Решение по дело №131/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], [улица], подадена от Д. Р. Г. К.-К., срещу Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на О. у. „Д. П. Б.“ срещу Разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е п. за т., с. на ********. з., п. с. на Е. Х. С..

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се становище, че самото п. на з. като т. по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване се явява незаконосъобразна, тъй като и в обжалваното решение, и в предхождащото го разпореждане, не се сочи по коя точно от трите хипотези, визирани в чл. 55, ал. 2 от КСО, се п., че е налице т. з., като по този начин се ограничавало правото на защита на представляваното от д. у. Жалбоподателят счита, че след като не е налице една от най-важните предпоставки, при кумулативното наличие на които законодателят определя, че е налице т. з., а именно – „наличие на функционална зависимост между у. и и. на т. ф.“, то тогава не била налице и т. з.. Моли съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, като претендира сторените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от административния орган, в който са изложени съображения, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в съответствие с материалния закон, поради което моли съда да отхвърли жалбата против него като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят О. у. „Д. П. Б.“ [населено място] се представлява от д. Р. Г. К. – К. и адв. Д. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от ст. юриск. Р. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Г. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Д. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Х. Г. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Е. Х. С., р. по сключен трудов договор № РД-10-96/12.09.2017 г. /л. 61 от делото/ в О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], на д. „с. у., о. у. п. в п. е”. С. ж. в [населено място] на [улица][адрес] и п. до м. си в [населено място], поради което била включена под номер 6 в Списъка на п. п. с. за у. 2023/2024 г. по м. *** - *** – ***/л. 68/.

На ******** Е. Х. С. е била на р. си м. в ОУ „Д. П. Б.“ ***, ***, където и. 5 у. ч. п. з. от 8,00 ч. до 13,50 ч., 1 ч. за к. от 13:55 ч. до 14:35 ч. и 1 ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. от 14:40 до 15:25 ч. Около 14:45 ч. С. с. н. р. си м. без да уведоми ръководството и без да е п. ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. С л. си автомобил се е о. към [населено място], кьдето между с. *** и [населено място], в 15,00 ч. по данни от Констативен протокол за ПТП с п. л. от *********, съставен от полицейски служител на ОДМВР – Сливен /л. 26/, е п. а. к., в резултат на която е п. , съгласно Акт за с. № 022 от ********* /л. 45/.

На 15.11.2024 г. в ТП на НОИ - Сливен е подадена Декларация за т. з. (вх.№ 5101-19-55 от същата дата) от осигурителя ОУ „Д. П. Б.”, ***, ***, ЕИК *********, станала на ********* с Е. Х. С., на д. „с. у., о. у. п. в п. е.” /л. 41/. Към декларацията бил приложен протокол от разследването за т. з. № 1 от 14.11.2024 г. в ОУ „Д. П. Б.” *** /л. 42/, съставен от комисия, назначена със заповед на д. на у. № РД-08-150 от 12.11.2024 г. за разследване на т. з. /л. 43/, както и др. документи.

Въз основа на подадената декларация директорът на ТП на НОИ - Сливен издал заповед № 1015-19-186 от 22.11.2024 г., с която наредил да се извърши разследване на з. от комисия, включваща представител на ТП на НОИ - Сливен - старши инспектор по осигуряването, за Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен - главен инспектор, за представител на р. - д. на ОУ „Д. П. Б.“ *** и за представител на служителите в ГУТ - главен счетоводител на у. /л. 34/.

За резултатите от извършеното по документи разследване на з., комисията е съставила Протокол в типизирана форма с № 5103-19-21 от 11.12.2024 г., екземпляр от който е връчен на осигурителя на 17.12.2024 г. и на н. на п. л. на 13.12.2024 г. /л. 22 – 23/. С писмо № 1029-19-695 от 27.12.2024 г. за резултатите от извършеното разследване е уведомена Окръжна прокуратура – Сливен /л. 20/.

Въз основа на установеното длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ - Сливен издало разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г. за п. за т. з. по чл. 55, ал. 2 от КСО декларирана с вх. № 5101-19-55 от 15.11.2024 г., като при изписване на датата на издаването е допусната техническа грешка в изписване на годината след номера и датата на разпореждането - вместо 2024 г. е изписано 2023 г..

