№ 976
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20241110217802 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Б. Р. Й., ЕГН **********, с адрес
*****, чрез адв.Т. М. от САК, против наказателно постановление №24-4332-
027479/13.11.2024 г. на Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Счита отразената АУАН и НП фактическа
обстоновка за неотговаряща на обективната действителност, доколкото на
посочената в тях дата не е имало стъпил на пешеходната линия пешеходец. В
тази насока навежда доводи, че изпратената пратка чрез куриер, съдържаща
възражение срещу АУАН, е върната на жалбоподателя в цялост, а бързото
издаване на НП след съставяне на акта, говорело за липса на намерение у АНО
да изпълни законовите си задължения за събиране на всички доказателства, за
проучване на фактите и за даване на възможност за упражняване правото на
защита.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномен процесуален представител –
адв.Любомира Иванова от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като
1
неправилно и незакосъобразно. Допълнително навежда доводи за
недоказаност на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, доколкото
от показанията на разпитаните свидетели не е безспорно установено, че
пешеходецът е бил стъпил на пътното платно. Позовава се на допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е посочено
конкретното основание за отнемане на контролни точки на водача, доколкото е
цитиран само подзаконовия нормативе акт, но не и конкретната разпоредба,
въз основа на която му е наложено допълнително наказание, което не е
предвидено в санкционната разпоредба. Сочи, че горното е ограничило
правото му на защита.
Претендира присъждане на направените разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по направените възражения в жалбата и по същество на правния
спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 20.11.2024 г., а жалбата против него е подадена на
29.11.2024 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея,
т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от връчването,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 29.10.2024 г., около 14:43 часа, младши контрольори при ОПП-СДВР
– свидетелите Б. Н. и Д. Г., се движили със служебен автомобил в гр.София, по
бул.“Александър Стамболийски“. На кръстовището с ул.“Сава Михайлов“,
свидетелят Н., който управлявал служебния автомобил, спрял, за пропусне
стъпилият на обозначената пешеходна пътека пешеходец, пресичащ от ляво на
2
дясно. В това време, през същото кръстовище и от дясната страна на
служебния автомобил, преминал движещ се по бул.“Александър
Стамболийски“, с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към
ул.“Западна“, лек автомобил „*****р“, с рег.№****, който не спрял на
обозначената пешеходна пътека и не пропуснал пресичащия пешеходец, като
продължил по посоката си на движение. Свидетелите Н. и Г. настигнали
автомобила и го спрели на около 100 метра от мястото на нарушението. В хода
на извършената проверка, полицейските служители установили неговия водач
в лицето на жалбоподателя Й., който бил сам в автомобила и заявил пред тях,
че не е видял пешеходеца.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършената
проверка, компетентно длъжностно лице – Б. Анастасов Н., заемащ
длъжността младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един
свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акт – свидетелят Д. Д. Г., съставил на 29.10.2024 г . АУАН против
жалбоподателя Б. Р. Й., за това, че на 29.10.2024 г., в 14:43 часа, като водач на
лек автомобил „*****р“, с рег.№****, в гр.София, по бул.“Александър
Стамболийски“, с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към
ул.“Западна“, и на кръстовището с ул.“Сава Михайлов“ не пропуска стъпилия
пешеходец на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна
маркировка, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата
на неговото съставяне, срещу подпис, със саморъчно вписани възражения, че
има възражения по направените констатации. По делото няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от правото си чл.44, ал.1 от ЗАНН - да
представи писмени възражения по направените в АУАН констатации пред
АНО.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП против жалбоподателя Б. Р. Й., с което при възпроизвеждане на описаната
в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП му
наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
3
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Н. и Г., както и от приобщените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица,
съобразно заеманите от тях длъжности, съгласно приложените Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед
№8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№513з-9786/13.09.2024 г. на директора на СДВР-МВР, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво нарушение е
санкциониран, поради което да съставляват основания за цялостна отмяна на
издадения санкционен акт. Приложените към жалбата писмени възражения
против АУАН, поради липса на ангажирани доказателства за надлежното им
изпращане чрез куриер с последващо връщане на пратката в цялост /както се
твърди в жалбата/, не обосновават извод, че такива са подадени в
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН, но АНО не е имал намерение да ги
вземе предвид и обсъди. Но и дори да са били изпратени и върнати от
куриера, само по себе си това не е ограничило по никакъв начин правото на
защита на жалбоподателя, защото последният го е упражнил в пълен обем,
чрез подаване на жалбата си против издаденото НП в законоустановения срок.
Още по-малко с неглижиране на законовите задължения на АНО би могло да
се свърже и „бързото“ издаване на процесното НП след съставяне на АУАН, в
каквато насока релевираните възражения в жалбата не се споделят от съда,
доколкото и това обстоятелство не е попречило на нарушителя да организира
адекватно защита си по фактите, предмет на доказване в настоящото
производство.
4
Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е управлявал
процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва авторството
на деянието в качеството си на водач на МПС. Последният оспорва
извършването на вмененото нарушение, като счита, че същото не е доказано,
относно факта на вече стъпил на пешеходната линия пешеходец. Съдът намира
така направените възражения от жалбопободателя за неоснователни, тъй като
те се опровергават по безспорен и несъмнен начин от показанията на
свидетелите Н. и Г., относно техните преки и непосредствени впечатления за
преминаващия пешеходец през обозначената с пътен знак и пътна маркировка
пешеходна пътека на процесното кръстовище, който жалбоподателят не
пропуснал, а преминал с управлявания от него автомобил, продължавайки по
посоката си на движение. Пряката си виД.ст към процесното кръстовище,
стъпилият и пресичащ пешеходната пътека пешеходец от ляво на дясно, както
и непропусналия го автомобил, управляван от жалбоподателя, свидетелите Н.
и Г. логично обясняват със спирането на служебния автомобил, именно за да
го пропуснат и възприемането на преминаващия от дясната им страна лек
автомобил, управляван от жалбоподателя, без да спре, за да пропусне
стъпилия на пешеходната пътека пешеходец, заради което негово поведение
впоследствие са го спрели за извършване на полицейска проверка. От
показанията на свидетеля Н. става ясна и причината за извършване на
нарушението, съобразно споделеното от жалбоподателя в хода на извършената
му проверка, а именно, че не е видял пешеходеца. Показанията на свидетелите
Н. и Г. изцяло съответстват на отразените констатации в съставения АУАН
против Й. и съдът ги кредитира с доверие, като логични и непротиворечиви,
изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото по
време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото. Същевременно,
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
възраженията си, че не е извършил вмененото нарушение, поради което
същите съставляват единствено защитна версия, с цел избягване на
аднитистративнонаказателната отговорност за извършеното деяние.
Съобразно установената фактическа обстановка, АНО правилно е
приложил материалния закон. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
5
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а
санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, предвижда наказание
глоба в абсолютен размер от 100 лева за водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека. Събраните по делото доказателства
Вменената на жалбоподателя нарушена разпоредба касае случаите на стъпили
или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци. Съгласно легалната
дефиниция в параграф 6 от ДР на ЗДвп, пешеходна пътека е част от платното
за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Видно от цитираната
дефиниция достатъчно за обозначаване на пешеходна пътека е да има или
пътна маркировка, или сигнализация с пътен знак. В конкретния случай се
установи от събраните доказателства, че е налице обозначаване на
пешеходната пътека с пътен знак Д17 и пътна маркировка на посоченото за
нарушение място. Правото на пресичане е вид субективно право и същото
следва да се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност
едно лице да има определено поведение, а именно: да премине през пътното
платно, включително и по пешеходна пътека, като очаква от друго лице -
водачите на ППС, да спазват определено поведение за задоволяване на
признатите му от закона интереси. От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, че с поведението си
жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е нарушил именно това
субективно право на стъпилия на пешеходната пътека пешеходец, действайки
в противовес с установените правила и норми. В качеството си на водач, по
смисъла на параграф 6, т.25 от ДР на ЗДвП, предприемайки управление на
МПС, е бил субект на задълженията, визирани в ЗДвП, относно установените
правила за движение по пътищата и изискванията към другите участниците в
движението, включително и пешеходците, с които последният не се е
съобразил.
На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от АНО.
Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя, а
именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на жалбоподателя
с процесното НП, поради което не са налице основания за неговото
изменение, чрез намаляване на наказанието по размер. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, следва да потвърдено,
6
като правилно и законосъобразно издадено.
Частта от НП, в която е отбелязан броя на отнетите точки има само
удостоверителна функция, с която се удостоверява, че за съответното
нарушение на ЗДвП, за което е наложено административно наказание, от
наличните контролни точки на водача по силата на закона, при влязло в сила
НП, се отнемат отбелязания брой контролни точки. Фактът, че не е посочена
конкретната разпоредба от Наредба №Із -2539/17.12.2012 г. на МВР, въз
основа на която се отнемат контролни точки на водача, не променя по никакъв
начин правното основание за налагане на административното наказание,
поради което релевираното възражение от защитата в горния смисъл, се явява
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има ответната страна по жалбата.
Правоимащата страна не се представлява в съдебно заседание, съответно не
прави изрично искане за присъждане на направените разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по този върпос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№24-4332-027479/13.11.2024 г. на Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на Б. Р. Й., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8