№ 22541
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110122549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „А...“ ЕООД срещу М. А. А., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 877065 от 15.05.2017 г. сключен с К..., сумата 13,90 лева (тринадесет лева и 90 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.08.2017 г., сумата 76,67
лева (седемдесет и шест лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
20.06.2017 г. до 23.02.2021 г., 58,56 лева (петдесет и осем лева и 56 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за период от
23.02.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,99 лева (двадесет лева и 99 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г, които вземания са платени от „А...“ ЕООД, в качеството на
поръчител, и прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело №
43190/2022 г. на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че между „К...“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД) в
качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № 877065 от 15.05.2017 г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). При сключването на
процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по
1
закон. Посочва, че по силата на сключения договор ответникът е получил сумата от 200 лв.,
срещу което се е съгласил да я върне на 3 броя вноски по 71,30 лв. в срок до 20.08.2017 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора. Твърди, че
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 г. „К...“ ЕАД като
цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „А...“ ЕООД. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. В случай, че се приеме, че
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, ищецът моли същият да се счита за
уведомен с исковата молба. В исковата молба са изложени твърдения, че задълженията по
договора за кредит са били изпълнени от „А...“ ЕООД, с оглед сключени договор за
предоставяне на поръчителство с ответника от 15.05.2017 г. и договор за поръчителство,
сключен с „К...“ ЕАД, като вземането на „А...“ ЕООД е било прехвърлено на ищеца с
договора за цесия от 02.03.2021 г. Въз основа на изложеното предявява настоящите
установителни искове. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода
на заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация
на ищеца. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.
22 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането
му, съответно не би могъл да бъде предмет на договора за цесия. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приет Договор за потребителски кредит № 877065 от 15.05.2017 г. и
Приложение № 1 към него, по силата на който „К...“ АД, в качеството на кредитодател, се е
задължило да предостави на М. А. А., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на
200 лв., срещу поемане на насрещно задължение за връщане на сумата в срок до 20.08.2017
г. съгласно погасителен план (с падеж на първата погасителна вноска на 20.06.2017 г. и
падеж на последната погасителна вноска на 20.08.2017 г.). Уговорено е сумата да се изплаща
посредством 3 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 71,30 лв., включваща
главница и лихва, при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,24 %, при годишен
процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер на всички плащания възлиза на
сумата от 213,90 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договора като условие за пораждане на
действието му и усвояване на сумата е предвидено предоставянето на поръчителство от
одобрено от „К...“ АД юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за
отпускане на кредита или банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението.
Уговорено е, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя при предоставяне
на обезпечение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, както и че в случай, че в
посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще
2
се счита, че заявлението не е одобрено от „К...“ АД, съответно договорът няма да породи
действие между страните. Договорът носи подписи за „К...“.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети още Общи условия за
предоставяне на кредити на „К...“ АД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, които са подписани без яснота от кого, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който
също са посочени параметрите на договора за потребителски кредит и са положени два
подписа срещу „Заемодател“.
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000126721481/15.05.2017 г.,
удостоверяваща нареден от страна на „К...“ ЕАД в полза на ответника М. А. А. паричен
превод в размер на 200 лв., както и справка – извлечение от системата на „А...“ ЕООД от
23.10.2024 г. за клиент М. А. А. по Договор № 877065 от 15.05.2017, в която в хронологични
записи за сметка 499001 Разчет гаранция – кредити А... е означено: вземания от клиенти по
претенции в размер на 290,57 лв. и прехвърляне на суми по искане от поръчител А..., на
18.03.2021 г., а в хронологични записи за сметка 531006 Вземания от клиенти по претенции
К... – вземания по съдебни спорове, е означено: вземания от клиенти по претенции в размер
на 290,57 лв. и непогасена сума по договор за кредит, като е посочено, че сумите са
прихванати по насрещни разчети между „А...“ ЕООД и „К...“ ЕАД.
Приет е Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2017 г., ведно с
Приложение № 1 към него, между „А...“ ЕООД, в качеството на поръчител, и М. А. А., в
качеството на потребител, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „К...“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с
потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит с отпусната сума от 200 лв. и краен срок на погасяване –20.08.2017 г.,
срещу което потребителят се е задължил да заплати месечно възнаграждение в размер от по
19,52 лв., или общо за периода на действие на договора за кредит (3 месеца) - сумата от 58,56
л..
Съгласно чл. 4, ал. 1, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К...“
ЕАД да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит, след уведомяване на потребителя за постъпилото искане за плащане и предоставяне
на информация за общия размер на задълженията (чл. 4, ал. 2). Страните са постигнали и
съгласие, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за
извършеното плащане в срок от два работни дни, считано от плащането, както и да му
предостави информация за общия размер на извършеното плащане и за това кои задължения
са погасени с него (чл. 6, ал. 3). Договорът за предоставяне на поръчителство не носи подпис
за страните по него.
Приет е и Договор за поръчителство от 15.05.2017 г. между „К...“ АД и „А...“ ЕООД,
по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за
изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната
сума от 200 лв. и краен срок на погасяване 20.08.2017 г.
По делото не е представено уведомление от „А...“ ЕООД до ответника, изпратено по
3
електронна поща на 30.03.2021 г., с което същият е уведомен за цесията, въпреки дадените
указания с доклада по делото.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.,
сключен между „К...“ ЕАД, наречен в договора „Цедент 1“, „А...“ ЕООД, наречен в договора
„Цедент 2“ и „А...“ ЕООД, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и
физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По
силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя „А...“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор
(„Цедент 1“) по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени
между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица –
кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на
поръчителство по потребителски кредити на „К...“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви.
Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1
към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че
Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване
на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен
договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на
поръчителя „А...“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент
1“ като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на
„Цедент 2“. Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията,
предмет на договора, настъпва с подписването му. Предвидено е, че „Цедент 1“ и „Цедент 2“
ще уведомят за прехвърлянето на задълженията длъжниците, включени в Приложение № 1,
съгласно разпоредбата на чл. 99, пр. 3 ЗЗД с писмени уведомления, чрез пълномощник,
както и че на датата на подписване на договора за цесия, „Цедент 1“ и „Цедент 2“
предоставят на цесионера пълномощно, упълномощаващо го да изпраща писмените
уведомления до длъжниците (Приложение № 3), а цесионерът се задължава да изпрати
писмени уведомления до длъжниците, посочени в Приложение № 1. Отразено е, че
неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните
и прехвърлени вземания, Приложение № 2 – приемо-предавателен протокол, Приложение №
3 – пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените
вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между
„Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и анексите към него. По делото е прието
Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „К...“ ЕАД, „А...“ ЕООД и
„А...“ ЕООД на 02.03.2021 г., в който под № 3071 е посочен процесният Договор за
потребителски кредит.
4
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл.
6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен между „К...“ АД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател валиден Договор за потребителски кредит № 877065 от 15.05.2017 г. по
електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), по силата на който на ответника е предоставена сумата от 200 лв. и за ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената му сума съобразно уговореното с
договора; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; че кредиторът е
бил надлежно удовлетворен от дружество, с което длъжникът се е намирал във валидно
договорно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство; че поръчителят е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор, след което вземанията валидно са
прехвърлени с договор за цесия на ищеца; че длъжникът е уведомен за прехвърлянето на
вземането.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит (чл. 9), съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин;
в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието „траен
носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява
лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация). ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а
според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
5
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР, като според чл. 6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно
или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация
от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо
присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1.
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3. получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът
за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги), като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2
и 2 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът му придава - чл. 180 ГПК и чл. 18,
ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
6
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (виж решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК).
В представените по делото Общи условия на „К...“ АД, приложими към договорите за
потребителски кредит, е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата за
комуникация от разстояние (уеб сайт и телефон), като договорът за потребителски кредит се
сключва при спазване на изискванията на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и
платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за потребителски кредит
става по инициатива на клиента (кредитополучателя), като за да получи кредит той попълва
заявка за кандидатстване (искане за потребителски кредит), намиращ се на уебсайта на
дружеството, а когато кандидатстването става по телефона – съответните данни се
съобщават на служител, който попълва в онлайн форма на заявлението. След като в
заявлението са попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на
кредита, „К...“ АД изпраща на кредитополучателя по email стандартен европейски
формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит.
Съответният служител му предоставя задължителната по закон информация.
Преддоговорната информация се предоставя в ясен и четим вид - в случаите на
кандидатстване за кредит на сайта, актуалните общи условия и договорът за кредит се
предоставят на кредитополучателя чрез платформа на сайта. Ако кредитополучателят е
съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и общите условия, заявлението се подава
съгласно раздел III, чл. 9 от ОУ, както следва: а.) ако кредитополучателят кандидатства за
кредит на сайта – с въвеждане на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения
от мен email, проверил съм въведените данни и приемам ОУ на договора“, на указаното за
това място на сайта от кредитополучателя или служител на Партньора; б.) ако
кредитополучателят кандидатства за кредит по телефон – с потвърждаване от
кредитополучателя на предоставените му по телефона условия на договора за кредит, пред
служител на „К...“ АД по телефон. С потвърждението по реда на раздел III, чл. 9, б. „а“ или
б. „б“, заявлението се счита подадено, а общите условия и договора, приети и подписани от
кредитополучателя. Следователно с изпращането на потвърждение по реда на раздел III, чл.
9 от ОУ до дружеството-кредитор, следва да се приеме, че клиентът кредитополучател
изявява своята воля за сключването на договора и приема Общите условия.
С оглед изложеното приема, че по делото не е установено при пълно и главно
доказване възникването на облигационно правоотношение между ответника и „К...“ АД по
валиден договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. В договора за
потребителски кредит са положени два подписа срещу „К...:“, без означение, че другият
подпис е на заемателя, по същия начин е подписан и СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити, като графа за подпис на М. А. А., с който той да декларира, че е
получил от „К...“ АД екземпляр от Стандартния европейски формуляр, е останала празна.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет и изпращането на писма по
имейл представляват средства за комуникация от разстояние по смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
7
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. В случая обаче, ищецът не доказа по несъмнен начин, че
е предоставил на кредитополучателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е
получил неговото потвърждение/съгласие за сключване на договора за кредит (в какъвто
смисъл са и изложени твърдения в отговора на исковата молба). За доказване на
възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени документи,
които обаче не може да се установи по несъмнен начин, че носят подписа на ответника,
освен това договорът за предоставяне на поръчителство не е подписан от ответника, т. е. не
могат да послужат като доказателство за авторството на изявлението. Не се ангажират
каквито и да е изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е направил искане за
отпускане на потребителски кредит, че е запознат с условията по договора и с Общите
условия, както и че ги приема, не са представени и доказателства за потвърждение на
договора и Общите условия, а доказателствената тежест за това е на ищеца по делото.
Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е сключен
договор за заем от разстояние под формата на електронен документ.
Отделно от изложеното и дори да се приеме, че е била спазена формата за сключване
на договора за потребителски кредит и че кредиторът е изпълнил основното си задължение
по същия, ищецът не е установил твърденията си, че „А...“ ЕООД е удовлетворило
кредитора по договора за кредит, като е погасило задълженията на длъжника по същия. В
тази насока е представена единствено разпечатка от счетоводна система, изготвена на
23.10.2024 г., от която се установява, че за счетоводни цели „А...“ ЕООД е вписало наличието
на задължение към М. А. А.. Счетоводната справка е изготвена от служител на „А...“ ЕООД
за целите на настоящото производство. По делото не е доказано „А...“ ЕООД да е
удовлетворило вземанията на кредитора по договора за кредит и да е настъпила суброгация
в правата на удовлетворения кредитор, поради което и не е доказано в патримониума на кое
от двете дружества („К...“ ЕАД или „А...“ ЕООД) са възникнали вземания към ответника, с
които те да са се разпоредили надлежно с процесния договор за цесия и да са ги прехвърлили
на ищеца.
От друга страна, дори да се приеме, че доколкото цедент по цесията е и кредиторът
„К...“ ЕАД, то вземанията по договора за потребителски кредит са били надлежно
прехвърлени в полза на ищеца, то цесията не е била надлежно съобщена на длъжника по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, включително с връчване на препис от исковата молба с
приложенията, т.е. в случая искът е неоснователен и поради съображението, че цесията не е
редовно съобщена на длъжника, поради което и на това основание ищецът не доказва
активната си материална легитимация. Това е така, тъй като по делото не е представено
уведомление, изходящо от цесионера „А...“ ЕООД, като пълномощник на „К...“ ЕАД, нито е
представено пълномощно в тази връзка, а освен това твърденията на ищеца са за вземания,
цедирани на ищеца на основание договор за поръчителство По делото не е приложено нито
уведомление от предишния кредитор за извършената цесия, нито пълномощно, с което
цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията в изпълнение на закона и § 5, ал. 4 от Договора за цесия. Няма специална
8
предвидена в закона форма за уведомяването, като то може да бъде извършено и с исковата
молба, включително когато тя е предявена от цесионера. За да произвежда действие това
уведомяване обаче е необходимо цесионерът да е бил упълномощен да съобщи цесията на
длъжниците, както е предвидено и в процесния договор за прехвърляне на вземания. За съда
не ебило налице задължение да дава указания в тази насока, тъй като задължение възниква
за съда, само когато страната изобщо не представя доказателства, но не и когато е
представила такива, но от тях не се установява твърденият факт. Следователно исковете са
недоказани и подлежат на отхвърляне и на това основание.
