Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/14.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2469 по описа за 2019година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „С."
ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, срещу „Т.Г." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Приморски", местност „Ален Мак -1" № 4, ЕИК ********* обективно
комулативно съединени искове за заплащане на сумата от 289,64 лева представляваща арендно плащане по Договор за
аренда на земеделска земя от 09.11.2010 г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с
обезщетение за забавено изпълнение за периода
от 01.10.2015 г. до 27.08.2018г. в размер на 82,73 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.08.2018год. до окончателното плащане
на сумата; сумата от 238,07 лв.,
представляваща арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от
03.07.2012 г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 01.10.2015 г. до 27.08.2018г. в
размер на 68,02 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.08.2018год., до окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1
от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е частен правоприемник на арендодателите по процесните договори за
аренда. На 09.11.2010 г. Цветана
Атанасова Караджова е сключила с ответника „Т.Г." ЕООД Договор за аренда
на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията - гр. Кула с дв.вх. per. №
1572/09.04.2010 г., акт № 83, том III. Договорът е със срок 5 (пет) стопански
години, считано от стопанската 2010/2011 г за 23, 022 дка., при уговорено
арендно възнаграждение в размер на 10 (десет) лева на декар. На 03.07.2012 г.
Петър Станков Филипов е сключил с ответника „Т.Г." ЕООД Договор за аренда
на земеделски земи с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по
вписванията - гр. Кула с дв. вх. per. № 1834/03.07.2013 г., акт № 153, том III.
Договорът е със срок 7 (седем) стопански години, считано от стопанската
2012/2013 г. за 7, 002 дка., при уговорено арендно възнаграждение в размер на
10 (десет) лева на декар.
Ищцовото дружество е придобило
право на собственост, върху имотите, обект на арендните споразумение с договори
за покупко-продажба съответно от 22.12.2014г. и 09.04.2015г. Позовава се, че
след придобиване на имотите ищецът е встъпил в правата на арендодателите по
договорите за аренда. Твърди, че до ответното дружество са изпратено
уведомления, с които се известява, че за
стопанските години 2014/2015г. арендното плащане е в размер на 34 лева на декар
за всички имоти. Въпреки изпратеното напомнително съобщение ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по договорите за заплащане на арендно
възнаграждение.
Поради изложеното, за арендатора е възникнало договорно
задължение за заплащане на уговорената арендна цена:
В срока за отговор
по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявите искове. Позовава се, че ищецът не е уведомил арендатора за
настъпилото частно правоприемство веднага след придобиване правото на
собственост върху имотите, обект на договорите за аренда. Това е станало
по-късно, едва на 19.07.2018г. с получаване на напомнително съобщение от ищеца.
Счита, че до датата на съобщението легитимирани да получат арендно плащане са
първоначалните страни по договорите за аренда, тост праводателите на ищеца.
Позовава се, че е погасило процесните задължения, чрез плащане на посочените
лица / праводатели на ищеца/. На следващо място оспорва исковете по размер,
като се позовава, че след сключването на арендните договори страните по същите
не са постигали съгласие за промяна на арендната вноска. В тази връзка сочи, че
уведомлението от страна на ищеца за промяна на този размер не може да произведе
целения ефект. Оспорва претенцията за мораторно обезщетение, като се позовава,
че е погасил задълженията чрез плащане на праводателите на ищеца. Настоява за отхвърляне на претенциите.
В съдебно
заседание страните не изпращат представители. С нарочни писмени изявления
поддържат становищата по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
От
представения по делото договор за аренда № 148,
том 5 от 09.11.2010г. е видно, че Цветана Атанасова Караджова е предоставила на „Т.Г.”
ЕООД за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти – ниви № 047018, № 050033, №
098002, № 107009, № 120016, находящи се в землището на
с.Раброво, обл.Видин и №
037011, находящ се в землището на с. Каниц, обл. Видин с обща площ 23,022 дка за срок от 5 стопански години считано от
1.10.2010г. срещу задължението на
арендатора да заплаща в края на всяка стопанска година по 10 лева в пари или
натура, по пазарната стойност на натурата към деня на плащането.
От
представения по делото договор за аренда № 20,
том 4 от 03.07.2013г. е видно, че Петър Станков Филипов е предоставил на „Т.Г.”
ЕООД за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти – ниви № 050037 и № 081056,
находящи се в землището на с.Раброво, обл.Видин с обща площ 7,002 дка за срок от 7 стопански години считано от
1.10.2012г. срещу задължението на
арендатора да заплаща в края на всяка стопанска година по 10 лева в пари или
натура, по пазарната стойност на натурата към деня на плащането.
В
чл.3, ал.2 от договорите
е уредено правото на арендатора да заплаща бонус в полза на арендодателя при
условия и размер по негово усмотрение. Съгл.
чл16 от договорите правоприемниците на арендатора го заместват като страна по
договора.
Видно
от договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 103, том №7, рег.
№4118, дело №851/2014г. на нотариус рег.
№256 НК Цветана Атанасова Караджова е прехвърлила на „С."
ООД ниви № 050033 с площ 4,011 дка,
нива № 107009
с площ 4,508, находящи се в землището на с.Раброво,
обл.Видин.
Видно
от договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 21, том №2, рег.
№921, дело №120/2015г. на нотариус рег.
№256 НК Петър Станков Филипов е
прехвърлил на „С." ООД ниви № 050037 с площ 3,999 дка и
№ 081056 с площ 3,003,
находящи се в землището на с.Раброво, обл.Видин.
С
напомнително съобщение, получено от „Т.Г.” ЕООД на 19.07.2018г. ответното дружество е уведомено от
ищеца, че последният е придобил собствеността върху земеделски земи, предмет на
договори за аренда № 148,
том 5 от 09.11.2010г. и №
20, том 4 от 03.07.2013г. Със
същото уведомление ответното дружество е поканено да заплати на ищеца арендно
възнаграждение за стопанската 2014/2015 година.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните
по делото спорят по въпроса за материално-правната легитимация на ищеца като
правоимащ по договори за аренда №
148, том 5 от 09.11.2010г. и №
20, том 4 от 03.07.2013г. доколкото същите са
сключен от праводателите на ищеца. В тази
връзка ответникът възразява, че правото на ищеца на арендно възнаграждение
възниква от едва от датата на уведомяването за настъпилото частно
правноприемство по отношение отдадените под аренда земи.
Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал. 1 и 2
от Закона за арендата в земеделието, освен
ако не е уговорено друго, наследниците, съответно правоприемниците на
арендатора го заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да
уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат
определения техен пълномощник. приобретателят на арендования обект замества
арендодателя в договора за аренда, ако същият е бил вписан. На осн. чл. 17,ал.3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към
предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
Горната
уредба сочи, че заместването на ареднодателя по договора за аренда настъпва
автоматично с факта на правоприемството/ универсално или частно/ при условия, че страните по договора за
аренда не са уговорили противното, какъвто не е настоящия случай, тъй като
разпоредбата на чл. 16 от договорите за аренда изрично допуска заместването. Обстоятелството
дали приобретателят е уведомил арендатора за настъпилото заместване е от
значение само по отношение на хипотезите, в които арендаторът е изпълнил задължението си
към предишния арендодател преди получаване на съобщението за заместването
/чл.17, ал.3 от ЗАЗ/. В настоящия случай ответникът твърди да е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимото арендно възнагражение за
стопанската 2014-2015г. в полза на праводателите
на ищеца. В тази връзка с доклада по делото на ответника изрично е разпределена
доказателствена тежест за установяване
факта на заплащане на арендните вноски в полза на праводателите на
ищцовото друщество, на като осн. чл. 146, ал.2 от ГПК на страната е указан
пропуск за ангажиране на доказателства за твърдяните факт. Така предвид
обстоятелството, че ответникът и след указанията не е ангажирал доказателства
за този факт, вкл. не внесъл депозит по назначената ССчЕ, следва коментирания
факт да се приеме за недоказан, съответно възражението
му за недължимост на това основание следва
да се счита за неоснователно.
