Решение по дело №401/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 538
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700401
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 538

гр. Плевен, 18.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Снежина И.

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията по адм. дело № 401 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 256 във вр. с чл. 268 от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба на В.А.И.,***, чрез адв И.А. , съдебен адрес:***  срещу решение за оставяне на жалба без разглеждане № 42/30.03.2020 г. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В.Търново при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че И. е съсобственик на имота, предмет на търга и има право на жалба срещу  постановление за възлагане № 97 /18.12.2019 г. издадено във връзка с публична продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл. 254 от ДОПК за недвижими имоти в с. Я..Посочва, че е налице разминаване в предмета на търга и собствеността на имота, тъй като с постановление за възлагане на Д.В.И. е възложена1/2 ид. част от УПИ I-255, стр. кв. 50, в с. Я.с площ от 980 кв.м заедно с построената едноетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда, а предмет на търга е ½ от поземлен имот с идентификатор 87597.301.255 по КККР с адрес с. Я., плот № 10 кв.м, номер 255, кв. 50, парцел 1 заедно с построена в имота сграда с идентификатор 87597.301.255.2 със застроена площ 28 кв.м, брой етажи – 1, предназначение хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 87597301.2553 със застроена площ 100 кв.м , брой етажи 1 – селрскостопанска сграда и е налице разлика по отношение на етажи на част от сградите и площта на етажите и площ на дворно място.  Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателката - В.А.И., не се явява, представлява се от адв И.А., който поддържа жалбата и намира, че И. не е участвала в процеса, тъй като не  е уведомявана и иззетият имот не отговаря на този, който е описан. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът - директор на Дирекция „ Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В.Търново при ЦУ на НАП, гр. В.Търново , пл. Център №  се представлява от ст. юрк В., която намира жалбата за неоснователна, тъй като лицето не е подало документи за участие в търга и няма правен интерес да обжалва акта. Намира, че лицето е надлежно уведомявано, тъй като А.В. нееднократно е получавала пратки за И.. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, като прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С изпълнителен лист№ 94/16.02.2016 г.. издаден по гр. д. № 614/2013 г. от Окръжен съд Плевен в полза на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, от лицето Д.В.И. е отнето имущество, като в точка №4 е описан недвижим имот. представляващ 1/2 идеална част от УПИ 1-255. от стр. кв. 50. находящ се в с. Я.. общ. Плевен, с площ от 980 кв. м., заедно с построените в същия имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 18 кв.м и стопанска сграда, придобит от лицето с постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2008 г. на частен съдебен изпълнител И.К.по изп. дело № 20078160400158/2007 г.. вписано на 16.03.2009 г. с акт №182. том 5. вх. № 3228 16.03.2009 г. на Служба по вписванията при Районен съд Плевен.

С решение № 599/22.07.2016 г. от Министерски съвет на Република България е възложено на Национална агенция за приходите да извърши съответните правни и фактически действия, и продажба по реда на ДОПК на имущество, отнето в полза на държавата. В приложение към решението, под № 9 фигурира имуществото по влязло в сила Решение № 420 от 18.08.2014 г. по гр. д. № 614/2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен и горепосочен изпълнителен лист.

Със заповед № ЗЦУ -1369/15.12.2012 г.. изпълнителният директор на НАП е възложил на директорите на териториални дирекции в НАП да организират и контролират дейността по приемане, съхранение, управление и продажба на определени имущества, включително и на такива, които са конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата.

Със заповед № 1280/27.11.2019 г. на директора на ТД на НАП В. Търново, подписана от заместващ директора М. П., е наредено на 12.12.2019 г. в сградата на ТД на НАП В. Търново, офис Видин да бъде проведена публична продажба чрез търг с тайно наддаване №58/2019/В(51/19. 52/19) по реда на чл. 251-чл. 254, във връзка с чл. 250. ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на недвижими имоти, моторни превозни средства и дърва за огрев, конфискувани и отнети в полза на държавата, сред които е и горепосоченият имот с местонахождение в с. Я., отнет от лицето Д.В.И. с влязло в сила решение по гр. д. №614/2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен.

За имота  са подадени общо две предложения - от М.В.и „Арент Консулт“ ООД и при провеждане на търга на 12.12.2019 г. и ,  след заплащане на предложената сума с  постановление № 97/18.12.2019 г. имотът е възложен на М.И.В.. Постановлението е подписано от провеждащ продажбата публичен изпълнителен и за директор на ТД на НАП В.Търново е подписанаоот М.П., съгласно заповед за заместване.

На 21.01.2020 година е подадена жалба от И. срещу постановлението за възлагане и на 30.03.2020 година е постановено процесното решение  за оставяне на жалбата без разглеждане № 42, с което директор на дирекция ОДОП В.Търново оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по същата, тъй като приема, че И. няма правен интерес да обжалва извършената продажба чрез търг, тъй като право на жалба имат само лицата, посочени в чл. 256, ал. 1 от ДОПК – участник в търга. Излагат са доводи, че тъй като директорът на ТД на НАП В.Търново е организирал публичната продан и е подписал постановлението за възлагане, то именно директор на дирекция ОДОП В.Търново следва да разгледа жалбата.

Приложени са заповед № ЗЦУ-ОПР-36 от 07.11.2017 година на изпълнителен директор на НАП, с която се оправомощава М.Г.П. – заместник директор на ТД на НАП В.Търново за изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП В.Търново при отсъствие на И.  С.З.. В случая заповед № 1280/27.11.2019 г. за провеждане на търга е подписана от П., както и  постановлението за възлагане № 97/18.12.2020 година.

На л. 86 по делото е приложена заповед № 3558/25.11.2019 г на главен секретар на НАП за командироване на директора на ТД на НАП В.Търново до гр. Враца за периода 25.11.2019 г – 27.11.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и процесуално допустима .

Разгледана по същество е основателна, но не посоченото основание.

Обжалваното решение от 30.03.2020 година е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган.

Съгласно чл. 256 , ал. 1 вр. ал. 2 от ДОПК извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия, като жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 266 - 268.

Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК гласи, че действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.

В случая  по жалбата не се е произнесъл директорът на ТД на НАП В.Търново , а директор на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ В.Търново, като органът, пред който се обжалва постановлението е изрично посочен в ДОПК, като не е предвидена възможност за делегиране на тези правомощия.

Със заповед от 15.12.2012 година на изпълнителен директор на НАП се възлага на териториалните директори в т. 4 да издават възлагателни постановления при продажба на търг по отношение на конфискувани, отнети в полза на държавата имущества, но съгласно тази заповед не възниква компетентност на директор на дирекция „Обжалване  и данъчно осигурителна практика“ при съответната ТД на НАП да разглежда жалбите срещу тези постановления по реда на чл. 266 от ДОПК. В случая неправилно е прието от органа, че е приложима разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съгласно който по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В разпоредбата на чл. 266 от ДОПК изрично е регламентиран ред за обжалване на действията на публичен изпълнител–пред директора на компетентната териториална дирекция, налице е конкретно предвидена процедура  и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 144 от ДОПК.

В случая оспореното решение не е постановено от директор на Дирекция ОДОП В.Търново в хипотеза на заместване на териториален директор на ТД на НАП В.Търново, тъй като съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 година на изпълнителен директор на НАП на л. 56 по делото, същият не е сред оправомощените лица за изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП при отсъствието му.

Предвид горепосоченото решението е постановено от некомпетентен орган и следва да бъде обявено за нищожно и  преписката да бъде  изпратена на териториален директор на ТД на НАП В .Търново за произнасяне по жалба с вх. № 16272/161/21.01.2020 г. на В.А.И. .

С оглед изхода на делото и искането за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателката, договор за правна защита и съдействие на л. 60 по делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ТД на НАП В.Търново следва да заплати на В.А.И.,***, разноски в размер на 375 лева -10 лева държавна такса, 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 360 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуален представител на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 009.070.2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв,  а в случая договореното и изплатено такова е в размер под минималния.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, шести състав

 

 

РЕШИ:

 

Обявява за нищожно решение за оставяне на жалба без разглеждане № 42/30.03.2020 г. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В.Търново при ЦУ на НАП.

Връща административната преписка на териториален директор на ТД на НАП В .Търново за произнасяне по жалба с вх. № 16272/161/21.01.2020 г. на В.А.И..

Осъжда ТД на НАП В.Търново да заплати на В.А.И., ЕГН **********,***, разноски в размер на 375 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

 

 

                                               СЪДИЯ:/п/