Р Е Ш Е Н И Е
Номер №260252 29.03.2021
година град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, първи въззивен състав, на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 194
по описа за 2021 г. на
Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 02285/27.01.2020 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ по изп.д. № 1784/2017г. по описа на съдебния изпълнител от М.И.Х., гражданка на ******* ********* с постоянен адрес: гр. ******, ****************** улица, дом **, корпус *, квартира ** и И.Ш.Х., гражданин на ***** ********* с постоянен адрес: гр. ******, ****************** улица, дом **, корпус *, квартира **; Б.Б., гражданка на ******, с постоянен адрес:***, **-****; А.А. с постоянен адрес:*** *, **-****, А.С. А., гражданин на ******* *********, с адрес: гр. ******, ул. „************“, бл. *, ап. **, всички представлявани от адв. Бесри Карагьозов, с адрес за връчване и съдебен адрес за жалбоподателите: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 42, ет. 1, ап. десен против Протокол за извършено разпределение от 20.01.2020г. на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ по изп.д. № 1784/2017г.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите
са собственици на недвижими имоти, представляващи апартаменти във ваканционен
комплекс „Робинзон Бийч“, находящ се в община Несебър, град Свети Влас, м.
Козлука като същите са подробно описани в жалбата, съгласно данните от
действащите кадастрална карта и регистри, като са посочени и нотариалните
актове, в които са обективирани договорите за покупка- продажба, легитимиращи
ги като титуляри на правото на собственост. Твърдят, че по предявени от тях пред
Окръжен съд Бургас искове с правно основание чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че върху притежаваните от тях имоти не
съществува ипотечното право в полза на взискателя по изп. дело „ИнвестБанк“ АД, били образувани следните
дела: т.д. № 649/2018 г. по описа на БОС с ищци М.И.Х. и И.Ш.Х.; т.д. № 653/2018г. по описа на БОС с
ищец Б.Б. и т.д. №654/2018 г. по описа на БОС с ишец А.С. А. Излагат се допълнително
доводи, че с Решение №231/04.07.2018 г. по т.д. № 484 от 2017 г. на БОС спрямо
дружеството – длъжник в изпълнителното производство – „Робинзон бийч инвест“
ЕООД е открито производство по несъстоятелност и е постановено спиране на
изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните
дела, образувани по ДОПК. С тези аргументи се излага възражение за
незаконосъобразност на обжалваното разпределение, като постановено по
изпълнително производство, което следвало да бъде спряно. Прави се възражение
за нищожност на постигната спогодба между взискателя по делото – „Инвестбанк“
АД и длъжника „Робинзон бийч инвест“
ЕООД, предвиждаща, че срещу задължението на дружеството –длъжник да плати
дължимите суми, Банката – взискател имала само едно единствено задължение, а
именно да започне да дава поетапно писмени съгласия за заличаване на ипотеките
върху имотите, описани в пар. 1 от споразумението. Позовават се на общата
разпоредба на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и се излагат конкретни доводи за
съществуването на значително несъответствие между насрещните престации на страните
по спогодбата, с което обосновават възражението си за нищожност на същата
поради противоречието й с добрите нрави. Правният си интерес от позоваването на
възражението за нищожност на спогодбата, жалбоподателите – ипотекарни длъжници
обясняват с бездействието на длъжника. Позовават се и на разпоредбата на чл.
151 от ЗЗД, даваща им право, в качеството им на собственици на ипотекирани
имоти, да предявяват всички възражения, с които разполагал и длъжника, чийто
дълг е обезпечен с ипотека върху чужд имот. На последно място се посочва, че
дружеството – длъжник, обявено в несъстоятелност имало публични задължения към
НАП, като в оспореното разпределение не било предвидено тяхното удовлетворяване
и се поставя въпрос, свързан с реда за погасяване на привилегированите
вземания. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпределение
като неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за спиране на
изпълнителното дело на основание Решение № 231 от 04.07.2018 г. по т.д.
