№ 49258
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110147096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
К. Г. В., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно и кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 228, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2
340,00 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за срока на предизвестието поради дисциплинарно уволнение на работника, назначен
при ищеца на безсрочен трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба в съда (24.09.2025г.) до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 617,72 лв. – мораторна лихва, начислена върху главното вземане за
периода от 01.11.2023 г. до 24.09.2025 г.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, със
заявени доказателствени искания. Съдът следва да даде указания на ответника да прецизира
заявеното от него възражение за прихващане, доколкото последното трябва да отговаря на
изискванията по чл. 127 ГПК, тъй като също определя предмета на делото.
Искането на ответника за събиране на устни доказателства е частично основателно, с
оглед нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането по чл. 190 ГПК на ответника е неоснователно, тъй като същият не сочи
какво е значението на тези документи за спора.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
1
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника К. Г. В., в 1-седмичен срок от съобщението, да прецизира
възражението си за прихващане, като формулира конкретно искане от съда, т.е. конкретна
сума, за която твърди, че има вземане срещу ищеца, нейното основание в закона, периода, за
който тази сума се дължи. При липса на изпълнение в срок, съдът ще приеме, че не е сезиран
с такова искане – на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени е от „Сираков“ ЕООД срещу К. Г. В. осъдителни искове с правно
основание чл. 220, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 340,00 лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срока на
предизвестието поради дисциплинарно уволнение на работника, назначен при ищеца на
безсрочен трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването
на исковата молба в съда (24.09.2025 г.) до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 617,72 лв. – мораторна лихва, начислена върху главното вземане за периода от 01.11.2023
г. до 24.09.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че на
01.08.2023 г. страните сключили безсрочен трудов договор с трудово възнаграждение в
размер на 780 лева и със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване от 3 месеца и срок
на предизвестие за прекратяване на трудовия договор след срока за изпитване от 3 месеца за
всяка страна. Твърди, че на 21.09.2023 г. е подадена молба за прекратяване на трудовия
договор от работника К. Г. В., без предизвестие, считано от 21.09.2023г. На 21.09.2023г. по
силата на издадена от ищеца заповед трудовото правоотношение е прекратено и последната
му била връчена на 26.09.2023г. Ищецът се позовава на нормата на чл. 221, ал. 1 КТ, като
твърди, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
може да го направи и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за
неспазения срок на предизвестието – в случая предвиденият в предизвестието срок е 3-
месечен, от което следва, че дължимото обезщетение възлиза на 2 340,00 лв. На следващо
място, твърди, че му се следва обезщетение за забава в плащането. В тази връзка сочи, че
съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор
е договорен друг срок. След изтичане на този срок работникът дължи обезщетението заедно
2
със законната лихва. Сочи, че забавата в плащането се дължи за периода от 01.11.2023 г. до
датата на подаване на исковата молба, съотв. размерът й възлиза на 614,72 лв. Претендира
лихва за забава върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да уважи така предявените искове и да му
присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Г. В., с
който оспорва изцяло ищцовата искова претенция по основание и размер. Признава, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по описания от ищеца
начин, възникнало на посочената от ищеца дата, безсрочно, за посочения от ищеца размер
на трудовото възнаграждение и при посочените от него условия за изпитателен срок и срок
за предизвестие. Признава и факта на саморъчно написаната от ответника молба за
прекратяване на трудовия договор от 21.09.2023 г. Твърди, че до момента не е направен опит
от страна на ищеца за доброволно уреждане на отношенията им. Посочва се, че причината
ответникът да поиска прекратяване на трудовото правоотношение, е недобросъвестното
поведение на работодателя, изразяващо се в промяна на мястото и характера на работата му
(промяна на извършваните от него курсове) и промяна размера и начина за определяне на
трудовото му възнаграждение. Навежда твърдения за личен разговор между него и ищеца, в
който е бил посъветван от последния да подаде молба за прекратяване на договора и той да
бъде прекратен, без да следват каквито и да е последствия за ответника. Сочи, че е бил
лишен от възможността да спази срока на предизвестието, тъй като заповедта е била
издадена в деня на подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение.
Отбелязва, че не са налице приложени от ищеца доказателства за изплатено или
приспаднато дължимото му за периода 02.08.-21.09.2023г. възнаграждение от
претендираната в исковата молба сума. Твърди, че не му е изпращана покана или друг вид
уведомление за заплащане на исканото от ищеца обезщетение в размер на две брутни
възнаграждения. Навежда доводи, че не са проявени материалните предпоставки за
възникване правото на обезщетение по чл.220, ал.2 КТ. Сочи, че са налице обстоятелства,
които изключват отговорността на работника при прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, визирани в чл. 327, ал.1 КТ, а именно едностранни изменения на трудовия
договор от страна на ищеца в частта, касаеща формирането на работната заплата и нейния
размер, както и промяна на мястото и характера на работата. Предявява възражение за
прихващане на претендираното от ищеца обезщетение от дължимото трудово
възнаграждение за периода от момента на постъпване на работа до молбата за прекратяване
на договора и заповедта. Навежда доводи за дължимо от работодателя обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието съгласно чл.221, ал.1 КТ
при прекратяване на трудово правоотношение от работника или служителя без предизвестие
в случаите по чл.327, ал.1, т.2,3 и 3а КТ. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени в
3
условията на обективно и кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание
чл. 220, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1
/прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по инициатива на работника/,
наличието на трудово правоотношение между страните в периода 01.08.2023г. до
21.09.2023г., в твърдения от ищеца обем, в това число, че същото е било безсрочно, както и
размера на обезщетението.
В тежест на ответника по този иск е да докаже възражението за прихващане на това
обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228, ал. 3 КТ в тежест на
ищеца е да докаже наличие обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение, както и, че същото не е изплатено не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, както и размера на
вземането.
В тежест на ответника по този иск е да докаже възражението за прихващане.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА събирането на устни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на довеждане, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника на
основание чл.190 ГПК като неоснователни.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. в 09:40 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от
исковата молба и отговора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
4
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5