№ 256
гр. Несебър, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20252150100658 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. М. Д. от
гр.Несебър, ул.***, в качеството му на собственик на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост на посочения административен адрес срещу
собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор *** с
административен адрес гр.Несебър, ул.***, представлявана от председателя на
управителния съвет С.Д.Б.-Д.а.
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
решенията по т.2, за провеждане на смесена форма - онлайн и присъствено на всички
ОСЕС, по т.3.1-за определяне на разходи за поддръжка и управление на общите части
на ЕС за календарната 2025г., по т.3.3 за определяне на разходите за ФРО за
календарната 2025г., по т.4 за освобождаване на Леонид Бобров като член на УС и
избор на С.С. за член на УС и по т.5 за възлагане поддръжката на общите чести на ЕС
на юридическо лице, взети от общото събрание на ответната етажна собственост,
проведено на 30.04.2025г..
Ищецът в качеството си на собственик на пет самостоятелни обекта в сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор *** по КККВ на гр.Несебър с
административен адрес в гр.Несебър, ул.*** е оспорил решенията по т.2, т.3.1, т.3.3, ,
т.4 и т.5 от ОС на ответната ЕС, проведено на 30.04.2025г.. Изложени са твърдения, че
не е спазена процедурата по чл.12 от ЗУЕС за свикване на оспореното ОС; че
решенията са взети при нарушения на чл.15 и чл.17 от ЗУЕС; взетите решения са
незаконосъобразни поради липса на изискуемия кворум; не е спазена процедурата по
1
чл.16, ал.7 от ЗУЕС при оповестяване на протокола от общото събрание, съставения
протокол от ОСЕС не отговаря на изискванията на чл.16, вр.чл.11 от ЗУЕС; част от
решенията с материален характер са взети в противоречие с императивната разпоредба
на чл.50 ЗУЕС. На посочените основания се иска отмяна на оспорените решения, взети
от ОСЕС проведено на 30.04.2025г.. Представят се писмени доказателства. Сторени са
доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответната Етажна
собственост, заявен чрез пълномощника и съдебен адресат адв.З. Н., който отговаря на
съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК и с който е извършено на осн.чл.237 от
ГПК признание предявената претенция. Посочено е, че ответникът отчита, че
действително са допуснати нарушения при свикването и провеждането на оспореното
ОСЕС. В тази връзка е взето становище по разноските в случай, че такива се
претендират от ищеца.
В о.с.з. ищецът се явява лично и поддържа предявената искова молба.
Претендира разноски.
Ответната страна чрез своя процесуален представител по пълномощие е
депозирала писмено становище, с което изразява съгласие с.з. да се проведе в
отсъствие на представител, посочва че поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
оспореното ОСЕС, проведено на 30.04.2025г.е свикано в нарушение на чл.13, ал.1 от
ЗУЕС императивно указващ, че Общото събрание може да бъде насрочено и да се
проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата. В конкретния
случай поканата е изготвена на 23.04.2025г., липсват данни кога е поставена на
общодостъпно и видно място в етажната собстваност, а общото събрание е свикано за,
респ. проведено на 7-мия ден – 30.04.2025г..
Съдът, при така установеното по-горе и като взе предвид, заявеното от
ответната страна признание на предявената срещу него искова претенция и
релевираното от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на
иска, както и предвид наличието на изискванията, обективирани в разпоредбата на чл.
237, ал. 3, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда,
намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че съдебното решението по делото
следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от
2
ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода по делото сторените от ищеца съдебни разноски следва да се
възложат в тежест на ответната страна. Ищецът претендира разноски и представя
платежни нареждания за извършени такива, както следва 80лв. за заплатена държавна
такса по делото; 500лв. за заплатено адв.възнаграждение е 900лв. за заплатена
гаранция по с/ка на съда по допуснатото обезпечение по чл.389 ГПК по
делото.
В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
доколкото не се констатира първата от кумулутативно дадените две предпоставки по
делото – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.
Доколкото не се установява прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на упълномощения адв.Е.А. от АК-Пловдив от 500лв., то
неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 от ГПК сторено от ответника с отговора
на исковата молба. Твърдяната от ответника прекомерност не се установява, тъй като в
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за възрнагражденията за адвокатската работа е
предвидено минимално възнаграждение от 1000лева по неоценяеми искове, като
съобразно чл.9 от Наредбата за проучване на дело и изготвяне на искова молба,
отговор и други , възнаграждението е в размер на ¾ от размерите по чл.6 и чл.7, а в
конкретния случай са представени доказателства за възнаграждение в размер по-малък
от посочените в чл.9 от наредбата.
Не представлява разноска по делото внесената от ищеца по с/ка на съда
гаранция по допуснатото по негова молба обезпечение по чл.389 ГПК, поради което
тази сума не попада в хипотезата на чл.78 ГПК, а е подвластна на специалния режим
по чл.402-403 ГПК.
Предвид изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата в общ размер от 580 лева, от която 80лв. за заплатена държавна такса и
500лв., съставляваща заплатена адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл.40 ЗУЕС като незаконосъобразни решенията по т.2, т.3.1,
т.3.3, т.4 и т.5, взети от общото събрание, проведено на 30.04.2025г. на ответната
Етажната собственост на сграда с идентификатор *** с административен адрес
гр.Несебър, ул.***, представлявана от председателя на управителния съвет С.Д.Б.-Д.а.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Етажната собственост на сграда с
3
идентификатор *** с административен адрес гр.Несебър, ул.***, представлявана от
председателя на управителния съвет С.Д.Б.-Д.а да заплати на С. М. Д. с ЕГН-
********** сумата от 580лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4