РЕШЕНИЕ
№ 3138
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106944 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да
се установи против ответника К. Р. Й., ЕГН **********, от ***********, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника има качеството на потребител на същата. Партидата, по която се
отчитала водата, била разкрита на името на ответника. Затова между страните имало
договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по
силата на който дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за
периода 12.04.2017 г. – 09.11.2020 г. на стойност от 954.69 лв., като съставило за доставката
и фактури. Количеството на доставената вода било измерено при условията на чл. 26 ал. 2
от общите условия на договора, тъй като в имота липсвал монтиран водомер. Въпреки
съставените фактури , стойността на водата останала неплатена; ищцовото дружество се
снабдило със заповед за плащане на сумите , под № 262339, издадена по частното дело №
16030 по описа на ПРС за 2020 г., в която била заповядана за плащане и лихва –
обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 30.06.2017г. до 31.10.2020г.,
и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 02.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането . Заповедта била
1
връчена на Й. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК бил предявен
настоящият иск, с които се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от
ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.
Ответника е оспорил исковете като неоснователни и недоказани , моли да се отхвърлят.
Отрича да е потребител на доставяната от ищеца вода , не бил нито собственик, нито
ползвател на доставяната от ищеца вода. Искът е оспорен и по размера си с мотив, че
липсвали предпоставките, при които ищеца можел да начисли количество на доставената
вода, определено по реда на чл. 26 от Общите условия на договора между страните. Моли се
исковете да се отхвърлят и като недоказани, доколкото твръденията на ищеца почивали
единствено на изходящи от самия ищец частни документи.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези
комунални услуги, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име.
По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита
както на ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора.
Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника;
спорно е обаче дали Й. е собственик на водоснабдения имот. Представеното извлечение от
кадастралната карта с данни от КРНИ е индикация за принадлежността на правото на
собственост. Само по себе си ( т. е , ценено изолирано от останалите доказателства по
делото ) това извлечение не е годно нито да отрече правото на собственост на ответника
върху процесния имот, нито да го докаже при условията на пълно главно доказване. В него
като собственик на построената в имота сграда под № 1 ( идентификатор 56784.554.272.1 )
фигурира друго лице, К. С. Й.. В подадената за имота декларация по реда на чл. 14 от
Закона за местните данъци и такси , ответника също не фигурира като собственик и затова
съдът приема, че правото на собственост на Й. върху имота не е доказано . Няма данни
ответника да ползва имота на друго годно правно основание , и съответно- той няма
качеството на потребител на доставяната от ищац вода , и съответно- съществуването на
договор между страните не едоказано. Само заради това , исковете са неоснователни.
На следващо място , при твърдения на кредитора , че е определил количеството на
доставената вода съобразно чл. 26 от ОУ , в тежест на ответника е да докаже , че в имота
има монтиран водомер , който да е технически и метрологично изправен. Липсата на
водомер е отрицателен за ищеца факт; тази липса не може да бъде доказана с наличния
2
процесуален инструментариум . Тоест, правото на ищеца да начисли нормативно
количеството на доставената вода не може да бъде отречено.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, следва съобразно изхода на спора да
бъдат понесени от ищеца , но по двете проезводства отсъстват данни за направени от
ответника разноски ; той е бил представляван по исковото такова от назначен от съда
особен представител. Затова разноски няма да бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се установи
спрямо К. Р. Й., ЕГН **********, от гр. ************, вземане на дружеството за следните
суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до същия имот, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 262339/04.12.2020 г., издадена по ч. гр.
дело № 16030/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. състав: 954.69 лева -
главница, стойност на доставена за периода от 12.04.2017г. до 09.11.2020г. питейна вода,
сумата от 123.46 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
30.06.2017г. – 31.10.2020г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението – 02.12.2020г до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3