При
това положение съдът приема, че ответникът,
чиято е доказателствената тежест не е установил при условията на пълно насрещно
доказване, че е изпълнил задълженията си по договори
за аренда № 148,
том 5 от 09.11.2010г. и №
20, том 4 от 03.07.2013г. за заплащане на арендно
възнаграждение за стопанската 2014-2015г. По
отношение размера на дължимото арендно плащане, съдът приема, че същото се
равнява на договорено съгласно двата договора за аренда, а именно в размер на
10 лева на декар. По делото няма данни
страните по някой от двата договора да са постигнали съгласи за изменение на
договорната връзка в частта за размера на арендното възнаграждение. По
правилото на чл. 20, ал.2 от ЗЗД договорите подлежат на изменение само по
взаимно съгласие или на основанията предвидени в закона. В случая не се твърди
настъпило договорно или законово основание за изменение съдържанието на
облигационното отношение, като изпратеното уведомление от 19.07.2018г. не може
да има характер на такова основание, доколкото съставлява едностранно изявление
на една от страните по облигационната връзка.
В
заключение по договор за аренда № 148, том 5 от 09.11.2010г. за стопанската 2014/2015г. за отдадените 23,022 дка се дължи арендно възнаграждение в размер на 230,22 лева,
а по договор за аренда № 20, том 4 от
03.07.2013г. за отдадените под аренда 7,002 дка
се дължи
възнаграждение в размер на 70,02 лева. До посочените размери следва да се
уважат исковете, съответно да се отхвърлят за горницата до претендираните
съответно 289,64 лева и 238,07 лева.
По
исковете за мораторно обезщетение:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от двата договор арендното възнаграждение е дължимо в
края на всяка стопанска година. В ал.2 на чл.3 от договорите страните са
приели, че за “стопанска година“ се
счита времето от 1-ви октомври на текущата година до 1 първи октомври на
следващата година. Следователно краят на стопанската година по смисъла на чл.
3, ал.1 от договорите е 1- ви октомври на годината, за която се дължи
съответното арендно възнаграждение. Доколкото дата, на която процесните
задължения стават изискуеми е определена от страните, на осн.чл. 84, ал.1 от ЗЗД, с неиздължаването на падежа-01.10.2015г. арендатора е изпаднал в забава и
дължи мораторно обезщетение. Началната дата, считано от която за ищеца е възникнало
право на обезщетение е 02.10.2015г., а не претендираната 01.10.2015г., тъй като
определеният от страните ден на изпълнение се счита изтекъл едва в края на деня
на 01.10.2015г., съответно длъжникът изпада в забава от следващия ден. Последният ден, до който на ищеца се следва мораторно
обезщетение е датата, предхождаща подаването на исковата молба- 23.08.2018г.,
тъй като след тази дата на страната се дължи законна лихва
За
периода 02.10.2015 г. до 23.08.2018г. върху главницата от 230,22 лева обезщетението за забава
възлиза на 67,61 лева, а върху главницата от 70,02 лева- на 20,56
лева. До тези размери следва да е уважат исковете за мораторно обезщетение,
като се отхвърлят за разликата.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в размер на 200
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените
съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният
размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно
уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 388,41 лева и признати разноски за държавна
такса (200 лева) и юрисконсултско
възнаграждение ( 200 лева), съгл. списък на л.10, се присъждат 228,99 лева.
Ответникът не е поискал разноски и не е представил доказателства за сторени
разходи, поради което такива не ми се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.Г." ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Приморски", местност „Ален Мак -1" № 4, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „С." ООД
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* сумите както следва:
» сумата от 230,22 лева
представляваща арендно възнаграждение по
договор за аренда № 148,
том 5 от 09.11.2010г. за стопанската 2014/2015
г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.10.2015
г. до 23.08.2018г. в размер на 67,61 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.08.2018год. до окончателното плащане на сумата, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и
чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над 230,22 лева до
претендираните 289,64 лева и за лихва над 67,61 лева до претендираните 82,73
лв.;
» сумата от 70,02 лв.,
представляваща арендно възнаграждение
по договор за аренда № 20, том 4 от 03.07.2013г. за стопанската 2014/2015 г., ведно с
обезщетение за забавено изпълнение за периода
от 02.10.2015 г. до 23.08.2018г. в размер на 20,56 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.08.2018год., до окончателното плащане на сумата, на осн.чл.
8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата
над 70,02 лева до претендираните 238,07 лв., и за лихва над 20,56 лева до претендираните 238,07
лв.
ОСЪЖДА „Т.Г." ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Приморски", местност „Ален Мак
-1" № 4, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С." ООД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ********* сумата от 228,99 лева, представляваща сторените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: