична кост; фрактура на главата на малкия пищял на лява
подбедрица; субтотална руптура на предна кръстна връзка на лява колянна става; непълна лезия в задния рог на
медиалния менискус на лява колянна става и открита рана по окосмената част от главата/ вследствие на ПТП,
осъществило се 12.11.2023г. около 18:27 часа на АМ „Тракия“, в района на 40.300 км, между
лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг. № РВ 9728 СВ, управляван от М.Г.С. и лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220 Д", с pама № W1K2060161FO14493, управляван
от А.Т., по вина на първия водач – М.Г.С., застрахован при ответника за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/02/129003130401, валидна до
12.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2023 год. – датата на
предявяване пред ответника на извънсъдебна застрахователна претенция до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния
му предявен размер от 65 000 лева /шестдесет и пет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК
11
********* да заплати на И. Д. Г., с ЕГН ********** и с адрес с.Г.И., Блокове извън
регулация № 5 сумата от 1957.00 лева /хиляда деветстотин петдесет и седем лева/,
съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – разходи за медицински
изделия, направени вследствие на ПТП, осъществило се 12.11.2023г. около 18:27 часа на АМ
„Тракия“, в района на 40.300 км, между лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с peг.
№ РВ 9728 СВ, управляван от М.Г.С. и лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220 Д", с
pама № W1K2060161FO14493, управляван от А.Т., по вина на първия водач – М.Г.С.,
застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
полица № BG/02/129003130401, валидна до 12.10.2024г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.03.2024год. – датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата в размер на 40.60 лева /четиридесет лева и шестдесет стотинки/.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 84 по описа за 2024г. на Софийски
окръжен съд в ЧАСТТА МУ, касаеща предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение
на причинените му увреждания при горното ПТП за разликата над сумата от 1997.60 лева до
пълния предявен размер на иска от 5 293.32 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 778,28 лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* да
заплати на адв. М. Б. Н. - Т. от САК с ЕГН **********, и със служебен адрес гр. С., ул. „С.“
№ 29, ет.3 сумата от 4800 лева /четири хиляди и осемстотин лв./ с ДДС, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И. Д. Г., с ЕГН ********** и с адрес с.Г.И.,
Блокове извън регулация № 5 да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* сумата от
1 956,41 лева, съставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12