РЕШЕНИЕ №260127
гр. Пазарджик, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на трети С. през две хиляди двайсет
и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията т.
д. № 26/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно и
обективно съединени искове от „Щ.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „И.“, ул. „К.“ № ** и „С.“ ООД, регистрирано в Националния
съдебен регистър под № ***, със седалище и адрес на управление: П., гр. П., код ***,
ул. „П.“ № ***, в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „С. БП“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. **, чрез адв. Г. ***, Булстат ***, адрес на управление: гр. С., ул. „А. С.“ № ***, за заплащане на „Щ.“ ЕАД на: 1) сумата от 1 149 938.63 лева,
представляваща 95 % от възнаграждение в общ размер от 1 210 461.72
лева, дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи
общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С. по „обособена позиция № 1 –
път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км ***до км ***“; 2) сумата от 52 386.10 лева, представляваща 95
% от дължимата по същия договор неустойка за забава върху посочената главница
от 1 149 938.63 лева за периода 08.09.2019 г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете
суми (1 149 938.63 лева и 52 386.10 лева) за периода от подаване
на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното им плащане; 3) сумата от 600 681.71 лева, представляваща 95
% от възнаграждение в общ размер от 632 296.54 лева, дължимо на основание
Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и
рехабилитация на съществуващи общински пътища, съоръжения и принадлежности към
тях в Община С. по „обособена позиция № 2 – път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/
от км *** до км ***, който е от с. К. /път ***/ до разклона за път ***“; 4) сумата от 40 212.30 лева, представляваща 95
% от дължимата по същия договор неустойка за забава върху посочената главница
от 600 681.71 лева за периода 24.06.2019 г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно
със законната лихва върху двете суми (600 681.71 лева и 40 212.30
лева) за периода от подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното
им плащане, респ. за заплащане на „С.“ ООД на: 1) сумата от 60 523.09
лева, представляваща 5 % от възнаграждение в общ размер от
1 210 461.72 лева, дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и
рехабилитация на съществуващи общински пътища, съоръжения и принадлежности към
тях в Община С. по „обособена позиция № 1 – път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/
от км ***до км ***“; 2) сумата от 2 757.16
лева, представляващи 5 % от дължимата по същия договор неустойка за забава
върху посочената главница от 60 523.09 лева за периода 08.09.2019 г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху двете суми (60 523.09 лева и 2 757.16 лева) за
периода от подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното им
плащане; 3) сумата от 31 614.83
лева, представляваща 5 % от възнаграждение в общ размер от 632 296.54
лева, дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи
общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С. по „обособена позиция № 2 –
път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км *** до км ***, който
е от с. К. /път ***/ до разклона за път ***“; 4) сумата от 2 116.44 лева, представляваща 5 % от дължимата по същия
договор неустойка за забава върху посочената главница от 31 614.83 лева за периода 24.06.2019 г. –
19.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете суми (31 614.83
лева и 2 116.44 лева) за периода от подаване на исковата молба –
20.02.2020 г. до окончателното им плащане, на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92
от ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В консорциум ДЗЗД „С. БП“
ищецът по делото „Щ.“ ЕАД участва с 95 %, а ищецът „С.“ ООД с 5 % дялово участие.
Въз основа на решение № **** г. на кмета на Община С. консорциумът е избран за
изпълнител на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на
съществуващи общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С.,
по две обособени позиции“. Въз основа на това решение ответникът по делото, в
качеството си на възложител, е сключил с консорциума, като изпълнител, два
договора за строително-монтажни работи (СМР): договор № ***г. и договор № ***г.
Предмет на първия договор е реконструкция и рехабилитация на обособена позиция
№ 1 – път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км ***до км ***“,
работата по който е изпълнена на 26.08.2019 г. Издадена е и фактура № ***** г.
на стойност 1 210 461.72 лева с ДДС за дължимото от възложителя
възнаграждение, получена на 02.09.2019 г. Поради неплащане в срок, на основание
чл. 13, ал. 6 от договор № ***г. се претендира и неустойка за забава в размер
на 55 143.26 лева за периода 08.09.2019 г. – 19.02.2020 г. включително.
Предмет на втория договор е реконструкция и рехабилитация на обособена позиция
№ 2 – път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ -
К. /***/ от км *** до км ***, който е от с. К. /път ***/ до разклона за път ***“, работата по който е изпълнена на 17.04.2019 г. Издадена е
и фактура № **** г. на стойност от 632 296.54 лева с ДДС за дължимото от
възложителя възнаграждение, получена на 17.06.2019 г. Поради неплащане в срок,
на основание чл. 13, ал. 6 от договор № ***г. се претендира и неустойка за
забава в размер на 42 328.74 лева за периода 24.06.2019 г. – 19.02.2020 г.
вкл. Твърди се, че работата е надлежно изпълнена съобразно поръчката на
възложителя, качествено и в срок, за което свидетелствало издадените актове и
протоколи по време на строителството, както и издадените Разрешения за ползване
на обектите. Навеждат се подробни доводи за приложение на правилата за приемане
на работата при договор за изработка. Претендираните суми са съобразно квотите
в дружеството по ЗЗД. Претендира се и законната лихва както върху
главниците-възнаграждения, така и върху сумите, претендирани като неустойка за
забава, като подробно се излагат съображения за дължимостта на същата – цитира
се и съдебна практика. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Община С. е подал
отговор на исковата молба, чрез адв. Б. ***, с който признава иска като
основателен по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като видно от представеното
пълномощно адвоката разполага с представителна власт затова – л. 414 от делото.
