Р Е Ш Е Н И Е
№2011/10.11.2020г.
Град Пловдив, 10.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2315 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Н.Р.С. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0432-000057 от 14.04.2020 г. на началника на 01 РУ
Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради необоснованост и нарушение на материалния закон, липса
на компетентност на органа, издал заповедта. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено
лично срещу подпис на жалбоподателя на 14.09.2020 г. Жалбата е срещу заповед,
която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 14.04.2020
г., около 9,45 часа, в град Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров”
и ул. “С. Стамболов“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил
марка „Ауди А3“, с рег.№ *******, след употреба на алкохол, с концентрация на
алкохол 1,15 промила, установена с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“,
с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 089158, връчен на 14.04.2020 г. в 11,10 часа, което изследване не
е направено.
Тези факти, макар формално да се оспорват от
жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства – докладна записка на младши експерт Бангов, акт за
установяване на административно нарушение, подписан без възражения от
жалбоподателя, и от липсата на други доказателства, които да ги оборят.
От разпита на свидетеля Н. К., които съдът кредитира,
не се установяват правнорелевантни факти от значение за настоящия казус, защото
причините за закъснението за даване на кръвна проба, както и самото закъснение,
за без значение за преценката на законосъобразността на оспорената заповед. За
тази преценка от правно значение е единствено наличието на алкохол в кръвта над
допустимата от закона норма, представляващо фактическото основание за
издаването на оспорената заповед, и този факт в настоящия случай е доказан по
безспорен начин чрез техническото средство „Дрегер алкотест 7510“ в момента на
проверката.
Извършването на химичен кръвен анализ, който е
по-точният начин за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, е
установено в интерес на нарушителя, поради което той не може да черпи
благоприятни за себе си последици от неупражняването на едно свое субективно
право.
При доказателствена тежест за жалбоподателя да
установи твърдението си за опорочаване на процедурата по Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози и как тези нарушения са повлияли върху
законосъобразността на оспорената заповед, такива доказателства не бяха
събрани. В тази насока липсват конкретни възражения в жалбата,
такива не бяха направени и по-късно в съдебното производство. От друга страна,
подобни възражения са неотносими към предмета на настоящото дело, доколкото
спазването на процедурата по наредбата е въпрос, който ще се изследва в
производството по обжалване на законосъобразността на наказателното
постановление. За настоящия казус е от значение правилото на чл.189, ал.2 ЗДвП,
установяващо презумпция за доказателствената сила на актовете за установяване
на административно нарушение, съставени по този закон, в съответствие с което
правило съставеният акт за установяване на административно нарушение № 444696
от 14.04.2020 г., подписан без възражения от жалбоподателя, доказва по
безспорен начин управлението на МПС с концентрация от 1,15 промила алкохол
в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух.
Съдът намира, че в случая не е оборена материалната
доказателствена сила на официалните писмени документи, следователно
правнорелевантните факти са безспорно установени и спорът между страните е за
правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
извършено изследване с техническо средство, доказващо концентрация на алкохол в
кръвта от 1,15 промила, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставките
от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Фактът, че не е извършено химическо изследване на
кръвна проба, като е без всякакво правно значение по чия вина това не е сторено,
не влияе върху законосъобразността на наложената принудителна мярка, тъй като
хипотезите на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП са няколко и са алтернативно изброени,
като е достатъчно концентрацията на алкохол да бъде безспорно установена с поне
един от методите за изследване. Съответно, възражението от жалбоподателя за
липса на отказ от негова страна да извърши медицинско изследване на кръвта и за
пропускане на срока, в който е следвало да даде кръвна проба не по негова вина,
са напълно неоснователни и не правят оспорената заповед необоснована.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на обвързана администрация и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки са направени от законодателя
при създаване на самата правна норма.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в
предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка, и
са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защитата на живота и здравето на
всички участници в движението и да се преустановят административните нарушения
по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.С., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0432-000057
от 14.04.2020 г. на началника на 01 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: