№ 973
гр. София , 21.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601376 по описа за 2020 година
Производството е образувано по реда на чл.440 НПК.
Образувано е по частна жалба , депозирана от адв. Любомир Таков-
пълномощник на осъдения Н. К. Д., срещу определение на Софийски градски
съд от 07.12.2020 год. постановено по н.ч.д. № 4273/2020 год. , с което е
оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване.
Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и
е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и за допускане на
условно предсрочно освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
С присъда на Пловдивския окръжен съд постановена по НОХД №
2421/2019 год., Н. К. Д. е признат за виновен и осъден за извършени
престъпления по чл.354а,ал.2 и чл.354в,ал.1 от НК и при условията на
чл.23,ал.1и ал.3 от НК му е наложено общо най-тежко наказание от две
години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим и глоба в
размер на 9 800 лева, с начало на изтърпяване на наказанието считано от
14.10.2019 год.
Видно от приложените писмени доказателства към дата 16.11.2020 год.
осъденият е изтърпял фактически една година,един месец и три дни; от
работа два месеца и десет дни;всичко една година, три месеца и тринадесет
1
дни, с остатък осем месеца и седемнадесет дни.
От писмените доказателства, включително и приложеното по делото
лично досие на осъдения безспорно е установено , че макар и да е изтърпял
повече от половината от наказанието си и да е спазвал трудовата дисциплина,
доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.
От направената нова оценка на анализа на риска от рецидив е
констатирано, че няма снижаване на стойностите и оценките на риска от
вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални
стойност,като изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е
завършило. Корекционната работа при осъдения е била затруднена, като
основните проблемни зони са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието,
омаловажаване на извършеното, липса на разбиране, самокритичност и
приемане на наложеното наказание за несправедливо.
По делото има данни и не се спори, че Д. е полагал труд по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като видно от
приложената по делото справка към 16.11.2020г. положеният труд е бил за
период от 2 месеца и 10 дни. Следва да бъде отбелязано, че изискването на
чл.41, ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е.
съществува задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от
свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори
следва да се приема като някаква привилегия във връзка с преценката на
обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече:
неизпълнението на задължението за полагането на труд може да доведе до
пълна или частична отмяна на зачитането на работните дни.
На следващо място, по делото има и данни, че за доброто си
поведение,проявена дисциплинираност и участие в образователен процес и в
културно-масови мероприятия,провеждани на територията на ЗО“Казичене“
осъденият е бил поощрен еднократно, като със заповед № 95 от 12.08.2020
год. на Началник ВПД ЗО ОТ“Казичене“ е награден с удължено свиждане(на
15.08.2020 г. от 09.00 до 13.00 ч.) с допълнителна хранителна пратка. По
делото е приложена и трудова характеристика от работодателя на осъденото
лице с предложение за награда (домашен отпуск). Тези данни сочат, че
лишеният от свобода полага усилия да следва една положителна линия на
поведение в местата за лишаване от свобода.
Обстоятелството , че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до
задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се
приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и
извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил.
Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се
постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието
2
„лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително-
възпиращата функции на наказанието.
Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице
всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което
определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341,ал.2 НПК Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение на Софийски градски съд от 07.12.2020 г. по ч.н.д.
№ 4273/2020 год.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3