Определение по дело №2104/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2057

 

гр. Пловдив, 09.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                                 СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2104 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н.Г.М., против Определение № 9677/29.08.2019г., постановено по гр. д. № 13273 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., X гр.с., с което е била върната исковата молба с вх. № 13273/2019г. поради неотстраняване на нередовностите в нея в указания срок и е било прекратено производството по делото.

В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Моли се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да се изпрати на ОС-Пловдив по подсъдност, алтернативно се иска да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия за определяне на размер на иска, който определя подсъдността на районен съд. Сочи се, че се поддържа първото становище делото да бъде изпратено на ОС-Пловдив с оглед размера на иска.

Окръжен съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с искова молба, в която било посочено, че е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В петитума на исковата молба се искало да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. обезщетение за лишаване на собственика от ползването на собствения му имот. Сочело се, че е предявен частичен иск за времето от 26.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба, като пълният размер бил определен на 30 000лв. Твърдяло се, че дължимата държавна такса по иска била 600 лв., като се посочвало, че като доказателство е приложил банково бордеро за внесена държавна такса. В материалите по делото не се установи да е налице доказателство за внесена държавна такса.

С разпореждане от 13.08.2019г., съдията-докладчик е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи обстоятелствата, от които произтича правото – предмет на иска, да посочи цената на иска, да посочи какъв е размерът на цялото вземане и каква част от него се претендира, да подпише исковата молба, да внесе държавна такса в размер на 1200 лв. съобразно с посочения размер на претенцията, да представи препис от исковата молба и доказателствата към нея. Указано било, че при неизпълнение на указанията в дадения срок исковата молба ще бъде върната.

Съгласно представеното по делото съобщение (л. 6 от първоинстанционното дело), съдът е уведомил ищеца за горепосочените указания на 16.08.2019г. Последният ден за изпълнение на указанията е бил 23.08.2019г. Ищецът не изпълнил указанията в срок, поради което съдът, с определение № 9677 от 29.08.2019г., върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите в нея в указания срок и прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира, че указанията са били основателни, с изключение на указанието да бъде внесена държавна такса в размер на 1200 лв. Действително в исковата молба не са конкретизирани обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищеца. Ищецът сочел, че предявява частичен иск, но не посочил каква сума се претендира по настоящото производство. Исковата молба не е подписана, тъй като подписът в долния десен ъгъл на последната страница на молбата не е бил положен върху документа, а бил принтиран. Не са представени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, спрямо броя на насрещните страни. Първоинстанционният съд правилно е указал на ищеца да бъдат отстранени тези нередовности, като той е следвало да ги отстрани в дадения от съда срок. Доколкото не бил ясен размерът на претенцията, а оттам и цената на иска, не е следвало към този момент съдът да указва внасянето на държавна такса в размер на 1200 лв., съобразно с посочения размер от 30000 лв., а е следвало да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса едва след изясняването на въпроса каква сума се претендира и то при положение, че ищецът не я внесъл към този момент. Въпреки това, останалите указания са били правилно дадени и е следвало да бъдат изпълнени, тъй като исковата молба действително е била нередовна. Жалбоподателят не е изпълнил никое от тях. С оглед неизпълнението на указанията за отстраняването на нередовностите в срок, първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9677/29.08.2019г., постановено по гр. д. № 13273 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., X гр.с., с което е била върната исковата молба с вх. № 13273/2019г. поради неотстраняване на нередовностите в нея в указания срок и е било прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                  2.