Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 05.02.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 860 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в
ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. Този имот бил
свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с
абонатен номер . била К.И.Г., която починала и оставила за наследник ответника К.К.Б.,
като последният съгласно чл. 62 от ОУ на ищцовото дружество бил задължен да
посети дружеството с необходимите документи за промяна на партидата, но до
момента такава промяна не била заявена.
Сочи, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба
на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на страните по
начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с
абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие
на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от същата други
различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите
Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и
К услуги в предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на
имота, находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., в
установените срокове било извършено отчитане на показанията в монтирания в
обекта водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки
това длъжникът не извършил плащане на дължимите суми за периода от 20.11.2012
г. до 10.02.2019 г., на стойност 3550,03 лева - главница и лихва за забава в
размер на 599,57 лева, начислена за периода 11.02.2013 г. до 25.10.2019 г.
Тъй като ответникът не заплатил
стойността на доставената питейна вода за исковия период от време, ищцовото
дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
и било образувано ч. гр. д. № 409/2020 г. на РдРС, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 329/03.07.2020 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение.
От съда се иска признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 1775,01 лева – главница, представляваща 1/2 част от общо
дължимата главница от 3550,03 лева за периода от 20.11.2012 г. до 10.02.2019
г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 13.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на по 299,78 лева - мораторна лихва
за забава, представляваща 1/2 част от общо дължимата лихва за забава от 599,57
лева за периода от 11.02.2013 г. до 25.10.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и
размер, с твърдения, че в процесния имот не е доставяна питейна вода в
посоченото в исковата молба количество.
Ответникът е оспорил представеното с
исковата молба извлечение от сметка, като наред с това е противопоставил и
възражение за погасяване по давност на сумите, претендирани от ищеца.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който не оспорва факта, че ответникът притежава качеството потребител на В
и К услуги, предоставяни от ищцовото дружество, като моли съда да постанови
решение, съобразявайки приетото по делото заключение по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза и размера на сумите, които според вещото лице не са
погасени от ответната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № 409/2020
г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството
- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е постъпило възражение.
По делото са
представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
на „В.и к.“ ООД и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за
процесния водоснабден имот.
По делото е представено и удостоверение
за наследници с изх. № .г., издадено от община П., от което се установява, че К.И.Г.
е починала на 23.10.2008 г., като е оставила за наследници К.К.Б. – син и М.К.Б.-
дъщеря.
От
заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -счетоводна
експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за
питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало
платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за
периода от 20.11.2012 г. до 10.02.2019 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в с. С., общ. Радомир, стойността на ползваната, но
незаплатена питейна вода е 3550,03
лева, като само частта на ответника се равнява на сумата от 1775,01 лева, а лихвата за забава на месечните плащания за периода от 11.02.2013 г. до 25.10.2019 г. върху
главницата от 1775,01 лева е в размер на 299,78 лева.
Приетото за
установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по
същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на
посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите
в размерите, претендирани с исковата молба.
Според чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата)
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е потребител
на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на съсобственик на
процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
С Общите условия за получаване на услугата В и К, в конкретния случай, одобрени
с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите,
както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват
одобрените Общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и
осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане
на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила Общите условия.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия, приложени по делото и одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014
г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от
същата.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответникът е
задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния
период за гореописания имот.
Съгласно чл. 30 от Наредбата изразходваната
вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а цените на В и К
услугите се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество
доставена и/или отведена вода при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193
ЗВ и на тази Наредба. Цените на В и К услугите се обявяват публично от
оператора чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник, не
по-късно от три дни преди влизането им в сила. В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. При неосигурен достъп за отчитане показанията на водомера на
длъжностното лице, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет.
При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
определени в Общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на
чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 20.11.2012
г. до 10.02.2019 г. ищцовото дружество е начислило сума за плащане в размер на 3550,03
лева, като претенцията към ответника е за ½ част, а именно за сумата от
1775,01 лева, съобразно дела на последния в
съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС. Дължимата сума е следвало да
бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка
една от издадените фактури, документиращи задължението, отбелязани в
извлечението от сметка.
Съдът кредитира изцяло изготвената
по делото и неоспорена от страните СЧЕ като компетентно дадена, тъй като вещото
лице последователно е анализирало и преценило всички релевантни при формиране
на задължението на ответника елементи – отчети и показание на водомера и
регулярно отчитане на уредите за търговско измерване. Позовавайки се на същото
заключение, съдът приема, че формираното за процесния период задължение към
ищцовото дружество, отразено в издадените от ищеца фактури, съществува в
посочените там размери.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответника погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена питейна вода са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 13.05.2020 г.,
следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 13.05.2017
г. вземания, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно посоченото
от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната главница е в
размер на 1428,31 лева, а за мораторната лихва за забава – 257,62 лева.
Останали са непогасени 346,70 лева от главницата и 42,16 лева от лихвите,
поради което исковете следва да бъдат уважени до така посочените размери.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
По
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.
Същият доказва направени разноски в общ размер на 421,00 лева, от които 121,00
лева – внесена държавна такса, 150,00 лева – депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, което съдът определя
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, като от така посочената
сума ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 78,90 лева.
Ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но доколкото липсва искане за
присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът К.К.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „В.и к.” ООД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, следните суми: 346,70 лева (триста четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки) – главница
за периода от 13.05.2017 г. до 10.02.2019 г., представляваща стойността на доставена, отведена
и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх.
., ет. ., ап. ., аб. №
., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 13.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 42,16 лева (четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки) -
мораторна лихва за забава за периода от 13.05.2017
г. до 25.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 1775,01 лева (хиляда
седемстотин седемдесет и пет лева и една стотинка) и за мораторна лихва за забава
за разликата до пълния предявен размер от 299,78 лева (двеста деветдесет и
девет лева и седемдесет и осем стотинки), като погасени по давност.
ОСЪЖДА К.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.”
ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 78,90 лева (седемдесет
и осем лева и деветдесет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.