Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 15.04.20**г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева
като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5962 по описа за
2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 73520/16.04.2020г. по гр.д. № 8051
по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх.№ 2003520/07.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Й.Д.М., ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** всички с адрес: ***
с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Й.Д.М., ЕГН **********,
Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** заплащане разделно на сумите в общ
размер, както следва: сумата от 2434,22лв.,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен №
011140 в гр. София, район
Красно село, ул. „********” № **ет. 3 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 726,32лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 2434,22лв. за периода от
16.09.2015г. до 23.08.2018г.; сумата от 2,50лв., представляващи цена на извършена услуга дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.;
сумата от 0,76лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 2,50лв. за периода от 16.09.2015г.
до 23.08.2018г., при квоти от 4/6 за Й.М., 1/6 за Н.М. и 1/6 за М.М., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 60583/2018г. на Софийски районен съд, като т.С.”ЕАД
е осъдена да заплати на Й.М., Н.М. и М.М. съдебни разноски от 450лв.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5053322/13.05.2020г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 12.05.2020г. от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК******** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че срокът на погасителната давност
за задълженията е започнал да тече от 15.09.2015г., когато ставали изискуеми
задълженията по общата фактура издадена през юли 2015г., поради което и към
подаване на заявлението на 14.09.2018г. три-годишния срок на погасителната
давност не бил изтекъл. Претендирало
е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемите за
разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемите - ответници исковете - Й.Д.М., ЕГН
**********, Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** в предоставения срок
са оспорили жалбата. Посочили са, че решението е правилно. Срокът на
погасителната давност бил 3 години и началният момент бил през съответния месец
от отчетния период. Отделно не било установено кога е публикувана общата
фактура, тя била издадена през юли 2015г. и 3 годишния срок и от издаването й
бил изтекъл към подаване на заявлението. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на
въззивника-ищец – Б.Б.”ООД , ЕИК********не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2003520/07.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Й.Д.М.,
ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********,
М.Й.М., ЕГН ********** всички с
адрес: ***, с която е поискало на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че Й.Д.М., ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** заплащане разделно на сумите в общ
размер, както следва: сумата от 2434,22лв., ведно със законната
лихва от 14.09.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
с абонатен № 011140 в гр. София, район Красно село, ул. „********”
№ **ет. 3 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 726,32лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
2434,22лв. за периода от 16.09.2015г. до
23.08.2018г.; сумата от 2,50лв., ведно със законната
лихва от 14.09.2018г. до изплащането й,представляващи цена на
извършена услуга дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
0,76лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 2,50лв. за
периода от 16.09.2015г. до 23.08.2018г., при квоти от 4/6 за Й.М., 1/6 за Н.М. и 1/6 за М.М., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
60583/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, че ответниците са съсобственици
на имота при посочените при квоти от 4/6 за Й.М., 1/6 за Н.М. и 1/6 за М.М. и като такива са
потребители на топлинна енергия, потребили енергия в имота за процесния период
в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали и
възнаграждение за дяловото и разпределение, изпаднали в забава на плащането на
главниците, страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е
разноски.
Ответниците
Й.Д.М., ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили
исковете. Навели са твърдения, че не са клиенти на топлинна енергия в имота, не било установено да са
носители на вещното право на ползване върху него, не били потребили енергия в количества и на
стойност на за които са предявени исковете, задълженията били погасени по давност. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на
ищеца – Б.Б.”ООД , ЕИК********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело №
60583/2018г. по описа на СРС, 118-ти
състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3072955/14.09.2015г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Й.Д.М.,
ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********,
М.Й.М., ЕГН ********** да заплатят
на Т.С.”ЕАД,
ЕИК******** разделно сумата от 2434,22лв., ведно със законната лихва от 14.09.2018г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент с абонатен № 011140 в гр. София, район Красно село, ул. „********” № **ет.
3 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 726,32лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
2434,22лв. за периода от 16.09.2015г. до
23.08.2018г.; сумата от 2,50лв., ведно
със законната лихва от 14.09.2018г. до изплащането й,представляващи цена на извършена услуга дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.;
сумата от 0,76лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 2,50лв. за периода от
16.09.2015г. до 23.08.2018г., съдебни разноски от 113,28лв. при квоти от 4/6 за Й.М., 1/6 за Н.М. и 1/6 за М.М., длъжниците са уведомени за заповедта със залепване на 24.10.2018г.
на уведомление, на 07.11.2018г. са подали възражение срещу заповедта, с която
са посочили че задълженията са погасени по давност, на 15.01.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е
представил на 07.02.2019г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт №
70/12.04.1960г., съгласно който С.Р.Б.е продала на Й.Н.М. ***.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за
наследници, издадено на 07.02.2018г. от СО, район Красно село, съгласно което Й.Н.М.
е починал на 16.04.2013г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Й.Д.М.
и децата си Н.Й.М., М.Й.М..
Приети са заявление-декларация от 23.08.2018г. от
ответниците до ищеца с което са посочили, че задълженията им за потребена
топлинна енергия в имотът им в гр.
София, ул. „********” № **ет. *******с абонатен № 11140 за периода до юли
2015г. са погасени по давност.
По
делото са приети протокол от ОС на ЕС от 03.09.2001г., договор от 28.09.2001г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ул. „********” № ** са избрали и възложили на
Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Съгласно
чл. 33 вр. с чл. 32 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. суми по фактурите следва да се
заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на
продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава
се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приета
е изравнителна сметка, протокол за отчет на уреди в имота носещи подпис за
потребител, съгласно които на 27.05.2015г. уреди в имота са отчетени
реално, установено е потребление на енергия
за отопление и за горещо битово водоснабдяване, стойност на реално потребена енергия
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е 2434,28лв.
Прието
е извлечение от сметки на ищеца.
Приети
са констативни протоколи съставени от нотариус Б., рег. № 617 на Нот.К,
съгласно който в периода от 15.05.2014г. до 17.04.2015г. ежемесечно е извършвал
проверка на интернет-страница на ищеца и е установил при случаен избор на 10 абоната, че за всички
тях са видни фактурите за начислената им топлинна енергия.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че стойност на
реално потребена енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е
2434,28лв.
С
прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните суми са
дължими от ответниците и няма данни за плащането им. Посочило е, че по
изравнителните сметки имало сума за доплащане от общо 823,97лв., те били
осчетоводени от ищеца през юли 2015г., начислени били суми за възнаграждение за
дялово разпределение и лихви за забава в размер на процесните суми.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване
на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и отделно за обезщетение за
забава на плащането им , за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./,, носител е на вземане за възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, ответниците са изпаднали в забава на плащането й.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му заплатят
стойността на потребена топлинна енергия и възнаграждението за дяловото й
разпределение за процесния имот за процесния период , лихва за забава в
размерите на процесните суми, за които с предявени исковете, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е
предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007
г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007
г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл Решение № **0 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153,
ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема за установено по делото, че през
процесния период ответниците са били потребители
на топлинна енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в процесния имот. Приетите по
делото нотариален акт, удостоверение за наследници, заявления от ответниците до
ищеца установяват, че през процесния период те са били съсобственици на имота
при посочените от ищеца квоти, че този имот е с абонатен № 011140. За
последното има изрично изявление на ответниците в молбата им до ищеца от
23.08.2018г.
По
делото е установено, че Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди са одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, че в
имота през периода потребена неплатена енергия е в размер на 2434,22лв., че е начислено задължение за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 2,50лв. за периода.
Последните се установяват от приетите по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, които съдът кредитира като вярно
и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
подкрепени от приетия по делото протокол за отчет на уредите, изравнителна
сметка.
Спорен
въпрос е дали тези вземания са погасени по
давност. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32
и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се
дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата
за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това
е съглашение изискуемостта на задължението
да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва
след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2015г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да
се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не може да промени
вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е
обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При
така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление - 14.09.2018г., и по съображения изложени по-горе за началния
момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ
от 2014г., то съдът приема, че вземанията за главница за процесния период,
който е от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.,
съответно за лихвата за забава на плащането им са погасени по давност.
Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност е 3 години. Погасени
по давност по аргумент от чл. 119 от ЗЗД са и лихвите за забава на плащането на
главниците.
При
така възприето съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски
за адвокат в размер на 450лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на
същото, защото така уговорено и платено по приетия договор за правна помощ
възнаграждение не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
73520/16.04.2020г. по гр.д. № 8051 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 118-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** да заплати на
Й.Д.М., ЕГН **********, Н.Й.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН ********** всички с адрес: ***
на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски по дело пред СГС в размер на общо 450лв.( четиристотин и петдесет лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на въззивника – Б.Б.”ООД , ЕИК********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.