РЕШЕНИЕ №
22.07.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Наталия Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4061 по описа на съда за
2018 година.
Производството
е образувано по подадена искова молба от И.Г.М., с която се иска осъждане на
ответника да върне на ищеца като недължимо платена сумата от 1746,48 лв., тъй като
според ищеца клаузата за неустойка, предвидена в договора за паричен заем, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави и с материалния закон. Изложени са
следните доводи за нищожност на клаузата на неустойката – практически
неизпълнимо условие за представяне в 3-дневен срок на едно от двете
обезпечения, като се има предвид многобройната документация, която е
необходима; прекомерност на неустойката; няма предвидени правила, по които да
се определи кои са тези вреди, които дружеството ще търпи от непредставянето на
обезпечението, съответно които ще се компенсират с неустойката. Сочи се, че
всички вреди, възникнали от неизпълнение на задължението от страните на
договора, би следвало да са покрити от годишния процент на разходите. По
същество, по този начин с тази клауза на неустойка се надвишава изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПотрК, ограничение на годишния процент на разходите. Също
така ищецът сочи, че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон –
чл. 71 от ЗЗД, който урежда възможност на кредитора да иска възможност
изпълнението на всички задължения по договора, ако длъжникът не представи
исканите от кредитора обезпечения.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено при
начална липса на основание.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява се, че
с договора ищецът се е задължил и съгласил да представи едно от двете
обезпечения, описани в него, и според ответника неясно остава по какъв начин
това изискване за представяне на обезпечения противоречи на добрите нрави и на
материалния закон, включително е голословно и твърдението, че това условие
практически е неизпълнимо. Ответникът смята, че има реална възможност за
изпълнение в този срок. Сочи още, че ищецът следва да докаже в какво точно се
изразява в конкретния случай противоречието с добрите нрави, да представи
доказателства за нарушаването на определен морален принцип, тъй като понятието
„добри нрави” е субективно и относително и според него подлежи на изследване и
на доказване от ищеца. Сочи доводи, че законът не поставя изискване при
уговарянето на неустойки да се посочва кои точно вреди ще бъдат компенсирани с
неустойката. Твърденията за прекомерност на неустойката според ответника
противоречат на принципа на свободно договаряне.
Първоначално
са били предявени няколко иска - за прогласяване на нищожност на целия договор
за заем и за връщане на платеното по него, а при условията на евентуалност - за
прогласяване на нищожност на клаузите за неустойката и за възнаградителната
лихва, както и за връщане на платеното по тях. С молба от 12 март 2019 г. пет
от шестте иска са оттеглени, а е останал за разглеждане само искът за връщане
на платената неустойка.
Ищецът е освободен от
държавна такса и разноски по делото и е бил представляван безплатно от адвокат,
който е поискал присъждане на възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
От
писмените доказателства и заключението на изслушаното вещо лице се установява
следното:
На
02.12.2015 г. между ищеца И.М. и дружеството ответник бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който ответникът като заемодател предоставил на
ищеца като заемател сумата 2000 лв., която да бъде върната на 12 месечни
погасителни вноски заедно с възнаградителна лихва. Всяка вноска възлизала на
145,54 лв., а общата сума за връщане - на 2339,64 лв.
Било
уговорено обаче (чл. 4 от договора),че заемателят се задължава в срок до 3 дни
от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения на задължението
си по него: банкова гаранция или две физически лица - поръчители, работещи по
трудово правоотношение с възнаграждение поне 1000 лв. и отговарящи на
определени изисквания за липса на задължения по кредити или добра кредитна
история. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка в размер
общо 1746,48 лв., дължими на равни части заедно с всяка погасителна вноска - по
340,51 лв. месечно допълнително към вноската.
Ищецът
не осигурил обезпечение. Неустойката била платена от него на заемодателя заедно
с останалата част от задължението.
При
така установените факти съдът намира от правна страна, че уговорката за
неустойка е нищожна като заобикаляща закона. Така формулирана, тя не е нищо
друго освен начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен
процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и
за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи
се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано
е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от този по
обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на
чл. 19 от ЗПК. Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и
„санкция“ за неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това
ограничение. Подобна неустойка фактически представлява увеличение на
възнаградителната лихва заради това,че кредитът е необезпечен, а не санкция за
неизпълнение. Ако тя, подобно на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в
годишния процент на разходите по кредита, той би надхвърлил значително
ограничението от пет пъти законната лихва. Заобикалянето на императивна норма
от закона е достатъчно основание за нищожността и не е нужно да се разглеждат и
другите доводи на ищеца. Искът за връщане на платеното въз основа на нищожната
уговорка следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати и
разноските по производството.
По
изложените съображения съдът
РЕШ И:
Осъжда
ответника "И. А. М." АД - гр. С., ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Г.М.,
ЕГН **********,*** лв., представляваща недължимо платена от него неустойка по
договор за паричен заем N 2440121/02.12.2015г., сключен между страните, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2018 г. до пълното
изплащане на задължението.
Осъжда
"И. А. М." АД да заплати на Д.Г.Б.,***, сумата 352,25 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗС.
Осъжда
"И. А. М." АД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд
сумата 169,86 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: