№ 18
гр. Козлодуй, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Административно
наказателно дело № 20241440200378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на К. П. С., ЕГН ********** срещу
НП № 23-0288-000723/04.01.2024г на РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, с което
за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл. 638, ал.4, вр. чл. 638,
ал.1,т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба от
2000 лв.
В жалбата въззивникът на първо място твърди, че обжалваното
наказателно постановление не е връчено по законовия ред. Релевират се
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление, твърди се
че същото е издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, с искане за отмяната му на това основание. С оглед
изложеното моли съдът да отмени наказателното постановление.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответната страна – РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца редовно призована,
не се явява и не се представлява.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните съдът
намира че следва да се произнесе на първо място по допустимостта на
жалбата.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП не е връчено лично на
нарушителя, като последната е научила за него от публичен изпълнител без да
1
се запознава със съдържанието му. По делото от АНО е представено НП №
23-0288-000723/04.01.2024г на РУ Козлодуй, с поставен на мястото на подпис
на нарушител щемпел „връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“ и посочена дата
07.06.2024г. В административно наказателната преписка е приложено писмо
на РУ Козлодуй от 11.01.2024г до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Плевен, с молба за връчване на нарушител на процесното наказателно
постановление. В преписката е приложена докладна записка/стр.15/ без номер
и дата, изготвена от мл.ПИ при Първо РУ Плевен, видно от която
наказателното постановление не е връчено лично на лицето. Сочи се, че С. е
търсена по мобилен телефон, като в разговора същата е поела ангажимент да
се яви и получи процесното НП. Сочи се че до момента на изготвяне на
докладната записка С. не е проявила заинтересованост за получаване или
плащане на НП. В тази връзка отново с писмо от 07.06.2024г невръченото НП
ведно с горната докладна записка е върнато обратно на РУ Козлодуй.
Предписанията за връчване на наказателно постановление на лице,
извършило административно нарушение, се съдържат в чл. 58, ал.1 от ЗАНН и
предвиждат това да стане срещу подпис като условие за последващото му
влизане в законна сила, при наличие на хипотезите по чл. 64 ЗАНН. Доколкото
в чл. 58, ал.1 от ЗАНН не са регламентирани от законодателя конкретни
правила за връчването на НП, то се извършва по реда на чл. 180 НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН регламентира изключение от
общото правило - „неприсъствено” връчване на наказателното постановление,
при изрично уредените предпоставки /нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новото му местоживеене да е неизвестно/, като при
очертаните обстоятелства върху него се отбелязва дата, от която то се счита за
връчено. Когато актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2
ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на
закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият
е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени ще е
налице годен юридически факт, който да породи правните последици на
влязло в сила наказателно постановление. Действията се извършват само и
единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже
надлежно извършването им – чл. 170, ал. 1 АПК.
Съдът намира, че по делото няма представени доказателства,
установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него
адрес, а новият е неизвестен. По отношение на твърденията за проведен
телефонен разговор на мл.ПИ Мишев с нарушителя също не са представени
доказателства за провеждането му. Липсата на доказателства за изпълнение на
изискванията на закона правят факта на връчване на обжалваното
наказателно постановление недоказан.
С оглед гореизложеното съдът намира, че липсва връчване на
нарушителя, изискуемо от чл. 58, ал.1 ЗАНН поради което, срокът за
обжалване на наказателното постановление не е бил започнал да тече и
съответно същото не е било влязло в сила, поради което съдът намира жалбата
за допустима.
След като прецени събраните по делото доказателства и наведените
2
доводи, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 08.12.2023г в 13.31ч полицейски екип на РУ Козлодуй в състав В. В.
и Н. И. в гр. Козлодуй на ул. „Княз Дондуков“ в посока изхода на гр. Козлодуй
спрели за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ управляван от
жалбоподателката. При извършената проверка чрез служебния таблет и
справка през ОДЧ при РУ Козлодуй полицейските служители установили, че
автомобила е без действащ договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, но не е имало данни за служебно
прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Св. В. е съставил
АУАН № 1023859/08.12.2023г за констатирано от тях нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Със съставянето на АУАН е иззето и свидетелството за управление
на МПС на С., без това действие да е отразено в същия. АУАН е подписан от
К. С. за нарушител, без да са посочени възражения.
Същият ден св. В. установява, че е допуснал грешка при съставянето на
АУАН и изготвя докладна записка до Началника на РУ Козлодуй в която
докладва, че е съставил АУАН с техническа грешка, като грешката се изразява
в неправилно посочена нарушена норма – чл. 638, ал. 3 КЗ, вместо чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ. С докладната се сочи, че е издаден нов АУАН № 1023861, в което
грешката е коригирана.
Новият АУАН е съставен против жалбоподателката, за нарушение по чл.
483, ал.1, т.1 в качеството й на едноличен търговец или юридическо лице
притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е
спряно от движение.
С административно наказателната преписка от РУ Козлодуй в съда са
представени два броя АУАН серия GA № 1023861/08.12.2023г. В първия /стр.
10/ за нарушител е посочено, „отказва“ с дата 15.12.2023г. За свидетел на
отказа е записан св. С. Д.. Няма данни за иззети доказателства с АУАН. Втория
АУАН /стр. 19/ в графата за нарушител има положен подпис с дата 08.12.2023г.
Посочено е, че с АУАН е иззето като доказателство СУМПС № ********* и
СРМПС № *********. Посочено е че нарушението е повторно.
В представените два броя АУАН серия GA № 1023861/08.12.2023г
допълнително е посочено, че нарушението е установено с АТСС.
Последвало е издаването на обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл. 638, ал.4, вр. чл.
638, ал.1,т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание
глоба от 2000 лв.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът извежда от
представените по делото писмени доказателства и преките показания на
свидетелите очевидци - полицейските служители на РУ-Козлодуй В. В. и Н.
И., които в показанията си установяват, че нарушението е установено „на
място“, след съответните проверки в информационните системи. Разпитаните
свидетели заявяват за допусната грешка при съставянето на АУАН, което
довело до неговото анулиране и издаване на нов АУАН. По отношение на
издадени два броя АУАН под един и същи номер свидетелите не дават
конкретни показания на зададените въпроси. Св В., сочи, че в предявеният му
3
АУАН на лист 10, положеният подпис за актосъставител е негов. Св. Д.
свидетелства, че е свидетел на оказа С. да подпише новият АУАН, който и бил
предявен на 15.12.2023г. в сградата на РУ Козлодуй.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №369з-1149/28.07.2016 г. на
Директора на ОДМВР Враца.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление страда от
редица пороци водещи до неговата отмяна.
Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ "Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
Законодателят с тази разпоредба, приета от административно-
наказващият орган в обжалваното НП за нарушение е въвел задължение за
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Неизпълнението на това задължение от субекта на
административната отговорност ще съставлява административно нарушение
за собственика на моторното превозно средство, какъвто в настоящия случай
видно от свидетелските показания се установява, че е юридическото лице „К.
2011“ ЕООД, а не наказаното физическо лице К. С..
За лице различно от притежателя на моторното превозно средство
нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ не въвежда задължение за сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За
такова лице, различно от притежателя е дадена единствено правна
възможност да сключи такава застраховка, но не се въвежда задължение за
сключването . При това положение няма как водачът К. С. да се явява субект
на административна отговорност за административно нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ при положение, че не е собственик на процесното МПС,
независимо дали притежава дялове от капитала на дружеството-собственик.
Неправилното ангажиране в случая на административната отговорност за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ с обжалваното НП /при неправилно
приложение на материалния закон/ спрямо наказания е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
Освен това, друго самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
постановление е неправилното приложение на санкционната разпоредба
съобразно субекта на административна отговорност. Административно-
наказващият орган е наказал с административно наказание глоба в размер на
2000 лв. физическото лице за извършено административно нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се е основал на санкционната разпоредба на чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ. Според нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ "На лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
4
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: т. 2.
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен
търговец. ". Жалбоподателят К. С. не е нито юридическо лице, нито е действал
в качеството си на едноличен търговец, за да бъде наказан на това основание -
по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
По делото са приобщени два броя АУАН под един същ номер - серия GA
№ 1023861/08.12.2023г, като не се установи кой от двата е връчен на
жалбоподателката и връчван ли е изобщо. Посочената повторност на
нарушението в АУАН на стр. 19 от делото също не се доказа, а такава не се и
сочи в обжалваното НП. Съдът намира, че с издаването на две отделни АУАН,
с различна фактическа обстановка очевидно се внася противоречие относно
правните изводи на наказващата администрация, което също се явява
основание за отмяна на НП.
За пълнота следва да се отбележи и следващото нарушение на
материалния закон, а именно че в издадените нови АУАН и в обжалваното НП
се твърди, че нарушението е установено с АТСС, с оглед на което С. е
санкционирана по чл. 638, ал. 4 от КЗ. Текстът предвижда, установяването на
нарушението да е с АТС или система, като по делото са събрани категорични
доказателства за противното.
При гореизложените съображения, съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл.63 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-0288-
000723/04.01.2024г на РУ Козлодуй, ОД на МВР Враца, с което на К. П. С. за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл. 638, ал.4, вр. чл. 638,
ал.1,т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5