№484/2017 г. по описа на БОС за обявяване на длъжника по делото „Робинзон бийч
инвестмънт“ ЕООД в несъстоятелност. Посочено
е, че се иска и отмяна на всички действия на ЧСИ след 04.07.2018 г.. Във връзка с това искане
на жалбоподателите са дадени указания, че следва да уточнят конкретните
действия на съдебния изпълнител, извършени след 04.07.2018 г., чиято отмяна се
иска, при съобразяване и на нормата на чл. 436 от ГПК относно срока, в който
могат да бъдат обжалвани. С молба от 16.10.2020 г., в изпълнение на дадените от
съда указания, процесуалният представител на жалбоподателите отново посочва, че
се иска отмяна на всички действия след 04.07.2018 г., като наред с това посочва
и две конкретни действия: насрочването на публична продажба от 13.11.2018 г. до
13.12.2018 г. , както и протокол от 14.12.2018 г. за отваряне на наддавателни
предложения. В молбата са изложени и допълнителни възражения против разпределението
от 20.01.2020г., а именно, че в същото не бил посочен действителния размер на
вземането на Инвестбанк АД, които като преклудирани, заявени след срока за
подаване на жалба, не следва да бъдат обсъждани.
Производството е за трети път
висящо пред БОС, след като последователно с Определение № 2142/28.07.2020 г. по
гр.д. № 1777/2020 г. по описа на БОС и с Определение № I- 260967/07.12.2020 г. по гр.д. № 2622/2020 г. по
описа на БОС, делото е прекратявано и връщано на съдебния изпълнител за
надлежно администриране на подадената жалба, като видно от представеното
изпълнително дело, понастоящем указанията на съда са изпълнени.
Препис от жалбата е връчен на
останалите страни в изпълнителното производство, като в срока по чл. 436, ал. 3
от ГПК, възражение е постъпило единствено от кредитора ТБ „Инвестбанк“ АД. В
същото се изразява становище за неоснователност на жалбата като се посочва, че
изпълнителното производство по отношение на жалбоподателите, които са
собственици на имотите, предмет на изпълнението не е спряно на основание чл.
638, ал. 1 от ТЗ, тъй като последните не са включени в масата на несъстоятелността.
Като процесуално недопустимо и неоснователно се намира искането за отмяна на
всички действия на ЧСИ след датата 04.07.2018 г. На следващо място, счита, че споразумението
от 26.06.2015 г., сключено между банката и дружеството - длъжник, не следва да
бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Неоснователни са и оплакванията, касаещи
неудовлетворяването на вземанията на НАП. Прави се искане жалбата да бъде
оставена без уважение.
Представени са и мотиви на съдебния
изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК, ведно с хронология на изпълнителните
действия. Сочи се, че М.И.Х., И.Ш.Х., Б.Б., А.С. А. и А.А. са трети лица –
приобретатели на недвижимите имоти, предмет на публична продан, като същите са ипотекирани
в полза на взискателя „Инвестбанк“ АД съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № **,
дело № ***/**.**.****г. по описа на нотариус Бакърджиева с рег. № 110 НК,
подновена с вх. рег. № 1214/23.03.2017г. СВ Несебър. На 14.12.2018г. за купувач
на имотите бил обявен взискателят „Инвестбанк“ АД. На 11.01.2019г. било
предявено първото изготвено по делото разпределение, което било отменено с
Решение № I-574/02.07.2019 г. по гр.д. №
915/2019 г. по описа на БОС, влязло в сила на 15.11.2019 г. След отмяната на
първоначално изготвеното разпределение, съдебният изпълнител е изготвил ново
разпределение /протокол за разпределение от 20.01.2020 г./, което е предмет на
настоящото обжалване, и което е било предявено на страните на 22.01.2020 г. По
същество, съдебният изпълнител счита подадената жалба за неоснователна .
Съдът намира, че подадената жалба,
в частта, в която се иска отмяна на разпределението от 20.01.2020 г. е допустима
като подадена от материално легитимирани лица, насочена срещу действие на
съдебен изпълнител което подлежи на обжалване съобразно чл. 462, ал. 2 от ГПК. В
тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателите в качеството си на
ипотекарни длъжници, придобили недвижимите имот, предмет на проданта, след като
същите са били ипотекирани в полза на взискателя ТБ Инвестбанк АД, са
легитимирани да обжалват изготвеното разпределение. В този смисъл е
разрешението, възприето в ТР 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че лице ,
което е дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, в
хипотезата, при която изпълнението е насочено срещу тази вещ, има качеството на
длъжник в изпълнителното производство.
В останалата част, в която се иска
отмяна на всички действия, извършени от съдебния изпълнител след дата
04.07.2018 г., жалбата е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. В
изпълнение на указанията на БОС за уточняване на действията, чиято отмяна се
иска, извън оспореното разпределение, процесуалният представител на
жалбоподателите с молба от 16.10.2020 г.
отново заявява, че иска отмяна на „всички действия“ след 04.07.2018 г.,
но наред с това посочва и конкретни такива, а именно: насрочването на
публичната продан на имотите, собственост на доверителите му за периода от
13.11.2018 г. до 13.12.2018 г., както и протокол от 14.12.2018 г. на ЧСИ Таня
Маджарова за отваряне на наддавателните предложения. От една страна следва да
се посочи, че тези действия са извършени много преди подаването на настоящата
жалба на 27.01.2020 г., поради което двуседмичният срок, в който са могли да
бъдат оспорени отдавна е изтекъл. За посочените действия жалбоподателите са
били известени от съдебния изпълнител своевременно, като същите не са били
оспорени и при обжалването на предходното разпределение от 10.01.2019 г.,
инициирано също по тяхна жалба. Освен това посочените действия – насрочване на
публична продан и протокол за отваряне на наддавателни предложения не са от
действията, които подлежат на самостоятелен
съдебен контрол, по
аргумент от чл. 435 от ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата, в допустимата й част, за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз
основа на изложените от страните страните становища и като прецени приложените към изпълнителното дело
доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано по
молба на „Инвестбанк“ АД срещу „Робинзон Бийч Инвест“ ЕООД за събиране на суми
по изпълнителен лист № 398/17.12.2015г. в размер на 1446009,35 евро – главница
по Договор за кредит № 029-В/2007г. от 23.03.2007г., ведно със законна лихва за
забава от 22.05.2014г.; 184095,75 евро – редовна лихва за периода 27.09.2012г.
до 21.05.2014г., 20020 евро – наказателна лихва за просрочена главница за
периода 20.08.2013г. до 21.05.2014г.; 104213,54 евро – комисионна за
управление; 3600 лева дължими разноски; 875,32 лева застрахователна премия и
192186,46 лева съдебно-деловодни разноски. С молбата е поискано изпълнението да
се насочи върху ипотекирани в полза на взискателя недвижими имоти, след които
са и посочените в жалбата - самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.49.2.41,
ап. Е 3.10; самостоятелен обект с сграда с идентификатор 11538.13.49.2.48, ап. G
3.9; самостоятелен обект с сграда с идентификатор 11538.13.49.2.66, ап. G 4.13;
самостоятелен обект с сграда с идентификатор 11538.13.49.2.57, ап. D 4.11.
Съгласно нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ** от **.**.****г., дело
№ ***/****г. на нотариус с рег. № 110 на НК, за обезпечаване на вземания на
„Инвестбанк“ АД към „Робинзон Бийч Инвест“ ЕООД по договор за банков кредит № 029 В от 23.03.2007г.
длъжникът е учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот с
идентификатор 11583.13.61 ведно с право на строеж за изграждане на
самостоятелни обекти, след които са и процесните, посочени под № 2.2.11, №
2.3.5, № 2.5.11 и № 2.5.17.
Съгласно нотариален акт № */**.**.****г.
по дело № ***/****г. на нотариус с рег. № 600 на НК „Робинзон Бийч Инвест“ ЕООД
продава на С. В. А. недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.49.2.57,
ап. D 4.11. Видно от нотариален акт № */**.0*.20**г. дело 2***/20**г. на
нотариус с рег. № 208 на НК С. В. А. и Н. И. А. даряват на сина си А.С.А.
недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.49.2.57,
ап. D 4.11.
Съгласно нотариален акт № ***/**.**.20**г.
по дело № 7**/20**г. на нотариус с рег. № 600 на НК „Робинзон Бийч Инвест“ ЕООД
продава на М.И.Х. и И.Ш.Х. недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.49.2.41.
Съгласно нотариален акт № **/**.**.20**г.
по дело № ****/20**г. на нотариус с рег. № 208 на НК „Робинзон Бийч Инвест“
ЕООД продава на Б.Б. недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
11538.13.49.2.48, ап. G 3.9.
Съгласно нотариален акт № ***/**.0*.20**г.
по дело № ***/20**г. на нотариус с рег. № 600 на НК „Робинзон Бийч Инвест“ ЕООД
продава на А. А. недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.49.2.66,
ап. G 4.13.
Върху имотите е вписана възбрана л.
225, л. 226, л. 227, л. 232.
За удовлетворяване на вземанията на
взискателя е извършен опис на посочените имоти и е обявена публична продан, проведена
в периода 13.11.2018г. до 13.12.2018г.
Съгласно протоколи за отваряне на
наддавателни предложения от проведената публична продан за купувач на продаваните общо 6 апартамента, между които и описаните по - горе имоти,
е обявен взискателя „Инвестбанк“ АД. На основание чл. 495 ГПК, съдебният
изпълнител е изготвил разпределение относно сумата, която следва да бъде
внесена от взискателя, обявен за купувач, като първоначално съставеното и
предявено на страните на 11.09.2019 г. е
било отменено с Решение № 574 по гр.д. №915/2019 г. по описа на БОС.
След връщане на делото на съдебния
изпълнител, същият е изготвил ново разпределение, като е съобразил указанията
на БОС, съдържащи се в посоченото по – горе решение. За предявяване на новото
разпределение, обективирано в Протокол от 20.01.2020 г., съдебният изпълнител е
определил датата 22.01.2020 г., за която дата е уведомил страните в
изпълнителното производство. В новото разпределение са отразени актуалните
задължения за местни данъци и такси за продадените имоти, съобразно постъпили
по делото справки от Община Несебър. Изпълнено е указанието на БОС за
извършване на отделно разпределение за всеки един имот, в което да бъде съобразени
дължимите конкретно за съответния имот местни данъци и такси, както и отделните
разноски за опис, за пропорционалната такса по т. 26 и т.н. Подробно са описани
всички разноски по изпълнението, които са дължими от ТБ Инвестбанк АД и е
разяснено по какъв начин е формирана
сумата от 21565,66 лева, която обявеният
за купувач взискател следва да внесе в двуседмичен срок от влизане в сила на
разпределението, след което ще бъдат налице условията за издаване на
постановления за възлагане на придобитите ор публичната продан имоти.
При така
установените факти и с оглед наведените в настоящата
жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, като се спазва реда за удовлетворяване на вземанията съобразно реда на привилегиите по чл.136 , а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
Съгласно чл.495 ,
когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя
протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на
съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок
от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената
сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл.495 ,
предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали
сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане
с вземането на взискателя. В случая,
доколкото обявеният за купувач взискател е ипотекарен кредитор и вземането му
се ползва с привилегия по чл. 136, т. 3 от ЗЗД, то с разпределението следва да
бъдат определени вземанията, които се ползват с привилегиите по чл. 136, т. 1
/разноските по изпълнението/ и по чл.
136 т. 2 от ЗЗД /вземанията за местни данъци и такси/.
В производството по чл.463 съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам - неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.
В случая, такива
оплаквания, които да са относими към предмета на оспорването, не се съдържат в
подадената жалба.
На първо място, жалбоподателите
считат изготвеното разпределение за незаконосъобразно, поради това, че
изпълнителното производство е следвало да бъде спряно на основание чл. 638, ал.
1 от Търговския закон, по силата на решението на БОС от 04.07.2018 г., с която
длъжника по делото- Робинзон Бийч Инвест ЕООД е обявено в несъстоятелност.
Съгласно
чл. 638, ал. 1 от ТЗ спирането на изпълнението е само досежно това имущество, което е собственост на длъжника, обявен в
несъстоятелност и попада в масата на несъстоятелността. В случая имотите, по отношение, на които
са предприети изпълнителните действия не са включени в масата на
несъстоятелността, тъй като същите са отчуждени от дружеството- длъжник в полза
на жалбоподателите преди образуването на изпълнителното дело, както и преди
откриване на производството по несъстоятелност. Когато трети лица са придобили имоти преди откриване на
производството по несъстоятелност и те са обременени с учредената в полза на
банката ипотека, няма пречка изпълнението по отношение на тях да бъде
продължено, в който смисъл е и трайната съдебна практика.
На
следващо място, жалбоподателите излагат доводи относно недействителност на
сключено между взискателя Инвестбанк АД и длъжника „Робинзон бийч Инвестмънт“
ЕООД споразумение, с което страните са
уговорили по какъв начин ще бъдат погасени дължимите суми, предмет на
изпълнителния лист, както и условията, при които банката ще заличи ипотеките
върху имотите, служещи като обезпечение на вземането й, сред които и тези,
придобити от жалбоподателите. Материалната си легитимация за предявяването на
това възражение за нищожност, жалпобоподателите обосновават с разпоредбата на
чл. 151 от ЗЗД, според която собственикът на ипотекиран имот разполага с всички
възражения, с които разполага и длъжникът, чийто дълг е обезпечен с ипотека
върху чужд имот.
Съдът
намира, че тези възражения не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство
по оспорване на разпределение в изпълнителния процес. При изготвяне на
разпределението, съдебният изпълнител, въз основа на съществуващите обективни
данни определя дали дадено вземане се ползва с
привилегия по чл. 136 от ГПК. Такива данни по делото, относно вземането
на взискателя Инвестбанк АД са установени, като правилно съдебният изпълнител е
зачел действието на вписаната върху продаваните имоти договорна ипотека,
учредена за обезпечаване на същото това вземане. Според чл. 179 от ЗЗД, вписването на ипотеката се заличава
при две алтернативно предвидени възможности: въз основа на нотариално заверено
писмено съгласието на кредитора или въз основа на влязло в сила
съдебно решение по предявен установителен иск,
че вземането, обезпечено с ипотеката не съществува или че не съществува ипотечното право. В случая от изложените в жалбата
твърдения се установява, че жалбоподателите са предявили искове за
установяване, че ипотечното право на банката върху притежаваните от тях имоти
не съществува, като именно в хода на тези искови производства следва да бъде
разрешение на поставените въпроси по действителността на сключеното между взискателя
и длъжника споразумение. Докато обаче липсва влязло в сила съдебно решение, с
което ипотечното право да бъде обявено за несъществуващо и въз основа на това
ипотеката да е заличена, съдебният изпълнител е длъжен да зачете нейното
действие, както и правото на предпочтително удовлетворение съгласно
привилегията по чл. 136, т. 3 ЗЗД.
Последното оплакване на
жалбоподателите според което, разпределението е незаконосъобразно, тъй като при
изготвянето му не е била зачетена привилегията, с която се ползват вземанията
на НАП, съдът също намира за несъстоятелно. Следва да се посочи, че длъжникът не разполага и не може да прави
възражения с жалбата си за нарушаване на правата на други страни в
изпълнителното производство. На осн. чл. 26, ал.2 от ГПК никой не може да
предявява чужди права пред съда, освен в предвидени в закона случаи, които не
са налице по настоящото дело. Ето защо, съдът намира, че не е обвързан да обсъжда това
възражение на жалбоподателите за защита на интересите на присъединения по делото взискател – НАП.
Без разглеждане следва
да бъде оставено и отправеното с жалбата искане за спиране на изпълнителното
дело на основание постановеното решение за обявяване в несъстоятелност на
дружеството – длъжник в производството „Робинзон бийч инвестмънт“ ЕООД.
Настоящото производство както вече бе посочено е с предмет изготвено от
съдебния изпълнител разпределение по реда на чл. 495 от ГПК, и доколкото съдът
действа като контролно – отменителна инстанция, при осъществяване на
правораздавателната си дейност, същия не може да излиза извън пределите на
спора. Освен това жалбоподателите искат спирането да бъде постановено на
основание чл. 638 от ТЗ, с оглед постановеното решението от съда по
несъстоятелността, в която връзка следва да се посочи, че спирането на това
основание настъпва по силата на закона, без да е необходимо съдебният
изпълнител да издава нарочен акт, но както вече бе посочено по – горе същото
засяга само изпълнението, насочено срещу имущество, което попада в масата на
несъстоятелността, което не се отнася за имотите, предмет на публичната продан.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че депозираната жалба, в частта, в
която със същата се оспорва разпределението от 20.01.2020г. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалба с вх.
№ 02285/27.01.2020 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ по изп.д. №
1784/2017г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от М.И.Х., гражданка на ******* ********* с
постоянен адрес: гр. ******, ****************** улица, дом **, корпус *, квартира
** и И.Ш.Х., гражданин на ***** ********* с постоянен адрес: гр. ******, ******************
улица, дом **, корпус *, квартира **; Б.Б., гражданка на ******, с постоянен
адрес:***, **-****; А.А. с постоянен адрес:*** 5, **-****, А.С. А., гражданин
на ******* *********, с адрес: гр. ******, ул. „************“, бл. *, ап. **,
всички представлявани от адв. Бесри
Карагьозов, с адрес за връчване /съдебен адрес/: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 42, ет. 1, ап. Десен, в
частта, в която се оспорва Протокол за извършено разпределение от
20.01.2020г. на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ по изп.д. № 1784/2017г.
ОСТАВЯ без разглеждане подадената
жалба с вх. № 02285/27.01.2020 г, в
частта, в която се иска отмяна на всички действия на ЧСИ след 04.07.2018 г., в това число насрочената
публична продажба от 13.11.2018 г. до 13.12.2018 г. , както и протокол от
14.12.2018 г. за отваряне на наддавателни предложения.
ОСТАВЯ без разглеждане искането за спиране на изп.д. № 1784/2017г. по описа по описа на ЧСИ
Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.