ОУ „Д. П. Б.” ***, чрез д., обжалвало разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Сливен с жалба вх.№ 5104-19-55#2/13.01.2025 г., който я отхвърлил като неоснователна с оспореното Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г.. Решението било връчено на д. на ОУ „Д. П. Б.” чрез известие за доставяне по пощата на 13.02.2025 г., която го обжалвала от нейно име пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх.№ 5104-19-55#5/25.02.2025 г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на О. у. „Д. П. Б.“ срещу Разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е п. за т., с. на ******* з., п. с. на Е. Х. С..

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх.№ 5104-19-55#2/13.01.2025 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 1, т. 2, бук. „г“ от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директор на ТП на НОИ - Сливен. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ - Сливен съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на осигурителя ОУ „Д. П. Б.“ ***.

Съдът намира, че решаващият орган при правилно установена фактическа обстановка е приложил правилно материалния закон по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на ******** Е. Х. С. е била на р. си м. в ОУ „Д. П. Б.“ ***, ***, където по г. и. 5 у. ч. п. з., 1 ч. за к., 1 ч. за к. на р. и у. и в. на у. д. и следвало да п. р. в 15:30 ч.. С. обаче н. с. р. около 14:45 ч. и о. с л. си автомобил за [населено място], като в 15,00 ч. п. ПТП между с. *** и [населено място], в резултат на което п.

Между страните не е спорно, че С. ж. в [населено място] и п. от д. си до р. си м. с автомобил, поради което била включена под номер 6 в Списъка на п. п. с. за у. 2023/2024 г. по м. *** - *** – ***.

Обект на спора е дали п. от С. з. следва да се квалифицира като т. по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, както е приел решаващият административен орган. Жалбоподателят и процесуалният му представител твърдят, че в случая не е налице т. з., поради липсата на един от елементите на фактическия състав за приемане на з. като т., а именно – функционална зависимост между у. и и. на т. ф., тъй като С. е н. с. р. си м., като е т. от р. по-рано от необходимото и така се е отклонила от и. на т. си ф.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице.

С нормата от разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО е приравнява на трудова и всяка злополука, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 от КСО израз "обичаен път при отиване и връщане от работа", но съдебната практика го е определила като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно достигане до работното място.

Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в него не е посочена конкретна точка от чл. 55, ал. 2 от КСО, което е ограничило правото му на защита. Видно от мотивите на решението в него подробно е описана възприетата фактическата обстановка, като изрично е посочено, че з. е н. по време на обичайния път при в. от р. м. до о. м. на ж., поради което не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като непосочването на т. 1 от чл. 55, ал. 2 от КСО по никакъв начин не му е попречило да разбере основанието, поради което процесната з. е приета за т. Административният орган е приел и посочил в мотивите на оспореното решение, че: „Въз основа на събраните доказателства и установените чрез тях факти е установено, че са налице всички посочени чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО предпоставки за квалифициране на з., като т.: налице е в. у., п. с. на п., и причинна връзка между тях, п. л. е осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО, у. е станало по обичайния път на п. л. при в. й от р. й м. до о. й м. на ж. В закона няма изискване з. да е станала преди или след р. в. и в какъв срок от началото или в края му, както и изискване з. да е станала по о. н. на п., тъй като самото о. и в. до р. м. съобразно обичайното необходимо време за п. и по о. м. се обхваща от общата формулировка „у. по повод на р.“.

Съдът намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, и на неговия процесуален представител, че з. със С., не е т., поради липсата на един от елементите на фактическия състав за приемането й като такава, а именно – функционална зависимост между у. и и. на т. ф., тъй като С. е н. с. р. си м., като е т. от р. по-рано от необходимото и така се е отклонила от и. на т. си ф.

Обстоятелството, че в конкретния случай С. е т. по-рано от необходимото от р. си м. за да се п. в д. си в [населено място] е правноирелевантно по отношение преценката дали п. от нея з. е т. Релевантно и от значение за приемането й като такава е обстоятелството, че п. се е п. от р. м. до о. м. на ж. след и. на т. си з. във връзка със з. от нея д., което обуславя функционална зависимост между н. ПТП довело до л. к. и и. на т. й ф.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], [улица], подадена от Д. Р. Г. К.-К., срещу Решение № 5104-19-55#3/11.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на О. у. „Д. П. Б.“ срещу Разпореждане № 5104-19-55 от 23.12.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е п. за т., с. на ******** з., п. с. на Е. Х. С..

ОСЪЖДА О. у. „Д. П. Б.“, ЕИК *********, [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ – Сливен сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.