По доводите за недействителност на договора за паричен заем и съобразно вмененото
от закона правомощие на съда да проверява валидността на договора и противоречието на
същия с императивни правни норми и добрите нрави, съдът намира следното:
По отношение действителността на процесния договор, приложение намират
разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на потребителите. В
чл. 22 от Закон за потребителския кредит ЗПК) са изброени хипотезите, в които договорът
за потребителски кредит е нищожен, а именно при неспазване на изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Процесният договор е сключен
в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер
на кредита и условията за усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като
настоящият състав намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на
погасителен план, съответно – че договорът съответства на условията за действителност,
регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Нито в договора за
кредит, нито в общите условия обаче има уговорени условия за промяна на лихвения
процент в насока намаляване, като такива има единствено такива за увеличаване – чл. VIII,
т. 2.3 от Общите условия, което прави клаузата неравноправна. Отделно от това липсва и
методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Освен това е
налице нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поставяща забрана
годишният процент на разходите да е по-висок от петкратния размер на законната лихва в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България (основен лихвен процент – 0,1 % плюс 10 пункта), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. За да стигне до това
заключение, настоящата инстанция взе предвид установеното от служебно извършената
справка в Търговски регистър по партида на кредитора и поръчителя, от която се
установява, че същите са свързани дружества по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, предвид
обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „А...“ ЕООД е
кредитодателят „К...“ ЕАД. Това обстоятелство навежда на извода, че възнаграждението за
поръчителство е уговорено с цел обогатяване в крайна сметка на кредитодателя.
Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите. При сумиране на уговореното месечно
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство за срока на договора за
кредит се получава общ размер на възнаграждението, който пресметнат съвкупно с
останалите разходи по кредита надвишава максимално допустимия по закона предел на
9
годишния процент на разходите. По аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите, уговорени в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК са нищожни. Наред с горните съображения, като взе
предвид, че отпускането на кредита е поставено в зависимост от предоставянето на
обезпечение, трите договора са сключени на една и съща дата и фактът, че поръчителят и
кредитодателят са свързани лица, съдът намира, че изследването на действителността на
сключените договори предполага съобразяване на връзката между тях. Възнаграждението за
поръчителството представлява още един разход по кредита, който обаче не е включен в
упоменатите такива в договора, което води до противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а и т. 10
ЗПК, процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 20 ЗПК.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от
сключването на договор за поръчителство от страна на кредотополучателят, с който е било
уговорено последният да заплати възнаграждение, а поръчителят се е задължил спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит. Процесният
договор за поръчителство е лично обезпечение – съгласието на кредитора да бъде обезпечен
е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и
безвъзмезден – т. е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче
договорът да има двустранен и възмезден характер – както е в частност, тъй като
кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя /или на
кредитора/. Следователно договорът за поръчителство, който е сключен от на основание
нищожен договор за потребителски кредит, също се явява нищожен – чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. За разлика обаче от хипотезите, при които кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност по кредита, макар договорът да е признат за нищожен, в случая
поръчителят не се легитимира като носител на права, тъй като нищожният договор за
поръчителство не произвежда действие, като на основание чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Поради това поръчителят не е платил
на валидно правно основание, в негова полза не е възникнало правото по чл. 143 ЗЗД, не е
имал и правен интерес да изпълни чуждото задължение. Предвид извода за нищожност на
договора за кредит и сключения въз основа на него договор за поръчителство, то с
представения договор за цесия ищецът не установява да е активно материално легитимиран
да получи претендираните вземания. Предвид изложеното исковете подлежат на отхвърляне
като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответникът. Последният не е
сторил разноски, доколкото е представляван от особен представител, назначен от съда по
реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от „А...“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б..., срещу М. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл.88, вх.В, ет.3, ап.11, искове с правна
квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата 200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 877065
от 15.05.2017 г. сключен с К..., сумата 13,90 лева (тринадесет лева и 90 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.08.2017 г., сумата 76,67
лева (седемдесет и шест лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
20.06.2017 г. до 23.02.2021 г., 58,56 лева (петдесет и осем лева и 56 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за период от
23.02.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,99 лева (двадесет лева и 99 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г, които вземания са платени от „А...“ ЕООД, в качеството на
поръчител, и прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело №
43190/2022 г. на СРС, 141 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11