Излагат се твърдения за приета без забележки работа от страна на
възложителя-ответник работа, както и надлежно осчетоводяване на издадените
фактури. Сочи се, като причина за незаплащане на дължимите суми, наложен върху
банковата сметка на ответника запор.
Не е подадена допълнителна искова
молба от ищеца, с което двустранната размяна на книжа е приключила.
В откритото
съдебно заседание от 03.09.2021 г. ответникът потвърди направеното с отговора
на исковата молба изявление за признаване на предявените от ищците искове.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищците. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът намира от правна страна следното:
Признаването
на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на
ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление
ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая, след направеното от ответника признание на
исковете, ищецът изрично е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието, т. е. да уважи исковете. Признанието
на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е било направено – чл. 237, ал. 4 от ГПК.
Решението при признание на иска не се
мотивира по същество, като в мотивите му само се посочва, че то се основава на признанието на ответника – чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК
процесуални пречки за постановяване на решение при признание на иска, а именно:
да е признато право, което противоречи на закона и на добрите нрави, както и да
е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
Претенцията за присъждане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху сумата за неустойка не противоречи на закона.
При
положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма
основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се
търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от
законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор,
очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е
вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението
за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер
на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (така Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683/2010
г., I т. о.)
По разноските:
Ищецът е поискал разноски за
производството в размер на платената държавна такса от 77 612 лева и
37 080 лева - адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представени
са доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, поради което
сумата е дължима.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община С., Булстат ***, адрес на управление: гр. С., ул. „А. С.“ № ***, да заплати на „Щ.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул. „К.“ № ***) сумата от 1 149 938.63 лева (един
милион сто четиресет и девет хиляди деветстотин трийсет и осем лева и 63
стотинки), представляваща 95 % от възнаграждение в общ размер от
1 210 461.72 лева, дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и
рехабилитация на съществуващи общински пътища, съоръжения и принадлежности към
тях в Община С. по „обособена позиция № 1 – път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/
от км ***до км ***“; 2) сумата от 52 386.10
лева (петдесет и две хиляди триста осемдесет и шест лева и 10 стотинки),
представляваща 95 % от дължимата по същия договор неустойка за забава върху
посочената главница от 1 149 938.63 лева за периода 08.09.2019 г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху двете суми (1 149 938.63 лева и 52 386.10
лева) за периода от подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното
им плащане; 3) сумата от 600 681.71
лева (шестстотин хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 71 стотинки),
представляваща 95 % от възнаграждение в общ размер от 632 296.54 лева,
дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи
общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С. по „обособена позиция № 2 –
път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км *** до км ***, който
е от с. К. /път ***/ до разклона за път ***“; 4) сумата от 40 212.30 лева (четиресет хиляди двеста и дванайсет лева и 30
стотинки), представляваща 95 % от дължимата по същия договор неустойка за
забава върху посочената главница от 600 681.71 лева за периода 24.06.2019
г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете суми (600 681.71
лева и 40 212.30 лева) за периода от подаване на исковата молба –
20.02.2020 г. до окончателното им плащане, на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община С., Булстат ***, адрес на управление: гр. С., ул. „А. С.“ № ***, да заплати на „С.“ ООД, регистрирано в
Националния съдебен регистър под № ***, със седалище и адрес на управление: Република П., гр. П., код ***,
ул. „П.“ № ***) сумата от 60 523.09 лева (шейсет хиляди
петстотин двайсет и три лева и 9 стотинки), представляваща 5 % от
възнаграждение в общ размер от 1 210 461.72 лева, дължимо на
основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи
общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С. по „обособена позиция № 1 –
път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км ***до км ***“; 2) сумата от 2 757.16 лева (две хиляди
седемстотин петдесет и седем лева и 16 стотинки), представляващи 5 % от
дължимата по същия договор неустойка за забава върху посочената главница от 60 523.09
лева за периода 08.09.2019 г. – 19.02.2020 г.
вкл., ведно със законната лихва върху двете суми (60 523.09 лева и
2 757.16 лева) за периода от подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до
окончателното им плащане; 3) сумата от 31 614.83
лева (трийсет и една хиляди шестстотин и четиринайсет лева и 83 стотинки),
представляваща 5 % от възнаграждение в общ размер от 632 296.54 лева,
дължимо на основание Договор № ***г. с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи
общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях в Община С. по „обособена позиция № 2 –
път *** /***/ К. – граница общ. /Л. - С./ - К. /***/ от км *** до км ***, който
е от с. К. /път ***/ до разклона за път ***“; 4) сумата от 2 116.44 лева (две хиляди сто и шестнайсет лева и 44 стотинки),
представляваща 5 % от дължимата по същия договор неустойка за забава върху
посочената главница от 31 614.83 лева
за периода 24.06.2019 г. – 19.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете
суми (31 614.83 лева и 2 116.44 лева) за периода от подаване на
исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателното им плащане, на основание чл.
266, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община С., Булстат ***, адрес на управление: гр. С., ул. „А. С.“ № ***, да заплати на „Щ.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул. „К.“ № ***и „С.“ ООД, регистрирано в
Националния съдебен регистър под № ***, със седалище и адрес на управление: П., гр. П., код ***,
ул. „П.“ № 10, сумата от 77 612 (седемдесет и
седем хиляди шестстотин и дванайсет) лева - държавна такса за настоящото
исково производство и 37 080 (трийсет и седем хиляди и осемдесет)
лева - адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: