№ 50
гр. Радомир, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.1г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, на основание
чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Б.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ул.“П.Е.“№26, представлявано от К.М. - управител, имуществена санкция в
размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволно от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател по подробно
изложени във въззивната жалбата правни съображения моли съда да отмени същото. Навеждат се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното
НП, а именно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. По същество на спора се пледира за несъставомерност на
деянието, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило административното
нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното
НП.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по подробно изложени в с.з.
съображения моли атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН разноски по делото.
Районна прокуратура Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство на 18.11.2021
г. от служители на Дирекция „ИТ“гр.Перник, св. Ев. Анч. Т. и св.В. В. П., съвместно със
служители на РДГ-Кюстендил в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно: обект на контрол
склад за дърва, находящ се в УПИ ХХ, кв.99, ул.“Райко Даскалов“ №69 , стопанисван от „Б.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул."П.Е." № ., представлявано от К.К.М.-
управител и за приключване на проверката по документи в сградата на Д „ИТ“ – Перник на
22.11.2021г., контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че „Б.“ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил
отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.Л.А.. Към момента на проверката на място в
обекта на 18.11.2021 г. в 11.45 ч. лицето е заварено да работи като „общ работник“, което
представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка от ПР2138472/18.11.2021г.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН №.г. , който е
връчен надлежно на редовно упълномощен от управителя на дружеството –жалбоподател
представител на същата дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно
да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на
обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така
и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“–Перник.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в
АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни и писмени доказателства не е установена и доказана
по безспорен начин.
Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател е
извършило административното нарушение описано в акта за адм. нарушение и издаденото въз
2
основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин. За да не съществува
съмнение, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ в административно-наказателното производство и в производството пред съда следва
безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила
между лица в отношения работодател и работник/служител, които да могат да се
квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната
дейност е трудова е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата
като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при
определени условия, каквито доказателства в хода на съдебното следствие не бяха събрани. В
тази връзка разпитаните в хода на съдебното дирене свидетелки - актосъставителката Т. и
свидетелката по акта П., които са извършвали на място проверката в обекта на дружеството-
жалбоподател заявяват, че при пристигането им в обекта са заварили лицето А. заедно с други
работници, които са цепели дърва и са ги подреждали на пелети, като е присъствало и лице, което
е отговорник на обекта. Свидетелките сочат, че лицето Е. А. е цепел дърва в момента, когато са
дошли проверяващите. Свидетелката Т. обаче, заявява, че лицето А. не е попълнил, поради
неграмотност декларация, в която да отрази дали и кога изпълнява трудовите си задължения в
обекта, дали има работно, време, почивни дни , какво заплащане получава и кога.Свидетелката Т.
заявява :“Лицето Е. А. ни обясни, че работи от време на време в обекта и го викать когато има
работа в обекта.Други подробности относно заплащането може да ги каже колежката В.П..Тя
проведе подробен разговор“. Показанията й не сочат с категоричност, че в момента на проверката
лицето А. е имал работно място и е извършвала трудова дейност, като „общ работник“ в
дружеството.Свидетелката П. от своя страна заявява : „Лицето Е. А. цепеше дърва на място.
Съответно сведохме данни от самото лице с колежката. Лицето А. каза, че работи там, но няма
сключен писмен трудов договор. Той не си попълни декларацията, защото каза, че е неграмотен.
Всички обстоятелства обясни на нас. Може би тогава лицето А. ни обясни на място дали има
почивни дни, с какво работно време е, дали има такова работно време, какво заплащане получава и
кога, но не си спомням какво е обяснил. Процесният АУАН е съставен на база на гражданския
договор. Представен е граждански договор и за тази дейност граждански договор не
трябва…………….. Не мога да кажа дали лицето сподели, че всеки ден работи на обекта. Мисля,
че някаква определена надница му се плащаше. Не мога да си спомня“.
Показанията на горните свидетелки с базират само и единствено на техни заключения
породени от възприетото от тях на място в обекта.Те препредават само отчасти и по спомени
разговора си с А., като сочат, че на база на чутото от него са стигнали до извода, че същият полага
труд по трудово правоотношение, с работно време, работно място с определено трудово
възнаграждение без да има сключен трудов договор.
Свидетелката Т. обаче сочи,че А. е заявил, че работи от време на време в обекта, което
автоматично изключва обстоятелство да е извършвал регулярно трудова дейност в обекта, с
работно време и да има цикличност на същата дейност .
Предвид така събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира ,че не е
доказано от АНО по безспорен начин извършено от жалбоподаетля адм.нарушение, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното НП.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че А. към момента на
проверката се е намирал в обекта, стопанисван от жалбоподателя заедно с други лица и е цепел
3
дърва не би могло да обоснове само по себе си ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ. Описаното от контролните органи
за установено при проверката по никакъв начин не доказва твърдението на АНО, че А. е полагал
труд на определена длъжност в дружеството-жалбоподател, за да съществува задължението на
управителя на дружеството да сключи писмен трудов договор с него и да уреди отношенията им
съгласно изискванията на трудовото законодателство.
Обстоятелството, че е представен впоследствие към момента на приключване на
проверката, от дружеството-жалбоподател граждански договор сключен с А. заедно с други
документи, който договор според АНО е изготвен само за целите на защитата работодателя в
настоящото производство, то същото не променя горните изводи на съда. Дори и да се приеме ,че
този граждански договор е изготвен единствено по повод извършената проверка на служителите
на Инспекцията по труда, то това обстоятелство не променя горните изводи на съда, че
административно-наказващия орган не доказал, А. да е полагал регулярно труд в обекта на
жалбоподателя, да е имал конкретно работно място, регламентирано работно време , почивки ,
отпуски и определено трудово възнаграждение, за да се приеме, че съществува задължението на
дружеството жалбоподател да сключи писмен трудов договор с него. В случая не са доказани
основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение.Възлагането да цепи дърва е
извършвано епизодично, както сочи самата св.Т. по данни на А., но не и ежедневно, и то при
наличие на нужда.
Предвид на горното съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно го е санкциониран с атакуваното НП
за извършено нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение , то е
такова деяние ,което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно
управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя
адм. наказание, което в случая е “имуществена санкция” административно-наказващият орган
следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето,
посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от
доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило описаното в акта за установяване
на адм. нарушение и атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение за разноски на
въззиваемата страна , каквито се претендират.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.1г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, с което на
основание чл.416, ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Б.“ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр.Р., ул.“П.Е.“№26, представлявано от К.К.М. - управител, имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен
съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5