О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 23.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на двадесет и трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното
от съдия Т.Димитрова АД № 2680/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. *** срещу бездействието на НОИ Варна, с искане да се задължи НОИ Варна да входира гражданско дело в Районен съд – Варна на основание чл. 74, ал. 3 от КТ.
С Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. съдът изпраща на ТП на НОИ Варна екземпляр от жалбата на Н.А.Н. и изисква представянето на заверено копие на цялата преписка, във връзка с искането на Н.А.Н. *** от 28.10.2020 г., включително доказателства за датата на съобщаване на оспорващия на отговора по искането.
В мотивите на посоченото разпореждане изрично съдът посочва следното: „С отделна молба се прави и искане за освобождаване от такси към АдмС – Варна, но по дела, които оспорващият заявява, че ще входира искания по чл. 250 и чл. 256 от АПК и т.н., но към настоящия момент чака да изтекат сроковете за произнасяне на административния орган. Процесната така формулирана молба за освобождаване от такси не е за освобождаване от такси по настоящото адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС-Варна, поради което не се дължи произнасяне по нея.“
Със същото разпореждане, съдът оставя без движение жалбата като нередовна и дава възможност на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането да представи в АдмС – Варна: 1. уточнение на жалбата, като ясно означи на кой конкретен административен орган е визираното в жалбата бездействие, както и по отношение на кой точно трудов договор се прави искане да се задължи ответника да сезира районния съд, за да се произнесе по действителността му; 2 документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за държавни такси.
С разпореждането съдът дава възможност на оспорващия и да обоснове правния си интерес, като посочи от къде извежда задължението на НОИ Варна като „контролен или друг компетентен орган“ по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КТ, както и да заяви дали е представил в ТП на НОИ Варна съдебното решение на ВРС с отбелязване влизането му в сила, доколкото в отговора на Директора на ТП на НОИ Варна е указана тази възможност като предпоставка, за да се предприемат действия във връзка с подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „М Тех“ ЕООД, респ. за да не „стои“ в НАП трудов договор на оспорващия.
Съобщението за Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. е изпратено на електронния адрес на оспорващия на 10.12.2020 г. (л. 22 от делото), като от оспорващия не е получено потвърждение за получаването му. Съобщението е връчено лично на оспорващия на хартиен носител на 14.12.2020 г. (л. 60 от делото).
На 10.12.2020 г. оспорващият изпраща на имейл на съда „Молба в отговор на разпореждане от 10.12.2020 г.“ (с.д. № 15542), с която се сочи, че е подал молба за освобождаване от такси, по която моли съдът да се произнесе. С молбата се уточнява, че органът, който бездейства е НОИ Варна и става за въпрос за трудов договор № 425/14.08.2020 г. уж сключен между „МТЕХ“ ЕООД и оспорващия.
С Разпореждане на съда № 13807/11.12.2020 г. съдът е посочил, че следва да се докладва делото след представяне от ответника на административната преписка по искането на Н. *** от 28.10.2020 г. или след изтичане на срока за произнасяне.
На 10.12.2020 г. от оспорващия е постъпила на имейл на съда втора молба – с.д. № 15571, с която се излагат доводи за неразбиране на съда на съществото на жалбата, като се прави искане за отвод на съдията (сред основанията за отвод се сочи, че съдът „не си прави труда дори да прочете молбата за освобождаване от такси“) и алтернативно – ако не си даде отвод съдията, се моли да се приеме като молба за прекратяване на делото.
С Разпореждане на съда № 13808/11.12.2020 г. е дадена възможност на оспорващия да уточни дали направеното от него алтернативно искане за прекратяване на делото е поради оттегляне или е поради отказ от оспорване. Съобщението за разпореждането е изпратено на имейл на оспорващия, но е постъпило в съда потвърждение за получаването му. Разпореждането е съобщено лично на оспорващия на 16.12.2020 г.
На 10.12.2020 г. със с.д. № 15576 е постъпила отново на имейл на съда, подписана с електронен подпис трета молба от оспорващия, която е адресирана до Върховния административен съд и е за определяне на подходящ срок за извършване на следното процесуално действие – да се произнесе съдът по молбата на оспорващия за освобождаване от такси.
