Решение по дело №2764/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260087
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100502764
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№І- 12                        16.02.2021 година,   гр.Бургас

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на  двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева

                  ЧЛЕНОВЕ:     1.Таня Русева-Маркова

                                          2.Пламена Върбанова

 

при секретаря Ани Цветанова,

прокурора Гергана Илиева ,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 2764 по описа  за 2020 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Д.Х.К.,   ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***  чрез пълномощник адв. Седат Кадир със съд.адрес гр.Шумен, пл. Освобождение № 1, ет.2 , против Решение № 260005/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 254/2020г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлена молбата на въззивницата по отношение на Община Поморие, за постановяване  промяна на  фамилното й  име  от „К.” на „Й.“ като неоснователна.

Във въззивната жалба се твърди, че така  постановеното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано; моли отмяна на решението и постановяване на друго, с което искането й бъде уважено. Изложени са подробни съображения за това, че името „Й.“ е част от личното самоопределяне на молителката  и отговаря на изискванията на чл. 14 от ЗГР.Изложени са разсъждения относно смисъла на разпоредбата на чл. 19 ЗГР и съдебната практика, постановена по този ред.Твърди се, че по делото били събрани достатъчно доказателства, от които се извеждал извода: че молителката изпитва затруднения  с носене на фамилното име „К.“; налагало й се да доказва, че тя и  съжителят й са родители на дъщеря им Е. Й..Изложени са обстоятелства и относно значението на   думата  „К.“, което създавало допълнително неудобства за молителката .Твърди се, че при сключването на граждански брак фамилното име се формирало по правилата на Семейния кодекс на РБългария, но в Германия съжителството било приравнено на брак и затова молителката и лицето, с което съжителстттва, не били склллююючили брааак, а само се   регистрирали като съжители. Моли отмяна на постановеното решение на РС-Поморие и уважаване на молбата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивницата- молителка моли уважаване на въззивната жалба; представя подробна писмена защита.

В предвидения законов срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Кмета на Община-Поморие, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в отговора съображения и доводи; моли се потвърждаване решението на РС-Поморие.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата Община-Поморие моли  въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Представителят на  Прокуратурата на РБ-  Гергана Илиева , моли първоинставционното решение да бъде потвърдено.

   Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок  от процесуално легитимирана страна и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският Окръжен съд,след преценка доводите на въззивника, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Предявеният иск е с правно основание чл.19 от  ЗГР.

           Изложената в решението на  РС-Поморие  фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал, от който става ясно следното:

              Молителката Д.Х.К.  е родена на **.**.****г в гр. ***, видно от представено  копие от удостоверение за раждане от **.**.****г./ дубликат/,издаден въз основа на Акт за раждане №** от **.**.****г., съставен в гр.Каблешково, общ.Поморие.

  От Удостоверение за адресна регистрация се установява,че  Д.Х.К.  е регистрирана в Б. от М., ул. *** № **; отразено е ,че   Д.Х.К.  е неомъжена.На  този  адрес са регистрирани  и децата Е. Й., родена на **.**.****г. и Х. С. Т., роден на **.**.****г.

 По делото е представено  преведено от немски език извлечение от акт за раждане № ****/ 20**г. на  детето Й. Е.,родена на **.**.****г. с родителите: баща – Х. Й. и майка – Д.К..  От   Разрешение за пребиваване на Х. Й., роден в Т., се установява,че същият  е с адресна регистрация – Б. от М., ул. **** № **, както  че Х. Й. е  женен.

           Представено е  преведено от немски език извлечение от акт за раждане № ****/ 20**г. на Й. Е.,  родена на **.**.****г. с родителите: баща – Х. Й. и майка – Д.К..

От първоинстанционния съд са разпитани водени двама свидетели, от показанията на които се установява следното:

Свидетелката М. е без родство с молителката; заявява, че я  познава от около 10 години   и знае, че Д. от 5-6 години  живее в Германия  на семейни начала с Х. Й..Според свидетелката  М., Д. и Х. Й.  имали къща в Германия и имали едно дете– Е. Й. Свидетелката  сочи, че от молителката  узнала, че заради различните фамилни имена с детето и мъжа, с когото живее Д.,последната имала проблеми и трудности при пътувания. Сочи, че голямото дете на Д. също живее при нея, носи имената на  първия й съпруг и се казва Х. Т. С.. Свидетелката  Х./роднина на молителката/ също свидетелства, че Д. и Х. живеят заедно в Германия  и имат едно дете – Е.,както и че различните  фамилии им създавали трудности и проблеми.

 При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.19,ал.1 от Закон за гражданската регистрация,промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

От цитираната законова разпоредба следва извода- че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.Това е така, тъй като съставянето на имената на българските граждани се определя със закон, а промяната се допуска  само по изключение.Този правен режим е възприет, тъй като името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. В името на българските граждани се съдържа информация за бащата /съгл. чл. 13 ЗГР/, а при дете,при което е установена само майката,  за формиране на бащиното му име се прилагат правилата на чл.15 ЗГР.

           В ЗГР е  посочена методологията за формиране  фамилното име на лицето;  с изричната норма  на чл.14,ал.2 ЗГР е предвидено приложение разпоредбите на Семейния кодекс  за формиране на фамилното име  при сключен граждански брак.

             От твърденията на молителката и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че същата съжителства с лицето Х. Й.,чието фамилно име /„Й.“ / желае да възприеме. Правилата на Семейния кодекс   относно фамилното име  при сключен граждански брак не  се  прилагат при  фактическо съжителство –т.е. фактическото съжителство не е основание за промяна фамилното име на едното от лицата с възприемане фамилното име на лицето, с което то съжителства.По тази причина изтъкнатото от молителката основание за промяна на фамилното й име е неоснователно.

             На следващо място, от доказателствения материал по делото не се установи наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР, налагащи промяна фамилното име на молителката. Това е така, тъй като разпитаните по делото свидетели  не установяват  свои преки и непосредствени  впечатления, а възпроизвеждат твърдения на молителката  във връзка с исканата промяна на фамилното й име,  поради което съдът не  кредитира техните показания.

            По изложените съображения  настоящият съдебен състав намира въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за неоснователна; районният съд правилно,законосъобразно и обосновано е намерил молбата за промяна на фамилното име за неоснователна, което налага същото  решение да бъде потвърдено.

           Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                                           Р Е Ш И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 254/2020г. по описа на РС-Поморие.

       Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

                                       ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                          2/