РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Добрич, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200257 по описа за 2024 година
И установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. П. М. ЕГН **********, депозирана чрез
процесуален представител, срещу НП № 23-1717-001373 от 11.01.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два
месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща представител,
като в изготвено писмено становище моли НП да бъде потвърдено, като се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
1
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 22.12.2023 г. в
18.39 часа в гр. Д., на ул. „....“, в близост до ДКЦ 1, управлява мотоциклет
„....“, с рег. ..., като водачът не е поставил регистрационната табела на
определеното за това място.
С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189 ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното
нарушение.
Изцяло в тази насока са показанията на разпитаните свидетели -
актосъставителя В. Й. Г. и свидетеля по АУАН М. Д. Ц.. Съдът кредитира
изцяло като еднопосочни и безпротиворечиви тези гласни доказателства,
видно от които полицейските служители лично са видели и установили
нарушението, като са се разминали с управлявания от жалбоподателя
мотоциклет и тъй като не са установили регистрационна табела на указаното
за това място, са го последвали със светлинен сигнал и са предприели спиране
на МПС.
В хода на проверката св. Г. и св. Ц. са установили, че номерът на
мотоциклета не се вижда. Тогава попитали водача къде е номерът и той им
казал, че е отдолу. Св. Г. проверил и установил, че номерът бил „закрепен, все
едно под седалката, но от външна страна, навътре в самия калник. Номерът
изобщо не се виждаше. Като се движихме зад него не се виждаше, че има
номер.“ (цитат)
Поради горното св. Г. приел, че МПС е имало номер, но не е бил
поставен на определеното място и съставил процесния АУАН срещу водача за
това, че номерът не е поставен на определеното за това място.
Св. Ц. от своя страна също потвърдил констатациите, описани в АУАН,
като посочил, че спрели въпросния водач с мотоциклета и установили, че няма
поставена регистрационна табела на съответното място, за което му бил
съставен и акта.
2
В подкрепа на защитната си теза, че на МПС всъщност е имало
поставена регистрационна табела на определеното за това място, въззивникът
е поискал и съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел лицето М. Р.
С., както и е приел към доказателствата снимка, представена от въззивника, за
която се твърди, че е направена същата вечер на процесния мотоциклет.
В разпита си пред съда св. С. е посочил, че в деня, в който на
жалбоподателя е бил съставен акта, двамата са имали уговорка към 19,00 ч. да
излизат на кафе. В последствие М. му се обадил и казал, че няма да може, тъй
като имал съставен акт за мотоциклета и ако иска да отиде у тях. Св. С.
отишъл към 19,10-19,20 ч. да види какво става и там видял номера и
направили една - две снимки за всеки случай. Посочил също, че с така
поставения номер жалбоподателят е управлявал и друг път и е нямал проблем.
Съдът, след като обсъди показанията на този свидетел през призмата на
останалите доказателства по делото, установи, че по съществото си същите не
противоречат на установената в акта фактическа обстановка, доколкото касаят
времето след приключване на проверката от полицейските органи в района на
ДКЦ 1, като обстоятелствата, сочени от св. С., са станали след прибирането на
водача в дома му. Ето защо съдът ги приема за достоверни, но не ги кредитира
по делото, тъй като са неотносими към момента на описаното в АУАН
нарушение.
Относно приетата снимка на мотоциклет (л. 54), съдът също не я
кредитира като годно доказателствено средство по делото, тъй като от
показанията на св. С. става ясно, че тя е направена около половин час след
описаното в акта нарушение, но в същото време този факт не се установява по
несъмнен начин, тъй като от самата снимка не може да се изведе категоричен
извод кога и от кого е направена, както и дали мотоциклетът е същият като
описания в АУАН.
Ето защо съдът приема, че защитната теза на въъзивника не намира
опора в показанията на св. С. и в приобщения снимков материал и по никакъв
начин не дискредитира показанията, дадени от полицейските служители,
които пресъздават свои преки впечатления, добити лично в хода на
извършената от тях проверка. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. и
св. Ц., които установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност.
Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. Описанието на санкционната норма като „чл. 175, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП“ в частта „пр. 3“ е техническа грешка, която не влияе на
процесуалната годност на АУАН и НП и не води до нарушаване правото на
защита на водача.
Съгласно посочената норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с
3
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение, а впоследствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното
лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по
смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията,
визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по
пътищата, в частност и към изискванията относно наличието на
регистрационни табели на МПС-то и то на съответните места. За последните е
действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен
акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните
работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002г. /.
Предприетото движение с мотоциклет, чиято регистрационна табела не
е поставена на определеното за това място, е обективно доказано по делото и с
това си действие жалбоподателят е нарушил въведената с разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата, отворени за обществено ползване, да
се допускат само регистрирани МПС с поставени на определените за това
места регистрационни табели.
Деянието е съставомерно и наказуемо на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни наказания при
условията на кумулативност – „глоба“ и „лишаване от право да се управлява
МПС“.
Административно-наказващият орган е определил размера на
наказанията над минимума, определен в приложимата материална норма, но
не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанията
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да
обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
4
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може
да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на
наказанието глоба, респ. на лишаването от права. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказание в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а
именно – 50 лв., както и да измени размера на срока на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС , като постанови такова в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – за срок от един месец.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-1717-001373 от 11.01.2024 г., издадено от Началник
Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с което на М. П. М. ЕГН
**********, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1,
т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца,
като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ГЛОБА“ на 50
/петдесет/ лева и НАМАЛЯВА размера на административното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд - гр. Добрич в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5