С Определение № 2665 от 11.12.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на оспорващия за освобождаване от държавна такса, като съдът е съобразил, че размерът на дължимата такава не е непосилен за имуществените възможности на оспорващия,, който е на 30 години, в активна трудоспособна възраст, притежава движимо имущество – лек автомобил и получава издръжка от родителите си – 300 лева.
Определението е обжалвано пред ВАС.
На 14.12.2020 г. постъпва втора молба от оспорващия за отвод на съда (с.д. № 15657), с която се настоява, че съдът умишлено спъва производството и не освобождава Н. от държавна такса, за да не се заяжда съда с държавен орган като НОИ Варна, като съдът показва нежеланието си да създава работа на административните органи. Доколкото към момента на получаване на процесната молба не се е върнал отрязъкът от съобщението за получаване от оспорващия на Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., съдът с Разпореждане № 13913/15.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след изтичане на срока, определен с Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., т.е. 3-дневния срок, изтичащ на 21.12.2020 г. (първият присъствен ден след 19.12.2020 г.).
На 17.12.2020 г. със с.д. № 15926 постъпва молба от оспорващия, с която сочи, че не може да намери 10 лева, за да внесе държавна такса и моли съдът да приеме, отказът му за заплащане на държавна такса. Съдът с Разпореждане № 14215/21.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след връщане на съобщението за връчване на оспорващия на Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. и след 21.12.2020 г., когато изтича срокът по Разпореждане № 13913/15.12.2020 г.
На 22.12.2020 г. е постъпила молба от оспорващия с.д. № 16128, адресирана до ВАС с искане за определяне на срок за произнасяне по искането за отвод от 10.12.2020 г., поради бавност на съда.
Като разгледа делото, съдът намира следното:
Срокът за отстраняване на нередовността на жалбата по отношение заплащане на дължимата държавна такса изтича на 17.12.2020 г., включително. Такава към настоящия момент не е внесена.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от АПК обжалването на определенията не спира тяхното изпълнение и настоящият състав на съда няма компетентност да спре производството по делото.
Поради което са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 от АПК.
Неизвършването от оспорващия в случая по настоящото оспорване на надлежни процесуални действия във връзка с поправяне недостатъците на жалбата, независимо от дадената от съда възможност, сочи на липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.
От друга страна, настоящият състав на съда намира, че напълно неоснователно оспорващият изразява съмнение за липса на безпристрастност и необективност у съдия Таня Димитрова, като подхожда предубедено, без да отчита наличното и изрично заявено в случая субективно съдийско възприятие за безпристрастност и непредубеденост.
Напълно несъстоятелни са твърденията на оспорващия, че съдът умишлено спъва производството и не освобождава Н. от държавна такса, за да не се заяжда съда с държавен орган като НОИ Варна, както и твърденията, че съдът показва нежеланието си да създава работа на административните органи. Липсата на възможност на оспорващия да заплати дължимата държавна такса и своевременната преценка на съда за липсата на основания за освобождаването от държавна такса, не сочат на твърдените от оспорващия обстоятелства.
Освен заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата с неоснователните искания за отводи недопустимо се упражнява натиск върху съда, на който не следва съдът да се поддава.
Предвид изложеното не са налице основания за приемане на отвода и за отстраняване на съдия Таня Димитрова от участие като съдия по АД № 2680/2020 г. на АдмС-Варна.
Следва да не се приеме отвода, да се прекрати производството по делото поради неотстраняване на нередовността на оспорването, като по този начин се уважи и алтернативното искане на оспорващия за прекратяване на производството, в случай, че съдът не се отведе.
На
основание чл. 23, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 от ГПК и чл. 158, ал. 3 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА отвода по искането на Н.А.Н. за отстраняване на съдия Таня
Димитрова от участие в състава на съда, разглеждащ АД № 2680/2020 г. на
АдмС-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Н.А.Н. *** срещу бездействието на НОИ Варна, с искане да се задължи НОИ Варна
да входира гражданско дело в Районен съд – Варна на основание чл. 74, ал. 3 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: