Р Е Ш Е Н И Е
№
град Малко
Търново, 23.01.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав
на девети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мара Димова, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 116 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Г.В.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. Мариана П.,***
против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.
Ищецът твърди, че от 2003г. е служител на ГД „Гранична полиция”. За периода от 01.04.2016г.
до 30.06.2019г. е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ Малко Търново, РД
„Гранична полиция“ гр. Елхово, структурно част от ГД „Гранична полиция“ МВР гр.
София. Твърди се, че за процесния период ищецът е работил при 12- часови смени
, като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. За посоченото
време Т. бил положил нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент
1.143 и възлизал на общо 312часа дневен труд. Това водело до извънреден труд,
който не бил отчетен и заплатен от ответника. Претендира се за осъждане на
ответника за сумата от 2255.76лева главница, както и за сумата от 130.00лева
представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира се и осъждане на
ответника за законната лихва върху главницата, считано от датата на пощенското
клеймо за изпращане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Направен е анализ на приложимата правна уредба. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адв. П., която поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1450.58лева
за положен извънреден труд над редовното му работно време на отчетен период-
тримесечие, за периода 01.04.2016г. до 30.06.2019г. в размер на 221часа,
мораторна лихва в размер на 238.57лева, както и законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2019г.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка
Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по
размер. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на
работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и
отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран
резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като
извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както
и действалите Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР,
Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според
ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи
се, че следвало да се има предвид и приложението на чл. 9г от НРВПО за периода
01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява
превръщането на нощните часове в дневни. Не се оспорва, че ищецът е заемал
длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за отхвърляне на
иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се
поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика.
Предявен е иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода 01.04.2016г. до 30.06.2019г.
ищецът е положил 1542часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент
1.143, се равнявал общо на 1763часа дневен труд. Вещото лице е посочило, че е
налице разлика от 221часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1450.58лева.
Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 238.57лева общо.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори, че между ищеца Г.В.Т., ЕГН **********,*** и
ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46
е било налице служебно правоотношение по ЗМВР, като ищецът е заемал длъжността „старши
полицай“ в ГПУ Малко Търново при РД „Гранична полиция“ гр. Елхово.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 01.04.2016г. – 30.06.2019г. ищецът е
положил общо 1542часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1763часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 221часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1450.58лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 238.57лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения
размер на главницата за периода от предявяването на иска на 13.08.2019г. до
окончателното й изплащане. Следва
законната лихва да бъде присъдена след датата на входиране на исковата молба в
съда , съобразно правилото на чл. 125 от ГПК, а не съобразно претенцията на
ищеца от 09.08.2019г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 550.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която следва да му се присъди и възложи за заплащане
на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото не следва да се счита за прекомерна според критериите посочени по чл.7, ал. 2, т.
2 от наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата
държавна такса е в размер на общо 108.02лева по двата предявени иска и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 210.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар
Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от
1450.58лева/ хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху
главницата в размер на 238.57лева/ двеста тридесет и осем лева и петдесет и
седем стотинки/ за периода от 30.07.2016г. до 09.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 13.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 550.00лева /петстотин
и петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00лева/
двеста и десет лева/ за изготвената експертиза и 108.02лева/сто и осем лева и две
стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 23.01.2020г.
Съдия: