Решение по КНАХД №275/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място], представляван от началника му Р. Б., чрез пълномощника му гл. юк. Б. Л. срещу Решение № 104/29.04.2025 г., постановено по АНД № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено НП № 25-1139-000214/29.01.2025 г., издадено от Н. С. „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място]. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява. Съдът е констатирал, че с вх. № 3123/16.09.2025 г. по делото е постъпила молба от гл. юк. Б. Л. – пълномощник на касатора, с която уведомява съда, че е невъзможно да се яви в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото, като заявява, че поддържа касационната жалба и възразява срещу евентуално присъждане на разноски по делото, а при присъждане на такива, същите да са минимален размер.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, явява се лично. Оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния съд е постановил правилно и обосновано решение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 25-1139-000214/29.01.2025 г., издадено от Н. С. „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място], с което В. Л. Д. от с. В, махала „Д.“ № 1 е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 13.12.2024 г. около 11:50 часа, по ВП II-62, км 4+300, в посока от [населено място] към [населено място] Л. Д. от [населено място], махала „Д.“ № 1 управлява собственото си МПС О „А“ с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация към дата 19.11.2024 г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Снети са обяснения от нарушителя, в които е обяснил, че не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация и че няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След направена справка е установено, че Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място] е изпратил уведомително писмо с рег. № 113900-7812-21/24 г. до собственика на автомобила В. Л. Д. от [населено място], махала „Д.“ № 1, за прекратената регистрация, като писмото е върнато от „Български пощи“ с отметка, че е отказано. НП е издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление по пр. № 12/2025 на РП-Кюстендил за отказ за образуване на досъдебно производство по прекратено АНП на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН по АУАН Серия GA №3341684/13.12.2024 г.

За констатираното нарушение на В. Л. Д. от [населено място], махала „Д.“ № 1 е съставен АУАН Серия GA №3341684/13.12.2024 г., като същия бил предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя. С резолюция от 18.12.2024 г. АНП е прекратено на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН.

С Постановление от 14.01.2025 г. на РП - Кюстендил е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена пр. вх. № 12/2025 по описа на РП – Кюстендил.

На 29.01.2025 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание.

Въззивният съд е отменил НП, приемайки че констатираното нарушение се явява недоказано, като АНО не ангажира доказателства за надлежното уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Счита, че не са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна посоченото нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а именно, че е действал в условията на пряк умисъл към момента на извършване на нарушението.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон крайния резултат за правилен.

Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд за недоказаност на констатираното нарушение. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а тази разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В. Д. е управлявал МПС без същото да е с валидна и действаща регистрация. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. В конкретния случай се касае за извършена проверка, при която е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и правилно АНО е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.175 ал.3 пр. 1 от с.з.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. /В т. см. е ТП № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по ТД № 3/2022 г./

Настоящият касационен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, включително и направените въз основа на нея правни изводи. Районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора, съдържащи се в касационната жалба.

Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

С оглед изхода на делото разноски не се дължат.

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/29.04.2025 г., постановено по АНД № 159/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.