Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния Петкова, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 50 по
описа за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалбата на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, подадена чрез пълномощника
юрк. И.В., срещу решение № 234 от 08.11.2019 г. на Районен съд - Левски, постановено по гр.д. № 330/2019
г., в частта му, в която Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, е осъдена на основание
чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да заплати на Л.М.Н., от гр. Левски, ЕГН **********,
сумата от 1421,67 лв.
главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 213,785
часа за периода 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало
между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. С въззивната жалба се поддържа довод, че районният съд неправилно е приложил
субсидиарно НСОРЗ поради празнота в правната уредба, тъй като, според жалбоподателя, такава
празнота не е налице, а съществува специална нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца-въззиваем. Счита също така за неправилно
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд се явяват извънреден такъв, доколкото за да е налице
извънреден труд е необходимо служителят да е положил нощен труд извън
определените за МВР часове нощен труд. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на тези доводи, като жалбоподателят се позовава и на цитирана съдебна практика.
С жалбата се претендира отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба Л.М.Н. е депозирал писмена молба чрез своя
пълномощник адв. В.В. от АК-Плевен, в която е изразено становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли окръжния съд да потвърди същото.
Като взе предвид данните по
делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Искът се
основава на фактически твърдения, че при
отчитането на положения от ищеца нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч. не е бил съобразен нормативния регламент /чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/,
предвиждащ превръщането на този труд в дневен със съответен коефициент и
прибавянето му към общия брой отработени часове, което е довело до полагане на
извънреден труд през процесния период и
този труд не е бил заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск.
По делото е безспорно установено, че през процесния период ищецът Л.М.Н. е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжностите водач
на специален автомобил I степен, той
и пожарникар в РСПБЗН – Левски, а от 18.01.2018 г. – началник на дежурна смяна
в РСПБЗН - Левски.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява по безспорен начин, че в рамките на процесния период ищецът е полагал труд по утвърдени графици, при режим на труд –
дневни и нощни смени, при сумирано
изчисляване на работното време, както и че положеният от ищеца труд през нощта (от 22.
00 часа до 06. 00 часа) му е заплатен като нощен труд.
Спорни между страните са остават въпросите правилно
ли е отчитан положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на
работното време, допустима ли е
трансформация на положените от него часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер.
Въззивната инстанция счита, че
съществуващото между страните служебно
правоотношение се регламентира от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5
от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до
29. 07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с действащата понастоящем Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 във всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа
и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год., при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00
часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава
регламентация не се съдържа и в действащата понастоящем Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В
противен случай държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Отделно от това, следва се има
предвид, че Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение като
основание за ограничение. Обстоятелството,
че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите
права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и
при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява
съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, за периода от 14. 05. 2016 год. до 31. 03.
2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд
възлиза общо на 1708,785 часа, а разликата от приравнените часове нощен труд,
които не са заплатени на ищеца, е 213,785 часа, при което и съобразно
определената от вещото лице ставка, дължимото незаплатено от ответника
възнаграждение е в размер на 1421,67 лв.
При това положение предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 1421,67 лв., като на ищеца следва да се присъди и законната
лихва от депозирането на исковата молба в съда - 14.05. 2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
Предвид гореизложените съображения, решението
на Левченски районен съд се явява правилно в обжалваната му осъдителна част и
подлежи на потвърждаване.
Въззиваемият е претендирал разноски съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК, но по делото липсват доказателства, удостоверяващи заплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300 лв., с
оглед на което разноски в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234 от 08.11.2019
г. на Районен съд – Левски, постановено
по гр.д. № 330/2019 г., в обжалваната му
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: