Решение по дело №116/2019 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 12
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192140100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Малко Търново, 23.01.2020год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд,                                                                       II – ри граждански състав

на девети януари                                                                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Мара Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 116 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на Г.В.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. Мариана П.,*** против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46. Ищецът твърди, че от 2003г. е служител на ГД „Гранична полиция”. За периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ Малко Търново, РД „Гранична полиция“ гр. Елхово, структурно част от ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София. Твърди се, че за процесния период ищецът е работил при 12- часови смени , като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. За посоченото време Т. бил положил нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на общо 312часа дневен труд. Това водело до извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от ответника. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 2255.76лева главница, както и за сумата от 130.00лева представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира се и осъждане на ответника за законната лихва върху главницата, считано от датата на пощенското клеймо за изпращане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направен е анализ на приложимата правна уредба. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1450.58лева за положен извънреден труд над редовното му работно време на отчетен период- тримесечие, за периода 01.04.2016г. до 30.06.2019г. в размер на 221часа, мораторна лихва в размер на 238.57лева, както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2019г.

               Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София  е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,  Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл. 9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика.    

                 Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода 01.04.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил 1542часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент 1.143, се равнявал общо на 1763часа дневен труд. Вещото лице е посочило, че е налице разлика от 221часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1450.58лева. Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 238.57лева общо.  

               Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

               По делото не се спори, че между ищеца Г.В.Т., ЕГН **********,*** и ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 е било налице служебно правоотношение по ЗМВР, като ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ Малко Търново при РД „Гранична полиция“ гр. Елхово.

               Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

       Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

        В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 01.04.2016г. – 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1542часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1763часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 221часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1450.58лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

Изчислена е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената главница същата е определена в размер на 238.57лева, които също следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 13.08.2019г. до окончателното й изплащане. Следва законната лихва да бъде присъдена след датата на входиране на исковата молба в съда , съобразно правилото на чл. 125 от ГПК, а не съобразно претенцията на ищеца от 09.08.2019г.  

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 550.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която следва да му се присъди и възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото не следва да се счита за прекомерна  според критериите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 от наредбата.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на общо 108.02лева по двата предявени иска и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 210.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен съд

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1450.58лева/ хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 238.57лева/ двеста тридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ за периода от 30.07.2016г. до 09.08.2019г.,  ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.08.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от 550.00лева /петстотин и петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00лева/ двеста и десет лева/ за изготвената експертиза и 108.02лева/сто и осем лева и две стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 23.01.2020г.

                                                                                 

                                                                                              Съдия: