П Р
И С Ъ
Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд наказателна
колегия
На първи декмеври две
хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВ.
И.
Съдебни заседатели: 1. З.П.
2. Г.Д.
Секретар: Ж.М.
Прокурор: А.П.
като разгледа докладваното от съдията И.,
наказателно от общ характер дело № 3208 по описа за 2009 година
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.К.А. ЕГН **********, родена на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, основно образование, нежен,
безработен, осъждан – понастоящем в Затвора гр.Бургас
ЗА
ВИНОВЕН, в това че:
На 06.03.2009г. в гр.Бургас, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими
вещи на обща стойност 432.00 лева, които владеел: 1 бр. мобилен телефон „Нокиа
6300”, с ИМЕЙ ****, на стойност 227.00 лева, ведно със СИМ карта на „МТел” на
стойност 6.00 лева, собственост на Д.М.М.
ЕГН ********** и един бр. мобилен телефон
„Сони Ериксон V630i” (без СИМ карта), с ИМЕЙ **** на стойност 199.00
лева, собственост на И.Х.И. ЕГН ********** ***, като деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.206, ал.3, предл.2,
вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А”, б”Б”, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК,
го ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА година.
ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание да
бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от закрит тип по смисъл на
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален “СТРОГ” режим по смисъла на чл.61, т.2
от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД,
подсъдимия Н.К.А. ЕГН **********, да заплати на Д.М.М. ЕГН ********** сумата от
233 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на увреждането - 06.03.2009г., до окончателното изплащане на цялата
сума.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД,
подсъдимия Н.К.А. ЕГН **********, да заплати на И.Х.И. ЕГН ********** сумата от
199 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на увреждането - 06.03.2009г., до окончателното изплащане на цялата
сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, и чл.189, ал.3, вр.ал.1 от НПК,
подсъдимия Н.К.А. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по сметка ***,
сума в размер на 100 лева представляваща следващите се върху уважените
граждански искове държавни такси, както и направените в досъдебното и съдебното
производство, деловодни разноски в размер общо на 55.00 лева.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВ.И.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.З.П.
2.Г.Д.
М О
Т И В И
към Присъда № 1695 от 01.12.2009 г.,
постановена по НОХД № 3208/2009
г. по описа на БРС
Производството е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен
акт на БРП, с който против подсъдимия Н.К.А. ЕГН ********** ***, е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.3 предл.2 вр. ал.1
вр. чл. 29 ал.1 б.„а” и б.”б”от НК – за това, че на 06.03.2009г. в гр.Бургас, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими
вещи на обща стойност 432.00 лева, които владеел: 1 бр. мобилен телефон „Нокиа
6300”, с ИМЕЙ ****, на стойност 227.00 лева, ведно със СИМ карта на „МТел” на
стойност 6.00 лева, собственост на Д.М.М.
ЕГН **********, и един бр. мобилен телефон „Сони Ериксон V630i”, с ИМЕЙ ****, без СИМ карта, на стойност 199.00 лева, собственост на И.Х.И.
ЕГН ********** ***, като деянието е осъществено в условията на опасен рецидив
Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в
производството пред първата инстанция по смисъла на чл. 371 ал.1 т.2 НПК, по
инициатива на служебния защитник на подсъдимия. В присъствие на защитника си, подс.
А. е признал напълно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, а с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.2 вр. чл. 372 ал.4 НПК,
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 ал.1
т.1 НК – „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде ефективно
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг”
режим, на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2 ЗИНЗС.
Пострадалият Д.М.М. ЕГН **********, със съгласието на родителя си М.М.,
конституиран в качеството на граждански ищец, пледира предявения от него
граждански иск за сумата от 233 лева, представляваща обезщетение за причинените
с деянието имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, от датата на увреждането - 06.03.2009г., до окончателното
изплащане на цялата сума, да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан.
Пострадалият И.Х.И. ЕГН **********, със съгласието на родителя си Т.А.,
конституиран в качеството на граждански ищец, пледира предявения от него
граждански иск за сумата от 199 лева, представляваща обезщетение за причинените
с деянието имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, от датата на увреждането - 06.03.2009г., до окончателното
изплащане на цялата сума, да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че обвинението се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
като пледира на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца.
Подсъдимият А. се признава за виновен, изразява съжаление за извършеното,
а по отношение на наказанието и предявените срещу него граждански искове
предоставя на съда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.
373 ал.3 НПК, съдът приема за установени от фактическа страна фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на които подс. А. е
направил самопризнание, подкрепено от доказателствата от досъдебното
производство, което е било одобрено от съда с нарочно определение, а именно:
Подсъдимият Н.К.А. ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия град,
*******, и е българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, понастоящем изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в
Затвора - гр.Бургас.
На 06.03.2009 г. свид. Д.М. – тогава ученик в седми клас на СОУ „Антон
Страшимиров” находящо се гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бил на училище първа
смяна. Около 12.30 часа на казаната дата, след приключване на учебните занятия,
свид. М. се запътил към дома си. В двора
на училището срещнал подс. А., когото познавал само по физиономия. А. спрял
свид. М. и го помолил да му услужи с мобилен телефон, за да проведе разговор.
Свидетелят предал на подсъдимия личния си мобилен телефон „Нокиа 6300”, с ИМЕЙ ****,
на стойност 227.00 лева, ведно със СИМ карта на „МТел” на стойност 6.00 лева.
Подсъдимият, след като получил телефона, предложил на свид. М. заедно да отидат
до намиращия се наблизо бл. 48, където по думите му щял да го чака негов
приятел. А. веднага се отправил към посочения блок, след отблизо от свид. М., у
когото се зародили съмнения относно намеренията на подсъдимия. По пътя срещнали
съученик и приятел на свид. М. – свид. И.И.. По инструкции на подсъдимия, свид.
М. повикал свид. И. при тях. А. поискал
и свид. И. да му даде мобилния си телефон, без обяснение за какво му е. Свид. И.
забелязал в ръцете на подсъдимия мобилния телефон на приятеля си М. и
предположил, че се касае за някакъв технически проблем, поради което без
уговорки предал на А. и своя телефон -„Сони Ериксон V630i”, с ИМЕЙ ****. Щом го получил, подсъдимия извадил от него СИМ-картата и
я върнал на свид. И., а телефона задържал. Тримата продължили да се движат към
бл. 48. Като наближили, подс. А. поканил свид. М. да го последва до близка
кооперация, където живеел негов приятел, а свид. И. останал пред бл. 48 да чака
да му бъде върнат телефона. В близост до кооперацията подсъдимият предал на
свид. М. употребяван телефон „Нокия” и му казал да изчака, след което се
изгубил от погледа на свидетеля. М. нямал видимост към входовете на сградата,
не видял дали и къде влязъл подсъдимия. Изчакал на място около час, след което
към него се присъединил и свид.И., и двамата заедно чакали на мястото още час,
но подсъдимият не се появил, нито им върнал телефоните.
Впоследствие свид. М. пробвал да се обади на собствения си номер, но без
резултат. За горното, двамата сигнализирали във ІІ РУ на МВР-гр.Бургас.
Съгласно заключението на извършената
в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.38 от дознанието), стойността
на процесните вещи към 06.03.2009 г. е възлизала, както следва: мобилен телефон
„Нокиа 6300”, с ИМЕЙ **** - на 227.00 лева, СИМ карта на „МТел” - 6.00 лева, мобилен телефон „Сони Ериксон V630i”, с ИМЕЙ **** - 199.00 лева,, всичко на обща стойност 432.00 лева.
Описаната
фактическа обстановка се основава на събраните
в досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите М., И., М.,
А., протоколи за разпознаване на лица и фотоалбум към тях, заключение на
цитираната по-горе оценъчна експертиза, справка за съдимост на последния.
Всички те подкрепят признанието на подсъдимия за обстоятелствата по обвинението
и за вината му, направено пред съда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед приетата за установена
фактология, съдът намери, че по гореизложения начин подс. Н.К.А. е изпълнил от
обективна страна престъпния състав по чл.206 ал.3 предл.2 вр. ал.1 вр. чл. 29
ал.1 б.„а” и б.”б”от НК – на 06.03.2009г. в гр.Бургас, в
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, противозаконно
присвоил чужди движими вещи на обща стойност 432.00 лева, които владеел: 1 бр.
мобилен телефон „Нокиа 6300”, с ИМЕЙ ****, на стойност 227.00 лева, ведно със
СИМ карта на „МТел” на стойност 6.00 лева, собственост на Д.М.М. ЕГН **********, и един бр. мобилен
телефон „Сони Ериксон V630i”, с ИМЕЙ
****, без СИМ карта, на стойност 199.00 лева, собственост на И.Х.И. ЕГН **********
***.
Квафикацията на деянието като проявна форма на рецидивна престъпност по
смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б”от НК е обоснована и доказана, с оглед факта, че
преди датата на инкриминираното деяние – 06.03.2009 г., подсъдимият е осъждан с
5 влезли в сила присъди. От тях, с присъдата по НОХД № 100/ 2005 г. по описа на
РС-гр.Поморие, в сила от 03.02.2006 г. му е наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода за срок от 6 месеца”, с присъдата по НОХД № 256/2008 г по
описа на БОС, в сила от 06.02.2009 г. му е наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, а с присъдата по НОХД № 3548/ 2008
г. по описа на БРС, в сила от 12.02.2009 г. му е определено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година и три месеца, след влизането в сила и
изтърпяването на които, при извършване на настоящото деяние, не е изтекъл 5
годишния срок по чл. 30 ал.1 НК.
От субективна страна,
деянието е извършено виновно, при форма на
вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11
ал.2 предл.1 НК – подс.А.
несъмнено е съзнавал, че процесните вещи не му принадлежат, а са му били
предоставени за временно ползване, след което дължи връщането им на техните
собственици. Същевременно, той ги присвоил, т.е. разпоредил се с тях по неустановен начин в
собствен интерес, с което е извършил действие, поставено в дискрецията
единствено на собственика на вещта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 206 ал.3 предл.2 вр. ал.1 вр. чл.
29 ал.1 б.”б”от Н, Законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 10
години, т.е касае се за извършено „тежко” престъпление по смисъла на чл. 93 т.
7 НК.
От друга страна, правилото по чл. 373 ал.2 НПК задължава
съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК във всички
случаи, когато производството е било разгледано по реда на чл. 371 т.2 и следващите
от НПК, и подсъдимият е направил признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират
доказателства за тези факти, и това самопризнание е било санкционирано от съда
с определение по чл. 373 ал.4 НПК. Наестоящият случай е именно такъв, поради
което съдът съобрази, че наказанието следва да бъде индивидулизирано при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, и по
вид следва да е „Лишаване от свобода”.
При
индивидуализация размера на наказанието, съдът отчете обществената опасност на
дееца, която намери за относително висока, с оглед обремененото му съдебно
минало и липсата на явен превантивен и превъзпитателен ефект от наложените му
до момента наказания. Съдът обсъди и обществената опасност на деянието, която
намери за по-ниска от обичайните случаи на подобни посегателства, с оглед размерите
на причинените с деянието вреди и естеството на присвоените вещи. При тези факти
и при незначителен превес на свекчаващите вината и отговорността обстоятелства,
отчитайки направеното самопризнание, при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, съдът
определи на подс. Н.А. наказание “Лишаване от свобода”
за срок от ЕДНА година. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален „Строг” режим по смисъла на чл.61, т.2 от ЗИНЗС, в затворническо
общежитие от „закрит” тип по смисъл на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Така
определеното наказание, по мнението на съда, адекватно
съответства на извършеното престъпление, и е в рамките на
законовото ограничение по чл. 373 ал.2 НПК, като в най-пълна степен е от
естество да способства за постигане целите на генералната и специалната
превенция по смисъла на чл.36 от НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
С оглед приетото от съда по въпросите за вината и отговорността, съдът
намери и двата предявени и приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове за безспорно доказани по
основание - чл.45 от ЗЗД, и по размер – 233 лева за гражданския ищец Д.М., и
съответно 199 лева – за гражданския ищец И.И.. В резултат единствено на
виновното и противоправно поведение на подс. А., на гражданските ищце М. и И., са
били причинени имуществени вреди в посочените размери, които се явяват пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление, а по размер съотвестват на
повдигнатото на подсъдимия обвинение. Доколкото вредите са резултат от
непозволено увреждане, и с оглед правилото по чл. 84 ал.3 ЗЗД, съдът намери за
основателни и доказани и претенцииите на двамата ищци за присъждане на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху исковите суми, считано
от датата на увреждането-06.03.2009 г., до окончателното изплащане на цялото
задължение. С тези съображения, съдът изцяло уважи предявените от пострадалите
граждански искове.
РАЗНОСКИ
Съгласно чл. 88 ал.1 НПК, във връзка с чл.78 ал. 6 ГПК, съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза
на Държавата, по сметка ***, следващата се върху всеки от уважените граждански
искове държавната такса в размер на 50 лева, общо 100 лева за двата иска, а на
основание чл. 189 ал.3 вр. ал. 1 НПК осъди подсъдимия да заплати и направените в
досъдебното производство деловодни разноски в размер на 40 лева -възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВ.И.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:Ж.М.